МненияВИЖ ВСИЧКИ

Цветан Цветанов: Страната ни няма да постигне видим напредък, докато българският народ е разделен, затова най-важната задача на следващо управление е да възстанови единството на нацията

21 юли 2022 | 08:40

Снимка: Радио "Фокус"

Цветан Цветанов, лидер на ПП „Републиканци за България“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: БСП няма да връща мандата в понеделник, защото тогава започва вторият кръг от разговорите с коалиционните им партньори, съобщи лидерът на партията Корнелия Нинова. От „Продължаваме промяната“ са се обединили около името на Асен Василев за министър-председател и около условието за Закона на КПКОПИ и за Бойко Рашков за ръководител на комисията. От „Има такъв народ“ приемат програмата на БСП, която е всъщност на „Продължаваме промяната“ от първия мандат, приемат я като основа за съставяне на правителство, принципно не възразяват за Закона за антикорупционната комисия и предстои да умуват за Бойко Рашков. От „Демократична България“ ще разговарят с БСП, но това нищо не означава, съобщи председателят на коалицията им Христо Иванов. Нинова трябва да бъде поздравена за преговорите, но кабинет няма да има, смята водачът на групата отцепили се от „Има такъв народ“ 6-ма депутати Радостин Василев. Надали излъчваните от коалиционните партньори сигнали в техните изявления ни дават яснота около шанса за оползотворяването на третия мандат. По-скоро те навяват асоциации за пиар упражнение пред поредните предсрочни избори. Какво илюстрира тупкането на топката в преговорите за правителство? Наш гост е Цветан Цветанов – лидер на политическа партия „Републиканци за България“. Защо не може да се намери диалог между бивши управляващи, г-н Цветанов?

Цветан Цветанов: Има много идеологически различия между формиращото се мнозинство преди 6 месеца и с промяната на дневния ред с войната в Украйна, а от важните политически решения, които трябваше да се взимат в подкрепа на Украйна, се видя, че има идеологически разминавания. И единственото, което крепеше коалицията, е това да може да се справи под някаква форма, но не в интерес на обществото, а да се търси варианти за дискредитиране на всички около тях.

Водещ: При това положение какъв изход виждате от ситуацията?

Цветан Цветанов: Ситуацията е много сложна и страната ни не е изпадала в такава тежка политическа криза, защото виждаме, че в рамките на 20 месеца, това означава година и половина, ние ще проведем 4-ти парламентарни избори, предсрочни, които се очертават пред нас. И ситуацията е много тежка, защото предстои зима, която ще бъде с много предизвикателства. Газ – надали ще има в необходимите количества. Виждаме, че от днес вече има препоръка от Европейската комисия за намаляване на потреблението на газ с 15%, съпоставимо със стари периоди. Имаме война в Украйна, за която не знаем, какви ще бъдат последствията от продоволствената криза, която се задава. И също така тежката политическа конфронтация, неработещ парламент, липсата на ясно очертаващ се профил каква е перспективата и какъв е хоризонтът за страната ни. Ние сме подложени на изключително тежки изпитания, и това ще бъде за сметка на обществото, а политиците, които са парламентарно представени в българския парламент, не могат да намерят този диалог, който все пак да отключи възможността да се възползваме от Плана за възстановяване и устойчивост, и плащанията, които трябва да бъдат направени през тази календарна година. Знаем, че страната ни загуби много, защото април месец 2021 година ние не успяхме да внесем Плана за възстановяване и устойчивост, след това влязохме в едни предизборни кампании, в които служебните кабинети успяха да внесат Плана за възстановяване и устойчивост – той беше одобрен доста късно. Но в момента вече ние трябва да изпълняваме условия за получаването на пари от Европейския съюз по Плана за възстановяване и устойчивост и има правна обвързаност, което до настоящия момент у всички останали оперативни програми нямаше такова съществено изискване. И това същевременно поставя на риск и възможността да се възползваме от тази европейска солидарност. Знаем, че България беше единствената страна, която не се възползва от авансовото плащане, от което се възползваха останалите членове на Европейския съюз по Плана за възстановяване и устойчивост. България тази година трябва да получи около 4 милиарда от Европейската комисия по Плана, но първото изискване за първите 2.6 милиарда е да е приет Закона за еврофондовете, който вече е факт. Но влизаме сега в процедурите на Европейската комисия за одобрение по одита и препоръките, които са дадени, дали са изпълнени. Ако приемем, че Планът и това, което ние сме направили като законодателство, бъде прието, това означава, че септември, октомври някъде бихме могли да получим тези пари. Но второто плащане за годината от 1.5 милиарда, то е правно обвързано с 22 закона и 66 мерки, които за съжаление правителството не успя да ги подготви като законодателен пакет до настоящия момент, когато имаше сериозно присъствие и една сплотеност поне, която се демонстрираше в публичното пространство, не внесоха тези законодателни пакети, защото ако бяха внесени, щеше да се покаже, че действително правителството е свършило голяма по обем работа, минали са всички процедури по обществено обсъждане, заседания на Министерския съвет, внасяне на законопроектите в българския парламент, което даваше по-голяма гаранция за приемането им в пленарна зала. Защото ако влезем в хипотезата законодателят, респективно народният представител да ги внася, или група народни представители, това означава, че вече сме в предкампанийна кампания и всеки гледа да си извлече някакъв бъдещ политически дивидент при политическа словесна надпревара, която ще има в политическия дебат.

