МненияВИЖ ВСИЧКИ

Васил Велев: Очевидно новата мантра е, който критикува властта, е човек на Кремъл.

13 май 2022 | 12:44

Снимка: Радио Фокус

Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Интервюто е дадено на 12.05, четвъртък, в 19.10 часа.

Водещ: Работодателските организации излизат на национален протест пред Министерския съвет на 18 май от 12.00 часа. Правят го, защото продължават да бъдат изправени пред неразбиране и нежелание да се използват съществуващите възможности за крайни конкурентни цени за българските предприятия и защото самите български предприятия, поставени в неадекватни, ненормални условия, вече са пред фалит. Къде в пространството на провалените ангажименти се разминават работодатели и правителство? Наш гост е Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Защо бизнесът не се разбира с властта?

Васил Велев: Защото липсва адекватен диалог. Имахме среща в средата на март месец с правителството, трябваше до края на март да има работна група и решение, как ще продължи схемата за компенсиране на свръхвисоките цени на електроенергия след 30 април. Днес сме 12 май – ни работна група, ни решение. Ние не знаем първите 12 дни на май, всъщност колко ни е струвал токът. Между впрочем, не знаем и колко ни е струвал газът. Това са абсолютно ненормални условия за работа. Когато има диалог, се оказва, че има среща, там не присъстват на нея тези, които могат да вземат решения, или тези, които присъстват, казват „Когато аз говоря, вие ще мълчите“, посочват вратата и т.н. Има опити да се подменят национално представителните организации с организацийки или хора, които не представляват никой, клакьори на властта, подставени лица, нарушаване на европейската система всъщност за индустриални отношения, социалното партньорство. По този начин не се разговаря с бизнеса. Ние всеки месец правим едно и също, всеки месец сме на нокти и всеки месец решаваме един и същи проблем, който има, Бога ми, много лесно, средносрочно, трайно решение, което се самофинансира от само себе си. Ето затова. И сега ни бяха казани числа, които нямат нищо общо с живия живот и с истината, нищо общо, които въобще няма как да ги обсъждаме, камо ли да приемем. Твърде далече от всякаква точка за входимост. Имаме за април месец, след няколко месеца преговори имаме най-накрая горе-долу нормална схема за компенсиране на свръхвисоките цени, която просто в най-лошия случай трябва да продължи да действа, както казва Европейската комисия, толкова дълго, колкото е необходимо, а не месец за месец и с опити всеки път да се влошава. Вижте, при нас след компенсиране цените са приблизително два пъти по-високи, отколкото са тези при нашите конкуренти. Ако това управляващите не го знаят, ще им покажем. Може и фактури да им намеря. Това са цени след компенсиране. Манипулира се обществеността – как сравняваме с борсовите цени и те били еднакви в цяла Европа. Да, ама те не се снабдяват на тези цени. Тези цени допълват микса с минимални количества. Има дългосрочни договори, които са на 45 евро – това няма и 90 лева. При нас след компенсации са 220-230 лева, след компенсации. За май месец цената е 425 лева, до днес няма никаква яснота ще има ли компенсация и в какъв размер. А ние искаме да знаем и за юни, и за юли, и за август, до края на годината. Как се планира? Как се организира производство? Как се правят оферти и потвърждават поръчки, без да има яснота колко струва енергията? Ако ние ги направим на тези нива, на които са на пазара ден напред, ставаме абсолютно неконкурентоспособни, изхвърля ни пазарът. А там пък, където пазарът ще поеме, ще хвръкнат цените за хората, цените на дребно. Инфлацията стигна март месец 12,4% от тази недалновидна, нескопосана политика. Колко искаме да стане? Промишлената инфлация вече е 36% до края на март, вероятно април е над 40%. Искаме това да се прехвърли и върху гражданите ли, магазините, цените на дребно? Да се стопят спестяванията, да се обезценят текущите доходи? И в същото време да се трупат пари в енергийните компании, да се разхищават, да се правят съмнителни сделки с тях. Няма как това да продължава.

Водещ: Г-н Велев, какво е обяснението ви – защо не се взима лесното, адекватно и възможно решение? На какво се дължи?

Васил Велев: Няма обяснение, аз ви казах. Има едно неуважително, пренебрежително отношение към бизнеса, към тези, които пълнят бюджета и плащат заплатите на управляващите. Неприкрито, понякога, по-често прикрито, а понякога и неприкрито враждебно отношение. Ние не можем да разберем, това без да искат ли го правят или нарочно искат да убият индустрията в България.

