Акцент на деняВИЖ ВСИЧКИ

21 години от януарския щурм на парламента

10 януари 2018 | 17:57

Днес се навършват се 21 години от януарския щурм на парламента. На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чиито мандат на демократично избран президент изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата на парламента. Късно през нощта полицията разгонва със сила демонстрантите, като десетки от тях са ранени.


Агенция "Фокус"
Проф. Александър Джеров, депутат от 37-ото НС: Целта по време на събитията от 10 януари 1997 година беше да се спаси България

Целта по време на събитията от 10 януари 1997 година беше да се спаси България. Това коментира за Радио „Фокус“ проф. Александър Джеров, депутат в действащото в този период 37-ото НС (1995-1997 г.). „Това беше един много тежък и опасен момент за България. Можеха нещата да се изплъзнат от възможностите за контролиране и тогава щеше да се получи нещо много лошо, защото хората бяха силно настроени. Целта беше да се спаси България. Това го направи и Николай Добрев, и Петър Стоянов, така че нека да отчитаме нещата такива, каквито са, а не да ги разводняваме“, коментира професорът. Александър Джеров добави, че е неуместно да се смесват събитията от 10 януари 1997 година и последвалия процес на приватизация, тъй като основната задача през януарските събития е била да се запази гражданският мир.


Агенция "Фокус"
Веселин Методиев, министър на образованието и науката (1997-2001 г.): На 10 януари 1997 г. беше ясно, че статуквото няма да може да бъде съхранявано от тогавашната власт

10 януари 1997 г. е ден, в който активните граждани на София създадоха ситуация, при която беше ясно, че статуквото няма да може да бъде съхранявано от тогавашната власт. Това каза пред Радио „Фокус“ Веселин Методиев, народен представител в 37-ото НС от Демократическата партия, министър на образованието и науката в правителството на Иван Костов (1997-2001 г.). Той припомни, че по това време властта е била в криза, министър-председателят - в оставка, а управляващата партия - в трудна ситуация. „Освен това стопанското състояние беше изтървано, финансовите проблеми на държавата бяха огромни, банките бяха рухнали, хората бяха останали без пари. Всички тези фактори неизбежно доведоха до това, което се случи на 10 януари. В самия ден имаше и конкретни, налични геройства, храброст, грешки. Имаше хора, които публиката харесваше и обичаше, но имаше и такива, които ненавиждаше, но това е в по второстепенен план“, коментира Веселин Методиев. Той обясни, че държавен преврат на 10 януари 1997 г. не е имало, защото това означава злоупотреба на овластения с властта, каквато тогава не е имало.


Агенция "Фокус"
Георги Първанов, президент (2002-2012): Хората оценяват разумно случилото се на тази дата през 1997 г.

Хората оценяват разумно онова, което се е случило през 1997 г. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ Георги Първанов - президент на Р България в периода 2002-2012 г., а до избирането му за държавен глава - народен представител и председател на Българската социалистическа партия (1996 – 2001) по повод навършването на 21 години от събитията на 10 януари 1997 г. Попитан дали решението за отказ от мандата за съставяне на правителство от БСП през 1997 г. е било морална победа за него и дали това е дало тласък на политическата му кариера, Първанов отговори: „На моята кариера не знам, не съм разсъждавал върху това, но във всеки случай левицата в тесния смисъл на думата спечели. Две години по-късно – през 1999 г., победихме на местните избори и то масово, а още две години по-късно аз спечелих президентските избори. С други думи, хората оценяват разумно онова, което се е случило през 1997 г. и никакви папки нямат значение. Те са си направили своите изводи“.
Според него най-големият урок от събитията по онова време е, че трябва да се управлява добре, ако искаш да имаш властта и че никакво насилие не може да бъде полезно в ситуация, в която си се провалил. „Тогава просто трябва да си събереш папките и да си отидеш. Това е прочетено скромно, но мисля, че достатъчно разумно, извън всякакви високопарни констатации“, каза още Георги Първанов.
Люба АЛЕКСИЕВА


Агенция "Фокус"
Георги Първанов, президент (2002-2012): Решението от 4 февруари 1997 г. за отказ от мандата за съставяне на правителство е взето не на „Дондуков“, а на „Позитано“

