Акцент на деняВИЖ ВСИЧКИ

Благовещение е

25 март 2020 | 15:19

Православната църква чества празника Благовещение (блага вест). На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха. Празникът е утвърден от православната църква през VII век. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.

Агенция „Фокус“
Румен Петков, АБВ: Благовещение е един от най-големите родови и семейни християнски празници, да ни е честит и Бог да ни пази

Благовещение е един от най-големите родови и семейни християнски празници.
Да ни е честит празникът и Бог да ни пази! Това написа лидерът на АБВ Румен Петков в социалната мрежа "Фейсбук" по повод Благовещение.

Агенция „Фокус“
Корнелия Нинова, БСП: Нека Благовещение бъде ден на надежда

Нека Благовещение бъде ден на надежда. Това написа председателят на БСП Корнелия Нинова във Фейсбук, съобщават от пресцентъра на партията.
"Благовещение е. На този ден почитаме майчинството. То е най - голямата благодат. Празникът се свързва и с възраждането на природата и идването на пролетта. Нека бъде и ден на надежда в този труден за всички ни момент. Да донесе здраве и сили във всеки български дом", пише още Нинова.


Агенция „Фокус“
Отец Спас Веселински, храм „Рождество Богородично” – Симитли: С твърда вяра, че Бог не ни е оставил, въпреки изпитанието, трябва още повече вярата ни да укрепне

В деня на славното Благовещение, който празник честваме днес, се обръщаме към всички вас благословението от днешната служба, която отслужихме и пожелавам Бог да ни закриля от всички злини. Това каза отец Спас Веселински, свещеник в храм „Рождество Богородично” – Симитли в обръщение към миряните, предаде репортер на Радио „Фокус” - Пирин. „И преди всичко от това тежко изпитание, което сполетя народа ни и почти целия свят. Ние, православните християни, имайки твърдата вяра, че Бог не ни е оставил, че Бог бди над нас и това изпитание, което ни праща, трябва още повече да ни укрепява във вярата”, каза още отец Веселински.
Според него само така всички заедно ще успеем да преодолеем изпитанието и да се преборим с тежката и коварна болест като спазваме и всички препоръки и предписания на Националния оперативен щаб. „Ако изпълняваме всичко това и ако имаме любовта към ближните, любовта към Бог и дори към враговете ни, то всемилостивия Бог ще ни въздаде всичко, което просим и което е полезно за спасението на душите ни”, подчерта отец Веселински.
Той допълни, че в тези трудни времена е задължително да се молим на Бог, който да ни избави от коварната болест. Отец Веселински препоръча да няма струпвания на хора в църквите, каквито са и препоръките на отговорните институции.

Ливия НИНОВА


Агенция „Фокус“
Ваня Йорданова, етнолог: На Благовец всяка рана заздравява много бързо, садят се овошки и се пускат пчелите да събират мед

На Благовец се правят предсказания и има различни вярвания, свързани с празника. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян.
„Едно от предсказанията е за времето. Вярва се, че каквото бъде то на този ден, такова ще е през лятото. Ако е ясно и топло, овощните дървета ще дадат хубав и добър плод. Пак от народната етимология от името Благовец – благо, сладко, се вярва, че на този ден всяка рана заздравява много бързо. По тази причина, за да не ги боли, се пробиват ушите на момиченцата и се слагат обеци. Дамгосват се агнета и ярета и се правят резки на ушите им, за да се разпознават от стопаните. На този ден се садят овошки, за да дават сладки плодове, пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед“, обясни Йорданова. "Празникът Благовещение е по време на Великденските пости, но тъй като е изключително голям празник в православния календар, се разрешава консумацията на риба на този ден. За тържествената трапеза в домовете си стопанките подготвят рибник – печена риба пълнена с ориз или булгур. Яде се още варена риба, омесва се шарена пита, върху която се прави украса от орехови ядки и сушени плодове и тя се раздава на близки и роднини. По традиция всеки трябва да хапне нещо зелено на този ден като коприва, киселец или лапад за нова и здрава кръв в навечерието на пролетта и летния сезон", каза още Ваня Йорданова.
Нели ГЕРГЬОВСКА


