МненияВИЖ ВСИЧКИ

Кузман Илиев: Сега е моментът държавата да обяви форсмажор, за да помогне юридически на бизнеса да не изпада в просрочия и да бъде съден за тежки неустойки

14 юли 2022 | 15:25

Снимка: Радио „Фокус”

Кузман Илиев: Кузман Илиев, експерт по икономика, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Интервюто е дадено на 13.07. сряда в 19.40 часа.

Водещ: Признавам, че изследване на КНСБ заглуши фанфарните нотки за икономическа стабилност и социални мерки на управляващите и ме провокира за тази среща, защото според въпросното изследване за последните две години животът ни е поскъпнал с 60%. По данни на Националния статистически институт, инфлацията в България прехвърля 15% вече на годишна база. Продължават да поскъпват храните и услугите, а от този месец със задна дата към по-високите сметки на домакинствата ще се добавят и повишените разходи за ток и топла вода. Средната заплата в областните градове надхвърля 1000 лева, но расте и броят на работещите бедни, т.е. заплатата изостава много назад от инфлационния индекс. Това ме накара да потърся анализ за актуалното състояние на икономиката у нас и да попитам какво всъщност е то. Наш гост е експертът по икономика Кузман Илиев. Как да свържем картината от нашия джоб с икономиката в страната, т.е. с постъпленията, които отиват в бюджета в резултат на работата на българската икономика?

Кузман Илиев: Фактът, че разходите за живот растат много сериозно, оскъпява се животът, намалява разполагаемият доход на хората, вече всички го виждат. Ние преди имахме едни твърдения на финансовия министър Асен Василев, че няма да обеднеем много тежко, които бяха придружени с коментар от това, че инфлацията ще е висока, че цената на енергоресурсите ще расте, че предстои голям взрив при веригата на доставки, все неща, които означават само едно единствено нещо – обедняване. Но г-н Василев тогава постави под съмнение, че ще бъдем по-зле от гледна точка на нашите доходи. Реалността вече обаче се материализира, тя често пъти влиза в много тежък сблъсък с политиката и с красивите обещания. И наистина, за съжаление, това, което виждаме, е много жестоко обедняване на българското население. А инфлацията се акумулира всяка година и във времето неусетно ние виждаме нашите спестявания стопени, тъй като дори на годишна основа горивата са с над 50% нагоре, виждате, храните – с над 30%. И това е осреднено. Ако се влезе в детайл в малката кошница, ще ни се изправят косите. Това цялото нещо е следствие на куп грешки, но в основата им стои – ние с вас сме коментирали – една изключително разточителна парична политика. Много пари са дадени, които вече избиха в крайните цени, и не само в акции и облигации във финансовите пазари, и от друга страна, на европейско равнище – една безумна политика по много скоростна, непремерена и Зелена сделка, заради която обаче всъщност зимата може да се окаже синя, защото хората ще посиняват от студ, тъй като виждаме, че цените на енергоресурсите, сега и за газа са астрономически. Ако погледнем от бизнес перспектива, тъй като предприемачите са ония хора, които добавят стойност в икономиката и пълнят хазната, както казвате, имаме абсолютно нелепата ситуация тия
хора да не знаят, каква ще е цената на газа, ако въобще има доставки от август нататък, да
видят една цена, която не е четири пъти по-ниска, както им се обещаваше от политиците, които трябваше да създадат прогнозируема среда, а да видят една цена, която е 30% и кусур нагоре. Дори нямаме достатъчно и отговорността като политическа класа да спазим едни принципи неща, които са обявяване на прогнозируема цена за газа в рамките на третата третина на месеца за следващия, за август дори, така, че тия хора да могат да си направят елементарна калкулация. И остава горчивият вкус от това, че ние нямаме обезпечени доставки на газ за България достатъчни, защото имаме с азерите някакъв ресурс, който ще даде 1/3 от потреблението ни. Най-вероятно ще се насочи към „Топлофикация“. Но нямаме абсолютно никаква идея какво ще се случва с индустрията, как ще й се помогне на нея. Имаше тук едни обещания отново от управляващите, че в актуализацията на бюджета ще има някакви параметри за цената на газа. Видяхте с очите си, че това не се случи. Може би ще има актуализация на актуализацията, в която това нещо ще се отчете, но то вече става комично, трагикомично става. И най-важното може би до момента, което с вас коментираме, е, че ако българското правителство е наясно отсега, че няма доставки за газ, подсигурени на 100%, подчертавам – на 100%, за зимния период и това ще бъде понесено от индустрията, то час по-скоро, помните, говорили сме с вас за форсмажора на Нинова – ето сега е моментът този форсмажор да бъде официално обявен, защото това е единственият шанс по законов път, без да нарушават юридически договори с доставчиците, българските предприемачи и индустрията най-вече да може да не изпълнява някакви поръчки, които са направени, законно. В противен случай предстоят неустойки и много тежки удари по така и така смазания от гледна точка на цена на енергоресурсите бизнес.

