Акцент на деняВИЖ ВСИЧКИ

1000 години Българска Охридска Архиепископия

10 юни 2018 | 16:42

Българската православна църква почете 1000-годишнината на Българската Охридска Архиепископия с тържествената архиерейска света Литургия, която сърба десетки миряни в патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски“ в София. Охридската Архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква, подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия през 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери. Във връзка с годишнината беше изготвено и специално Патриаршеско и Синодално послание, което бе огласено на светата богослужба. В него се посочва, че Българската православна църква ще направи всичко, което е по силите ѝ и което е в съгласие със свещените канони на светата Църква, за да подпомогне своите православни братя в днешна Македония.


Реакцията на медиите в Македония на писмото на Българската православна църква за честването на 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия (ОБЗОР)
На 10 юни в Охрид се отбелязаха 1000 години от създаването на Охридската архиепископия. Представители на Българската православна църква не присъстваха на честването, както и представители на нито една друга църква. От Светия Синод на БПЦ публикуваха официално съобщение, в което се честитят 1000 години от създаването на Охридската архиепископия и се отбелязва нейният български характер. Македонските медии реагираха на писмото, акцентирайки върху различни части от него.
„Скопие 24“ излезе със заглавие „Българската православна църква: Охридската архиепископия е българска“. В статията ѝ се цитира текст от устава на БПЦ, който пояснява че Българската патриаршия е наследник на Охридската архиепископия. След това се изважда текста на писмото на Светия синод, в който се говори за историческото създаване на Охридската архиепископия и се подчертава че тя е учредена като Българска архиепископия от византийския император Василий II през 1018 година. Медията подчертава и обявената готовност на БПЦ да помогне на всички православни вярващи в Македония, както и да помогне на желанието на МПЦ да бъде призната.
„Телма“ постави като заглавие „Българската православна църква подчерта „българското минало“ на Охридската архиепископия“. В статията ѝ се подчертава, че съобщението на Светия Синод е изтъкнало традиционната позиция на БПЦ за българския характер на Охридската архиепископия. В текста е извадена много малка част от съобщението на Светия Синод, като предимно се акцентират частите, в които се говори за български характер. Поставен е и коментар на журналиста Бранко Горгевски, който твърди че БПЦ би признала Охридската архиепископия, само като отделна църква.
Телевизионният канал „24 Вести“ акцентира в заглавието си на причината, която БПЦ е изтъкнала за отсъствието си от честванията на 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия. В статията му е изваден текст от обяснението за отсъствието, както и че „проблемът за статута на Православната църква в Република Македония е въпрос за историческата съдба на Българската Охридска архиепископия“. Отбелязва се и предложената помощ от БПЦ към МПЦ и към македонските граждани и православни вярващи. Добавя се и коментар на Председателя на връзките с религиозните общности в Македония Дариян Сторивоски, който заяви по повод на факта, че нито една от поканените църкви не присъства на честването: „Имаше отсъствие на официалните представители и защо е така, ще трябва да се види. До края на тази година имаме възможности да се върнем назад и отново заедно да отбележим този юбилей“.
Голяма част от македонските медии като „Локално“, „Нова Македония“, „Радар“, „Либертас“, „Стандард“, „Канал 5“, „Сител“, „A1 On“ и „Независен“ акцентираха в заглавията си върху готовността на БПЦ да помогне на „братята в Македония“. Подчертава се обяснението за отсъствието на БПЦ на честванията и готовността за помощ в признаването на МПЦ. Съвсем бегло се споменава за подчертаването на българския характер на Охридската архиепископия в съобщението на Светия синод.
Редакция: Йонислав Дочев

