Акцент на деняВИЖ ВСИЧКИ

Каймак-Чалан за пета поредна година

09 септември 2020 | 16:19

Поклонението на връх Каймак-Чалан се състоя за пета поредна година. На славния връх по време на сраженията през 1916 г. загиват общо над 3 120 български офицери и войници и над 5 500 сръбски.
По повод 104-тата годишнина от Каймакчаланската епопея малко преди обяд на върха започна тържествената церемония. За пръв път в нея ще участва председател на Народното събрание в лицето на Цвета Караянчева. На събитието присъстваха председателят на Комисията по отбрана ген. Константин Попов, народният представител Жельо Бочев, както и представители на посолството ни в Атина и консулството ни в Солун. На място бе и делегация от Министерство на отбраната, ръководена от ген.-майор Явор Матеев.
По традиция се осъществи църковно-военен ритуал с поднасяне на венци и цветя. Богослужението оглави Ставрофорен свещеноиконом Добромир Кирилов Костов – ректор на Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“.
Почетена бе паметта и на основателя на Радио и Агенция "Фокус" Красимир Узунов. Вече година на славния връх е закопана гилза с пръст от гроба му. Красимир Узунов е инициатор вдъхновител на поклонението на Каймак-Чалан. Човекът, който сложи край на забравата на българските войни, дали живота си за България и останали на прага на Отечеството през Първата световна война.
"Поклон пред паметта на героите на Каймак-Чалан. Поклон пред паметта на нашия голям приятел, на патриота, журналиста, писателя, родолюбеца Красимир Узунов. Той беше епоха. Той знаеше много за миналата история на България, но имаше ясни планове за бъдещето на Родината", каза в словото си председалят на парламента Цвета Караянчева.
Свещеноиконом Добромир Костов обясни, че е отслужил панихида на връх Каймак-Чалан с чувство на патриотична отговорност към загиналите български войни през 1916 г. Той сподели, че за първи път се качва на върха и че мястото е много особено. „Чувството ми беше на вълнение, на съпричастност на родолюбие“, каза още той.
Тази година на славния връх се качиха доста по-малко хора в сравнение с минали години. Причината пандемията от коронавирус.
Проф. Пламен Павлов коментира пред информационния лидер, че традицията на Каймак-Чалан вече има много силна основа, поставена от Красимир Узунов. „Наистина тази година предвид извънредната епидемична ситуация и ограниченията, които Гърция налага може би в по-голяма степен, отколкото е необходимо, макар че това е нейна вътрешна работа, поклонението ще бъде доста символично“, коментира проф. Пламен Павлов.
Според него това, което е направил Красимир Узунов, няма как да бъде заличено.
"Няма опасност традицията на Каймак-Чалан да умре - величието на ритуала и усещането на този връх няма да бъде по-малко от предните години", увери и ген.-майор Явор Матеев. Той посочи, че за пета поредна година се изкачва на славния връх. Ген.-майор Матеев изтъкна, че се изкачва с голямо вълнение и с чувство на гордост и отговорност
.


Агенция „Фокус“
Ген. Константин Попов: Уверен съм, че традицията за поклонение на Каймак-Чалан ще продължи, ще обединим усилията си за създаване на параклис или паметник

Уверен съм, че традицията за поклонение на Каймак-Чалан ще продължи. Това каза за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ ген. Константин Попов, председател на Комисията по отбрана. Той коментира и съдбата на идеята за параклис на върха.
„Искам безкрайно да благодаря на всички хора, които бяха и тази година там. Имахме уникалният шанс с нас да бъде председателят на Народното събрание, един изключителен български герой, какъвто е ген. Явор Матеев, народният представител Жельо Бойчев. Все силни личности, които вярвам, че ще обединим усилия и ще постигнем едно мъничко нещо – параклис или паметник на този връх. Текат разговори с гръцките колеги. Мисля, че вече знаем каква е процедурата, ще направим необходимото. Наистина ще бъде малко, но пък ще бъде красиво“, обясни той.
Нека на Каймак-Чалан да има нещо за спомен, което да кара хората да отидат на върха и да запалят по една свещ за всички войни, дали живота си, добави ген. Константин Попов.
Цоня СЪБЧЕВА

Агенция „Фокус“
Свещеноиконом Добромир Костов: Отслужих панихида на връх Каймак-Чалан с чувство на патриотична отговорност към загиналите български войни през 1916 г.