Решението от 4 февруари 1997 г. за отказ от мандата за съставяне на правителство е взето не на „Дондуков“, а на „Позитано“. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ Георги Първанов - президент на Р България в периода 2002-2012 г., а до избирането му за държавен глава - народен представител и председател на Българската социалистическа партия (1996 – 2001) по повод навършването на 21 години от събитията на 10 януари 1997 г. Първанов уточни, че многократно е коментирал въпроса за това дали една или две папки са били представени пред тогавашния президент Петър Стоянов. „Това е един измислен въпрос, защото се появи доста по-късно. И след смъртта на Николай Добрев папките бяха две. Едната съдържаше проектосписъка на кабинета, защото коректно изпълнихме политически ангажимент, макар и не във варианта и състава, който ни се искаше. Другата папка съдържаше отказ от мандата. Има запазен ръкопис на Николай Добрев като кандидат за министър-председател с личния му почерк и изричното записване на тезата, че след цялостния анализ на събитията и фактите той отказва мандата“, коментира Първанов. По думите му това се пази в архивите, било е обнародвано, обявено и публично. „Този дебат няма никакъв смисъл, защото наистина решението за отказа е взето не на „Дондуков“, а на „Позитано“ от нас с Кольо Добрев и малка група подкрепящи ни съмишленици. Затова бяхме подложени след това и на много тежък огън, включително и приятелски, вътрешнопартиен. Пак казвам, този дебат за двете папки няма смисъл. Има смисъл големият дебат за отношението към властта кой кога може да вземе и как да експлоатира и упражнява тази власт. Това е тема, която може да се гледа не само в контекста на 10 януари и 4 февруари“, добави той.
Първанов допълни, че искането му е било Петър Стоянов като президент да свика Консултативния съвет в неговия условен формат, тъй като не е имало действащо правителство, а такова в оставка. „Той след консултация с опозицията, с Иван Костов, свика такъв съвет, който на практика доведе и до отказа от нашия мандат. Както съм казвал и друг път, нито една папка не е депозирана на „Дондуков“. Прибрахме си и двете папки и тук няма опит за ревизия на събитията и на резултатите от тях. Просто, с факта, че не реализирахме мандата, се приключи цялата ситуация. Настоявахме да се приеме една декларация за национално единство. Тя беше приета на този Консултативен съвет. След това имаше и други заседания, които се приеха и други документи. С това се трасира пътят за изхода от кризата. Разбира се, голямата цена я плати левицата, но пък си струваше, защото иначе обратното не смея да прогнозирам докъде можеше да доведе“, каза още Георги Първанов.
Люба АЛЕКСИЕВА

Агенция "Фокус"
Ангел Найденов, министър на отбраната (2013-2014 г.): 10 януари ще остане като дата, която ще продължава да разделя хората

10 януари ще остане като дата, която ще продължава да разделя хората. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ Ангел Найденов, бивш депутат от БСП и министър на отбраната в правителството на Пламен Орешарски (2013-2014 г.) по повод навършването на 21 години от януарския щурм на парламента. Според него случилото се скоро няма да получи обективна оценка. "Тези събития са повлияли на по-късното решение на БСП за отказ от съставяне на второ правителство", коментира Найденов. По думите му отношението на хората към резултатите от управлението на БСП са били сред основните фактори за събитията в началото на 1997 г .
„Друг е въпросът как е формирано това отношение, как се стигна до тези резултати и чия е отговорността. Аз приемам, че голяма част от активните тогава млади хора бяха искрени. Те търсеха промяната за по-добро настояще и бъдеще. Но не мога да се отърся от спомените за нещо привнесено отвън – за икономически и политически интереси, различни от мотивите на младите хора“, каза още той. Ангел Найденов добави, че 10 януари е променил живота на хората и за добро, и за лошо. "Не бива да се забравя, че тази дата се свързва с погром на парламента", припомни той. Найденов заяви, че събитията преди 21 години имат своята стойност за политическата ни история, като трябва да бъдат потърсени поуките от последвалите дни, месеци и години след януарския парламентарен щурм.

Агенция "Фокус"
Георги Първанов, президент (2002-2012): Споменът ми за 10 януари 1997 г. е много тягостен – добре помня сблъсъка пред парламента

Споменът ми за 10 януари 1997 г. е много тягостен, защото добре помня и сблъсъка пред парламента. Помня добре тези атаки. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ Георги Първанов - президент на Р България в периода 2002-2012 г., а до избирането му за държавен глава - народен представител и председател на Българската социалистическа партия (1996 – 2001) по повод навършването на 21 години от събитията на 10 януари 1997 г. „Между другото тогава посрещнах действащия президент д-р Желю Желев, светла му памет, на летището. Той кацна от чужбина с молба за някакво въздействие. Така или иначе това не се получи и нещата се реализираха в един естествен ход. Помня разбира се и много вътрешни битки, съпротива, стремеж на една част от левицата да водим една битка до края с цената на всичко. Слава Богу, това не се получи, защото се видя, че в страната може да има и лидерство, насочено в конструктивна посока“, коментира Първанов.
Той уточни, че трудно би могъл да обобщи накратко тези многобройни и противоречиви впечатления. „Разбира се, по онова време имаше основания за икономическо и социално недоволство на голяма част от обществото. Протестът имаше своите рационални корени и в същото време беше използван политически от опозицията на един определен етап. Помня добре как бившият премиер Иван Костов определи 10 януари като най-знаменателното събитие на 20 век. Сега вече почти никой не си спомня за това. Признавам, че и аз бях забравил, че днес е датата, на която отбелязваме това събитие – окупацията, атаката срещу парламента и парламентаризма“, допълни Първанов. „За мен става дума за две тенденции в българската политика, които са си давали сблъсък през годините. Едната е конфронтационната, разрушителната тенденция, която е с най-ярка проява на 10 януари. Другата е съзидателната, която пък има своята най-ярка проява на 4 февруари с връщането на мандата от Николай Добрев, светла му памет, и моя милост. С това показахме, че властта не може да бъде самоцел, че властта трябва да се упражнява за хората и когато това не се случва, нищо по-естествено от това да отстъпиш назад“, подчерта Първанов.
Според него със сигурност е могло да се мисли и са били лансирани много варианти за преодоляване на икономическата и на политическата криза на определен етап. „Имаше варианти и за програмно правителство, което да изведе страната от кризата. Разбира се, опозицията не пожела да приеме този вариант. Нагнети, ескалира протеста и се стигна до този вариант. В крайна сметка всичко е добре и свърши добре. Мисля, че така хората видяха, че една разумна тенденция може наистина в един друг период от време да бъде подкрепена и да получи своите шансове“, каза още Георги Първанов.
Люба АЛЕКСИЕВА


