Акцент на деняВИЖ ВСИЧКИ

Ивановден е

07 януари 2019 | 09:03

Православната църква почита паметта на свети Йоан Кръстител – Предтеча (Ивановден). Свети Йоан Кръстител е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. В река Йордан свети Йоан кръщава Исус Христос.
Народното вярване казва, че св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов „събор”, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени” (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чества няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари. Свети Йоан се е прочул като проповедник в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръщавал с вода. По нареждане на Ирод Антила пророкът е заловен и обезглавен.
Народът ни вярва, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало „да кръщава вода, земя, млади булки и малки деца. Наричат празника още Женски водици заради ролята, която имат жените в ритуалите. Светецът помага при различни болести, но особено силно трябва да му се помолят страдащите от главоболие. Кръстена и осветена, водата вече може да лекува, да гони злото, да дава сила, жизненост и здраве. Добре е на Ивановден всеки да изпита на собствен гръб магическата й сила.
Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден, сгодени моми и ергени и, разбира се, всички именици. С предимство се къпят децата, първенците и по-заможните хора. Който иска, може да се откупи, като парите отиват за почерпка. Добре е къпането да става на открито, водата да е течаща или поне донесена от извор. Тогава магията й е най-силна.
Обикновено къпането става от кума или девера и това напомня на след-сватбен цикъл заедно със завършващия коледно-новогодишен празничен период. Булката дарява кума и девера с чорапи, кърпа – домашно тъкана, или пешкир. На обед младоженците ходят на гости на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия, на места в Западна България – и дар за кръстницата. Ходи се на гости и при девера. По къщите на близките си роднини ходят девойки водичарки. Едната е облечена в невестини дрехи – тя целува ръка на стопанина, който я посреща, и започва да събира подаръците, най-често дребни монети, в бяло бакърено котле. Другите с песен благославят всеки член от семейството. Всички именници трябва да почерпят. Лоша поличба е, ако на имен ден не те почетат и не ти дойдат гости.
Празничната трапеза е много богата. Не се раздига до сутринта и от нея се оставя част за стопанина на къщата (за змията) – да бъде почетен и уважен, да съхрани дома и да го брани от злото. Честити му се кумството, а няколко мъже вдигат и подхвърлят три пъти нагоре новоизбрания кум. Той благославя всички, а накрая на наниза с пари около кръста връзва още една пара – да е здрава и спорна годината.
Ивановден е ден за побратимяване. Младежите, които искат да станат побратими, си ходят на гости, като тръгват от дома на най-възрастния, за да получат благословията на майките. Заедно с благословията получават и китки от бръшлян и чемшир, завързани с червен конец и златна паричка – пожеланието е новото им побратимство да е здраво и дълго като вечността. Ритуалите, които се изпълняват, звучат като клетва и като благослов. Младежите стъпват едновременно с десен крак върху живи въглени, отпиват от паница вино, отчупват от специалните обредни хлябове. Ако не са женени, по-късно те си стават кумове и кръстници. От Ивановден вече спират да ходят маскираните дружини – наричат ги кукери, бабугери, русалии и пр. В някои райони изкъпват тържествено и царя на русалиите, а той дава богата гощавка. Присъстват всички карнавални персонажи.



Агенция „Фокус“
Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“-Благоевград: От еврейски език „Йоахан“ означава „божия благодат“

От еврейски език „Йоахан“ означава „божия благодат“. Това каза за Радио „Фокус“-Пирин Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“ в Благоевград. „Между евангелските личности, които са обкръжавали Христос, Йоан Кръстител заема изключително важно място. Той подготвя и посреща юдеите за посрещането на очаквания месия Христос, а когато месията идва той го посочва с пръст. Другото му прозвище е предтеча, което подсказва връзката между неговите проповеди и сигурността, че спасителят ще се яви и щом се е явил той го е познал с думите: „Ето агнецът Божий, който взима върху си греха на света“, и продължил проповедите си“, отбеляза тя. По думи на Стефанова Йоан продължил сам да разпространява правдата.
Тя допълни, че той обвинил цар Ирод, че нарушава еврейските закони, защото отнел жената на брат си и владетелят хвърлил Йоан в тъмница, а по-късно поднесъл главата му като подарък на доведената си дъщеря Саломе. Аделина Стефанова посочи, че главното събитие в живота на Йоан Предтеча е кръщението на Исус, което става в деня на Йорданското Богоявление. Тя подчерта, че за да не се смесват обаче двете събития – кръщението и светителството на св. Йоан Кръстител, църквата е отредила следващия ден за неговото възпоменание и е нарочен негов сбор, защото на богослужебното тържество са призовани всички вярващи да се съберат за молитвена прослава на този най-голям между родените от жени, както посочва евангелист