Водещ: Г-н Илиев, а на какво тогава се базира твърдението на г-жа Нинова, че икономически държавата е добре и че правителството остава стабилна икономически държава?

Кузман Илиев: Като изключително опитен журналист и човек, който следи процесите, като вас, искрено ще се радвам, ако имате възможност да поканите г-жа Нинова да го обясни това. Аз ви казах в началото на разговора, че г-н Асен Василев направи такова абсолютно безсмислено и противоречащо си твърдение. Ситуацията е сериозна. Без да се чертаят черни сценарии, трябва да се погледнат рисковете, които вече се материализират. Това не са онези хипотетични рискове, за които сме си говорили с вас в последната година и половина. Те се случват вече и всички го виждат. Вече дори те си го признават, самите управляващи, и почват да хвърлят кърпата и ако могат, да го прехвърлят на служебен кабинет ли, не знам на кой, който да нагази в това пристанище на неизвестността. Но моментът е изключително ключов, защото ако разсъждаваме в една абсолютно изкуствена дилема, сега поне ще запазим хората на топло, като насочим към топлофикациите оскъдните количества газ. Е, индустрията, богатите, предприемачите ще платят цената, като или е много скъпо, или въобще няма доставки за тях, то ние грешим, тъй като всъщност това са хората, които създават работни места, плащат заплати и
реалният доход расте, когато те могат да правят инвестиции. Когато те са зле или са ударени, не можеш да си плащаш високите сметки, макар и те да са подсигурени като газ де факто. Тя е изключително обвързана цялата система и цялата верига. И това е много ключово, за което сега трябва да се действа като мерки, които ще трябва да бъдат взети.

Водещ: Ползвам един пост, цитирам ви пост на вицепремиера Нинова, която твърди: „Промишленото производство, търговията и строителството нарастват, напук на твърденията за фалит в индустрията на България“.

Кузман Илиев: Аз съм много притеснен от това, че за пореден път статистиката се използва като мащеха на икономическия процес и подвежда хората. И всеки го вижда по джоба си, и бизнесът буквално, и бие тъпанът, че нещата са извън контрол, и излиза някой и казва „А бе, я вижте тука статистиката, я вижте, индустриалното производство как тук е нараснало в България. Вижте, износът как е нараснал.” Мисля, че вносът е нараснал повече, но всъщност сме обърнали за първото тримесечие вече имаме търговски дефицит. Вижте, трябва икономиката да се гледа в нейната динамика. Не може центърът на европейската икономика – и Германия, и Франция, и Белгия, да са с отрицателен ръст на индустриалното производство. От там тръгва всичко. Там първо се получават истинските сигнали и вече предприемачите много рано улавят, като се вдигат лихвите, колко тежко ще бъде за тях да произвеждат, и ние тук да се успокояваме за това,
че при нас в момента, видите ли, са направени едни инвестиции, едни тежки индустриални, мощни инвестиции, които очевидно са неустойчиви. Няма как моторът на Европа в момента да е много зле и да си го признава, и да се страхуват германците, че ще останат на студено и че трябва да ограничават газоподаването, и че вече ще трябва буквално да работят, да затварят ключови заводи, и ние да се успокояваме. Нали помните на времето г-н Станишев, многоуважаваният от мен г-н Станишев – все пак премиер на републиката е бил, той казваше, че няма да дойде голямата рецесия при нас. Помните, нали?

