МненияВИЖ ВСИЧКИ

Първан Симеонов: В България, особено когато си в коалиционно управление, реформаторско усилие трудно можеш да приложиш

16 май 2022 | 17:01

Снимка: Радио "Фокус"


Първан Симеонов, изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл“, в дневния блок „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.



Водещ: Скандал след спрян микрофон на петъчния парламентарен контрол на фона на всички други теми, които разделят. Разговаряме с политолога Първан Симеонов – изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“. Това ли е големият проблем на тези, които са в Народното събрание, за да защитават интересите на българския народ, отвъд собственото си его и различните интереси? Липсва им трибуна ли, липсва им микрофона, образно казано? Скандал след скандал – как защитават нашите интереси?
Първан Симеонов: Нашият интерес генерално е да се внесе спокойствие. Съгласен съм с наблюдението, което се съдържа във вашия въпрос, че политическата прослойка, вместо да отговори на това желание за успокояване, като че ли създава напрежение дори там, където то не съществува. Поводи за напрежение – колкото искаш, но със скандалите в политическия елит тези поводи се умножават, парадоксално. Това, както се вижда, не спомага за подобряване на образа на управлението. Какво да ви кажа, то произтича от нещо закономерно. В това управление са събрани различни формации с много различни, а на моменти антагонистични интереси. Всяка една от тях иска по-пълно да представлява своите гласоподаватели. Затова задачата им не е лека, те се опитват да намират баланси. И най-вероятно така ще бъде и в следващите месеци.
Водещ: За какво се използва парламентарната трибуна днес?
Първан Симеонов: Парламентарната трибуна, както назад във времето, се ползва главно за това всеки един да направи политическа реклама главно за своите привърженици. Това е ситуацията, която аз съм свикнал да наблюдавам отдавна, не ме изненадва.
Водещ: На 18 се очаква, както някои го определиха, мегапротест. Къде ще намери своето отражение? Ще тушира ли създалото се напрежение или има потенциал за нещо по-сериозно?
Първан Симеонов: Има потенциал, разбира се. Малко се смени приказката – от 2 седмици насам като че ли намаляха индикациите за непосредствено срутване на управленската коалиция. Не са много, но намаляха и са решително по-малко в сравнение с преди месец. Когато се очакваше решението за военна помощ и т.н., мнозина смятаха, че едва ли не управленската конструкция бързо може да рухне. След като беше намерила някаква формула, макар и не особено приятна за някои от участниците, като че ли това приказване намаля. Нещо повече, случиха се още две неща. Завъртяна е тезата, че едва ли не Москва сваля правителството. И второ, като че ли Бойко Борисов продължава да поддържа тезата си, че не бърза да поеме управлението на страната. Има поне 2 фактора за момента, които говорят, че като че ли това управление ще поостане. Забележете говоренето на Христо Иванов, от когото очакваме и радикалната обструкция спрямо това управление, защото в крайна сметка военна помощ към Украйна във вид на оръжия и боеприпаси, поне като официално държавно решение, не заминава. Но той се ограничи да говори с някакви метафори, като „червен флаг“ и тем подобни неща. А БСП е ясна. „Има такъв народ“ като че ли казват: „Само Македония е важна, за другото ще се спогодим“. Разбира се, ще има голям трус с Македония, да видим как ще го издържат. Но като че ли правителството малко се окопити. Има и още един фактор. Това е намаляващият, ерозиращият рейтинг, който между другото, ерозира от хода на всеки един управленски мандат, но тепърва трябва да гледаме какво ще е отражението. Та, този ерозиращ рейтинг отрезвява политиците и понякога им показва, че трябва да коригират нещо в курса.
Водещ: Смятате, че тези последни изследвания, включително за пореден спад в подкрепата към правителството, ще ги накара да променят политиките си?
Първан Симеонов: Смятам, че ще почнат да проявяват по-голям инстинкт за самосъхранение. И да виждат кое им помага, кое им пречи. Парадоксално, и ние сме го говорили в ефира на Националната радиоверига „Фокус“ – войната е един от факторите, които стабилизират правителството. Да, може да се каже, че войната е главната причина да има противоречия вътре, защото това поражда позабравените идеологически спорове, но в същото време нито обществото, нито западните партньори искат в България в момента да има по-голяма нестабилност. Тоест, на инфлационните, военновременните предизвикателства, каквото се сетите и защо там, ние да си създадем политическа криза. Това е в общи линии ситуацията. Така че правителството би могло да разчита на малко по-голяма трайност, отколкото му се предвиждаше преди няколко седмици. И по още една причина – не се вижда ясна алтернатива. Изследователският опит показва, че когато се очертае някаква ясна управленска алтернатива, тогава някак си и обществото е склонно да отвърне поглед от текущата власт. Да чака с надежда към някоя следваща, разбира се, ако не броим опцията „Възраждане“, която расте. Струва ми се, че опцията „Възраждане“ в момента, в който порасне достатъчно, също може да подейства отрезвяващо на политическия елит.