Агенция „Фокус“
Кюстендил: Света литургия се отслужва в катедралния храм „Свето Успение Богородично”

Света литургия се отслужва в катедралния храм „Свето Успение Богородично” в Кюстендил. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Кюстендил от църковното настоятелство на храма. Българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен. Празнични литургии се отслужват и във всички останали храмове в Кюстендил. Посетителите в черквите могат да вземат от осветената на Богоявление вода. Така наречената „кръстена” вода може да се запази през цялата година. На Ивановден хората палят свещи за здраве, успех и благополучие.
Венцеслав ИЛЧЕВ


Агенция „Фокус“
Доц. д-р Илия Недин: Ролята на кумовете е много важна на Ивановден

На Ивановден са се хващали побратими, кумците са ходели на гости при своите кумове, младите невести са канели на трапеза своите девери. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът доц. д-р Илия Недин, ръководител на катедрата по “Етнология и балканистика” към Югозападен университет „Неофит Рилски“, по повод народните вярвания на празника Ивановден. „Богатата трапеза и размяната на подаръци също е част от празника на този ден. Баницата, обредният хляб кравай, месото, кървавицата са основните ястия на трапезата. Разбира се, и виното“, каза доц. Недин, като подчерта, че кумството се е считало за изключително важна форма на родството. „Свещено“ родство, предавало се е по наследство и е било строго спазвано. Кумството и кръстничеството е форма на духовно родство съгласно християнската традиция“, каза още етнологът, като допълни, че кумството и побратимството са част от културата на родството и днес, макар и с някои иновации и промени.
Ирина ИВАНОВА


Агенция „Фокус“
Пазарджик: В село Главиница Ивановден се отбелязва с кукерски игри

В село Главиница Ивановден се отбелязва с кукерски игри, предаде репортер на Радио „Фокус“-Пазарджик. Атрактивните джумали ще изиграят обредните си танци на фона на страховитото дрънчене на медните звънци, за да прогонят злото. Ще извършат и ритуалното убийство на камилата – главния герой в зрелищното празненство. Тя е символ на шарката, която като всичко зло трябва да бъде прогонена далеч от хората. Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година. Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните. Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени.
Радослава МУРДЖЕВА


Агенция „Фокус“
Смолян: Над 1000 жители на общината празнуват имен ден на Ивановден

Над 1000 жители на община Смолян празнуват имен ден на Ивановден. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Смолян от отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Общината. 474 мъже носят името Иван, а Иванка е името на 134 дами. Ивана се казват 28 жени. Йоан са кръстени 16 господа от Смолян и околните населени места, а Йоана – 59 представителки на нежния пол. Калоян е името на 48 мъже. Ивайло са наречени 141 жители на общината, а Ивайла – 44. Днес празнуват и всички с имената Жан и Жана, които в Смолянска община са съответно 1 и 12 души.
Нели ГЕРГЬОВСКА

Агенция „Фокус“
Доц. д-р Илия Недин: Водата и къпането са основният символен компонент и в трите дни – Водици, Ивановден и Бабинден

Водата и къпането са основният символен компонент и в трите дни – Водици, Ивановден и Бабинден. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът доц. д-р Илия Недин, ръководител на катедрата по “Етнология и балканистика” към Югозападен университет „Неофит Рилски“, по повод народните вярвания на празника Ивановден. „Празникът- Ивановаден е един вид продължение на Водици (Йордановден, Богоявление). С тези два празника се е отбелязвал краят на „поганите дни“, на коледарския обреден цикъл и на маскарадните обреди, характерни за този период. В Софийско на Ивановден са правели Джамала (камила), в Прилепско е наричан Женски водици, както пише големият наш етнограф Димитър Маринов“, каза доц. Недин, като подчерта, че навсякъде обредното къпане е било разпространено.
„На Ивановден са къпели младоженците, сключили брак през изтеклата година, момите, ергените, имениците, по-важни хора, водачът на коледарите... Имало е специална група младежи, а това, както можем да се досетим, са коледарите и/или участниците в маскарадните обреди, къпачи, които са обикаляли селото и са къпели за здраве, най-често на реката или на чешма или кладенец“, разказа етнологът, като обясни, че според традицията това се е правело за здраве, а за момите и ергените с пожелание да встъпят в брак през следващата година. „Характерно е било и къпането чрез наддаване - ако аз, например искам да бъде изкъпан някой Иван или Иванка, давам пари на къпачите, но Иван може да даде повече от мен и вместо него да окъпят мен. Обредното къпане е имало очистителен характер, правело се е за здраве. Днес, с изключение на къпането в ледените води на Водици, което стана отново повсеместна практика в последните десетилетия, обредното къпане на Ивановден и къпането на бабата на Бабинден почти не се среща“, каза още доц. Недин, като допълни че празникът продължава да се чества най-вече от имениците.
Ирина ИВАНОВА