Водещ: Казваше.

Кузман Илиев: Тя дойде със закъснение, ама дойде и така ни помете, защото сме в периферията, набра скорост вълната и като ни помете, 90% от фондовия ни пазар достигна рекорд, световен бяхме тогава по спад. 30% - имотният пазар го срина. Т.е. ние сега гледаме една ниска база от миналата година по това време, виждаме заради инфлацията едни раздувания, виждаме как на немалко фирми в България в момента заради инфлацията са им се покачили приходите, те си амортизират техните машини с по-бавни темпове и си мислят, че всичко е наред, но когато трябва да отидат да купят тези машини, те ще видят, че тези машини струват по-скъпо, доста по-скъпо. А те са си мислели, че това е чиста печалба. И просто няма да имат парите, с които да възстановят машините, камо ли да инвестират допълнително, че да расте българската икономика с допълнителни инвестиции. Впрочем, само казвам, частните инвестиции в България са в будна кома, те и статистически са трагедия, те са стагнирали. Държавните инвестиции – видяхте, от капиталовите инвестиции, заложени 8,2 милиарда, които трябваше да са, какви ниски проценти, буквално 1/10 бяха използвани и реално направени, защото си ползват това за буфер. Трябва да може да се раздават увеличения на заплатите в държавния сектор, по социални програми и прочие, защото се купува изборна подкрепа. Дори, между другото, и от опозицията, която се превърна в мнозинство, и тя тук успя да си прокара при актуализацията, каквото поиска и да се бие по гърдите, че е увеличила доходите на едни или на други групи с пари, които трябваше да са за инвестиции. Искам да кажа нещо много важно. Не можем да мислим за икономиката като за някаква машина, която с едно копче се спира и рестартира. Ако ние нямаме 100-процентови доставки гарантирани на газ, трябва да предупредим бизнеса и фирмите. Примерно големите заводи, казвам примерно стъкларски или химически, или торови, че рязко можем да им спрем газа. За тях това просто не е въпрос на финансов проблем, за тях е въпрос понякога на оцеляване в бизнеса и на гарантиране на сигурността на техните работници, защото ако примерно на един торов завод му спрете рязко газа, трябва да изпуснете амоняк и може да стане ужасна касапница. Давам ви елементарен пример. Между другото, чух за стъкларски завод тук, в България, сега да не кажа точно името – дали в Белослав или къде, просто ми убягва, който наистина във фурната вътре стъклото е замръзнало и трябва да изхвърли тая фурна, респективно заводът може буквално да фалира, той губи ключова мощност. Нали си давате сметка за какво става дума? Това не е някаква машина, която вие рестартирате и пускате, когато си искате. Тук има производствени процеси, технологични процеси, хора, ноу-хау, доставчици – цяла екосистема. Това е един от най-големите рискове, които в момента бих казал, че се очертават пред България, между
другото, и от политическа гледна точка – дали там трети мандат, или президентът със служебен кабинет, този, който успее да подсигури достатъчно разумни доставки на газ на прилична цена, защото тя ще е много висока, така или иначе, но все пак да може да е поносима, това ще е политика на десетилетието. Това ще е лакмус – не литмус, лакмус за държавническо умение, стратегическа визия, възможност да се преговаря и гъвкаво да оцелее българската индустрия, респективно да оцелеят икономически българските граждани.

Водещ: Кои отрасли в икономиката са в най-голям риск в момента? Всички, свързани с
газа?