Водещ: Добре, а откъде ще си получават заплатите, ако я убият?

Васил Велев: То не става толкова бързо. Известно време ще има, докато инерционните процеси продължат, в бюджета винаги ще има пари. То и една африканска държава да вземете, пак има как да се вземе от бюджета.

Водещ: Ако индустриалната инфлация, както казвате, е 40%, това означава, че в скоро време този процент ще стигне и до цените на дребно. Но по-лошите процеси, които ще отпуши тази инфлация и хаосът в отношенията към индустрията, е безработицата. Стагфлацията ли чука на вратата?

Васил Велев: Ние сме изгубили 45 000 работни места миналата година според Националния осигурителен институт, който ги знае поименно осигурените лица. Според статистиката са и повече, според Националния статистически институт са и повече. Всяка година ние губим работни места, независимо че безработицата е на ниско равнище и даже намалява, ние губим работни места по демографски причини. Умират – миналата година са умрели 150 000 души, закръглявам, а са се родили 60 000. И така е, 60 000 се раждат от двайсетина години. На пазара на труда влизат 60 000, а излизат 110 000. Миналата година заради КОВИД има 40 000 повече умрели, и поради „добро“ управление вероятно. Т.е. работната сила намалява с 50 000 всяка година. И ние може да се бием в гърдите, каква ниска безработица имаме, ама то всъщност няма кой да работи, защото намалява работната сила.

Водещ: А когато и предприятията са изправени пред фалит, ние пак можем да казваме, че имаме ниска безработица, ама това е цинизъм. Няма го предприятието, значи няма и безработица, не е ли така?.

Васил Велев: Всъщност има над 150 000 безработни, има и т.нар. обезкуражени, има и такива, които не си търсят работа. И при липса на всякаква яснота за компенсации и за нормални цени, за конкурентни цени на енергията – вижте, те ни обърнаха на просяци. Ние искаме да се върне на предприятията това, което им е ограбено, заграбено, надвзето. Европейската комисия казва „неочаквани печалби“. Тези неочаквани печалби са в енергийния сектор, не само в държавни дружества, а и в частни. Европейската комисия казва: приемете закон за извънредно облагане на тези неочаквани печалби. Защо не го приемаме? Защото вероятно ще обложим и печалбите на спонсорите на властта, на депутатите, защото те са свързани също с такива производители на електроенергия. И разчитаме на печалбите, на свръхпечалбите на държавните енергийни компании. Да, те са всъщност основната маса, но справедливостта изисква да бъдат обложени всички. Вижте, само свръхпечалбата на АЕЦ „Козлодуй“, на това единствено търговско дружество е достатъчно, за да финансира цялата програма за компенсиране на свръхвисоките цени на електроенергията на всичките 633 000 потребители на свободния пазар.

Водещ: Защо не се прави?

Васил Велев: Не само бизнеса, малките и средните предприятия, а и социалната сфера, културата, образованието, здравеопазването, религиозните учреждения, общините и т.н. и те могат да бъдат компенсирани с тези надвзети печалби.

Водещ: Защо не се прави?

Васил Велев: И ние питаме – къде са тези пари и защо не се прави?

Водещ: Те какво ви отговарят?

Васил Велев: Затова всички на 18 май, 12.00 часа, на площада пред Министерския съвет да попитаме заедно. Ето, децата като свършат матура, да заповядат, защото и техните стипендии се стопяват. Ако имат 18 години, да дойдат сами, ако нямат – с родители, в обедната почивка.
Водещ: Беше много, много странен този аргумент, г-н Велев, той предизвиква усмивка, но предизвиква и гняв – че видите ли, протестът е бил насрочен в неуместен ден, защото тогава било имало матура. Има ли уместен ден за некомпетентни управленски решения?

Васил Велев: Денят е уместен, всеки ден е уместен. Търпението на хората е изчерпано. Този протест се подкрепя вече практически от всички. Ще участват в него не само индустрията, ще участва и туризмът, ще участват превозвачите, ще участват пътните строители, защото и те не са си получили изработените пари повече от половин година – над 1,2 милиарда. Ще участват всички, целият бизнес, ще участват всички трудови хора на България, работещите хора, тези, които създават брутен вътрешен продукт, пълнят бюджета, плащат в крайна сметка заплатите на управляващите.

Водещ: Как прозвучаха за вас думите на министър-председателя Кирил Петков, казани в интервю пред „Ню Йорк Таймс“ – думите са следните, премиерът казва: „Кремъл иска да ме свали от власт чрез размирици“. Вероятно в тези размирици визира и вас с вашия протест?

