МненияВИЖ ВСИЧКИ

Проф. Сергей Игнатов: Не сме най-лошият пример в света, имаме изключително велика история, но ни трябва национална държавна политика за мощна мрежа от български научни центрове по света

24 май 2022 | 15:16

Снимка: Радио "Фокус"


Проф. Сергей Игнатов, български историк-египтолог и политик, министър на образованието и науката в периода 2009-2013 г.; ректор в Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс, в празничната програма на Радио „Фокус“ по повод 24 май.


Водещ: В следващите минути излизаме извън пределите на България. Отправяме се към един град, който наричат столицата с бароково сърце, Вилнюс – столицата на Литва, неслучайно, за да приветстваме в ефира на Радио „Фокус“ оттам проф. Сергей Игнатов – български историк-египтолог и политик, министър на образованието и науката в периода 2009-2013 годината, а сега и ректор в Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс. Здравейте! Честит празник!
Сергей Игнатов: Здравейте. Честит празник!
Водещ: Проф. Игнатов, намираме ви далеч от родината, но предполагам, че и там по някакъв начин със словото си, с българската книжовност предавате посланието. Какво е за вас 24 май?
Сергей Игнатов: Може би няколко неща трябва да се кажат. Всички трябва да осъзнаем, че създаването на българската писменост не е еднократен акт, а дълъг процес. Знаете, отначало е била глаголицата, след това в Преславската книжовна школа, по заповед на нашия двореца, се създава тази българска писменост, която традиционно се нарича „кирилица“. Това е един процес, който е оказал влияние не само върху съдбата на България, а и на много други народи. Определил е тяхното развитие повече от хилядолетие напред, тъй като първоначално обслужвайки българските интереси, но последствие започва да се превръща в мощен инструмент за просвещаване и за влияние на други народи. И всъщност чрез Киев тази писменост, нашата литература, богослужебната книжнина, пък и светската, е била преведена. Днес може да се каже, че между Адриатика и Владивосток е създадена една огромна империя на духа от българи. И поуката от всичко това е, че ние трябва като правим нещо, да гледаме на него като един продължителен процес. Тогава ще има успех. А не да очакваме някакъв еднократен акт, който да ни направи по-богати или по-успешни. Постоянно трябва да се учим от опита на нашите велики предци, да имаме и днес велико настояще. Аз така възприемам този празник.
Водещ: Какво знаят в Литва за нас, за българската азбука? Какво успявате да им предадете?
Сергей Игнатов: Какво да ви кажа, може би някъде знаят нещо в катедрите, където се изучават тези езици, които се наричат „славянски“. Те са друга езикова група и се стараят постоянно да подчертаят, че имат абсолютно различна теория от тази на бившата Руска империя и след това на Съветския съюз. Но много интересно е, че тук, във Вилнюс се е подвизавал Григорий Цамблак, и в музея на града е отделено място за него. Той даже е изобразен на стената на една униатска църква. След Киприан Григорий Цамблак е киевски патриарх, и за разлика от Киприан, който обединява тогавашната да я наречем руска църква – тъй като вече дори в това название се налага някаква политкоректост – не можем тук да наричаме Беларус по друг начин, та, Григорий Цамблак тогава съвместно с княза на Великото княжество провежда политика на разделяне на църквата. И създаване на западна църква, която да бъде предадена в подчинение на Рим. И знаете ли защо – защото той се е надявал, че по този начин ще сключи договор с папата, който да организира кръстоносен поход, за да освободи България. Тоест, тук се е подвизавал един не просто наш книжовник, а личност с международно значение. Ние нямаме такива играчи сега в сферата на културата и политиката едновременно.
Водещ: Всъщност той е един най-ярките представители на Търновската книжовна школа, и той продължава и делото на българския патриарх Евтимий.
Сергей Игнатов: Да, той след Киприан, наследява всичко това, и влиза дори в конфликт с Константинопол със своите действия. Но като истински български патриот той е търсил дипломатическо решение на Българския въпрос. Да имаме такива личност и днес, които да чертаят съдбата.
Водещ: Имаме ли?
Сергей Игнатов: В момента не ги виждам на историческата сцена. Дребнотемието. Господстват желание за реваншизъм, за подчертаване на някакво лично его. В момента нямаме такива, които като да потропат на портите на Рим или на Константинопол, веднага да бъдат отворени, ние нямаме такива. Имайте предвид, че България вече не, но съвсем доскоро е била световна империя и с голямо влияние. Реалностите са различни, но не чак толкова много. Ние сме част от Европейския съюз сега и ето, и колко години вече сме и в НАТО. Някак си не може да проличи това, че сме съюзници на по-богата част от света поради точно тези колебания, които съществуват. Да припомним какво е казано в евангелската проповед, че който служи на двама господари, не може, защото винаги ще иска да угоди на единия, после на другия, накрая нищо не може да спечели от тази работа.
