Акцент на деняВИЖ ВСИЧКИ

Силен отзвук след срещата на българските и македонските историци

17 октомври 2020 | 13:19

Отзвукът от срещата на българо-македонската Съвместна комисия по историческите и образователните въпроси, създадена в рамките на изпълнението на Договора за приятелство и добросъседство между България и Македония, е силен, както и се очакваше. Комисията не успя да постигне споразумение по най-важната тема - Гоце Делчев, но има напредък в теми като Средновековието и славянската писменост. На дадената след заседанието пресконференция стана ясно, че Комисията ще заседава още един път до края на годината, както и пет пъти през следвашата година.

Скопие изпраща в София бившия македонски премиер и основател на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски да търси точки на сближаване с българската страна с цел избягване на българско вето срещу започването на преговори между Македония и ЕС. Дали обаче това е възможно предстои да видим, а крайни мнения и от двете страни не липсват.


„Телма“ (Македония): Македонският език е македонската червена линия в разговорите с България
Началото на преговорите с ЕС ще бъде съвместен успех или провал, евентуална блокада от страна на България е политическа инвестиция за създаване на вражда и езикът е нашата червена линия и там няма да има отстъпки. Това са възгледите на вицепремиера Никола Димитров, който заяви своята позиция и оценка на текущата ситуация и отношенията с България и съобщенията за евентуално вето, информира македонският телевизионен канал “Телма“.

В момента се полагат дипломатически усилия за намиране на изход от тази ситуация, тъй като сроковете изтичат. Димитров се позова и на Споразумението за добросъседство, като подчерта, че никой не може да оспори правото на самоопределение и ако официална София остане на мнение, че езикът е пречка, тогава няма да е възможно да се изгради приятелство между държавите.

Димитров заяви, че комуникацията с членовете на ЕС е интензивна и ежедневна и че са представени вижданията и позициите на Македония по новите спорни въпроси с България.

Бившият премиер Любчо Георгиевски също ще се опита да облекчи отношенията с България. Той обяви, че ще отиде в София, където ще има няколко изяви и гостувания в предавания, за да, както той каза, промени определени тези в българската публика.

Лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Христиан Мицковски поиска свикване отново лидерска среща поради охлаждането на отношенията с България и риска от евентуално вето.

Българският президент Румен Радев изпрати кристално ясно послание до българските историци да защитават националния интерес и че няма да има компромиси по отношение на историята, идентичността, езика и търсенето на национални малцинства, потвърждавайки вече известните виждания на официална София.

Историческата комисия приключи двудневното заседание без споразумение за Гоце Делчев, но с известен напредък, както обявиха съпредседателите Георгиев и Димитров. Самоличността на Делчев остава препъни камък, след като български историци поискаха той да бъде включен в учебниците като българин. Новите идеи и предложения са на масата, когато става въпрос за Делчев, каза комисията и помоли политиците да намалят натиска върху тях, което допълнително усложнява и без това трудната им работа.

„Во Центар“ (Македония): Дали Борисов и Заев преговарят тайно за споразумение за Гоце Делчев през март догодина
Дали Бойко Борисов чрез посредници преговаря със Зоран Заев по въпроса за Гоце Делчев и някои други ключови, но все още противоречиви исторически въпроси, които да бъдат решени след парламентарните избори в България, които трябва да се проведат през март следващата година, коментира македонското електронно издание “Во Центар“ в материал, представен без редакторска намеса.

Журналистът Георги Коритаров заяви преди три дни, че Бойко Борисов се страхува, че лоша сделка за Гоце Делчев ще означава край на правителството му. Тоест, това ще означава напускането на партията ВМРО БНД и Красимир Каракачанов от властта и политическа криза в България.

Според източници на изданието Борисов планира правителство без Каракачанов след следващите избори, който с радикалните си претенции към Македония вече се превръща в тежест за евентуално споразумение, при което нито Скопие, нито София няма да бъдат ощетени.

Зоран Заев заяви на 11 октомври, че македонската общественост трябва да бъде подготвена, че може да няма споразумение с България и че може да има вето от страна на София.

Ако тези въпроси бъдат решени с бъдещото българско правителство, това означава, че Македония ще получи зелена светлина от ЕС през май следващата година.

Този вариант, както казват източниците на изданието, е приемлив и за Заев, тъй като с такова положително решение той ще влезе в кампанията за местните избори догодина.

Групата около Каракачанов, Орце Камчев и Християн Мицковски ще се опита да попречи на споразумение между Борисов и Заев, за да се стигне до политическа криза в Македония, падането на правителството на Заев и формирането на широка коалиция.

Това им гарантира три неща: Мицковски да се спаси от сваляне от партийния връх. Камчев да бъде спасен от съдебни дела. Каракачанов да премине изборния праг и да влезе в парламента.