Водещ: Г-н Цветанов, какво илюстрира тупкането на топката в преговорите за правителство? Защото от това, което чуваме и от сигналите, които се подават от различните коалиционни партньори, точно с такъв извод оставаме.

Цветан Цветанов: Тупкането на топката е последен опит да се формира правителство, но понеже тук вече имахме 2-3 месеца, в които трябваше да се вземат важни политически решения, управленски решения, които са свързани с геополитическата ориентация на страната ни, и ако се върнем 2 месеца назад, когато дебатът беше дали да осигурим подкрепа за оръжие за Украйна, вие видяхте, че БСП беше поставила това като ултиматум, че ще се изтегли от коалицията, ако това нещо стане. Тогавашният и сега действащ премиер се съобрази с това искане на БСП, и знаете, че ние имахме половинчато решение, което всъщност не даде тази подкрепа, която очакваха нашите евроатлантически партньори. Това, което се случи с изгонването на 70 руски дипломати и служители от посолството, създаде също напрежение на идеологическа основа, защото знаем, че БСП винаги са били против всякакви санкции срещу Русия, а пък същевременно искат да участват в управление, в което пък министър-председателят казва, че евроатлантическият път на страната трябва да бъде гарантиран и трябва да бъде защитен. Това води до много тежки преговори, които трябва да се водят между всички парламентарно представени сили в момента в българския парламент, сформиращи досегашната коалиция и досегашното мнозинство. Но проблемът е, че в тези 6 месеца ние не видяхме никаква управленска програма. И аз си спомням и наблюдавах с голям интерес всички дебати, които се водеха по секторни политики в един търговски център, в мол в София, и виждахме, че всичките препоръки и заключения от тези срещи бяха, че до 6 месеца трябва да бъдат направени анализи и да се пристъпи към съответните реформи в дадените сектори. Нито видяхме анализи, нито видяхме управленска програма, нито видяхме някакви резултати за отчетност, за да може избирателят и всички тези, които искаме да има някаква реална промяна в страната, не видяхме и не усетихме, че има готовност и има капацитет това нещо да се случи. Формиращата коалиция, тя беше коалиция на омразата. И това, което виждаме в българския парламент е неспособност и невъзможност да се води диалог по важните приоритети на страната. И ако погледнем реално само преди 2 седмици, вие видяхте, че най-мразените в българския парламент от опозицията и от управляващото мнозинство, реално взаимно се подкрепиха и взеха решение за подкрепа на Френското председателство за Северна Македония, за отваряне на пътя за европейската им интеграция. Много ще бъдат сложни месеците пред нас и ако това тупкане на топката има резултат да се създаде правителство, за да се изпълнят тези правни обвързаности с Плана за възстановяване и устойчивост, да не загубим 1.5 милиарда лева пари, които ще подпомогнат бизнеса, ще могат да се подпомогнат и социално слабите, смятам, че в един такъв период, ако имаме рамка за 6 месеца или за 5 месеца, нека тези, които са парламентарно представени сили и техните лидери да загърбят егото си, да не говорят с етикети, да не говорят с обиди, ами просто да направим така, че политиката да дава възможност да се води политически дебат, за да могат да се вземат решения, които действително да стигнат до хората. В момента това, което наблюдавам през последните няколко седмици, е, че може би всеки вече е в подготовка за предстоящи предсрочни избори. Това, което наблюдаваме: всеки се старае максимално да консолидира твърдите си ядра в политическите партии. Но това има някакъв ефект от тези твърди ядра на политическите сили, това води до цялостно отблъскване и отчаяние