Акцент на деняВИЖ ВСИЧКИ

Потомци и историци за т. нар. македонско малцинство

10 октомври 2020 | 12:29

В резолюция за България Европейския парламент отправи призив към правителството за защитата на свободата на малцинствата и тяхното сдружаване. Под черта в документа се визира решението на Европейския съд по правата на човека по казуса позабравената ОМО „Илинден“.
Частта от резолюцията за така нареченото македонско малцинство също не остана встрани и от коментарите и предизвика реакции. Информационният лидер се обърна към водещи историци и представители на родовете от Македония. Всички те бяха категорични, че за македонско малцинство у нас не може и дума да става
.



Агенция „Фокус“
Потомци и историци за т. нар. македонско малцинство (ОБЗОР)

В резолюция за България Европейския парламент отправи призив към правителството за защитата на свободата на малцинствата и тяхното сдружаване. Под черта в документа се визира решението на Европейския съд по правата на човека по казуса позабравената ОМО „Илинден“. Частта от резолюцията за така нареченото македонско малцинство също не остана встрани и от коментарите и предизвика реакции. Информационният лидер се обърна към водещи историци и представители на родовете от Македония. Всички те бяха категорични, че за македонско малцинство у нас не може и дума да става. За някои въпросът за ОМО „Илинден“ звучеше неприятно, други го определиха като неприятелско отношение към България, а трети отправиха предупреждение, че в Скопие не са се отказали да търсят малцинство в България.
„Неприятно звучи въпросът за ОМО „Илинден“ и македонското малцинство в България“, каза внукът на Мише Развигоров и един от основателите на Българското сдружение на родовете от Македония Михаил Развигоров. „Някои счита, че тази точка би могла да предизвика отново дискусия и темата за ОМО „Илинден“ да излезе отново на дневен ред и в светлината на въпроса за приемане на Северна Македония в ЕС това да предизвика някакъв спор. Това е в интерес на хората, които не са за приемането и за уреждането на спорните въпоси със Северна Македония по отношение на приемането ѝ в ЕС“, коментира още Развигоров. Според него тази резолюция подобрява позициите в работата на тази двустранна комисия историческите въпроси. „Това просто не би трябвало от наша страна да бъде приемано по никакъв начин“, изтъкна още Развигоров.
„Да се злоупотребява с въпроса за македонско малцинство е акт на неприятелско отношение към България и най-вече към историческата истина“, заяви историкът проф. Пламен Павлов. Той бе категоричен, че няма такова малцинство в България. "България има българско мнозинство в Македония. За това се е произнесла науката много отдавна", изтъкна още историкът.
"Озадачен съм от това, че български евродепутати са гласували резолюция, която съдържа такъв текст. Трябваше подобен текст да няма. Присъствието му компрометира въобще отношението към правовия ред в България. В българската действителност има много неща, които с основание са показани в тази резолюция, особено ще се отнася до главния прокурор и други неща, за които всички в България са съгласни, дори и управляващата партия в една или друга форма е заявявала, че тези пропуски трябва да се коригират. Те се нуждаят от сериозно преосмисляне и нова регулация, но тук не виждам никаква връзка с подобна критика към България, която е напълно неоснователна за мен. Няма аргументи за подобно македонско малцинство, тъй като достатъчно да погледнем преброяванията в България и различни други сондажи. Македонско малцинство в България няма. Може да има отделни хора, които да се смятат за македонци, но има хора, които се считат за марсианци, ескимоси. Спомням си в едно от преброяванията, където имаше някаква смехотворна общност от хора, които са казали, че се чувстват македонци, а като майчин език те бяха посочили български", заяви още проф. Пламен Павлов. Той отправи апел към Европейския парламент и неговите комисии. Той ги призова преди да вземат отношение към нещо, първо да проучат как стои въпросът. Проф. Пламен Павлов определи като нередно, че изобщо се повдига въпрос за ОМО „Илинден“ и македонско малцинство в европейската резолюция.
„С такива резолюции като тази на ЕП да решаваш проблеми на Балканите е все едно да гасиш пожари с бензин“, бе мнението на историкът проф. Светлозар Елдъров.
Той също изрази изненадата си, че българи са подкрепили резолюция, която настоява да признаем македонско малцинство у нас.
„Но като се замисли човек, защо пък не? Нима не бяха българи ония, които през 1945 – 1948 г. гласуваха също толкова ентусиазирано за отродяването на българите в Пиринския край? Нима не бяха българи ония, които предадоха костите на Гоце Делчев, а заедно с тях паметта на безчетните загинали български революционери, въстаници, офицери и войници, учители и свещеници, невинни деца, жени и мъже, които загинаха в борбите и войните за национално освобождение и обединение?“, коментира още проф. Елдъров. Според него трябва много да мразиш собствения си народ, своите корени, собствената си история, а на практика и България, за да причиниш това.
„В България няма македонско малцинство, но има македонски българи бежанци“, изтъкна историкът акад. Георги Марков.
Той поясни, че те са били прогонени от сръбската и гръцката окупация 1913 г. „Нека напомня на ЕС, че всеки трети гражданин на Република България, има бежански корен. Неговите деди са прогонени от Македония, от Западна и Източна Тракия, от Северна Добруджа, от Поморавието. Това са български бежанци, и неслучайно са намерили спасение в Свободна България“, изтъкна акад. Марков. Той посочи, че е давал примери с македоно-одринското опълчение. „В Скопие имаше конференция 2007 г., докато ген. Михов беше посланик. Къде отиват българите, когато се задава се война с Османската империя? Отиват в България. Българите Крагуевац отказват да полагат клетва на сръбския крал. Българите бягат отсреща при австро-унгарците и крещят „македон булгар“, обясни историкът. Той подчерта, че няма никакво македонско малцинство. „Македонците са едни от най-добрите ни българи. Затова ние не трябва да допускаме тези вътрешнополитически разкази и нашите неприятели да използват случая и да отклоняват темата към някакви си измислени малцинства в България“, допълни още акад. Марков. Акад. Марков предупреди, че от Скопие не са се отказали, въпреки договора, да търсят македонско малцинство в България.
Деница КИТАНОВА