Отслужих панихида на връх Каймак-Чалан с чувство на патриотична отговорност към загиналите български войни през 1916 г. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ ставрофорен свещеноиконом Добромир Кирилов Костов, ректор на Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий.
Свещеноиконом Добромир Костов посочи, че е отслужил панихидата на върха с благословението на Негово високо преосвещенство Пловдивския митрополит Николай, като целта е била да се изпълни православният дълг. „Именно да се помолим за упокой на загиналите български войни“, каза още свещеникът.
Според него наш дълг като православни християни е да почитаме всички наши покойници. Отец Добромир подчерта, че загиналите в Първата световна война на връх Каймак-Чалан са част от българския народ и са дали своя живот за нашето Отечество. „Има такава традиция да почитаме много загинали, знаете и на Архангелова задушница, когато навсякъде на всички войнски гробове се извършва заупокойна молитва и панихида. В началото на месец септември, когато е започнала битката на връх Каймак-Чалан, са загивали много войни. В този момент е нужно ние да отидем и да отдадем своята почит със заупокойна молитва към тях“, каза още свещеноиконом Добромир Костов.
Той сподели, че за първи път се качва на върха и че мястото е много особено. „Много диво. Чувството ми беше на вълнение, на съпричастност на родолюбие“, каза още той.
Деница КИТАНОВА

Агенция „Фокус“
Председателят на парламента Цвета Караянчева: Поклон пред паметта на героите от Каймак-Чалан, поклон пред паметта на нашия голям приятел Красимир Узунов

Поклон пред паметта на героите на Каймак-Чалан. Поклон пред паметта на нашия голям приятел, на патриота, журналиста, писателя, родолюбеца Красимир Узунов. Той беше епоха. Той знаеше много за миналата история на България, но имаше ясни планове за бъдещето на Родината. Това каза председателят на Народното събрание Цвета Караянчева на връх Каймак-Чалан, става ясно от видео в профила й във „Фейсбук“.
„Уважаеми г-н ген. Попов, уважаеми ген.-майор Матеев, уважаеми г-н Писанчев, г-н Бойчев, уважаеми офицери, сержанти и войници, скъпи приятели, Каймак-Чалан – един от темелите на българската национална памет, на българска воинска слава и чест. Както ген.-майор Матеев каза – той е съизмерим само с Шипка. 6 000 български войници стъпват тук през август 1916 година. В началото на октомври слизат само 800. Тук са останали премръзнали, убити и осакатени всички тези герои, обикновени хора са останали тук 3 месеца под бомбардировките на сръбската и френската артилерия. Тук са воювали Дринският и Дунавският полк от страна на сърбите, от България части от полковете на 11-и Сливенски полк, дружините на 33-и Свищовски полк, 43-и, 46-и, 56-и, 58-и полк. Когато сърбите се качват тук, остават ужасени, защото във всеки окоп, във всяка цепнатина е имало трупове. Нарекли са го „Дупките на ужасите“. Каймак-Чалан за тези 3 месеца намаля височината си между 4 и 11 метра. Така ни го описа Поручика – нашият приятел Краси Узунов. Той написа една велика книга, книга, за която изнамери всички документи, работи, писмата на загиналите, дневниците, историите на оживелите – тези, които никога няма да забравят камъните, обвити в мъгла и дим“, добави тя.
„Сега ще ви разкажа част от предговора на книгата: „Вихри и мъгла. Огън и лед. Изтърбушени окопи, гробове без кръстове. Още старците на Нидже планина разказват, че всяка вечер, когато Слънцето залезе от неопятите гробове излизат сенките на мъртвите войници със светещи очи от пламъците: зачервени, гледат към североизток, към своята освободена България. После запалват цигара. Огънчето гори в ръкава на шинела и пари обгорелите им длани, а устните им шепнат въздишки. Изведнъж сенките се размърдват, до тях застават техните командири, сядат до тях, говорят, спорят, обсъждат плановете за следващата битка. До тях са генералите, полковниците: Илия Чолаков, капитан Илия Димитров, майор Стефан Куртев – все български герои, офицери. Изведнъж майор Стефан Куртев става, вади сабя, хуква надолу по склона и след него тръгват всички сенки на войниците, воювали тук: „След мен. В атака. Мъртви, в атака“. 3 месеца огън, огън, огън. И ни крачка отстъпление. Но на изток зората небето просветлява, но един по един сенките на войниците се прибират е неопятите си гробове. Така до следващата вечер. И така 100 години“, допълни Цвета Караянчева.