на избирателите, които не отиват и не упражняват конституционното си право на глас. И ако приемем, че изборите ще бъдат с избирателна активност 25 до 30%, това означава, че ще играят твърдите ядра на всички тези партии, които днес се готвят за тези предсрочни избори, или че малцинството ще управлява мнозинството в България, защото хората вече загубиха доверие в смисъла на политиката да бъде в интерес на хората и да се водят дебати, които действително да могат да решават важните проблеми, които имаме днес: и Плана за възстановяване и устойчивост – никой не попита, защо все още ние не изпълняваме и не се възползваме от европейската солидарност по финансово-програмния период, който започна от януари месец 2021 година. Нямаме още това споразумение, нямаме тази готовност общините, бенефициентите по тези проекти те не могат да се възползват. Това са и хората от бизнеса, това са и хората, които са във всички сектори на управление в страната, и всички тези, които могат да бъдат подпомогнати с тази солидарност. А в момента ние сме донори на Европейския съюз с нашата невъзможност да покажем този капацитет, който все пак през годините е бил граден и трябва да се спираме и на него, и същевременно трябва да се обновява с качествени хора, които действително да дават съответния продукт, който да бъде добавена стойност към общите усилия на всички.

Водещ: Според вас, предсрочни избори или парламент? Кое ще има и кое е по-реално да се случи, но кое е и по-добро за България?

Цветан Цветанов: По-доброто за България е да има правителство и да има действащ парламент. Защото пак повтарям, че има правна обвързаност относно мерките и законодателния пакет, който трябва да бъде приет. А ние сме парламентарна република, и знаем, че парламентът е този, който е законодателният орган, и без него няма как изпълнителната власт да си свърши своята работа. Но пък, ако агонията ерозира още повече доверието в политическата система и ерозира доверието в институциите в България, аз смятам, че по-добре е тогава да се отиде на предсрочни парламентарни избори, дори да приемем хипотезата, че бихме загубили една немалка сума от парите, които биха ни предоставели от Европейския съюз. Но да има вече някакво отрезвяване на всички тези политически сили и да знаят, че влизайки в парламента независимо от различията, избирателят, суверенът е казал как и по какъв начин трябва да се създаде една управленска конструкция, която действително да може да даде повече възможности. Защото в момента администрациите съм убеден, че не работят въобще в пълния си капацитет, всеки изчаква какви ще бъдат ветровете и докъде ще стигнат. В момента партиите започват вече да си лансират дори популистки тези, защото ако слушаме политическите лидери или формати, които говорят и внасят предложения някой път в Народното събрание, те са абсурдни, защото няма как да кажеш, че ще сложиш някакво ограничение върху цената на дадена стока, защото тогава си задаваме въпроса: дали България е част от Европейския съюз, и стандартите в Европейския съюз са със съответните независими регулаторни органи, всичкото това нещо да се регулира? И ние единственото нещо, което трябва да направим, и аз като част от десните формати в България, искаме да има повече облекчаване и възможност бизнесът да работи спокойно, а държавата а не бъде възприемана като рекетьор, защото това винаги подхранва и възможната корупция или корупционна среда, която създават съответните органи, при които винаги зависи всичко от тях, и бизнесът винаги се притеснява и се съобразява, и по този начин средата става нездравословна и недобра за инвестиции и за хоризонт, за перспектива за млади кадри да бъдат привличани да остават в страната.