Кузман Илиев: Безспорно. Това, разбира се, са торови заводи, това са стъкларски заводи, това са някои болници. Пак ви казвам, че парите най-вероятно ще са насочени към бита. Топлофикациите – сигурно за тях ще има. Въпросът, ако трябва да го погледнем по-макроикономически – и затова е много подвеждащо да гледаме добрите резултати на индустрията, защото индустрията и тежката промишленост ще са най-ударени от това,
което се случва в момента на европейско равнище, и това винаги е така в икономическия цикъл, а именно покачването на лихвите от Европейската централни банка, което ще се случи неизбежно. Т.е. ще бъде направено, за да се охлади кредита, да се охлади инфлацията, но покачването на лихвите означава, че по-капиталово интензивните предприятия, тези, които са с по-дълъг живот във времето, за да се избие инвестицията, са най-тежко ударени. Те в кризата, за разлика от бързооборотните стоки, потребителските стоки – те винаги в криза ще се използват, хората трябва да живеят, трябва да ядат, трябва да сложат нещо на масата, но строителството, добивна индустрия, ако щете, също ще бъде засегната, всичките тези капиталово интензивни сектори в индустрията, те винаги страдат относително повече. И това е смехотворно, в момента да се коментира – вадиш някаква моментна статистика, защото хората наистина ще спрат да вярват на икономистите, че въобще разбират, какво се случва. Буквално някой излиза с някакви невероятно позитивни неща, казва „Няма никакъв проблем, руският газ е леснозаменим“ и в един момент цяла Европа кляка и казва „Ами ние 45 милиона германци не можем да ги отопляваме, ние трябва да спрем, половината производство да си го затворим, заводи трябва да спрат, ние буквално сме пред фалит, едва ли не“. Ама нали до вчера говорихте, че няма никакъв проблем. Тогава защо не запълнихте газохранилищата, а сме на 38%, тръгнали от 16%, от миналата година останало? А Европа – на 50%. Защо не ги запълнихте, защо предупредихте конкурента, врага, военния, който ви е основен доставчик? И тук не става дума да се плаща на Путин за някакви доставки. Тук става дума за друго. Става дума за това, какво късогледо политическо лицемерие има, европейските – лидери говореха за това ядрената енергетика и газът да са или да не са в таксономията като инвестиции, които са екоустойчиви от финансова гледна точка, и по тоя начин направиха така, че никой да не инвестира в тях дълго време, защото не се знаеше дали ще попаднат вътре, защото бяха стигматизирани. Е, ето, пуснаха всички въглищата, всички сега пускат – виждате, когато могат, ядрените си централи, които трябваше да изваждат от експлоатация. Оказа се, една България заради това, че има такъв приличен микс, такава сглобка между половината, 45% въглища, 40-тина процента ядрена енергетика, ВЕЦ-ове и т.н., е по-стабилна и има електричество, което се оскъпява. Защо – защото сме интегриран пазар и ние го изнасяме, и цените са общоевропейски. Другите, понеже не произвеждат достатъчно и нямат такива мощности – зависели от газа, в един момент цените хвръкват навсякъде и ние сме потърпевши. Иначе храним региона тук. Цяла Европа сбърка на много генерално равнище. И ние от една гледна точка имаме поне сигурността, от гледна точка на електрическа енергия сме сравнително обезпечени, макар и на по-висока цена, от гледна точка на газа сме в нищото. Небюджетирано, без яснота за доставките, в много, много, много сложна ситуация. Това, аз пак ви казах, можем да го изведем с вас като акцент в разговора ни – ако ще прави форсмажор, чисто юридически сега е моментът, за да помогнем на
българския бизнес да не изпада в просрочия, буквално да бъде съден за тежки неустойки.

Водещ: И какъв е изводът, как ще се справим? Форсмажор, форсмажор, ама тази
икономика трябва да работи.

Кузман Илиев: Тя трябва да работи.

Водещ: Иначе не ни ли чака стагфлация отвсякъде?