Агенция „Фокус“
Проф. Пламен Павлов: Да се злоупотребява с въпроса за македонско малцинство е акт на неприятелско отношение към България и най-вече към историческата истина

Да се злоупотребява с въпроса за македонско малцинство е акт на неприятелско отношение към България и най-вече към историческата истина. Това каза в интервю за Агенция "Фокус" историкът проф. Пламен Павлов.
Той бе категоричен, че няма такова малцинство в България. "България има българско мнозинство в Македония. За това се е произнесла науката много отдавна", изтъкна още историкът.
"Озадачен съм от това, че български евродепутати са гласували резолюция, която съдържа такъв текст. Трябваше подобен текст да няма. Присъствието му компрометира въобще отношението към правовия ред в България. В българската действителност има много неща, които с основание са показани в тази резолюция, особено ще се отнася до главния прокурор и други неща, за които всички в България са съгласни, дори и управляващата партия в една или друга форма е заявявала, че тези пропуски трябва да се коригират. Те се нуждаят от сериозно преосмисляне и нова регулация, но тук не виждам никаква връзка с подобна критика към България, която е напълно неоснователна за мен. Няма аргументи за подобно македонско малцинство, тъй като достатъчно да погледнем преброяванията в България и различни други сондажи. Македонско малцинство в България няма. Може да има отделни хора, които да се смятат за македонци, но има хора, които се считат за марсианци, ескимоси. Спомням си в едно от преброяванията, където имаше някаква смехотворна общност от хора, които са казали, че се чувстват македонци, а като майчин език те бяха посочили български", заяви още проф. Пламен Павлов.
Той отправи апел към Европейския парламент и неговите комисии. Той ги призова преди да вземат отношение към нещо, първо да проучат как стои въпросът.
"Тази плоскост се опитва да се прокарва и от определени сили в Северна Македония. Едва ли не да се признае българско малцинство в Скопие. Напълно съм солидарен с позицията на Българския културен клуб – Скопие, че подобна стъпка е абсолютно недопустима. Няма българско малцинство в Северна Македония, от моя гледна точка българско мнозинство, а от гледна точка на универсалните човешки ценности, има хора, които се смятат за българи. Те никак не са малко. Тези пазарлъци, вкарани в резолюция на Европейския парламент, за мен са груба грешка", допълни още проф. Павлов.
Деница КИТАНОВА


Агенция „Фокус“
Проф. Пламен Павлов: Нередно е, че изобщо се повдига въпрос за ОМО „Илинден“ и македонско малцинство в европейската резолюция