Водещ: Вие имате дългогодишен управленски и политически опит. Кое е най-смущаващо в поведението на политическите лидери от управляващата доскоро коалиция?

Цветан Цветанов: Разнопосочните сигнали и объркването на избирателите. Защото вие виждате, че дори по важните геополитически решения, които трябва да вземем, единият казва едно, другият казва друго, което е диаметрално противоположно като теза. Аз говоря за тези по-сериозните неща, а не за междуличностните нападки, защото за мен това е разковничето, което трябва да бъде изчистено в една бъдеща предизборна кампания. Защото представяте ли си, ако „Промяната“ поддържат тази си евроатлантическа посока и неотстъпчивост по някоя от тезите и темите, от другата страна обаче, БСП продължи да си върне или да си стабилизира електората и твърдите ядра, те ще говорят точно обратните неща, които ще говорят „Промяната“, и след това когато влязат в парламента да кажат, че те са единствените, които могат да сформират мнозинство. И представете си, какво е объркването за всички тези, които трябва да направят своя информиран избор. И когато вече премине изборният процес, тогава трябва да седнат на една маса и да си говорят хора, които преди това са били на диаметрално противоположни позиции. И точно затова тук, като част от десницата, единственото решение за излизане от тази ситуация и това, което прави председателят на националното обединение на десницата, председателят на КОД и аз, като председател на „Републиканци“, заедно с колегите ние казваме, че единственото решение е да има някакъв формат на по-широко дясно обединение на идеологическа основа по 4-5 основни приоритета. Аз не искам да се връщаме към това, дали някакви междуличностни проблеми са възниквали във времето или някой мрази другия и не би седнал на една маса. Тук трябва да има платформа, която да бъде представена на избирателя, и да може действително всеки да знае, че когато приключат изборите, няма да се прави компромис и да се преминава посоката, за да се вкара в едно управление и социалисти, и десница. За мен това е нещо, което е доста объркващо и неестествено. Това е нелогично и не знам как се допусна да се направи. Явно може би ние сме готови на всички възможни експерименти, но виждаме, че те не дават съответния стабилен и видим резултат.

Водещ: Г-н Цветанов, кои партии виждате в това голямо дясно обединение?

Цветан Цветанов: Ние правим през последните няколко седмици срещи с извънпарламентарни сили, не бих искал в момента да ги споменавам, защото все пак тези разговори са на съвсем работно ниво. И ползваме също така и общественици и хора, които в годините са били много последователни в позицията си за това евроатлантическо пространство, как трябва да бъде съхранено, да бъде усилено. Но същевременно не може само да говорим за евроатлантическата ориентация и затвърждаване на страната ни, а трябва да говорим и за дясното и за десните политики, които дават свободата и възможността бизнесът да работи, да има процедури, които да бъдат в интерес на тези, които са предприемчиви, на тези, които могат да инвестират, тези, които биха създали работни места, и същевременно да намалим тази контролна функция, възприета в обществото като рекет от дадени органи. И затова смятам, че решението, и това, което ние „Републиканци за България“ и заедно с КОД сме декларирали, че електронното управление е възможната сила, която трябва да неутрализира този рекет, който все пак обществото усеща и го възприема държавата и държавните институции към хората, които са данъкоплатци, които формират бюджета на страната.

Водещ: Ще тръгнете ли за разговори към такова голямо дясно обединение с вашата предишна партия ГЕРБ?