Агенция „Фокус“
Д-р Сашка Бизеранова, етнограф в РИМ-Видин: Във времето на коронавируса календарът не замръзва

Във времето на коронавируса календарът не замръзва, каза за Радио "Фокус" - Видин д-р Сашка Бизеранова, етнограф в Регионалния исторически музей във Видин.
Тя посочи, че природата е объркана между зима и пролет, но това не пречи да припомним традициите и най-вече да преоткрием мъдростта на бабите ни. "Времето е гранично. Благовец дойде. За празника е характерно това - не се ходи рано навън, защото там шетат самодиви и човек може да се разболее. Стопанките рано трябва да преметат къщата и двора, като сметта се изгаря. Къщите се белосат, запушват се дупките в тях, за да не влизат мишки. Вярва се, че на този ден излизат змиите и те трябва да се прогонят. На Благовец заредете се с хляб, за да сте сити", каза Бизеранова.
Тя допълни, че характерно за обичая на Благовец е да имате пара в джоба си, та като пропее кукувицата, да имате пари, за да е богата годината.
"На този ден младите хора могат да си гадаят за любов, за женитба, за рожби, защото горният и долният свят се сливат във времена на преход", обясни етнографът. Според нея митичните персонажи змии, самодиви, кукувици са свързани със силите на злото, на подземното царство. Обичаите днес имат предимно очистителен характер, като целта е да се защитят хората.
"Пролетта ще дойде. Доброто ще победи", категорична е д-р Сашка Бизеранова.
Анна ЛОЗАНОВА

Агенция „Фокус“
Премиерът Бойко Борисов: Нека все повече благи вести да идват до нас, да бъдем здрави и единни

Нека все повече благи вести да идват до нас, да бъдем здрави и единни. Това написа премиерът Бойко Борисов в профила си във "Фейсбук".
"Отбелязваме един от най-светлите християнски празници - Благовещение. На този ден Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария благата вест, че ще роди Божия син. На Благовещение почитаме и се прекланяме пред всички майки и тяхната сила. Според вярванията на този ден болестите си отиват. Затова нека все повече благи вести да идват до нас, да бъдем здрави и единни. Честит празник и на всички именици!", пожела Борисов.


Агенция „Фокус“
Ваня Йорданова, етнолог: Вярва се, че на Благовещение се завръщат прелетните птици, а кукувицата носи благата вест, че пролетта е настъпила

На 25 март Православната църква празнува деня на благата вест, която Архангел Гавраил е донесъл на Дева Мария, че тя е избрана да зачене с божията помощ и да роди Спасителя на света. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Ваня Йорданова, етнолог в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян. По думите ѝ това е последният от мартенските празници и е изключително почитан в цялата българска етническа територия, наричан е Благовещение, Благовец и дори Половин Великден.
Според Йорданова на този ден се спазва строгата забрана да не се работи никаква работа, като дори се казва, че птичките са спирали да вият гнездата си. „Вярва се, че на Благовец се завръщат прелетните птици, идва и кукувицата и носи благата вест, че пролетта е настъпила. По стара традиция всеки трябва да излезе от дома си рано сутринта на Благовещение сит и с пара в кесията си и ако го закука кукувицата, през цялата година ще бъде сит и богат. В Родопския вариант на обичая, когато чуят първата кукувица, жените завързват единия край на забрадките си и след три дни го отвързват и гледат какво има в него. Ако има нещо зелено – някаква тревичка, се е вярвало, че това е добър знак и те ще бъдат здрави през цялата година“, поясни Йорданова.
Навсякъде в страна е разпространено вярването, че на Благовец змиите и гущерите излизат от своите дупки, в които са прекарали зимата. „Затова на този ден се прави обредното гонене на змии, гущери и бълхи, както се прави и в предходните мартенски празници. Докато вдигат шум и запалват боклуците събрани от дворовете си, всички домашни, цялото домочадие прескача този огън с надеждата, че по този начин ще се предпазят от ухапвания от змии, гущери и бълхи през цялата година“, каза още Ваня Йорданова.