Нередно е, че изобщо се повдига въпрос за ОМО „Илинден“ и македонско малцинство в европейската резолюция. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов за резолюцията на ЕП, за ОМО „Илинден“ и така нареченото македонско малцинство.
„Първо според Конституцията на България няма национални малцинства. Второ, тези етнически и религиозни общности, които присъстват традиционно в нашата страна от освобождението насам винаги са имали права, като изключим някои не много приятни моменти, свързани с комунистическото минало. Те се преувеличават от турската пропаганда и от различни злонамерени сили по отношение на България. Като цяло да се каже, че в съвременна и демократична България има проблеми с малцинствата, ние можем да бъдем образец за всички останали балкански държави, даже и за някои западноевропейски", каза още проф. Павлов.
Той изтъкна, че в парламента и в местната власт българските мюсюлмани са достатъчно добре представени.
Историкът обърна внимание, че и един от водачите на протестите е български арменец и това би трябвало да накара хората в Брюксел да се замислят.
„Що се отнася до така нареченото македонско малцинство в случая за мен е едно непознаване на балканските реалности и историята на региона, да не говорим за историята на България. Още повече незаконната и непризната организация ОМО „Илинден“. Тя представлява само себе си, зад нея няма никакво малцинство. Става дума за един пропаганден център на югославската пропаганда, за една шепа хора", допълни още историкът.
Деница КИТАНОВА


Агенция „Фокус“
Михаил Развигоров: Темата за ОМО „Илинден“ цели някакъв спор, който е в интерес на хората, които не са за Северна Македония в ЕС

Темата за ОМО „Илинден“ цели някакъв спор, който е в интерес на хората, които не са за Северна Македония в ЕС. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ Михаил Развигоров, внук на Мише Развигоров и един от основателите на Българското сдружение на родовете от Македония, по повод резолюцията на ЕП, ОМО „Илинден“ и така нареченото македонско малцинство
„Някои счита, че тази точка би могла да предизвика отново дискусия и темата за ОМО „Илинден“ да излезе отново на дневен ред и в светлината на въпроса за приемане на Северна Македония в ЕС това да предизвика някакъв спор. Това е в интерес на хората, които не са за приемането и за уреждането на спорните въпоси със Северна Македония по отношение на приемането ѝ в ЕС“, коментира още Развигоров.
Според него тази резолюция подобрява позициите в работата на тази двустранна комисия историческите въпроси. „Това просто не би трябвало от наша страна да бъде приемано по никакъв начин“, изтъкна още Развигоров.
Деница КИТАНОВА


Агенция „Фокус“
Проф. Светлозар Елдъров: Нашите предци са такива, каквито са били приживе - героите и мъчениците от освободителните борби на Македония заслужават това

Нашите предци са такива, каквито са били приживе - героите и мъчениците от освободителните борби на Македония заслужават това. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ проф. Светлозар Елдъров по повод резолюцията на ЕП, ОМО „Илинден“ и така нареченото македонско малцинство.
Според него трябва да уважаваме техния завет такъв, какъвто са ни го оставили в документалните свидетелства и в историческата и родовата памет.
„Всички възродителни процеси, които имах възможност да видя досега в моя живот, завършиха катастрофално. Най-лошото обаче е, че цената за катастрофите обикновено я плащат не ония, които ги предизвикват, а техните жертви, че и потомците дори. Такъв в същността си беше и процесът на принудителна македонизация след Втората световна война и в Пиринска, и във Вардарска Македония. Като историк и като гражданин не мога да се примиря с това“, каза още проф. Елдъров.
Деница КИТАНОВА


Агенция „Фокус“
Михаил Развигоров: Неприятно звучи въпросът за ОМО „Илинден“ и македонското малцинство в България

Неприятно звучи въпросът за ОМО „Илинден“ и македонското малцинство в България. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ Михаил Развигоров, внук на Мише Развигоров и един от основателите на Българското сдружение на родовете от Македония по повод резолюцията на ЕП, ОМО „Илинден“ и така нареченото македонско малцинство.
„Разбира се, тази резолюция не е задължителна за нас, но звучи неприятно“, допълни още Развигоров.
„Този въпрос беше вмъкнат в последните дебати в ЕП. Твърде неочаквано за някои. За повечето хора неочаквано беше това. За съжаление влезе в окончателния вариант, който беше гласуван последния момент. Това е един въпрос, който смятахме, че е приключил от наша гледна точка и че не би трябвало изобщо да бъде поставен там“ ,коментира Развигоров.
Според него явно има заинтересовани лица, които са успели да прокарат този въпрос там.
Деница КИТАНОВА


Агенция „Фокус“
Проф. Светлозар Елдъров: С такива резолюции като тази на ЕП да решаваш проблеми на Балканите е все едно да гасиш пожари с бензин