Цветан Цветанов: Това, което обсъждахме дори снощи до късно с колеги, с представители от неправителствения сектор, които са, пак казвам, последователни в последните години, тук не трябва да се слага една от трите парламентарно представени сили, тук трябва да се направи послание и към трите парламентарно представени сили, които декларират, че са десни, въпреки че някои от тях вече загубиха малко от профила си на десни, съдейки по някои от предложенията, които дават. Но смятам, че това трябва да бъде една платформа, за която като ментор на този процес трябва да бъдат хора, които са малко по-равноотдалечени от всички политически формати, и да не бъде възприето, че една политическа формация става водеща или става определяща за това кой кога какво да прави. А трябва може би ментор да бъде гражданският сектор и по-специално общественици и неправителственият сектор. Защото това е единственият начин, за да може да се обърнем, ако приемем тази възможна хипотеза, защото все още нямаме окончателно решение от тези разговори, които водим, към всички: и към „Промяната“, и към „Демократична България“, и към ГЕРБ. Защото в момента, пак казвам, ние сме на един кръстопът. Представям си, ако в момента имаме служебен кабинет, и този служебен кабинет трябва да взима важни решения, които са обаче без контрола от парламента, защото знаем, че тогава цялата власт се концентрира в контрола и в изпълнение само в президентската институция, защото президентът е този, който с указ назначава министрите и министър-председателя. Точно затова смятам, че не трябва да бъдем спокойни от това, което предстои да се случи, защото България има важни решения, които трябва да взема и за договорите, не знам какво ще се случи, и никой не коментира по темата с „Газпром“. Никой не казва какви са възможните количества, които могат да дойдат от алтернативни трасета. Защото ние поне видяхме от тази криза, че нямаме реална диверсификация. Защото ако имахме диверсификация, за която ни се представяше през последните години, може би „Турски поток“ щеше да бъде използван по предназначение, за да може да се постигне тази диверсификация, но няма как да се направи, защото знаем, че 90% от количествата са резервирани от „Газпром“, и този проект той е изцяло в услуга на чужди интереси, а не националните. Аз мога да дам за пример една Италия, която вчера прочетох в медиите, е договорила от Алжир за още 5 милиарда куб. м газ, а ето сега имат договори, които са за около 21 милиарда. Което означава, че държави, които могат да си позволят да имат диверсификация, и Италия вече няма да е зависила от руската газ, защото тя увеличава възможността да внесат и втечнен газ, увеличават възможността да работят и с Катар и с други възможни източници, което означава, че много от държавите постигнаха една диверсификация. Тук можем да дадем за пример и Турция, защото Турция в момента има действително диверсификация с възможност от различни държави да внася газ. И това е нещо, което Турция успя да си го постигне. За съжаление, ние не успяхме. И вие видяхме, че сега сме в голямо очакване за реалното пускане в експлоатация на интерконекторната връзка Комотини- Стара Загора, и да се надяваме, че тя действително ще ни даде и тези количества, които са договорени, или които биха могли да бъдат увеличени от Азербайджан, защото азерския газ, ако имаме около 1.3 милиарда, това означава, че близо 1/3 ще имаме осигурено количество, което мисля, че ще е все пак една глътка въздух.

Водещ: Г-н Цветанов, вие виждате ли това широко дясно обединение да се осъществи преди предсрочните парламентарни избори и на практика да се яви на тях като такова?