Агенция „Фокус“
Велико Търново: Литургия за Ивановден се отслужва в катедралния храм „Рождество Богородично“ в града

Литургия за Ивановден се отслужва в катедралния храм „Рождество Богородично“ във Велико Търново. Началото на службата бе оповестено с камбанен звън, който събра десетки миряни, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. В църквата те запалиха свещ за своето здраве, както и за здравето и благополучието на семействата и близките си.
Православната църква почита паметта на св. Йоан Кръстител – Предтеча. Празникът е известен още като Иванов ден. Свети Йоан Кръстител е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. В река Йордан свети Йоан кръщава Исус Христос.
Народното вярване казва, че св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.
Паметта му се чества няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари. Свети Йоан се е прочул като проповедник в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръщавал с вода. По нареждане на Ирод Антила пророкът е заловен и обезглавен.
Празникът се нарича още Женски водици заради ролята, която имат жените в ритуалите. Светецът помага при различни болести, но особено силно трябва да му се помолят страдащите от главоболие. Кръстена и осветена, водата вече може да лекува, да гони злото, да дава сила, жизненост и здраве. Добре е на Ивановден всеки да изпита на собствен гръб магическата й сила.
Празничната трапеза е много богата. Не се раздига до сутринта и от нея се оставя част за стопанина на къщата (за змията) – да бъде почетен и уважен, да съхрани дома и да го брани от злото. На нея присъстват варено жито, ошав, фасул, свинско със зеле, свински ребра, печена кървавица, суджук, баница.
Ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има болести по хората и по добитъка.
Иимен ден празнуват Иван, Ива, Ивана, Ивет, Ивон, Йоан, Йоана, Йован, Йово, Йовка, Йоно, Йонко, Йото, Йола, Йолита, Калоян, Ванко, Вачо, Ваньо, Ваня, Ванче, Ванга, Джоана, Джина, Жан, Жана, Жанета, Жанина, Яна, Яне, Яни, Янина, Яница.
Луиза ТРАНЧЕВА


Агенция „Фокус“
Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“-Благоевград: От еврейски език „Йоахан“ означава „божия благодат“

От еврейски език „Йоахан“ означава „божия благодат“. Това каза за Радио „Фокус“-Пирин Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“ в Благоевград. „Между евангелските личности, които са обкръжавали Христос, Йоан Кръстител заема изключително важно място. Той подготвя и посреща юдеите за посрещането на очаквания месия Христос, а когато месията идва той го посочва с пръст. Другото му прозвище е предтеча, което подсказва връзката между неговите проповеди и сигурността, че спасителят ще се яви и щом се е явил той го е познал с думите: „Ето агнецът Божий, който взима върху си греха на света“, и продължил проповедите си“, отбеляза тя. По думи на Стефанова Йоан продължил сам да разпространява правдата.
Тя допълни, че той обвинил цар Ирод, че нарушава еврейските закони, защото отнел жената на брат си и владетелят хвърлил Йоан в тъмница, а по-късно поднесъл главата му като подарък на доведената си дъщеря Саломе. Аделина Стефанова посочи, че главното събитие в живота на Йоан Предтеча е кръщението на Исус, което става в деня на Йорданското Богоявление. Тя подчерта, че за да не се смесват обаче двете събития – кръщението и светителството на св. Йоан Кръстител, църквата е отредила следващия ден за неговото възпоменание и е нарочен негов сбор, защото на богослужебното тържество са призовани всички вярващи да се съберат за молитвена прослава на този най-голям между родените от жени, както посочва евангелист Матей.
Натали СТЕФАНОВА


Агенция „Фокус“
Доц. д-р Илия Недин: Народното вярване за св. Йоан Кръстител е повлияно от канона, но и изградено по законите на фолклорния тип образност