С такива резолюции да решаваш проблеми на Балканите е все едно да гасиш пожари с бензин. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ проф. Светлозар Елдъров по повод резолюцията на ЕП, ОМО „Илинден“ и така нареченото македонско малцинство.
Той коментира и името на настоящата Република Северна Македония. Според него в голяма степен и ние сами сме си виновни.
„Българската политика сякаш изгледа сагата с преименуването на Бившата югославска република Македония като зрител с кутия пуканки в ръка. Такова име с географско определение е удобно за онези, които в миналото бяха за дележа на историко-географската област Македония. Националноосвободителното движение на македонските българи в лицето на техните революционни, културни и политически организации от онази епоха беше за автономията на Македония като едничко средство за запазване на териториалната ѝ цялост. Затова българската политика и дипломация трябваше да се пребори за име с хронологическо определение – например Нова Македония. Този вариант впрочем също беше на масата, но ние не реагирахме. А точно това име щеше да реши проблемите, с които се сблъскваме сега, защото ясно очертава историческия вододел, символизиран с датата 2 август 1944 г., който разделя тях от нас. Това име има дори своите исторически основания – те сами избраха да скъсат с българското си минало и да градят една „Нова Македония“, както впрочем десетилетия наред прокламираше едноименният скопски вестник“, каза още проф. Елдъров.
Деница КИТАНОВА


Агенция „Фокус“
Проф. Светлозар Елдъров: Не мога да повярвам, че българи подкрепиха резолюция, която настоява да признаем македонско малцинство у нас

Не мога да повярвам, че българи подкрепиха резолюция, която настоява да признаем македонско малцинство у нас. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ проф. Светлозар Елдъров по повод резолюцията на ЕП, ОМО „Илинден“ и така нареченото македонско малцинство. „Но като се замисли човек, защо пък не? Нима не бяха българи ония, които през 1945 – 1948 г. гласуваха също толкова ентусиазирано за отродяването на българите в Пиринския край? Нима не бяха българи ония, които предадоха костите на Гоце Делчев, а заедно с тях паметта на безчетните загинали български революционери, въстаници, офицери и войници, учители и свещеници, невинни деца, жени и мъже, които загинаха в борбите и войните за национално освобождение и обединение?“, коментира още проф. Елдъров. Според него трябва много да мразиш собствения си народ, своите корени, собствената си история, а на практика и България, за да причиниш това.
Деница КИТАНОВА


Агенция „Фокус“
Акад. Георги Марков: В България няма македонско малцинство, но има македонски българи бежанци

В България няма македонско малцинство, но има македонски българи бежанци. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ историкът акад. Георги Марков по повод резолюцията на ЕП, ОМО „Илинден“ и така нареченото македонско малцинство. „Те бяха прогонени от сръбската и гръцката окупация 1913 г. Нека напомня на ЕС, че всеки трети гражданин на Република България, има бежански корен. Неговите деди са прогонени от Македония, от Западна и Източна Тракия, от Северна Добруджа, от Поморавието. Това са български бежанци, и неслучайно са намерили спасение в Свободна България“, изтъкна акад. Марков. Той посочи, че е давал примери с македоно-одринското опълчение. „В Скопие имаше конференция 2007 г., докато ген. Михов беше посланик. Къде отиват българите, когато се задава се война с Османската империя? Отиват в България. Българите Крагуевац отказват да полагат клетва на сръбския крал. Българите бягат отсреща при австро-унгарците и крещят „македон булгар“, обясни историкът. Той подчерта, че няма никакво македонско малцинство. „Македонците са едни от най-добрите ни българи. Затова ние не трябва да допускаме тези вътрешнополитически разкази и нашите неприятели да използват случая и да отклоняват темата към някакви си измислени малцинства в България“, допълни още акад. Марков.
Деница КИТАНОВА


Агенция „Фокус“
Акад. Георги Марков: От Скопие не са се отказали, въпреки договора, да търсят македонско малцинство в България

От Скопие не са се отказали, въпреки договора, да търсят македонско малцинство в България.Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ историкът акад. Георги Марков по повод резолюцията на ЕП, ОМО „Илинден“ и така нареченото македонско малцинство. „ЕС не може да ни посяга върху Конституцията. Разни либерали, социалисти, левичари гледат да разпалят този въпрос“, каза още акад. Марков. Той призова българите да си вземем поука и да бъдем по-патриотично настроени. „Прави лошо впечатление евродепутатите, които охулват България, използват вътрешнополитически причини, но търпим външнополитически последици. Дори разбрах, че Радан Кънев гласувал за тази резолюция. Учудващо е. Партиите винаги ще има за какво да се разправят. Крайно време поне в чужбина, когато защитаваме националния интерес, да се обединяваме. За съжаление това не го виждам. Това е един траен порок на българския политически живот", коментира още историкът.
Деница КИТАНОВА