„Телма“ (Македония): Българската православна църква подчерта „българското минало“ на Охридската архиепископия
Българската православна църква отново подчерта предполагаемото българско минало на Охридската архиепископия, пише македонската медия „Телма“.
Известната им позиция, че са църковни наследници на тази архиепископия и че тя всъщност е българска църква, този път беше отбелязано в посланието на Светия Синод на Българската православна църква.
По повод 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия, от БПЦ написаха, че „проблем за решаването на статута е въпросът за историческата съдба на Българската Охридска архиепископия, която е съществувала в миналото“.
С това те отвориха въпроса, дали може би сега ще оспорят евентуалното признаване на автокефалността на МПЦ-ОА от страна на Вселенската патриаршия?
За журналистите, които следят тази проблематика, това няма да е изненада. Бранко Горгевски е убеден, че от БПЦ няма да я признаят като Охридска архиепископия, а като някоя нова църква.
Българските епископи подчертават в съобщението, че ще поемат ангажимент да помогнат на своите братя в Македония за решаване на статута, но историята на Архиепископията на древния Охрид е безусловна част от Българската православна църква, както е записано и в нейния църковен устав.
Превод и редакция: Йонислав Дочев


„Скопие 24“ (Македония): Българската православна църква: Охридската архиепископия е българска
„Българската православна църква е готова да стори всичко, което е в рамките на нейните възможности и в рамките на каноните на светата църква, за да помогне на нашите православни братя в днешна Македония“, се казва в съобщението на БПЦ по повод 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия, подписано от българския патриарх Неофит, пише македонската медия „Скопие 24“.
„Историята на Архиепископската катедра на древния и православен в църковното минало Охрид, е основен, безусловен дял от историческия континуитет на родната ни Българска православна църква“, гласи текстът, публикуван на уебсайта на БПЦ.
В посланието на БПЦ, между другото се заявява, че след отказа на БПЦ да участва в честването на 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия, много църковни деятели в България са били наречени предатели, но както отбелязват от БПЦ, без основание.
В устава на БПЦ се казва:
„Българската патриаршия е наследник на Архиепископията в Плиска, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единствена и неделима“.
След това се изтъква следното:
„Такава е била – по Божията воля – историческата съдба на нашата родна Православна църква, такива са фактите от хилядагодишната, но пълна с преврати българска история и тези факти не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня. Историческите извори и църковната памет ясно свидетелстват, че при основаването през 1018 година – тъжната година на загубата на българската държавна независимост – поробителят на България, византийските император Василий II, установява в Охрид, не друга, а именно Българската архиепископия, която остава такава до премахването ѝ през 1767 година, седем столетия след нейното създаване. Това е бил начинът, по който императорът, запомнен в историята като „българоубиец“, е искал да закопае между нашите предци паметта на тяхното славно и геройски минало като църква и като държава, което ясно се вижда в грамотите, с които той урежда Охридската архиепископия“, се казва в дългото писмо на БПЦ.
В началната част на посланието, БПЦ отбеляза Климент Охридски като „български и славянски просветител“.
Тези факти, както се наричат в писмото на БПЦ, но и други, са причината тя да не вземе участие в честването в Охрид, но същевременно това да няма да бъде пречка БПЦ да помогне на МПЦ в нейното желание да бъде признава, се казва още в съобщението, подписано от патриарх Неофит.
Превод и редакция: Йонислав Дочев


„Локално“ (Македония): БПЦ: Ще сторим всичко, което можем, за да помогнем на братята ни в Македония
„Подготвени сме да сторим всичко, което можем и което е в съгласие със светите канони на светата Църква, за да помогнем на нашите православни братя в днешна Македония“, пише в посланието на Светия Синод на Българската православна църква по повод 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия, предава „Локално“.
В посланието, обявена на уебсайта на Светия Синод на БПЦ, се казва че днес на Балканите съществуват съвсем различни държави и църковни реалности от тези в далечното минало и че различни обществено-политически процеси през годините са довели до формирането на нови държави и нови местни православни църкви.
„Това, което продължава и днес да обединява всички нас, без изключение, е нашата православна християнска вяра. Това, което и днес продължава да ни сплотява е Богочовешкото тяло на светата и мъченишка Православна църква“, се казва в съобщението.
Добавя се, че това е била и причината БПЦ да приеме ролята на посредник, предложена от македонската страна, и да предприеме всички необходими стъпки и действия според вековните правила на Църквата пред останалите братски православни църкви, за решаване на каноническия църковен статус на Православната църква в Република Македония, която, както се казва, повече от половин век страда от наложената църковна изолация.
Превод и редакция: Йонислав Дочев


