Акцент на деняВИЖ ВСИЧКИ

Ново вето

05 август 2019 | 16:11

Президентът Румен Радев наложи вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване. Държавният глава не е съгласен с промените, с които се дава възможност цивилно лице да оглави Служба „Военна информация“ като алтернатива на досегашното изискване да е военнослужещ. Според него
това не съответства на мястото, което заема службата като неразделна част от въоръжените сили на Република България.
Досега директор на службата можеше да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание. Измененията са заложени в промените в Закона за военното разузнаване. Промените са внесени от ПГ на ГЕРБ, ВМРО и НФСБ. Според вносителите по този начин ще може да се реализира в цялост изискването, предвидено в разпоредбата от закона, а именно за директор да могат да се назначават лица с професионален стаж в системата за защита на националната сигурност, а не само от въоръжените сили. Този подход дава възможност за по-ефективно използване на наличния кадрови потенциал.




Агенция "Фокус"
Политическият анализатор Георги Харизанов: Президентското вето беше новина в началото

Президентското вето беше новина в началото. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политическият анализатор Георги Харизанов по повод края на политическия сезон. „Стигна се дотам, че дори един бивш негов съветник, който е изключително свързан с президентския екип и с БСП да признае пред национална медия, че президентското вето загуби своята тежест. Като че ли омръзна този сюжет“, каза Харизанов. По думите му желанието на президента да е опозиция на правителството на всяка цена започна да става леко досадно. „Мисля си, че олекването на президентската институция е един процес, за който тези безспирни президентски вета усърдно допринасят. Президентът може да изненада всички, ако покаже кои смислени политики подкрепя, защото отричането на всичко, очевидно не работи нито за него, нито за правителството. Ако обществото развие една резистентност към критиките на президентската институция, към ветата, които президентът налага на законопроектите и на гласуваните вече закони, това не мисля, че е нещо нормално“, посочи още Харизанов. По думите му гласът на президентската институция трябва да се чува. Харизанов отчете, че президентът трябва да е силен и авторитетен лидер. „Мисля си, че това опозиционерстване в никакъв случай не допринася да имаме подобен тип президентска институция – силна и авторитетна“, допълни още политическият анализатор.
Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Агенция "Фокус"
Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за военното разузнаване

Президентът Румен Радев наложи вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване. Това съобщиха от прессекретариата на президента.
Държавният глава не е съгласен с промените, с които се дава възможност цивилно лице да оглави Служба „Военна информация“ като алтернатива на досегашното изискване да е военнослужещ. Това не съответства на мястото, което заема службата като неразделна част от въоръжените сили на Република България. Ръководителят на службата следва да притежава необходимата експертиза, изразяваща се в специфични познания и професионален опит, с цел осигуряване изпълнението на основните ù задачи, свързани не просто с добиване на разузнавателна информация, а и с информация, необходима за отбраната на страната и за защитата на националната сигурност от външни посегателства, рискове и заплахи.
Създава се риск от нарушаване на принципите на централизираното управление и контрол на разузнавателната дейност и на политическия неутралитет. Приетият закон внася несъгласуваност в уредбата относно управление на системата за защита на националната сигурност и създава прецедент при навършване на пределна възраст за съответното военно звание да се продължава изпълнението на длъжността.


Агенция "Фокус"
Проф. Александър Маринов: Мнозинството действа напук при президентско вето, за да покаже, че може да се наложи над държавния глава

Мнозинството действа напук при вето, за да покаже, че може да се наложи над президента, но страда качеството на законодателната дейност. Това каза политологът проф. Александър Маринов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод края на политическия сезон. По думите му ветото на президента не може да бъде ефективно от гледна точка на непосредствените си последици. „Преодоляването на ветото не е проблем за едно парламентарно мнозинство. Лошо е друго, че тези многобройни случаи, в които президентът връща приети закони със сериозни аргументи, не се превръщат в основа, за да се обмисли, обсъди и подобри взетото решение“, коментира още проф. Маринов. По думите му мнозинството действа напук, да покаже, че може да се наложи над президента, но от това страда качеството на законодателната дейност. „Очевидно е, че управляващите възприемат тази активност на президента с раздразнение, защото не са свикнали да бъдат по този начин контролирани и оспорвани. ГЕРБ имаше един период на пълен комфорт от гледна точка на предишния президент, но сега вече ситуацията е друга. Естествено, че голяма част от гражданите разбират и подкрепят тези отлагателни решения на президента. Всъщност в повечето случаи президентът черпи една част от основанията си именно във възраженията, протестите или предупрежденията на широки обществени среди. Една от причините президентът да има толкова висок рейтинг, много по-висок от другите политици е именно в това, че той се стреми да посочи и да поправи според правомощията си грешките, които мнозинството допуска – било от некомпетентност, било от желание да се защитят някакви неясни интереси“, коментира още политологът. По думите това енергично упражняване на въпросното конституционно правомощия на президента е необходимо. „Друг е въпросът, че неговото предназначение е именно да даде възможност за подобряване на продукцията на парламента, което в нашия случая не се получава“, заяви още проф. Маринов.
Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Агенция "Фокус"
Парламентът реши на първо четене, че директорът на служба „Военна информация“ може да бъде и цивилен служител