Кузман Илиев: Ами, тя, стагфлацията, вече се случва. Това е комбинация, стагфлацията, между много високи цени – ние с вас сме го говорили, задаваща се вече и призната почти от всички рецесия в САЩ. Можем смело да кажем, че второто тримесечие, то дори и да не го изкарат статистически, то е на отрицателна територия. Германия е практически без газ, ако се материализира негативният сценарий да спре напълно, е в изключително сложна ситуация. Имате спад в икономиката, имате високи цени. Но забележете – нещо, което досега не сме имали в последните години, и това е, че ще видим сериозен ръст в безработицата. Засега пазарът на труда, той беше на толкова ниски нива на безработица заради програмите, заради помпането на икономиката с много сериозни държавни разходи, но сега, при затварянето на цели индустрии, тук вече никой не може да помогне. Армии хора излизат буквално на улицата. И това ще е големият
проблем оттук насетне – комбинацията на тези три фактора. Ключово е на ниво идеологическо много бързо да се разбере. Докато ние провеждаме една глобална политика – Европейският съюз, желание да сме първите въглеродно неутрални до 2050 г. и анатемосваме изкопаемите горива по такъв безобразен регулаторен начин, докато ние не работим за създаване на капацитет за дългосрочни договори, за ядрена енергетика и не.. Тя де факто е най-чистата от гледна точка на въглеродни емисии – защо я стигматизираме? Защо и за хидроенергетиката нищо практически не се говори, като те са толкова чисти като въглеродни емисии? Явно някой има проблем на политическо равнище – и това са „Зелените“ в Европа, с икономическия растеж, с наличието ако щете на човек на планетата. Явно някои имат такива проблеми. И докато ние това нещо не го усмирим и не го вкараме в някакви нормални рамки, с което разбира се, да се пази околната среда – безспорно, но в същото време и да оцеляват хората на планетата, казвам ви, ще е много тежко. Защото от енергията, която човечеството използва, т.нар. ВЕИ-та са 3% - забележете, от енергията. Електроенергията е само 20% от енергията, която ние ползваме. Когато ползваме енергия, за да се движим с колата, ползваме бензин, но той е до петрола, който е рафиниран, т.е. не е електрическа енергия. Електрическата енергия е много малка част от цялата енергия, а от електрическата енергия, от микса ВЕИ-тата, в които бяха направени феноменални инвестиции – над трилион за последните 10 години в Германия, виждате, че дават 15-20%. Нормално, слънцето си грее по 6 часа, вятърът духа, когато си иска. Това не е устойчив модел и трябва да ви кажа, че само европейците могат по-аристократично да си го направят, а най-бедните, енергийно бедните и тия хора, които вие казахте и в началото, за изследванията и на синдикатите, видяхме и други такива – ние като дял от доходите ни, понеже са по-ниски доходите ни, респективно даваме повече за храна и за енергия. Нас ни удря много по-тежко относително от всички останали. И трябва да си опичаме, буквално да си опичаме акъла на европейско равнище и на държавно и стратегически да мислим. В тоя смисъл, няма как да се съгласим да си затваряме Маришкия басейн или да постигаме 40% намаляване на въглеродните емисии,
защото въглищата създават най-много, просто защото това са ключов ресурс за нас. Или
трябва да направим някакъв мораториум за въглеродните квоти, това безумие да ни се
отложи във времето, ако ще да ни съдят след време да плащаме, защото сега в момента най-енергийно бедните сме ние и бизнесът ни и въобще тук нашата икономика не може да го понесе.

Водещ: За какво да се подготвят хората, г-н Илиев?

Кузман Илиев: Хората трябва да са готови да изпият една горчива чаша студена вода. Студена водица с някакъв горчив елемент. Но във всяка една криза аз – с вас сме си го говорили това, има и нещо позитивно и това е, че вече наистина аз видях един студен душ, който обля и най-смелите радетели на т.нар. „Зелен преход“ без човешко лице. И те сега говорят за ядрена енергетика, и те сега говорят за въглища, и те сега започват да мислят наистина в решения и буквално да се пробуждат, макар и рязко, макар и за сметка на всички нас като граждани. Нито може да се прескачат стадии, нито може да вървим
срещу истината. А истината е, че нашата цивилизация е базирана на изкопаеми горива и
това нещо може да се използва дори за да запазим климата. Просто трябва да ги използваме разумно като инструмент, тъй като всички ефекти, ако има някакви климатични изменения сериозни заради човека, тези ефекти се лекуват с това, като имате петрол, като имате машини, като имате възможността някакъв пожар да го спрете, но трябва да се върне хуманното лице на европейския политически елит, който създаде много сложни условия за правене на икономика с човешко лице.