„24 Вести“ (Македония): Българската православна църква обяви защо не е присъствала на честването на 1000 години от създаването на Охридската архиепископия
Българската православна църква официално обяви защо нито един неин представител не се е появил на честването на 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия, предава македонската телевизия „24 Вести“.
В посланието, което е официално обявена на уебсайта на БПЦ и подписано от българския патриарх Неофит се казва: „Във връзка с отказа на Българската православна църква да участва в празника, който се провежда в Охрид, до БПЦ бяха изпратени незаслужени критики, дори обвинения за предателство, които независимо дали са били резултат от недоразбиране, донесоха ненужна горчивина за цялата наша Църква. Проблемът за статута на Православната църква в Република Македония е въпрос за историческата съдба на Българската Охридска архиепископия, който стоеше в миналото“.
В съобщението се добавя, че БПЦ ще продължи да помага на МПЦ и че е подготвена по всички канонически закони да помогне на македонските граждани и православни вярващи, защото християнската вяра обединява и проповядва разпространението на любовта.
От МПЦ, без подробен коментар за посланието на БПЦ, заявиха че са били изпратени покани, а отсъствието беше прехвърлено върху всички, които са били поканени и не са се появили на отбелязването на годишнината.
Във вчерашното интервю за телевизия 24 Вести Председателят за връзки с религиозните общности Дариян Сториовски заяви, че Македония се е показала като добър домакин на честването, но и че никога не е късно да се задълбочат и подобрят отношенията с всички църкви.
„Имаше отсъствие на официалните представители и защо е така, ще трябва да се види. До края на тази година имаме възможности да се върнем назад и отново заедно да отбележим този юбилей“, заяви той.
Превод и редакция: Йонислав Дочев


Агенция "Фокус"
Българската православна църква почете 1000-годишнината на Българската Охридска Архиепископия (ОБЗОР)

Българската православна църква почете 1000-годишнината на Българската Охридска Архиепископия с тържествената архиерейска света Литургия, която събра десетки миряни в патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски“ в София.
Във връзка с годишнината беше изготвено специално Патриаршеско и Синодално послание, което бе огласено на светата богослужба. В него се посочва, че през последната повече от половин година църковното и обществено внимание у нас е насочено с особена сила върху Република Македония и по-конкретно върху темата за статута на Православната църква в страната, която в продължение на десетилетия пребивава „вън от общение“ със семейството на поместните Православни църкви. В патриаршеското послание за празника се казва, че нашата църква е „готова да стори всичко, което е по силите ѝ и което е в съгласие със свещените канони, за да подпомогне православните в Македония”. В позицията на Светия синод се подчертава, че днес на Балканите съществуват съвсем различни в сравнение с миналото, държавни и църковни реалности. Казват, че това, което продължава да обединява хората е православната християнска вяра. Тя е и причината Българската църква да приеме ролята на посредник за уреждането на каноническия църковен статут на Македонската църква.
В посланието, подписано от Българския патриарх Неофит и всички митрополити, беше посочено, че част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се навършват хиляда години. В него бе напомнено, че Охридската архиепископия е била учредена като Българска архиепископия, а фактите от българската история не могат да бъдат изопачавани, независимо от конюнктурата на деня. В текста се посочва, че във връзка с отказа на БПЦ да участва в тържествата, в края на май в Охрид са били отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство, които са донесли ненужна горчивина на цялата ни църква.
„Фокус“ припомня: Охридската Архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква, подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия през 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери.
Цветилена СИМЕОНОВА