Агенция "Фокус"
Проф. Румен Гечев, БСП: Държавен преврат е определението, което описва най-точно случилото се на 10 януари 1997 г.

Държавен преврат е определението, което описва най-точно случилото се на 10 януари 1997 г. Това каза пред Радио „Фокус“ проф. Румен Гечев от БСП, министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов /1995-1997 г./, по повод паметните събития от тази дата и навършването на 21 години от януарския щурм на парламента.
„Какво друго, ако не държавен преврат, беше атаката на парламента, в нарушения на Конституцията на България, на законите, на националното и на международното право със сила и разгром на парламента, с атака на отделни народни представители – да се спре формирането на ново правителство. Искам да припомня нещо, което е много важно – този държавен преврат не беше насочен срещу правителството на г-н Виденов, тъй като г-н Виденов подаде оставка като премиер на 21 декември – първият ден от извънредния конгрес на Българската социалистическа партия. Така че, няма как да има протести и да има „събаряне“ на парламента срещу конкретно правителство, а по-точно чрез преврата искаха да докарат на власт, при нарушения на Конституцията на Република България, нов вид управление“, коментира Румен Гечев.
Той каза още, че новото управление е трябвало да „разчисти“ пътя на бандитската приватизация, която се е случила в България. Проф. Гечев заяви още, че основната цел е било разграбването на страната ни.


Агенция "Фокус"
Навършват се 21 години от януарския щурм на парламента (Справка Агенция "Фокус")

Днес се навършват се 21 години от януарския щурм на парламента. На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чиито мандат на демократично избран президент изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата на парламента. Късно през нощта полицията разгонва със сила демонстрантите, като десетки от тях са ранени. Агенция "Фокус" припомня хронологията на събитията в края на 1996 г. и началото на 1997 г., когато страната ни изпада в сериозна политическа и финансова криза.
В периода януари – началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар достига до 3000 лв. от 500 лв. в началото на годината. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.
Хронология на събитията:
В периода 21 – 23 декември 1996 г. Българската социалистическа партия (БСП) провежда извънреден – ХХХХІV конгрес. Още в началото Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителство, ръководено от него. Делегатите на конгреса избират за нов председател на Българската социалистическа партия дотогавашният й заместник-председател Георги Първанов.
На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание ХХХVІІ Народно събрание приема оставката на правителството на Жан Виденов.
На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има Българската социалистическа партия, отлага гласуването на предложената от Съюза на демократичните сили (СДС) "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.
На 8 януари 1997 г. парламентарната група на Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.
На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чиито мандат на демократично избран президент изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата на парламента. Късно през нощта полицията разгонва със сила демонстрантите, като десетки от тях са ранени.
На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов (встъпил в длъжност на 22 януари същата година) връчва на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на правителство, което съгласно Конституцията на Република България той е задължен да направи.
На 4 февруари 1997 г. Българската социалистическа партия (БСП) се отказва от мандата си за съставяне на правителство. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.
На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска ХХХVІІ Народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април същата година. Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България.
На тези парламентарни избори абсолютно мнозинство с 52,26 % и 137 депутатски мандати (от общо 240) печелят Обединените демократични сили (Съюз на демократичните сили, Демократическата партия, Български земеделски народен съюз (БЗНС), Българска социалдемократическа партия (БСДП) ). Втора остава Демократичната левица (Българска социалистическа партия (БСП) и ПК "Екогласност") с 22,07 % и 58 мандата. На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, Движението за права и свободи (ДПС), Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация "Царство България") със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто – Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е Българският бизнес блок (БББ) – с 4,93 % и 12 мандата.
На 21 май 1997 г. ХХХVІІІ Народно събрание одобрява новия кабинет, оглавен от лидера на Съюз на демократичните сили (СДС) Иван Костов.
На 1 юли 1997 г. в действие влиза Закон за валутния борд (приет от ХХХVІІ Народно събрание) с фиксиране на българския лев към германската марка в съотношение 1 марка = 1000 деноминирани лева.