Водещ: А политическата ситуация у нас как се обвързва с икономическата? И политическата нестабилност до какво още ще доведе?

Кузман Илиев: Толкова ни е къс стратегическият политически хоризонт тук, на толкова
ниско ниво дебатът, че дори не ми се ще да го коментирам, г-жо Събчева, защото реално
нито един от тези проблеми, които ние с вас изговаряме, той не е поставен на масата.

Водещ: Да, точно затова щях да ви кажа – прави ми впечатление, че този разговор, който ние с вас си водим, не го водят в парламента, не го чуваме. Не четем и от прессъобщенията от правителството. Защо този разговор липсва?

Кузман Илиев: Прехвърлят си горещия картоф. Мисля си, че от една страна е липса на подготовка. Не искам да ги обиждам, но просто виждам, че наистина има сериозен дефицит на кадри със стратегическо мислене, с познания, говорейки конкретни неща, които мислят надпартийно, които са склонни добро предложение, като примерно това за вдигане на прага за регистрация по ДДС – чудесно, браво, ръкопляскаме на такъв тип ходове. Ето това е нещо хубаво. Или данъчни облекчения за семействата – не може да сме черногледи, трябва да признаем, че това са много смислени неща, които трябваше да се случат. Но много повече се говори за ежби, за емоции, за лични обиди и вражди. И 6 месеца не може парламентът, българският парламент да вземе решение по отношение на
това какъв е механизмът, с който ще се справим с покачването на цената на електрическата енергия, ако искаме да имаме бизнес. Сега виждате: за цената на газа, за енергия де факто ние не знаем дали ще има изобщо доставка, каква ще е тя. А за механизъм не коментираме, ще трябва вероятно да има нова актуализация. Това показва тотално стратегическо безхаберие. Това сме генерирали, това сме изпратили вътре, това поощряваме в някакъв смисъл и ние като граждани – ние това искаме да слушаме, ние свикнахме така с интригите, с клеймата. Някой, ако говори нормално, не го слушаме, не е интересно. Плащаме си цената, цената в икономиката винаги се плаща.

Водещ: Как гледате на идеята на ГЕРБ да се въведе пределна цена на горивата?

Кузман Илиев: Като абсолютна простотия. Това няма как да стане. Това е такова безумие. Още от Диоклециан ІV век, императорът в Рим, се знае, че като сложиш цена на нещо, при положение че всички разходи хвръкват, и че нищо не е направено, за да се третира проблема в неговата основа, и именно че няма достатъчно предлагане на суровини, че
чрез фискалната политика се помпа инфлацията, и не можеш да се занимаваш с последствието на проблема, а трябва да го решиш в неговия корен и в основа. Изведнъж, ти като сложиш фиксирани цени на нещо, което поскъпва пазарно, над това, което си сложил като цена, то изчезва. Бензиностанциите спират да го продава. Видяхме го в Хърватия, видяхме го при Орбан, който се биеше в гърдите също за това нещо, макар да го уважавам за политиките му в културната и политическата сфера. В икономически план такава мярка е абсолютно безумие. Или може би те имат предвид, че ще се фиксира тази цена като мораториума при електрическата енергия, на някакъв таван – да кажем „Ето това е таванът“, разликата поема хазната. Ама тя, хазната, пак са същите тия
данъкоплатци. И тя, цената, може да расте нагоре много. Какво означава – че ние това нещо не знаем колко ще струва на бюджета. Това са пари, които са иззети. Можеше да бъдат оставени в намаляване на осигуровки. Не, сега пак ще субсидираме потреблението на по-заможните хора, които горят повече като литри бензин в своето ежедневие, защото това беше ефектът и от субсидирането на ел. енергията – хората с електрически автомобили плащаха по 70 лева месечно повечко и не спират да се возят с тях. А нормалният човек ще си зареди два пъти, три пъти резервоара за по 150 лева и вече пеша.

Цоня Събчева