Нели ГЕРГЬОВСКА


Агенция „Фокус“
Д-р Илия Вълев, етнограф: Благовещение е един от най-големите празници в българската традиция, но и в християнския календар

Благовещение е един от най-големите празници в българската традиция, но и в християнския календар. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ - Велико Търново етнографът от Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Илия Вълев. По думите му 25 март е важен граничен празник, не само защото е свързан с настъпването на пролетта и затоплянето на времето, а и защото на този ден си припомняме едно изключително съдбоносно събитие, а именно поднасянето на Благата вест от св. архангел Гавраил на Дева Мария, че ще зачене от Светия дух Спасителя на човечеството.
„Това прави празникът изключително важен от християнска гледна точка и неслучайно е наречен половин Великден, защото той носи благата вест, че човечеството ще бъде спасено. От друга страна този ден се свързва и с настъпването на пролетта, със затоплянето на времето и със „събуждането“ на всичко живо на този свят – овошките разцъфват, дърветата се разлистват. Този ден се свързва изключително и само с благи вести и затова се вярва, че 25 март е изключително добър ден“, каза етнографът.
Д-р Илия Вълев отбеляза, че тъй като все още сме в периода на Великия пост, на трапезата е позволено единствено риба и постни ястия. „Според християнските традиции рибата е постно ястие и на по-големи празници като днешния е позволена риба. По принцип е постен ден и е желателно да се избягват другите меса. Рибата е позволена, така че това е обредната храна, която се консумира днес. Началото на новата стопанска година е на Гергьовден, но от днес, тъй като се събужда природата, се спазват обичаи, които да изгонят злото, което също се събужда днес. Благовещение е началото на всички християнски празници, защото на този ден Дева Мария получава Благата вест, че ще се роди от нея Христос. От там насетне следва Рождество Христово – 25 март е точно 9 месеца преди Рождество, а впоследствие и Възкресение Христово“, каза д-р Вълев и посочи, че Благовещение, Рождество Христово, Възкресение Христово са най-големите християнски празници.
Рени АТАНАСОВА


Агенция „Фокус“
Негово високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил оглави Архиерейска Златоустова света Литургия в Ловеч

На големия християнски празник Благовещение, в храм "Св. Св. Кирил и Методий", град Ловеч, Негово високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил оглави Архиерейска Златоустова света Литургия. Това съобщи репортер на Агенция "Фокус".

Никола Петков


Агенция „Фокус“
Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично” – Благоевград: Народът придава по-широк смисъл на празника Благовещение като зачатието на природата

Всяка година на 25 март православното християнство отбелязва Благовещение, а вече и светската власт го отбелязва като Деня на българската жена. Това каза за Радио „Фокус” - Пирин Аделина Стефанова, църковен уредник в храм „Въведение Богородично” – Благоевград. Тя поздрави всички, които носят името Благовест, Благовеста, Благо, Благунка и всички производни, тъй като те днес имат имен ден.
Аделина Стефанова обясни, че името на тези хора произхожда от гръцкото „който възвестява добрите неща“. „На този ден Бог изпратил Архангел Гавраил в Назарет при Дева Мария и й казал „Радвай се Благодатна, Дух Свети ще слезе върху ти и ще те осени, и ти ще заченеш и ще родиш син Божий“. Тази блага вест, която е дадена на Дева Мария от Архангел Гавраил дава името на днешния празник, наречен Благовещение. Народът придава по-широк смисъл на този празник като зачатието на природата, защото от топлите страни вече започват да долитат щъркели, лястовички, пъдпъдъци, кукувици, които съобщават благата вест, че идва лятото”, каза още Стефанова.
Църковният уредник добави, че змиите и гущерите излизат от леговищата си, а природата се събужда за нова родитба – зачатието е нейното начало. „Вечерта срещу празника се измитат стаите, почистват се оборите и дворовете, сместа се запалва, за да дойде празникът на чисто. Момчетата прескачат запалените огньове, за да не ги хапят змиите през годината, а някъде обикалят дворовете с факли като плашат влечугите. През нощта на празника иманяри ходят из полето и следят ще се появи ли някъде син пламък – знак за закопано съкровище – злато, сребро и монети”, прибави тя.
Ливия НИНОВА