Агенция „Фокус“
След церемонията на връх Каймак-Чалан всички официални лица почетоха паметта на Красимир Узунов

След официалната церемония на връх Каймак-Чалан всички официални лица почетоха паметта на Красимир Узунов. Това съобщиха от пресцентъра на ПП ГЕРБ.
„Той възроди за България връх Каймак-Чалан и ни припомни подвига на безстрашните български войни“, посочи ген.-майор Явор Матеев.
„Краси Узунов е истински български патриот, запалил патриотизма в много български граждани от цялата страна. Краси е върнал на българската история забравените спомени за славната история на българските войни. Краси Узунов е човекът, който никога не позволи българската история да бъде забравяна, успехите на Българската войска да бъдат на второ място след работата на политиците и че любовта на Краси към историята на България и към българската войска показваше на всички нас и ни напомняше нашия основен дълг към Българската армия и България“, каза председателят на парламента Цвета Караянчева.
Караянчева положи цветя пред паметната плочка на Красимир Узунов, поставена на върха, в знак на признателност, че именно Красимир Узунов е припомнил на България историята на битката на върха със своята книга „Каймакь-Чалань“.
След приключване на официалната церемония беше почетена паметта на Красимир Узунов с едноминутно мълчание на колене.

Агенция „Фокус“
Ген.-майор Явор Матеев: Идеята за параклис на Каймак-Чалан продължава да бъде актуална и вярвам, че през следващата година ще може да има реални стъпки за осъществяването ѝ

Идеята за параклис на Каймак-Чалан продължава да бъде актуална и вярвам, че през следващата година ще може да има реални стъпки за осъществяването й. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ ген.-майор Явор Матеев, командир на Съвместното командване на специалните операции и ръководител на делегацията от Министерство на отбраната на връх Каймак-Чалан по повод 104-ата годишнина от Каймакчаланската епопея.
По думите му изграденото трябва да е нещо в знак на признателност на себеотдаване, саможертва и героизъм на българските войници и място, на което българите да могат да запалят по една свещ и да отдадат своята почит към нашите герои.
„Доколкото разбирам, има стъпки в тази посока и разбиране от гръцка страна. Така че през следващата година вярвам, че ще може да има реални стъпки в осъществяване на това начинание“, каза още ген-майор Матеев.
Деница КИТАНОВА

Агенция „Фокус“
Ген.-майор Явор Матеев: Няма опасност традицията на Каймак-Чалан да умре - величието на ритуала и усещането на този връх няма да бъде по-малко от предните години

Няма опасност традицията на Каймак-Чалан да умре - величието на ритуала и усещането на този връх няма да бъде по-малко от предните години. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ ген.-майор Явор Матеев, командир на Съвместното командване на специалните операции и ръководител на делегацията от Министерство на отбраната на връх Каймак-Чалан по повод 104-тата годишнина от Каймакчаланската епопея.
„За пета поредна година се изкачваме на връх Каймак-Чалан. Програмата ще започне със събиране на всички българи. Тези от делегацията и други, които са самоорганизирали за изкачването на върха. Това ще се случи около 8.00-8.30 в подножието на върха и между 10 и 11 ч. в замисимост кога всички ще успеят да се изкачат на върха, ще започне официалната програма“ ,каза още ген-майор Явор Матеев.
Той посочи, че за пета поредна година се изкачва на славния връх. Ген.-майор Матеев изтъкна, че се изкачва с голямо вълнение и с чувство на гордост и отговорност.
Деница КИТАНОВА

Агенция „Фокус“
Проф. Пламен Павлов: Традицията на Каймак-Чалан вече има много силна основа, поставена от Красимир Узунов

Традицията на Каймак-Чалан вече има много силна основа, поставена от Красимир Узунов. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов по повод 104-тата годишнина от Каймакчаланската епопея.
„Наистина тази година предвид извънредната епидемична ситуация и ограниченията, които Гърция налага може би в по-голяма степен, отколкото е необходимо, макар че това е нейна вътрешна работа, поклонението ще бъде доста символично“, коментира проф. Пламен Павлов.
Според него това, което е направил Красимир Узунов, няма как да бъде заличено.
„Наред с традицията, която той създаде като поклонението на върха, книгите, които написа, включително тази, която трябва да излезе в недалечно бъдеще, а именно втора част на Каймак-Чалан и изобщо един обзор на военните действия и героизма на българския войник през 1916 г.“, каза още проф. Павлов. Той отчете, че са излезли и други книги – два сборника, посветени на Каймак-Чалан.
„Интересът към историческата памет и това, което е съхранено на самия връх, няма как да бъде заличено. Да се надяваме, че догодина ситуацията ще бъде по-добра и ще могат да се предприемат по-сериозни стъпки не само като масовост на самото събитие, а и към това, което всички ние мечтаем да се случи там. Да има параклис, въобще да се възстанови паметта и да бъде поставен някакъв материален знак за тази памет“, коментира още историкът.
Деница КИТАНОВА