Васил Велев: Това е очевидно новата мантра. Който критикува властта, е човек на Кремъл. Каквито и глупости да направи властта, тя не може да бъде критикувана, защото щом критикуваш властта, си човек на Кремъл. Много лесно клише, за пропаганда. Не, няма да стане така. Ние посочваме конкретни грешки, груби грешки. Как диверсифицираме доставките като изключваме доставчици? Диверсифицира се като прибавяме доставчици, а не като изключваме. Плащаме една и съща газ с 30% по-скъпа. Газта на „Газпром“ ползваме в момента, ама с 30% по-скъпа. Ама за това ще разберем утре или някой друг ден, ама я ползваме от 1 май. И за да вземат едни фирми едни комисионни от порядъка на милиони, ние ще платим с вас стотици милиони в повече. Не, така няма да стане.

Водещ: Г-н Велев, вие какво предлагате? Какви са вашите решения?

Васил Велев: Ние сме предложили много ясно. Исканията на протеста са удължаване на механизма за компенсации за свръхвисоките цени на електроенергията дотогава, докогато е необходимо – дословно цитирам Европейската комисия. Компенсацията е в размер на 75%, забележете – не е 100%, а 75% от надвзетото, от разликата между цената ден напред на БНЕБ и цената на микса. За нас тази цена на микса е 150 лева максимум, тя е даже по-малко. До момента подът беше 185 лева, а цената на борсата е от порядъка на 400 и нагоре лева. И такава ще бъде не само през май, а докато не се нормализира ситуацията, докато има война. И затова Европейската комисия казва: толкова дълго, колкото е необходимо. Не месец за месец и не всеки път с пазарлъци как да ограничим подкрепата, компенсациите, за да вдигнем инфлацията и да затрудним предприятията, да ги направим неконкурентоспособни. Това в нечия услуга ли се прави? Това е едното искане. Другото искане е за цената на газа. Който отказва доставки на евтин газ, нека да го компенсира с друг евтин газ, а не да плащаме същия газ, ама с 30% по-скъп. Т.е. разликата между цената, която би била, ако се изпълнява договорът и не се правим интересни за начина на плащане, да се компенсира с цената, която ще се определи от КЕВР. Също така искаме гарантиране и прилагане на механизъм за дългосрочно предлагане на електроенергия, природен газ и петролни продукти на достъпни цени. Вижте, сигурна енергия на достъпни цени – това е мотото на протеста. Какво нередно и неправилно искане? Искаме да сме като другите, като другите в Европа, не по-различни, за да бъдем конкурентоспособни. И всичко това – в една програма за овладяване на инфлацията.

Водещ: Искате сигурна работа при уважително отношение – може би и това трябва да добавите към вашите слогани?

Васил Велев: Вижте, има вече народно творчество, повече от 20 предложения за лозунги, скандирания от рода на „Махайте крадците, вдигнали цените“, „Грабежа прекратете, парите ни върнете“, „Не на енергийното робство“, „Щом поскъпва ток, бензин и газ, значи можем и без вас“, „Повече пари за ток и газ, по-малко пари за заплати“, хората го разбират, „А повече пари за ток, бензин и газ, по-високи цени на всичко в магазина“, „Цените намалете, инфлацията спрете“ и т.н.

Водещ: Г-н Велев, как ще завърши този диспут между вас и управляващите?

Васил Велев: И ние сме подложени, и обществото е подложено на една непрекъсната манипулация от полуистини и откровени лъжи. Колко били големи компенсациите – 4 милиарда. Първо, че те не са 4, а са 1 милиард и нещо. Второ, те са големи, защото е голямо надвзетото количество пари. Ако във Франция получават предприятията на 45 евро, сложете ги 90 лева мегаватчас, с колко да ги компенсират? Няма нужда да ги компенсират. А ние, като получаваме на 450, естествено че ще бъде компенсацията голяма, за да стигнем до 250 и пак да сме два пъти, два пъти и половина над цените на френските конкуренти.

Водещ: Е, за тази „скромна” разлика не се казва публично, г-н Велев, от там идва разминаването.

Васил Велев: Точно обратно – манипулира се обществото, колко много са дадени и как пак продължават да искат, и т.н. Спрямо цената за мегаватчас – да приемем, че едно микропредприятие потребява 1 мегаватчас всеки месец, откакто е тая ситуация. За 10-те месеца то е платило 3424 лева. Себестойността на микса – цена, при която всички печелят добре в енергетиката, е 150 лева, по 10 – 1500. Т.е. това микропредприятие, от него е надвзето 1924 лева, т.е. близо 2000 лева.