Агенция „Фокус“
Повече от 250 жители в Кюстендил и селата имат имен ден на Благовещение

Повече от 250 жители в Кюстендил и селата имат имен ден на Благовещение. Това съобщиха за Радио „Фокус” – Кюстендил от отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО)” към Община Кюстендил. Най-много са хората които носят името Благой. Броят им е 120 души. Дамите с името Блага в общината са 33. 8 са дамите с името Благойка. Днес в общината празнуват и 22 души с името Благовест. Дамите на име Благовеста са общо 7, а 44 са наречени с името Благородка. Двама души носят името Благо, а Благоя – 27.
На 25 март Православната църква чества един от най-големите християнски празници - Благовещение. Това е денят, в който Св. Архангел Гавриил донася на Пресветата Дева благата вест, че тя ще роди Спасителя Иисус Христос.
Венцеслав ИЛЧЕВ


Агенция „Фокус“
Отец Емилиян, храм „Свети Николай Чудотворец“ - Бургас: Благовещение църквата възпява като начало на човешкото спасение

Благовещение църквата възпява като начало на човешкото спасение, защото е била избрана най-святата измежду всички жени – Дева Мария от Давидовото коляно, да стане майка на Бог. Това каза за Радио „Фокус“ – Бургас отец Емилиян от храм „Свети Николай Чудотворец“ в Бургас.
„Преди да се роди родителите на Мария дали обет, че ще я въведат в Йерусалимския храм, ако бъдат дарени с дете. Така и направили. До своята 14-годишна възраст тя се учила, чела Светото писание, крояла и се учила на всичко, подобаващо за бъдещата съпруга и майка. Когато дошъл моментът да бъде сгодена – на 14-годишна възраст, според обичая на юдеите, тя отговорила, че няма да се омъжи, а през целия си живот ще бъде отдадена на Бог, какъвто обет дала“, каза отец Емилия. Той обясни, че, дотогава подобно обричане на Бог не е било познато сред жените.
„Първосвещениците се събрали около светия жертвеник в Йерусалимския храм, за да се помолят. Там им било дадено указание, че трябва да намерят най-подходящия сред мъжете за Дева Мария. Дошъл свети Захарий – бащата на свети Йоан Кръстител, дошли също така много мъже от Давидовото коляно. Той събрал жезълите – дървените тояги, на всички мъже, които не били задомени. Трябвало да ги постави в светия олтар. На сутринта, на който вият, че жезъла е покарал, той е избраникът. Това бил жезъла на стареца Йосиф – роднина на света Дева Мария“, посочи отецът. Първосвещениците дали Дева Мария в ръцете му, а той трябвало да се грижи за нея и да бъде пазител на обета ѝ. Тя заживяла в дома на Йосиф Обручник в Назарет, който се считал за един от най-лошите градове, тъй като там живеели множество езичници. Отец Емилиян посочи, че Дева Мария пребивавала там единствено в пост и молитва.
„В шестия месец, след като заченала света Елисавета от първосвещеника Захарий – родителите на свети Йоан Кръстител, тогава се случило Благовещението. Бил изпратен свети Архангел Гавраил да благовести на светата Дева, че ще роди Божия син. Архангелът я поздравил. Тя се смутила, но не се уплашила“, каза още отец Емилиян. Той допълни, че след радостната вест Дева Мария получила маслиново клонче в знак на това, че се случва нов завет между човеците и Бог - затова църквата възпява деня като начало на човешкото спасение.