Водещ: А се задават и нови политически субекти у нас – партията на Стефан Янев например. Каква подкрепа смятате, че ще събират на едни евентуални предсрочни избори?
Първан Симеонов: Трябва да видим данните. Партията на Стефан Янев има добро политическо позициониране. Тя е през образа на Янев, че излъчва малко повече стабилност на фона на цялото това трептение, което и вие хващате, в което хората винаги искат някакви стабилни опции така да се каже. Въпросната партия на Стефан Янев трябва обаче тепърва да покаже с какви лица е, с какви структури, т.е. вечните проблеми за всяка една партия. Това са нормални етапи от политическото развитие. Струва ми се, че тя печели една голяма ниша сред масовия българин. Сред този, който не е особено ентусиазиран към пращането на военна помощ срещу Русия, в същото време въобще не му се иска някакви резки решения толкова, колкото примерно „Възраждане“ ги предлага. А именно да излизаме от НАТО и т.н. Това е масовият политически вкус в България – такъв един балансьорски, умерен, далеч от крайностите. Точно там се цели Стефан Янев. А и все пак пред себе си той има примера от преди няколко години на Румен Радев, който също с такова балансирано, стабилно изглеждащо поведение стана президент на страната.
Водещ: А сега какво е поведението му?
Първан Симеонов: Румен Радев в момента също се опитва да стои балансирано, с което си навлича гнева на част от по-радикалните привърженици на нашия съюзнически, западен дневен ред. Пак казвам, за добро или лошо в България болшинството от народа не е чак толкова яростен привърженик на западния дневен ред. А е малко по-балансиран, заради историческата роля и историческите привързаностти към Русия. Струва ми се, че успешни в България са онези политици, които някак си успяват на тази публика да говорят балансьорски. Спомняте си, че такива успешни политици, които можеха и на червен, и на син език едновременно да говорят – поне в началото си, бяха и Сакскобургготски, и Борисов. Петков също се опита да е такъв, както и Радев се опитва. Струва ми се обаче, че след размяната на остри реплики на тема „Военна помощ“, част от синята подкрепа за Радев може би ще бъде подложена на съмнение. Но поне засега това е публичната фигура, която има най-висок рейтинг в страната. И това, извинете, е присъщо за президентската роля, както е присъщо за президентската роля да бъде своеобразен арбитър на терена и да казва: „Това е добро, това е лошо“. Друг е въпросът, че на един президент по Конституция винаги му е по-лесно да прави това, защото на бавния огън обикновено се пържи правителството, а не той.
Водещ: Г-н Симеонов, има някакво усещане у хората, че много неща не са така, както трябва в различните сектори. Въпросът е има ли управленска глухота за проблемите?
Първан Симеонов: Тепърва ще видим дали има управленска глухота, защото ще има доста, доста, доста възможности да проверим дали правителството чува тези протести. А още повече, че нали предстои актуализация на бюджета по някое време. Ние през цялото време сме в един предбюджетен режим в България. А знаете, че той винаги е свързан с протести на различни съсловни организации, различни професионални гилдии и т.н., свикнали сме. А освен това, прекрасно помним тази практика от времето на Борисов, в която Борисов успяваше доста гъвкаво, и понякога прекалено гъвкаво да отговаря на всички протести. Такава е ситуацията в България от край време. Големият проблем е, че се създава инерционното усещане, някак си един инерционен скептицизъм. Подобен в България има страшно много, но поради елементарния факт, че тук живее застаряващо, бедно население, което има траен комплекс за малоценност за това, че се класираме постоянно на последните места в Европа по различни показатели – в България има постоянно недоволство към властта, която и да е тя. Това е един от факторите властите в България обикновено да не са особено комфортно разположени и винаги да има протести. Така че всяко едно управление в България ще трябва да свиква с този режим. Няма друг начин. Ще има постоянно протести и ще трябва да се показва постоянно отзивчивостта на властта спрямо различните желания.