Агенция "Фокус"
Патриаршеско и синодално послание по повод 1000-годишнината от учредяването на Българската Охридска архиепископия
10 юни 2018 г.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
През последната повече от половин година църковното и обществено внимание у нас е насочено с особена сила върху съседна Република Македония и по-конкретно върху темата за статута на Православната църква в тази страна, която за жалост в продължение на десетилетия пребивава вън от общение със семейството на поместните Православни църкви. Тази тема и този проблем придобиха острота във връзка с официално заявеното от ръководството на тази Църква желание Българската Православна Църква – Българска Патриаршия да приеме ролята на нейна майка-Църква, и така най-сетне да бъде уреден каноничният статут на Църквата в днешна Македония. Желание, което беше възприето с внимание и чувство за отговорност от българска църковна страна, но същевременно и недвусмислено отрицателно от някои братски Поместни църкви, които открито заявиха своето несъгласие с подобно развитие на македонския църковен въпрос.
Част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години. Проведени бяха и предстоят чествания на тази важна годишнина, които са поредно свидетелство за дълбочината на разделението сред братските Православни църкви по този въпрос.
Същевременно, във връзка с отказа на Българската Православна Църква да участва в тържествата, проведени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към Свещеноначалието на светата Българска Патриаршия бяха отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство – тежки упреци, които, независимо дали са били плод на неразбиране или на недоброжелателство, донесоха ненужна горчивина на цялата ни Църква. Във връзка с всичко това, с архипастирска загриженост по повод създалата се ситуация и с чувство за отговорност към богозаповяданото единство на цялата света Православна църква, но и с църковна и народностна памет и вярност към историческата истина за древния Охридски престол, се обръщаме към всички вас с настоящето си послание, в което отговорно заявяваме и припомняме:
1. Историята на Архиепископската катедра на древния и прославен в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата приемственост на родната ни Българска Православна Църква – Българска Патриаршия, както е записано и в приетия и утвърден от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав, където четем:
„Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима”.
2. Такава е била – по Божия воля – историческата съдба на родната ни Православна църква, такива са фактите от хилядолетната, но и превратна българска история, и те не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня. Историческите извори и църковната ни памет ясно свидетелстват, че при основаването си през 1018 г. – в тъжната година на изгубването на българската държавна самостоятелност, покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а тъкмо Българска архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 г. – седем столетия и половина след своето учредяване. Този е бил начинът, по който императорът, останал в историята ни с прозвището „българоубиец”, е желаел да съхрани сред нашите предци паметта за тяхното славно и героично минало като Църква и като държава, както е ясно засвидетелствано и в грамотите, с които той учредява Охридската юрисдикция:
„Постановяваме, – четем във втората от тези грамоти – щото сегашният светейши архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, както и всички други градове, които под властта на цар Петър и на Самуил се притежаваха и се владееха от тогавашните архиепископи… Защото, дори и да станахме владетел на тази страна (т. е. на България), ние запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и сигилии”.