Народното вярване за св. Йоан Кръстител е повлияно от канона, но и изградено по законите на фолклорния тип образност. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът доц. д-р Илия Недин, ръководител на катедрата по "Етнология и балканистика" към Югозападен университет „Неофит Рилски“, по повод народните вярвания на празника Ивановден. „Официалният църковен празник е Събор на Свети Йоан Кръстител, последният пророк, наричан още Йоан Предтеча, един от най-почитаните светци“, подчерта доц. Недин и обясни, че в православния иконостас неговата икона е задължителен елемент от триадата Богородица, Исус, Йоан Кръстител от царския ред.
„Според коледната песенност Божа Майка тръгнала да си търси кой да кръсти Млада Бога, никой от светците не смее да го кръсти, това трябва да направи Свети Иван, защото той е „кръстил небо, земя...“. Свети Иван се зарадвал, взел Млада Бога в „дясна ръка“, запретнал „свилни скути“ и кръстил Млада Бога на Йордан река. Тази образност представя един достолепен персонаж с черти на божество („той е кръстил небо, земя“), но и приземен в битов план (той е един от братята, които делят наследство чрез традиционния тип наследяване делба)“, каза още етнологът.
Ирина ИВАНОВА


Агенция „Фокус“
Пазарджик: Близо 6 800 души имат имен ден в общината

6 798 души в община Пазарджик имат имен ден на Ивановден, по данни на отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Община Пазарджик. Празник имат хората, носещи имената Иван, Иванка, Ваня, Ивайло, Ивайла, Йоан, Йоана, Калоян, Жан, Жана, Иво, Ива, Яна. „От кал да е, Иван да е“, гласи народна поговорка. Това име носят 3 621 мъже. Женският му вариант също се радва на почит – Иванките са 1 708. Сравнително масови са имената Иво и Ваня, дадени съответно на 226 мъже и 217 жени. Най-рядко се среща името Жан – само при четирима души в община. Само в Пазарджик имениците са 4 559. Следват тези в селата Мало Конаре - 179, Ивайло - 169, Главиница - 150, Огняново - 134, Синитово – 129 и Алеко Константиново - 113. В другите села празнуващите са под 100.


Агенция „Фокус“
Пазарджик: Празнична света литургия се отслужва в православните храмове в града в чест на св. Йоан Кръстител

Празнична света литургия се отслужва в православните храмове в Пазарджик в чест на християнския светец Йоан Кръстител, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пазарджик. Празникът е посветен на свети Йоан Кръстител, който е покръстил Исус Христос във водите на река Йордан. Свети Йоан е проповядвал, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова карал хората да се покаят за греховете си. Като символ на пречистване, Йоан кръщавал покаялите се с вода. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Светецът е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод. Народната представа за свети Йоан (Иван) като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Имен ден празнуват хората с имената Иван, Иванкa, Иванина, Ваня, Ваньо, Йоан, Йоанa и техните производни.
Радослава МУРДЖЕВА


Агенция „Фокус“
Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: Обединяваща и пречистваща е силата на водата на Ивановден

Обединяваща и пречистваща е силата на водата на Ивановден. Това каза за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН за традициите и вярванията на празника. Водата обаче може да бъде и опасна, може да причини разрушения, затова тя трябва да бъде тачена и хората да се отнасят към нея като божия благодат, обясни етнологът. “Вода, където е хвърлена китката на Йордановден и Ивановден се събира и се пази през цялата година за лек, като тя лекува преди всичко от главоболие. Тя се пие или се правят кръстни знаци върху челото на страдащия, за да му мине главоболието. Осветената кръстена вода на двата магични дни се използва за лекуване на страх и уплах. Приема се, че тази вода е озарена от силата на светците”, обясни доц. Петя Банкова. Тя каза още, че водата е важна за един малко позабравен обичай – обичая на побратимяването. Побратимяването е институция в българската народна култура, обясни тя, като уточни, че то представлява момента, в който младежи решават да станат братя без да имат кръвна връзка помежду си, за да изпитата себе си, когато започват ново начинание. Те отиват при майката на най-възрастния, която ги благославя и това превръща тяхната спойка в голяма сила, допълни доц. Петя Банкова.
Елеонора ЧОЛАКОВА


Агенция „Фокус“
Пловдив: Ще се проведе традиционният древен обичай „Къпанак“ в Карлово

Ще се проведе традиционният древен обичай „Къпанак“, съобщиха от Община Карлово. Ежегодно от дълги години на 7 януари (Ивановден) в кв. „Сушица“ в Карлово се провежда традиционният древен обичай „Къпанак“ – къпане на булка. В коритото на Дръндевата чешма, намираща се на площада, се къпят всички булки, сключили брак през изминалата година.Този ритуал се извършва за здраве и плодородие. По традиция след младите булки в коритото на чешмата се къпят всички именици.