Водещ: Два пъти повече?

Васил Велев: Компенсирано му е 969 лева, т.е. под 1000 лева, половината. Има 1000 некомпенсирани. Ама това е, ако е 1 мегават. Ако са 10, ако са 100, ако са 1000? Става 1 милион некомпенсирани на хората изработени пари. Всъщност средните и големи предприятия са по 1000. Т.е. за тия месеци не им е върнат 1 милион, а е взет от техните заплати, а е взето от техните разходи за социални нужди, това е взето от техните средства за инвестиране, за развитие. И парите са складирани в АЕЦ. Към 31 март – 2 и кусур милиарда пари по сметки. За едно тримесечие – милиард печалба. Инфлацията е 12,4%.

Водещ: Колко процента от бизнеса е пред фалит?

Васил Велев: Вижте, какво очаквате сега, да ви дам един процент и да започнем да спорим за него?

Водещ: А, не споря, не споря, аз не споря. С вас ще спорят управляващите, г-н Велев. Но питам.

Васил Велев: Не са работи така, не се прави така бизнес, без никаква средносрочна сигурност, без да знаем на какви цени работим вече втора седмица. А ние трябва да знаем два, три, четири месеца напред, ние трябва да знаем години напред, за да инвестираме, и месеци напред, за да планираме и осигуряваме суровини. И вместо вниманието ни да е във веригите на доставки, където има много големи проблеми, където и въобще не разчитаме на правителство и управляващи да помогнат, макар че те пречат. И вместо хората да могат да се занимават с това, ето сега ние на 18 май ще бъдем на площада, за да решаваме проблем, който има лесно решение, очевидно решение, трайно решение. Защото в България суровините, с които се произвежда електроенергия, не са поскъпнали, те са местни или безплатни, ако говорим за слънце, въздух и вода. С природен газ у нас се произвежда минимално количество електроенергия, от порядъка на 7%. Ние изнасяме всеки час между 1000 и 2000 мегавата. Сега, при спрял един реактор на АЕЦ Козлодуй“ и три от осем блока на ТЕЦ 2, ние продължаваме да изнасяме, т.е. произвеждаме повече, отколкото потребяваме – над 1000 мегавата всеки час. Т.е. ние имаме прекрасната възможност енергетиката да печели добре и предприятията да бъдат компенсирани и да получат крайна конкурента цена на енергията.

Водещ: Ето това е най-странното в случая – че възможности има, но не се прави.

Васил Велев: Да. И затова ние няма да приемем половинчати решения, които всеки месец с изправяне на нокти и скандали да се решават и удължават. Искаме, настояваме трайно решение, решение, което не е по-лошо от съществуващото, защото има възможност то да бъде приложено. И защото даже то не ни прави достатъчно конкуренти, пак цените при нас ще бъдат по-високи, но не и четири пъти по-високи, както е в момента, спрямо нашите конкуренти.

Водещ: И нещо друго прави впечатление за този протест на 18 май, г-н Велев – на ваша страна застават и синдикатите. Правителството успя да обедини синдикати и работодатели – рядък феномен.

Васил Велев: Така е. Имаме подкрепата и на двата представителни синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“.

Водещ: Не е ли рядък феномен?

Васил Велев: Така е. Когато противоположни позиции в социалния диалог, в индустриалните отношения имат еднакви искания, очевидно, очевидно, че това е вярното решение. В този тристранен диалог, триъгълник, когато той стане права линия и от едната страна са тия, които създават благата, от едната страна са работниците, специалистите, мениджмънтът, работодателите, инвеститорите, а от другата страна са управляващите, очевидно нещо е сбъркано.

Водещ: Оптимист ли сте, че то ще се разреши?

Васил Велев: Ние виждаме решенията, те не са трудни и няма да спрем, докато не се постигнат.

Водещ: Т.е. след 18 май, ако не се постигнат, вие ще продължите вашите протести – така ли?

Васил Велев: Да. Ние ясно сме казали – протестът не е политически. Но ако не се решат тези проблеми, Министерски съвет да си ходи. Трябва да дойдат тези, които ще решат проблемите.

Водещ: Т.е. вие ще продължите и след 18 май, дотогава, докато не се намери решение, което да удовлетвори вашите искания?

Васил Велев: Да, така искат нашите членове.

Водещ: И това е справедливо?

Васил Велев: Така е правилно.
Цоня Събчева