3. С това държавническо решение на императора Охрид – градът на българския и славянски просветител и Чудотворец Климент, където в дните на равноапостолния наш покръстител св. Борис I Михаил е процъфтявала дивна епископия и е работила една от първите български и славянски книжовни школи, е утвърден тогава като нова българска столица на духа, определена да пази, макар и частично, българската църковна и народностна памет. Затова и всички предстоятели на Охридската църква в дългите години на нейното съществуване изрично са добавяли в титлите си и титлата „Български” – защото такава е историята на тази църква и с това съзнание тя е живяла до самия край на насилствено прекъснатия си през 1767 г. живот. Затова и по-късно – в годините на възкресяването на българския дух – началото на организираното движение за завръщане на църковната ни самостоятелност е поставено тъкмо в Охрид, а дейците на църковната ни независимост настояват за възстановяване на Православната ни църква като приемник едновременно на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия. Защото тази памет е памет българска и тя ще остане такава както в Българската екзархия, така и във възстановената Българска патриаршия, която и до днес остава вярната духовна майка и кърмилница на поверения ѝ от Бога народ.
Братя и сестри,
Историческите съдбини на земите, в които по Божия воля всички ние живеем, и на християните, обитавали и обитаващи и днес този регион са сложни и превратни. Днес на Балканите съществуват съвсем различни в сравнение с далечното минало държавни и църковни реалности. Вследствие от различни обществено-политически процеси в този регион през годините са утвърдени нови държави и нови поместни Православни църкви – приемници на една или друга, съществувала в миналото църковна юрисдикция. Онова обаче, което продължава и днес да обединява всички нас – без изключение – е нашата от Христа Иисуса поверена ни спасителна православна християнска вяра. Онова, което и днес продължава да ни сплотява в едно, е единството ни в богочовешкото Тяло на светата и мъченическа Православна църква.
Това беше и причината и главната наша подбуда Светият Синод на Православната ни църква да приеме предложената му от македонска страна роля на посредник, който да предприеме необходимите и възможни стъпки и действия пред останалите братски Православни църкви за уреждането на каноническия църковен статут на Православната църква в Република Македония, която повече от половин столетие страда от наложената ѝ църковна изолация. С този мотив и с това намерение възприехме в края на ноември 2017 г. и пристигналото от Република Македония желание и предложението да поемем върху си бремето на посредничеството за уреждане статута на Православната църква в тази страна. Което намерение обаче по никакъв начин не може да предполага каквото и да било нарушаване на вековните правила в Църквата.
Като поставени от Господа епископи в Неговата Църква ние сме готови и днес да сторим всичко, което е по силите ни и което е в съгласие със свещените канони на светата Църква, за да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония – в съгласие с изричната и ясно изразена воля и на останалите братски Православни църкви. При все това обаче имаме и задължението да пазим вярно не само истините и свещените канони на светото Православие, но също и паметта на тази света Църква, за която Господ Бог ни е поверил да се грижим духовно днес – за нейната история, за нейната приемственост и за нейното настояще и бъдеще. Защото това изисква от нас паметта ни за всички наши, родили ни в Господа, приснопаметни, славни и достохвални предци – предстоятели на Българската православна църква и благоверни наши владетели от миналото, духовници и книжовници, и на всички онези, които през вековете са отдали живота си, за да я има България – заедно с нейната държава и с нейната автокефална Православна църква.
Затова в този ден, когато Църквата ни чества паметта на всички от века просияли светци от българския род, се обръщаме към всички наши верни чеда – в Родината ни и далеч от нейните предели, с архипастирско послание за мир и радост в Светия Дух, като призоваваме всички към вярност на светото Православие и на светата Христова Църква – на нейните божествени догмати и нейните, изковани със съизволението на Светия Дух свещени канони, но вярност още и към изкованата с толкова много труд и кръв Църква и държава, които нашите предци ни завещаха и с чиято историческа памет ни повелиха да не правим никакви компромиси, но да я пазим за поколенията – за да го има народът ни и занапред, за да пребъде България.
Бог на мира и любовта, общението в Светия Дух и молитвите на всички светци от българския род да бъдат неизменно с нас: с нашия православен народ, с неговата вековна държава и с неговата от Бога дарувана му света Православна църква!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ


Агенция "Фокус"
Св. Синод: Готови сме и днес да сторим всичко, което е по силите ни, за да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония

Готови сме и днес да сторим всичко, което е по силите ни, за да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония. Това се казва в Патриаршеско и синодално послание по повод 1000-годишнината от учредяването на Охридската архиепископия, което беше прочетено днес след тържествената св. Литургия в храм-паметника "Св. Александър Невски" в София, предаде репортер на Агенция "Фокус". "Историческите съдбини на земите, в които по Божия воля всички ние живеем, и на християните, обитавали и обитаващи и днес този регион са сложни и превратни. Днес на Балканите съществуват съвсем различни в сравнение с далечното минало държавни и църковни реалности. Вследствие от различни обществено-политически процеси в този регион през годините са утвърдени нови държави и нови поместни Православни църкви – приемници на една или друга, съществувала в миналото църковна юрисдикция. Онова обаче, което продължава и днес да обединява всички нас – без изключение – е нашата от Христа Иисуса поверена ни спасителна православна християнска вяра. Онова, което и днес продължава да ни сплотява в едно, е единството ни в богочовешкото Тяло на светата и мъченическа Православна църква. Това беше и причината и главната наша подбуда Светият Синод на Православната ни църква да приеме предложената му от македонска страна роля на посредник, който да предприеме необходимите и възможни стъпки и действия пред останалите братски Православни църкви за уреждането на каноническия църковен статут на Православната църква в Република Македония, която повече от половин столетие страда от наложената ѝ църковна изолация. С този мотив и с това намерение възприехме в края на ноември 2017 г. и пристигналото от Република Македония желание и предложението да поемем върху си бремето на посредничеството за уреждане статута на Православната църква в тази страна", се казва още в посланието и се посочва, че това по никакъв начин не може да предполага каквото и да било нарушаване на вековните правила в Църквата.
"През последната повече от половин година църковното и обществено внимание у нас е насочено с особена сила върху съседна Република Македония и по-конкретно върху темата за статута на Православната църква в тази страна, която за жалост в продължение на десетилетия пребивава вън от общение със семейството на поместните Православни църкви. Тази тема и този проблем придобиха острота във връзка с официално заявеното от ръководството на тази Църква желание Българската Православна Църква – Българска Патриаршия да приеме ролята на нейна майка-Църква, и така най-сетне да бъде уреден каноничният статут на Църквата в днешна Македония. Желание, което беше възприето с внимание и чувство за отговорност от българска църковна страна, но същевременно и недвусмислено отрицателно от някои братски Поместни църкви, които открито заявиха своето несъгласие с подобно развитие на македонския църковен въпрос. Част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години. Проведени бяха и предстоят чествания на тази важна годишнина, които са поредно свидетелство за дълбочината на разделението сред братските Православни църкви по този въпрос. Същевременно, във връзка с отказа на Българската Православна Църква да участва в тържествата, проведени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към Свещеноначалието на светата Българска Патриаршия бяха отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство – тежки упреци, които, независимо дали са били плод на неразбиране или на недоброжелателство, донесоха ненужна горчивина на цялата ни Църква", се казва още е посланието. То е подписано от патриарх Неофит и всички митрополити.
Цветилена СИМЕОНОВА


Агенция "Фокус"
София: Десетки миряни се събраха в храм-паметника „Св. Ал. Невски“ на св. Литургия по повод 1000-годишнината на Българската Охридска Архиепископия

Десетки миряни се събраха в храм-паметника „Св. Ал. Невски“ на св. Литургия по повод 1000-годишнината на Българската Охридска Архиепископия, предаде репортер на Агенция „Фокус“. В храма присъства и председателят на АБВ Румен Петков. Очаква се да пристигне и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Цветилена СИМЕОНОВА


Агенция "Фокус"
София: В храм-паметника „Св. Ал. Невски“ започна тържествената св. Литургия по повод 1000-годишнината на Българската Охридска Архиепископия

В храм-паметника „Св. Ал. Невски“ започна тържествената св. Литургия по повод 1000-годишнината на Българската Охридска Архиепископия, предаде репортер на Агенция „Фокус“. По този повод в катедралния храм пристигна и Българският патриарх Неофит.
Охридската Архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква, подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия през 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери.
Цветилена СИМЕОНОВА


Агенция "Фокус"
София: Тържествена архиерейска св. Литургия по повод 1000-годишнината на Българската Охридска Архиепископия ще бъде отслужена в храм-паметник "Св. Александър Невски"

По повод изпълването на 1000-годишнината от учредяването на Българската Охридска Архиепископия и по решение на Св. Синод на БПЦ - БП днес - Неделя на Всички български светии, ще бъде отслужена архиерейска св. литургия в ПКСХП "Св. Александър Невски", предаде репортер на Агенция "Фокус". Начало на Божествената св. литургия е в 9.30 часа. Във връзка с годишнината ще бъде изготвено специално Патриаршеско и Синодално послание, което ще бъде огласено на светета богослужба.
Никола ПЕТКОВ