Агенция „Фокус“
Пловдив: Ще се проведе традиционният древен обичай „Къпанак“ в Карлово

Ще се проведе традиционният древен обичай „Къпанак“, съобщиха от Община Карлово. Ежегодно от дълги години на 7 януари (Ивановден) в кв. „Сушица“ в Карлово се провежда традиционният древен обичай „Къпанак“ – къпане на булка. В коритото на Дръндевата чешма, намираща се на площада, се къпят всички булки, сключили брак през изминалата година.Този ритуал се извършва за здраве и плодородие. По традиция след младите булки в коритото на чешмата се къпят всички именици.


Агенция „Фокус“
Православната църква почита паметта на свети Йоан Кръстител – Предтеча

Православната църква почита паметта на свети Йоан Кръстител – Предтеча (Ивановден). Свети Йоан Кръстител е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. В река Йордан свети Йоан кръщава Исус Христос.
Народното вярване казва, че св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов „събор”, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени” (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чества няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари. Свети Йоан се е прочул като проповедник в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръщавал с вода. По нареждане на Ирод Антила пророкът е заловен и обезглавен.
Народът ни вярва, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало „да кръщава вода, земя, млади булки и малки деца. Наричат празника още Женски водици заради ролята, която имат жените в ритуалите. Светецът помага при различни болести, но особено силно трябва да му се помолят страдащите от главоболие. Кръстена и осветена, водата вече може да лекува, да гони злото, да дава сила, жизненост и здраве. Добре е на Ивановден всеки да изпита на собствен гръб магическата й сила.
Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден, сгодени моми и ергени и, разбира се, всички именици. С предимство се къпят децата, първенците и по-заможните хора. Който иска, може да се откупи, като парите отиват за почерпка. Добре е къпането да става на открито, водата да е течаща или поне донесена от извор. Тогава магията й е най-силна.
Обикновено къпането става от кума или девера и това напомня на след-сватбен цикъл заедно със завършващия коледно-новогодишен празничен период. Булката дарява кума и девера с чорапи, кърпа – домашно тъкана, или пешкир. На обед младоженците ходят на гости на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия, на места в Западна България – и дар за кръстницата. Ходи се на гости и при девера. По къщите на близките си роднини ходят девойки водичарки. Едната е облечена в невестини дрехи – тя целува ръка на стопанина, който я посреща, и започва да събира подаръците, най-често дребни монети, в бяло бакърено котле. Другите с песен благославят всеки член от семейството. Всички именници трябва да почерпят. Лоша поличба е, ако на имен ден не те почетат и не ти дойдат гости.
Празничната трапеза е много богата. Не се раздига до сутринта и от нея се оставя част за стопанина на къщата (за змията) – да бъде почетен и уважен, да съхрани дома и да го брани от злото. Честити му се кумството, а няколко мъже вдигат и подхвърлят три пъти нагоре новоизбрания кум. Той благославя всички, а накрая на наниза с пари около кръста връзва още една пара – да е здрава и спорна годината.
Ивановден е ден за побратимяване. Младежите, които искат да станат побратими, си ходят на гости, като тръгват от дома на най-възрастния, за да получат благословията на майките. Заедно с благословията получават и китки от бръшлян и чемшир, завързани с червен конец и златна паричка – пожеланието е новото им побратимство да е здраво и дълго като вечността. Ритуалите, които се изпълняват, звучат като клетва и като благослов. Младежите стъпват едновременно с десен крак върху живи въглени, отпиват от паница вино, отчупват от специалните обредни хлябове. Ако не са женени, по-късно те си стават кумове и кръстници. От Ивановден вече спират да ходят маскираните дружини – наричат ги кукери, бабугери, русалии и пр. В някои райони изкъпват тържествено и царя на русалиите, а той дава богата гощавка. Присъстват всички карнавални персонажи.
Ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има болести по хората и по добитъка. Ако по сливите има скреж, те ще дадат много плод и годината ще е плодородна. Каквито са студенините по Ивановден, такива ще са горещините по Петровден.
На трапезата присъстват варено жито, ошав, фасул, свинско със зеле, свински ребра, печена кървавица, суджук, баница.
На този ден имен ден празнуват: Иван, Ива, Ивана, Ивет, Ивон, Йоан, Йоана, Йован, Йово, Йовка, Йоно, Йонко, Йото, Йола, Йолита, Калоян, Ванко, Вачо, Ваньо, Ваня, Ванче, Ванга, Джоана, Джина, Жан, Жана, Жанета, Жанина, Яна, Яне, Яни, Янина, Яница.