Мария ПОПЧЕВА


Агенция „Фокус“
Литургия за Благовещение се отслужва в катедралата „Рождество Богородично“ във Велико Търново

Литургия за Благовещение се отслужва в катедралата „Рождество Богородично“ във Велико Търново. Заради извънредното положение и противоепидемичните мерки, обаче, миряните не могат да влязат в храма, за да се помолят за здраве и благополучие, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Богослужение тече и в останалите православни храмове в региона.
Днес Българската църква чества празника Благовещение (блага вест). На този ден се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха. Празникът е утвърден от православната църква през VII век. Според Библията на днешния ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.
Сред народа Благовещение е известен и Благовец. В миналото предците ни са го считали за „половин Великден“. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Поради това точно на днешния ден са се пробивали ушите на малките момичета, дамгосвали са агнетата и яретата, защото се е вярвало, че няма да ги боли. По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
Имен ден днес празнуват: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина и производни.
Рени АТАНАСОВА


Агенция „Фокус“
Десетки хора наблюдават богослужението повод празника Благовещение, което се излъчва онлайн от храм „Рождество Богородично“ - град Симитли

Десетки хора наблюдават богослужението повод празника Благовещение, което се излъчва онлайн от храм „Рождество Богородично“ - град Симитли, предаде репортер на Радио „Фокус” – Пирин. Излъчването започна още в 07.30 часа, като продължава и в момента. Служението води отец Спас Веселински. Освен хората, наблюдаващи службата онлайн, в църквата има и няколко миряни, повече от които са с маски и ръкавици. Всички спазват и дистанция по между си.
Онлайн излъчването на богослужението бе въведено поради извънредното положение във връзка с разпространението на COVID-19.
Ливия НИНОВА



Агенция „Фокус“
Църквата "Свето Благовещение" в село Црънча отбелязва храмовия си празник

Църквата в село Црънча е единствената в нашата епархия, която носи името "Свето Благовещение". Това каза за Радио "Фокус" - Пазарджик протойерей Стефан Йорданов, секретар на Архиерейското наместничество в Пазарджик. Той обясни, че строителството на храма е започнало през 1806 година.
"Тя е вкопана в земята, тъй като местният турски бей, въпреки, че разрешил строителството и, когато минавал с коня си, не искал да я вижда. Строителството и завършва през 1830 година, когато тя е осветена", обясни протойерей Стефан Йорданов.
Той допълни, че църквата "Свето Благовещение" в село Црънча е оградена с каменни зидове. Иконостасът и е добре запазен, а на празника на храма звънят двете камбани, които са монтирани след Освобождението.
Ваня НИКОЛОВА


Агенция „Фокус“
Празнична света литургия по повод християнския празник Благовещение се отслужва в храмовете в Пазарджик

Празнична света литургия по повод християнския празник Благовещение се отслужва в храмовете в Пазарджик, предаде репортер на Радио "Фокус" - Пазарджик . На 25 март Православната църква отбелязва празника Благовещение – денят, в който Дева Мария разбира благата вест, че ще роди непорочно заченат син, съобщена и от Архангел Гавриил.
Празникът е един от постоянните в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата. Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец. Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. На този ден имен ден празнуват носещите имената Благовест, Благовеста, Благой, Благо, Блага, Евелина, Евангелина.

Ваня НИКОЛОВА



Агенция „Фокус“
Благовещение е

Православната църква чества празника Благовещение (блага вест). На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха. Празникът е утвърден от православната църква през VII век.
Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38. Изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, явена ѝ от Божия служител, тя със смирение и послушание отвърнала с думите: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти" (Лука 1:38). От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на назаретската девица. А когато нейният Син Богочовекът Иисус Христос страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред престола на Всевишния - на Бога.
За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден". Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец - благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо.
На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища. По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта.
Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите - господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.