Ето защо тази група чрез Каракачанов ще окаже силен натиск върху Борисов за решение незабавно и сега, което означава или прекратяване на преговорите и Заев да започне да се представя като велик патриот, или начало на преговорите с Македония и условия за големи политически сътресения, подобно на миналогодишния случай „Рекет“, които също бяха работа на същата група, според изданието.

Любчо Георгиевски: Българско вето ще доведе до увеличаване на антибългарското настроение
В крайна сметка ветото на България срещу Македония би било в ущърб на двете страни и би довело до повторно събуждане на антибългарско настроение в Македония, заяви бившият министър-председател на Македония Любчо Георгиевски пред македонският телевизионен канал “Алсат М“.

„Мисля, че ако България наложи вето, ще направи много лоша стъпка за взаимните отношения и най-вече за себе си. „Тъй като тук отново ще се повиши антибългарското настроение, отново ще се даде място за истории, че България не е наш приятел, а наш враг“, каза Георгиевски.

Георгиевски също така вижда проблематизирането на македонския език от България като промяна в правилата на играта от страна на София.

„Меморандумът доведе до пълно отрицание на езика. "Мисля, че беше малко като промяна на правилата на играта в средата на мача", каза Георгиевски, отбелязвайки, че македонското правителство не реагира адекватно, докато резолюцията, приета в българския парламент, се обсъжда в София в продължение на дни.

„Имам чувството, че нашата дипломация е проспала този период. Тази декларация беше обсъждана поне 10-15 дни в България, първо партиите започнаха, след това отиде в правителството ... Мисля, че Министерството на външните работи на Македония е спало през този период. "Според мен едно спешно посещение на нашия външен министър, за да каже на София, че това не трябва да влиза в парламента и че това е сериозно нарушение на договореното", каза Георгиевски.

Въздържането от налагането на вето на началото на преговорите на Македония с ЕС няма да означава край на преговорите по откритите въпроси между София и Скопие, подчерта бившият македонски премиер

По думите му през последните години се наблюдава позитивен климат на сближаване между двете съседни държави.

„Българската общественост трябва да разбере, че ако преговорите на Македония с ЕС започнат сега, нищо не е приключено, те все още могат да отстояват позициите си ... никой не забранява тяхното тълкуване на историята, нито ги принуждава да се откажат от тяхното тълкуване ", въпреки че е добре повече теми да бъдат приключени", казва Георгиевски.

„Нова Македония“ (Македония): Фашизмът е фашизъм, дори когато е български
Фашизмът е фашизъм, дори когато е български , пише скопският вестник Нова Македония” в материал, представен без редакторска намеса, като Агенция „Фокус“ не се ангажира с изразените в него мнения и становища..

Новината за ново споразумение с България се появи като мълния от ясно небе, след като президентът Стево Пендаровски каза, че може да „подпише декларация, потвърждаваща ценностите, на които се основава Споразумението за приятелство и добросъседство с България, но е неразумно да говори за ново споразумение или за конституционни промени. “Въпреки това, с цялото ми уважение, президентът Пендаровски греши. Македония трябва да търси ново споразумение, съгласно което България да се ангажира да спазва решенията на Парижката мирна конференция от 1947 г. и Бледското споразумение от 1947 г.

Според Парижката мирна конференция България, като член на Тристранния пакт и съюзник на нацистка Германия и фашистка Италия, дължи на Югославия 25 000 000 долара военни репарации. Следователно България може безкрайно да декларира, че не е била окупатор, но САЩ, Великобритания, Франция и Съветският съюз са мислили по различен начин, когато са взели решението. Също така не трябва да се забравя, че Македония като член на бившата югославска федерация има право на част от тази финансова компенсация. Споразумението от Блед е подписано между Йосип Броз Тито и Георги Димитров. Съгласно споразумението България се ангажира да осигури условия за македонците в Пиринска Македония за свободно национално, икономическо и културно развитие, а Югославия заяви, че се отказва от военни компенсации. Но България не е изпълнила и двете споразумения, въпреки че е нейно международно задължение.

Ако се вземат предвид историческите факти, българската държава иска от македоно-българската комисия за исторически въпроси да променят световната, а не македонската история. Не можем да вървим срещу световната история. Ако България все още се опитва да промени световната история, не е нужно да разговаряме с нея, защото ние просто четем световна история и се казва, че България е била фашистка държава, окупатор през Втората световна война и трябва да плати военни компенсации и да признае македонското малцинство. Това трябва да бъдат принципите за по-нататъшни преговори с България. Дори Македония да не бъде компенсирана за българската окупация чрез военни репарации, което е международно задължение, моралната отговорност на българската държава остава. България като европейска държава, като член на свободна Европа има моралното задължение да се извини на македонския народ за окупацията през Втората световна война. Само тогава македоно-българската комисия по исторически въпроси ще може да продължи работата си!