Агенция „Фокус“
Поклонението на връх Каймак-Чалан ще се състои за пета поредна година

Поклонението на връх Каймак-Чалан ще се състои за пета поредна година. На славния връх по време на сраженията през 1916 г. загиват общо над 3 120 български офицери и войници и над 5 500 сръбски.
По повод 104-тата годишнина от Каймакчаланската епопея малко преди обяд на върха ще започне тържествената церемония. За пръв път в нея ще участва председател на Народното събрание в лицето на Цвета Караянчева. На събитието ще присъстват председателят на Комисията по отбрана ген. Константин Попов, народни представители, както и представители на посолството ни в Атина и консулството ни в Солун. На място ще бъде и делегация от Министерство на отбраната, ръководена от ген.-майор Явор Матеев.
По традиция ще се осъществи църковно-военен ритуал с поднасяне на венци и цветя. Богослужението ще оглави Ставрофорен свещеноиконом Добромир Кирилов Костов – ректор на Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“.
Вече година на славния връх е закопана гилза с пръст от гроба на основателя на Радио и Агенция „Фокус“ Красимир Узунов. Инициатор и вдъхновител на поклонението на Каймак-Чалан. Човекът, който сложи край на забравата на българските войни, дали живота си за България и останали на прага на Отечеството през Първата световна война.
Агенция „Фокус“ припомня:
През 2016 г. със закъснение от точно един век Българската армия се поклони пред паметта на героите от Каймакчаланската епопея, останали завинаги на най-високия връх на Нидже планина на границата на днешни Македония и Гърция. В присъствието на тогавашния началник на отбраната, генерал Константин Попов, и на висши български и гръцки военни командири на загиналите на Каймак-Чалан бяха отдадени пълни военни почести и бяха поднесени венци и цветя от името на министъра на отбраната Николай Ненчев и българския парламент.
За първи път, 100 години след боевете, на историческия връх беше отслужена и заупокойна молитва за душите на всички паднали българи и сърби от архимандрит Анастасий, специален пълномощник на българския патриарх Неофит. По време на службата бяха прочетени имената на всичките 80 загинали офицери от полковете и артилерийските батареи, участвали в сраженията.
В първото поклонение на Каймак-Чалан тогава участваха генералният консул на България в Солун, Владимир Писанчев, бригаден генерал Явор Матеев, генерал-лейтенант Стефанис Алкивиадис, бригаден генерал Прокопис Карадзедос, народните представители Пламен Манушев, Манол Генов, Жельо Бойчев, Милен Михов и Христо Гаджев, шефът на агенция „Фокус“, Красимир Узунов, гвардейци от представителните части на Българската армия, журналисти, общественици и наследници на офицери и войници. Преди време поставената на върха от български офицери паметна плоча бе увредена, което доведе до предложението на мястото да бъде изграден български параклис . През 1921 г. на Каймак-Чалан е издигнат сръбски параклис с костница, където се смята, че освен останките на сръбските войници са и тези на българските.
Боевете за Каймак-Чалан през септември-октомври 1916 г. са най-масовото високопланинско сражение по време на Първата световна война (1914-1918). Бойните действия се развиват на над 2500 м надморска височина и в тях са ангажирани части на Дринската и Дунавската дивизии на сръбската армия и 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски, 43-ти, 55-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове, от българска страна.


Агенция „Фокус“
Председателят на парламента Цвета Караянчева ще присъства на военно-църковния ритуал на емблематичния исторически връх Каймак-Чалан

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и председателят на Комисията по отбрана ген. Константин Попов ще участват във военно-църковния ритуал на емблематичния исторически връх Каймак-Чалан, където ще бъде почетена паметта на загиналите български воини през Първата световна война при драматичните сражения през 1916 г. Това съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.
Отслужена ще бъде заупокойна панихида за загиналите от Ставрофорен свещеноиконом Добромир Кирилов Костов – ректор на Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“, и ще бъдат положени венци и цветя.