Парламентът реши, че директорът на служба „Военна информация“ може да бъде и цивилен служител, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Досега директор на службата можеше да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание. Измененията са заложени в промените в Закона за военното разузнаване. Те бяха приети от Народното събрание на първо четене. Промените са внесени от ПГ на ГЕРБ, ВМРО и НФСБ. Според вносителите по този начин ще може да се реализира в цялост изискването, предвидено в разпоредбата от закона, а именно за директор да могат да се назначават лица с професионален стаж в системата за защита на националната сигурност, а не само от въоръжените сили. Този подход дава възможност за по-ефективно използване на наличния кадрови потенциал.
Деница КИТАНОВА


Агенция "Фокус"
Димитър Лазаров, ГЕРБ: Никъде в Закона за военното разузнаване не е казано, че директорът на служба "Военна информация" може да бъде само цивилен

Никъде в Закона за военното разузнаване не е казано, че директорът на служба "Военна информация" може да бъде само цивилен. Това каза народният представител от ПГ на ГЕРБ Димитър Лазаров по време на дебатите по промените в Закона за военното разузнаване, предаде репортер на Агенция "Фокус". Депутатът от ГЕРБ напомни, че на тази служба е имало цивилни служители и полковници от резерва. "Ние не променяме реда за назначаване в тази служба, както се е случвало в тази зала преди за определен човек. Колегата, който спомена - някакъв човек. това са инсинуации. Редът си остава същият - по предложение на Министерски съвет, с указ на президента при цялата съгласувателна процедура. Там ще се прецени кой и как може да бъде назначен", допълни още Лазаров.
Деница КИТАНОВА


Агенция "Фокус"
Филип Попов, БСП: Промените в Закона за военното разузнаване се правят за определен човек

Промените в Закона за военното разузнаване се правят за определен човек. Това каза секретарят на ПГ на "БСП за България" Филип Попов по време на дебатите по промените в Закона за военното разузнаване, предаде репортер на Агенция "Фокус". Попов посочи, че БСП няма да подкрепи закона. "През 2015 г., ако направим една ретроспекция, същите колеги от ГЕРБ като мнозинство, като управляващи приемат този закон, с точното обратните доводи на сегашните, че ръководите на служба "Военна информация" би следвало да е военен. Сега няколко години какво се случва. Прокуратурата влиза в служба "Военна информация". Преди четири дена на 16-и се входира в деловодството на Народното събрание този проектозакон, днес на 19-ти ние го гледаме тук в пленарна зала. Това е в абсолютен разрез с тогавашните доводи от управляващото мнозинство", отбеляза той.
Деница КИТАНОВА


Агенция "Фокус"
Ген. Чавдар Червенков: Липсата на яснота подхранва различни теории на конспирацията относно служба „Военно разузнаване“

Липсата на яснота подхранва различни теории на конспирацията относно служба „Военно разузнаване“. Това каза за предаването „Това е България“ по Радио „Фокус“ ген. Чавдар Червенков, ръководител на Военното разузнаване в периода 1991-1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова. По негови думи сблъсъкът между медиите кара хората да вярват, че има замисъл за ликвидиране на служба „Военно разузнаване“, а прокуратурата търси „под вола теле“. Той допълни, че службата е под контрола на министъра на отбраната, но има опит тя да бъде преструктурирана, въпреки положителните оценки и добрата й работа. „Тоест, нашата служба, въпреки че тя е малка, не е особено добре финансирана, но работи на максимални обороти и е заслужила уважението си сред партньорските служби и зае достойно място там. Сега ние какво искаме – да я върнем обратно с 20 години назад? Очевидно на някой това му се иска да направи, обясни ген. Червенков. Той каза още, че най-естественото е военен да оглави такова звено, но назначаването на цивилен ще доведе до необратими щети. Той обясни, че преди години в службата се появява трети заместник, който е служител на ДАНС, няма военен стаж и най-вероятно той е подал сигнал към агенцията. Според него само тази служба не е била под контрола на Министерския съвет.
Цоня СЪБЧЕВА