Водещ: Проф. Игнатов, успяваме ли, вие споменахте, че сме част от Европейския съюз, да защитаваме българските въпроси, които са актуални днес? Темата за Северна Македония за нас – „Фокус“, никога не оставала на заден план, но ето отново изплува, за пореден път сред обществеността.
Сергей Игнатов: Мисля, че опитваме се да защитим емоционално интересите си, но не професионално от гледна точка на провеждането на правилна политика и дипломатически усилия. И също така нямам информация, но имам усещането, че този процес от наша страна е недофинансиран.
Водещ: Какво ще рече това?
Сергей Игнатов: Това ще рече, че трябва да бъдат фокусирани определено количество средства за реализирането на този проект. Като се започне с това, че българските културни центрове по света трябва постоянно да подчертават определени неща, включително и днешния българския празник. Като се започне с това, че трябва да се финансират катедри и професори по света, които да се занимават с българистика – имаме такъв опит вече. Да се финансират кръгли маси, симпозиуми, международни конгреси, да се влагат средства в граждани на чужди държави, които да се интересуват, и след това да стават проводници и защитници на българската култура. Това изисква финансиране. Затова смятам, че наистина твърде емоционално ние подхождаме към северномакедонския проблем. Понякога и високомерно, тъй като родината-майка иска да напляска непослушното дете. Но не отчитаме редица исторически фактори и колко поколения са обучавани в училище по тази антибългарска линия. Това, което липсва в много места, за съжаление, и в нашата политика, е професионализъм, професионализъм, професионализъм. И това в политическия живот не може да скочиш на трамплина, както в тренировъчни зали – с висок скок и да си мислиш, че просто скачаш. Трябва стъпка по стъпка. И сега чувам за някаква драма с костите на Самуил, изречена от някакъв депутат, дори не му зная името. Просто, политиците трябва да имат цип на устата и много да внимават какво говорят.
Водещ: Да, българските политици със сигурност, но сякаш не получаваме разбиране от едно друго семейство, към което принадлежим по документи, европейското.
Сергей Игнатов: Не получаваме. Ние какви усилия сме положили, за да им разкажем историята? Не исторически, а какъв е въпросът. А той е много прост – ние имаме едно коментерновско решение за създаване на тази държава, имаме държава, чийто език има рожден ден единствено в света - там, какво беше, август 1944 година в един манастир. Това е по протокол, аз не говоря празни приказки – ние имаме протокол, който събира хора и решава, че трябва да се създава този език. Има едни много прости неща, които трябва, като китайската капка, постоянно да капем в главите на нашите партньори от Европейския съюз. Това означава професионалисти и добро финансиране, отново казвам.
Водещ: Какво друго ни пречи, казвате хора професионалисти, но какво ни пречи да застанем твърдо и да кажем: „Не, това сме ние, това е нашият език, това е нашата история.
Сергей Игнатов: Аз мисля, че вече в последните години България успя да изнерви много велики сили и се държи добре. Виждаме, че има вятър, който като че ли накланя тоя клон някой да се съгласи да се стигне до едно такова предателство, би било такова. Но общо взето мога да кажа, че в последните години българският дух и самочувствие набират сила и не могат да ни принудят да вземем това решение. Да си спомним как Гърция принуди Македония да промени името си. И всъщност, тя го промени отново в неизгодно за България история, защото в южните български земи също има северномакедонци, и ние го проспахме това нещо. И това, което ежедневно проспиваме, че се говори българско малцинство трябвало да бъде признато в Северна Македония – ние не сме малцинство там, ние сме държавностроителен елемент, за да по дипломатически път да не ги обиждаме, просто не можем да говорим, че българите са малцинство.
Водещ: Да, но виждате, че и при последното преброяване какви са резултатите, тоест, вътре в Северна Македония.
Сергей Игнатов: Да, но и други се пишат македонци, нали? Като добавим тези македонци към тези, които са се писали българи, е ясно кои са българите в тази държава. Става дума, че когато ние изричаме нашето желание за промяна в конституцията, не бива да употребяваме думата „малцинство“, трябва да я забравим. Всъщност, тя и по нашата конституция не съществува, така че трябва да я забравим.