Цветан Цветанов: Много са тежки обидите, които бяха нанесени в българския парламент. Ние дори станахме свидетели освен това, което си разменяха и опозиция и управляващи, но ние видяхме, че когато „Има такъв народ“ оттегли подкрепата от правителството, чухме неща, които не си представям в минал период от време, ако бяха известни или се коментираха по този начин от участници от едно управление или от една управленска програма, или в едно управление на страната. Така че от тази гледна точка аз това, което чух последните 30 дни, е взаимни нападки на коалиционни партньори, които формираха правителство само преди 6 месеца. И те говорят за огромни нива или риск от сериозна корупция и злоупотреба с обществен ресурс. Така че от тази гледна точка смятам, че трябва да се намери някакво смирение и да се говори за механизъм, по който да не зависи управлението от един човек, да не зависи управлението на едно министерство от един човек, а да работи от система, която да може да гарантира, че всичко, което е разписано в закона и в подзаконовата нормативна уредба, се изпълнява и има съответния контрол, който може да бъде осъществен, и има политически лидери, които взимат важни управленски решения, а да не бъдат водещи техните междуличностни различия или обиди. Има институции, които трябва да се произнасят за всичко това, което е направено. Защото в момента страната ни няма да може да постигне видим напредък, докато българският народ е разделен. Затова най-важната задача на следващо управление е да възстанови единството на нацията. Дори за 5 месеца ако има кабинет с действащ парламент, това да бъде едно от основните послания, които политиците да правят. Тук не искам да казвам, че не трябва да се прави ревизия на старо управление. Нека да се прави, но да се прави на някаква принципна основа. И да може действително когато има доказателства, когато има всичко това, да бъде публично за обществото и да се види, че действително политиката и политическото управление имат политическата воля да се бори с корупцията и да има видими резултати от това, което саприели всички заедно.

Водещ: И в края на нашия разговор не мога да не ви попитам за един тъжен и страшен юбилей. На 18 юли през 2012 година, тоест, преди 10 години, на Летището край Бургас взрив убива 5 израелски и 1 български граждани, 35 са ранени. Още в първите часове на разследването е установено, че сред загиналите е и извършителят на атентата. По това време вие бяхте вицепремиер и министър на вътрешните работи на България. Как международното сътрудничество в сигурността помогна за разкритието на терористичния акт?

Цветан Цветанов: Първо, тук искам да благодаря за добрата координация и институционално взаимодействие, което имаше с всички представители на всички институции в България. Защото на база тази добра комуникация както на изпълнителната, така също и на местната власт, успяхме да спасим човешки живот, защото имаше доста тежко ранени, и ако не бяха адекватни действията, координацията и взаимодействието, надали щяхме да спасим тези хора, които бяха пак казвам, в много тежко състояние. А що се касае до международно ниво, координирахме общи действия и работихме като един екип по разследването на този тероризъм. И тероризмът е глобална заплаха и не признава граници. Точно затова винаги съм казвала, че трябва да работим заедно, защото в противен случай няма как да бъдат защитени сигурността и демократичните ценности. И най-важното е, че ние като държава тогава всъщност показахме и доказахме колко е важно европейските и трансатлантическите отношения, които са гарант в системата на българската национална сигурност. Защото няма как да обмениш информация с американските ни колеги, няма как да обмениш информация с Израел, няма как да обмениш информация с Австралия, Канада, защото знаем, че лицата, които извършиха този терористичен акт, бяха от Франция, Австралия, Канада, с ливански произход. Успяхме с Европол и с всички европейски държави да можем да установим придвижването на тези лица с истинската им самоличност, а не с фалшивите шофьорски книжки, които бяха от Мичиган, как са преминали по територията на Европа и са влезли в България. Това беше една изключително много сериозна и по обем работа, която свършихме. Но тук искам специално да благодаря на всички колеги, които дадоха всичко от себе си и работиха всеотдайно. И за голямо съжаление България и Израел страдахме много от този терористичен акт, защото една миролюбива и гостоприемна България беше обект на този терористичен акт. Но пък в това страдание, което имахме България и Израел, с нас също така страдаха Европа, САЩ, Канада, Австралия и целия демократичен свят. И все пак отдаваме почит и много сериозно концентрираме вниманието си върху темата за сигурността колко е важна, и тя е ключова, за да може да има развитието на всяка една демократична държава и да има възможност да бъдат защитени правата и свободите на всички, които са на територията на всяка една демократична страна.
Цоня Събчева