Водещ: Да, какво се случва, за да се промени това усещане у хората?
Първан Симеонов: Вижте, мен ако питате, единственото, което трябва да се случва, е реформа в страната, свързана с отстраняване на неефективните системи. Но нали знаете, че това означава социална болка, означава още повече протести. Затова почти никой политик в България не се заема да го прави.
Водещ: Кои например?
Първан Симеонов: Пробвайте да закриете да речем част от излишно създадените висши учебни заведения в страната и ще видите какво ще стане. Тук министър Денков, между другото, имаше по моему доста добра идея за концентрация на ВУЗ-овете, не знам какво стана. Знам, че естествено се появи отпор. Нормално.
Водещ: Да, срещна и неодобрение.
Първан Симеонов: Или пробвайте да закриете една огромна част от странно защо съществуващите болнични заведения в страната, които се роят, както е известно. Бюджетите за здравеопазване стават все по-големи, а не забелязвам хората да стават все по-доволни от здравеопазването в страната. Но въпреки това се разви един някакъв болничен бизнес. Пробвайте да спрете това – ще видите какво ще стане. Значи, това се нарича реформа. Българските правителства нямат огромната смелост да правят такива неща, никога не са имали. Това правителство се опитва малко от малко нещо подобно да прави с идеята да даде малко по-западен вид на страната, както си го представя. Само че тук правителството среща българската представа как се прави бизнес. И българският бизнес в страната, този, който някак си като че ли е малко по-далеч от глобалните инвестиционни, IT и други представи за бизнес, каквито ги изповядва правителството, естествено скача. Какво правят различните правителства в България – опитват се да се спогодят с различните бизнес структури. Но най-големият проблем не е само бизнесът, а фоновото скърцане със зъби в България срещу всяка власт, което идва главно заради ей тази социална структура, която ви описах: бедност, социално разслоение, застаряване. Това общество по дефиниция трудно може да е щастливо. Това общество иска още и още, и е право да иска, и правителството прави винаги едно и също – още и още им дава. Това се случва.
Водещ: Още и още какво им дава?
Първан Симеонов: Каквито се сетите, социални придобивки. Сега ще има повишаване на пенсиите, бюджетът е както отдавана стана ясно – изключително социален, инвестиционен по своята насоченост, и така ще бъде. Само че големият проблем на управленията в България, е, че колкото повече харчат, толкова повече те очакват да видят едно успокояващо се население. Обикновено обаче не се оказва така. Оказва се, че българите искаме още. И сме прави, защото пак казвам, че в последните години ние живеем със съзнанието, че сме ощетени от хода на събитията.
Водещ: Искаме още, защото може би се сравняваме с Европа: „Европейските заплати са такива, но нашите са такива“. В Гърция има мерки за горивата и високите цени.
Първан Симеонов: Точно такава е ситуацията. Българите сме свикнали, за съжаление, десетилетие наред да сме на опашката на Европа. В някакъв момент това събужда ръмжене дори срещу самата Европа. Погледнете ръста на основната русофилска партия в България. Това е и ефект от войната, известният ефект на махалото така да се каже, едно злорадо връщане на махалото в пропутинска посока. Но това е ефект на общото усещане в България, че някак си в западния свят не ни провървява. Ние самите сме си виновни, разбира се, за това, но пробвайте да го обясните на хората, които гласуват например за „Възраждане“. Те ще ви кажат едва ли не, че в Запада съществува някакъв план да прецакат България. И тези хора стават все повече и повече. Управленските елити в последните десетилетия не сме успели да убедим голяма част от собствените си хора, че има смисъл да бъдем в най-престижните и най-спокойните клубове в света – Европейският съюз и НАТО. Ето това е големият, за съжаление, провал на управленския елит в България в последните 30 години.
Водещ: Защо? Повечето у нас одобряват това, че сме в Европейския съюз например.
Първан Симеонов: О, да, разбира се, не повечето, а огромната част одобряват това. Само че същите тези хора свикнаха толкова време вече – близо 2 десетилетия скоро ще стане, с това, че ние сме постоянно на опашката на този Европейски съюз. И това няма как да не породи комплекси.
Водещ: Да, но от кой зависи? Няма как отвън някой да дойде да ни каже: „Минималната заплата или майчинските трябва да са такива и такива“. В крайна сметка хората гледат какво е на трапезата и в джоба им, дали могат да си платят сметките.