Не трябва да очакваме, че България ще промени поведението си много скоро, защото е тоталитарна държава от почти сто години. Тоталитарният манталитет не може да бъде променен за три десетилетия, докато България е „демокрация“. Терминът демокрация е умишлено в кавички, защото българското общество не проявява демократичен дух. Ето защо сме свидетели на анулиране на регистрацията на македонската партия в България ОМО Илинден - Пирин, след като спечели пет кметски места на местните избори през 1999 г.! Следователно възниква въпросът кой е гласувал за ОМО Илинден - Пирин, някакви духове или? Отговорът е очевиден - македонци в България! Забраната на македонската партия от българската държава не трябва да ни изненадва, защото България по същество е квазифашистка, подобно на франкска Испания, която преследва и забранява изразяването на баското национално съзнание.

Никой политик или историк не може да разбере ирационалните изисквания на българската държава. Вероятно никога няма да ги разбере, защото това е психологически проблем. Изглежда, че изискванията и нагласите на българската държава трябва да се решават от психологията, а не от политиката и историята. Ако Зигмунд Фройд беше жив днес, той вероятно би казал, че това е психологически проблем, който причинява негативно поведение. В случая с българската държава психологическият проблем се нарича Санстефанска България или Обединена България, комплекс, който българската държава се опитва да излекува чрез нас македонците.

„МКД“ (Македония): Няма договор за Гоце Делчев, има договорка за нова среща през декември
поред поведението по време на изявленията на съпредседателите на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси Драги Георгиев и Ангел Димитров е ясно, че македонските и българските историци са далеч от споразумение, информира скопското електронно издание „МКД“, като отбелязва, че двудневната среща в македонската столица завърши вчера без никакъв напредък по отношение на Гоце Делчев, „а периодът на българската фашистка окупация на Македония от Втората световна война все още не е на дневен ред“.

Имаше нови предложения, идеи и съществени препоръки, но това трябваше да бъде обявено от правителствата на двете страни, а не от експертите.

Това, за което вчера по време на изявленията се договориха съпредседателите на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между двете държави Драги Георгиев и Ангел Димитров е, че процесът на преговори продължава.

„Има малки движения напред и за мен това е важно в момента. Процесът на разговори продължава, с всички трудности и всички чувствителни теми на масата. Моля за търпение и повече съпричастност към нас и колегите ни от България, за да може проблемите да бъдат обсъдени с възможно най-малко емоции и напрежение. Само по този начин нещата могат да бъдат преодолени“, каза Георгиев.

Димитров каза, че разговорите са били като времето – „сиво и облачно, с малко дъжд и от време на време кратко слънце“.

Относно самоличността на Гоце Делчев, Ангелов заяви, че Делчев я е определил сам. „Той е такъв, какъвто е. Той е това, което е семейството му, средата, в която се формира като личност. Това е идентичността“, казва Димитров.

Според члена на комисията, македонския историк Петър Тодоров, на срещата са били хармонизирани основни препоръки по отношение на Средновековието, за IX-X век, за славянската книжовност и развитието на литературата и културата в тази област.

Въпреки заплахата на България, че ако няма споразумение по историята, междуправителствената конференция за интеграцията на Македония в ЕС няма да се проведе, македонските политици са оптимисти, че конференцията ще се проведе през декември.

Те уверяват, че се работи усилено по проблема с България и че комуникацията е засилена, за да се преодолеят недоразуменията. Премиерът Зоран Заев заяви вчера, че вярва, че решенията ще бъдат намерени с взаимно разбиране и уважение. Той заяви, че не обмисля план Б, освен ако първата междуправителствена конференция с ЕС не се проведе през декември. Заев трябва да се срещне и с Борисов в София през ноември.

Българският премиер Бойко Борисов написа в социалните мрежи вчера, че заедно с германския канцлер Ангела Меркел подкрепят страните от Западните Балкани по пътя им към ЕС. „България ще продължи да работи активно в тази посока по време на съвместното ни председателство с Република Северна Македония в Берлинския процес. Оценявам усилията на германското председателство в Съвета на ЕС за намиране на най-подходящите решения за защита на здравето на всички европейски граждани, както и на икономическия живот“, каза Борисов в профила си във Facebook.

За разлика от него българският президент Румен Радев заяви вчера, че не могат да се правят компромиси с историята и езика.

„Членовете на българо-македонската комисия са професионалисти, те ще търсят и защитават, както и преди, историческата истина и българския национален интерес. Моето послание към тях е, че политиците не могат да абдикират от този важен процес за България и за Македония, и ЕС. Крайно време е да намерим политическо решение, което да потвърди всички принципи на зачитане на историята и добросъседството и зачитане на нашата идентичност и език“, каза Радев.