Връщайки се към днешния празник това, което е най-важното – историята на културата е по-древна от историята на държавите. И благодарение на това, което се случвало в IX век в България и в българския дворец, ние сме преодолели и връщането на нашите земи в рамката на Византийската империя, и след това Османската империя. Не могат да ни пречупят, тъй като паралелно с физическата държава, към която принадлежим, съществува една държава на духа, която е абсолютно мощна. Сега всички са разтревожени, че в България нивото на образованието е еди-какво си, всъщност, в целия свят е така. Не сме най-лошият пример в света. И затова това, което притежаваме, трябва както всяко българско дете ежедневно да слуша за него в училище, след това в университетите, така и да разгърнем и една мощна мрежа от български научни центрове по света. Всъщност, те съществуваха, повтарям, и което означава, че и Института по български език, Кирило-Методиевски център, сега Център по тракология, по история института, трябва да бъдат на едно по-специално финансиране. Да не се смесват с наукометричните показатели, които сега искат да въвеждат, тъй като те имат една друга държавостроителна функция, не просто занимаването с наука, къде са те публикували и кой те е цитирал. Това е нещо, което съм се опитвал и сме го правили, когато бях в кабинета. Мога да кажа, че с първия Кабинет „Борисов“ постигнахме това, че за пръв път в Гърция в университет преподавателят по български език да бъде българин, защото те изучават български език. Но пробивът беше извършен тогава, и то по един приятелски, дипломатически път се разбрахме. Тогава беше активно и нашето Външно министерство, нашия консул в Солун, който сега е в Република Турция, министерството на образованието, за което аз отговарях, самият министър-председател. Тези неща след това някак си не се продължават.
Водещ: Защо не се продължават? Как се развива образованието у нас?
Сергей Игнатов: Тук не става дума за образование, тук става дума вече за провеждане на външна политика чрез образование и наука.
Сергей Игнатов: Моето послание днес е, понеже много ще ни е кратък разговорът – със специално финансиране трябва да бъде Института по български език, Кирило-Методиевския, история, Центъра по тракология да се върне отново като институт. Това са изключително важни структури не само научни, но и в политически план. Те са свързани с изграждането на духовото тяло на България. И всъщност те имат вече и опита за изграждане на мрежи в света на такива научни центрове. Тук, в Литва, много интересно, че наВеликото литовско княжество, цялата документация не е на литовски език. Понеже и Беларус е влизала в рамките на това княжество, и те казват, че е на беларуски, но ако отворите документите, ще видите, че те са на старобългарски. Естествено е минала някаква редакция, но основата е този език, който сега наричаме църковнославянски, но това е старобългарският език. Това е дейността на нашите предшественици, и ние сега в съвременни условия трябва да правим същото. Това означава в световни университети да се изграждат катедри по българистика, а това става с активна българска позиция и финансиране. Не бива да очакваме, че някой там в САЩ да се събуди и ще каже: „Ей, я да стана аз един българист“. Това е пътят – официална, национална държавна политика в тази област. И тогава няма да имаме и проблем със Северна Македония. Те са изключително активни в момента и работят навсякъде.
Водещ: Те са активни, да.
Сергей Игнатов: В САЩ, в Западна Европа. Откъде намират тези пари, аз не зная, такава малка държавица. А България – в очите на балтийските държави е страна с много мощна икономика, да ви повдигна духа. Всички, които са идвали в България, после казват: „Вие сте огромна страна, мощна икономика“ и много други прекрасни неща. Тоест, не сме малки, не сме слаби, просто да бъдем като „скъпи на триците и евтини на брашното“, или обратното.
Водещ: Аз затова ви питах самочувствието имаме ли го, защото не сме слаби, но…?
Сергей Игнатов: Самочувствието аз го имам и се старая моите студенти да го имат. Аз имам такова велико нещо в главата си и в сърцето си, че по-добре да не го разказвам. Ние имаме изключително велика история, която надхвърля пределите на тази българска държава, която сме изучавали.
Водещ: Със сигурност. С какво да завършим именно на днешния ден?
Сергей Игнатов: Първото нещо е да гледаме на всяко нещо като на продължителен процес, защото вече един път сме го направили и сме променили съдбата на много народи, не само на нашия. И другото, което е, нашите служби и дипломатическите служби, и държавата да отделят внимание на подготовка на кадри, финансиране и на създаване на мрежа от българистични мрежи по целия свят, за да може делото на учениците на светите братя да продължава и днес. Това е нашата мисия – да разпространяваме словото.
Милослава АНГЕЛОВА