Първан Симеонов: Това зависи само от едно – какъв икономически модел България ще развива. Ако България продължи да залага на икономически модел, в който харчи неефективно; огъва се пред всеки един протест; България постоянно залага на сфери с ниска добавена стойност на сферата на услугите; предоверява се на туризма; свръхуедрява земята си; ако България продължи да поддържа раздута администрация; ако продължи да живее в миналия век от гледна точка на използването на технологии – тази България ще бъде една периферна икономика. А когато си периферна икономика, ти си първо зависим от Изток или от Запад, не дай си Боже, както ние сме на кръстопът, постоянно се разкъсваме между това кого харесваме повече. Тази България лека-полека ще загнива, защото тя и демографски колабира, както е известно. Тоест, ако България съвсем скоро не започне да развива икономически модели, които да добавят стойност, не се модернизира, България няма особен шанс. И между другото, ако сте забелязали, това правителство се опитва поне в тази посока да действа. Но става трудно и аз съм много голям скептик относно успеха му. В България, особено когато си в коалиционно управление, реформаторско усилие трудно можеш да приложиш. Някакво позападняване на страната трудно можеш да постигнеш, по-ефективна и по-модерна икономика трудно можеш да направиш. Просто защото единият ти коалиционен партньор от сутрин до вечер си говори колко страховито нещо е, че не даваме военна помощ на Украйна, а другият – от сутрин до вечер ще говори обратното и ще иска по-високи пенсии. Това ще е всичко, което те ще говорят от сутрин до вечер. В това време някой трябва да се занимава малко от малко с модернизация на тази страна в противовес на управленския модел, който наблюдавахме преди 2-3, в който България се управляваше ден за ден. Ей с това управление на България ден за ден стигнахме тук, където сме. В момента никой не ни няма никакво доверие. Управленските елити имат катастрофално доверие. То намалява всеки ден, и българският народ лека-полека ще започне да се оглежда за някакви форми на друг вид управление – дали ще са на еднолична власт, дали ще са някакви форми на „Възраждане“ и други радикали, но в такива политически каши, когато политическият елит, както и вие правилно казахте, създават повече проблеми, отколкото да ги решава, хората се обръщат към плашещи опции.
Водещ: Но в началото тръгнаха с висока степен на доверие, одобрение от времето някъде на първия кабинет „Борисов“.
Първан Симеонов: По-скоро тръгнаха с по-високо доверие отколкото недоверие, което не беше виждано от 2009 година насам, когато Борисов го направи. Иначе, и заради този инерционен скептицизъм, за който си говорим, в България винаги доверието към властта е по-ниско от недоверието. Пак казвам, има малки отблясъци на обратното – Сакскобургготски, Борисов, Кирил Петков в началото. Разбира се, при Сакскобургготски и Борисов нивата бяха много по-високи, а при Кирил Петков, пак казвам, също не бяха лоши. Между другото, при сегашните спадане на рейтинга също трябва да се има предвид едно, че винаги в хода на управленски мандати се случва такова спадане. Въпросът е правителството дали ще успее да удържи тези спадове да не се превърнат в свободно падане.
Водещ: Ще видим. Някои от протестиращите сектори заявяват: „Ние не искаме да съборим правителството, просто да отстоим собствените си позиции“. Така че не всички искат предсрочни избори.
Първан Симеонов: Ами вижте, когато основната опозиционна сила – ГЕРБ, даже не искат събарянето на правителството…
Водещ: Там е по друга линия ми се струва, вие ще кажете.
Първан Симеонов: Ами вижте, линията, да. Всъщност две са, другата малко конспиративно звучаща, но нали знаете, че в българския политически живот винаги ги има западните партньори като роля. Та, Борисов каквото прави напоследък, винаги е с идеята най-накрая да спечели отново благоволението на тези западни партньори, които му бяха вдигнали малко мерника ми се струва. И в общи линии напълно възможно е сега да е осъзнал, че най-добрата тактика не е да сваля правителството, което се води за прозападно в България. Това е малко по-конспиративна линия. Но има една много простичка политическа линия, и тя е, че Борисов е осъзнал, че понеже всяко правителство се износва като доверие, за него е по-добре да почака още малко. А и това правителство да свърши черната работа, и това правителство да се износи, тогава той абсолютно безапелационна да се върне на бял кон. Това му е идеята на Борисов. Не съм сигурен обаче колко е разчел нещо друго – факторът „Възраждане“. Тоест, да не се окаже, че от цялата тази работа на не знам на какъв кон са „Възраждане“. Но това е отворен въпрос, ще видим, ще гадаем скоро.
Милослава АНГЕЛОВА