МненияВИЖ ВСИЧКИ

Соня Момчилова: Сериозен е рискът да станем жертва на много банална, много евтина, много подкожна пропаганда, затова повече от всякога е нужно да дадем свобода на избора

27 април 2022 | 08:20

Снимка: Радио "Фокус"

Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: След като преди месеци председателят на парламентарната комисия по култура и медии Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ обяви, че Съветът за електронни медии (СЕМ) като цяло трябва да се преструктурира или да се закрие, Александър Симов от БСП го определи за паразитен и невършещ работата орган, а управляващите поискаха цялостно преразглеждане на Закона за радиото и телевизията и мястото на СЕМ в него, страстите сякаш напоследък се поуспокоиха. Сега върви процедурата за избор на двама нови членове на регулатора от парламентарната квота, предстои в началото на май да научим избора на президента Румен Радев за попълване и на неговата квота. Междувременно СЕМ има нов председател – Соня Момчилова. Припомням, тя също беше назначена от президента Румен Радев през лятото на 2021 година, след като Ивелина Димитрова подаде оставка. Соня Момчилова е наш гост. Какъв СЕМ наследявате?

Соня Момчилова: За съжаление ми е трудно да правя сравнение с това, което е представлявал регулаторът в миналото. Мечтая за репутацията му в бъдеще и ще работя по това. Намирам един спокоен СЕМ, намирам един готов за промени СЕМ. Надявам се, че ще бъдат излъчени нови попълнения, които да са личности с биографии, добре познати, безусловни авторитети иска ми се да кажа, и хора, които познават медийния живот и медийния ландшафт.

Водещ: Каква пътна карта виждате за регулатора в годината, през която ще го ръководите?

Соня Момчилова: На първо време ни предстои да разпишем пътната карта и да започнем конкурса за нов директор на БНТ. Под този знак ще преминат идните месеци. Иначе, вероятно вътрешноадминистративни промени ще предприемем, но те ще бъдат плавни, тъй като в СЕМ работят изключителни професионалисти, хора, които отлично познават Закона за радио и телевизия. Надявам се този закон да бъде променен, надявам се да бъде разрешен проблемът с финансирането с БНР, с БНТ, както и на СЕМ, за да бъдем ние наистина независими. Така че много работа ни очаква, но не е страх.

Водещ: Чуват се гласове от различни посоки СЕМ да стане 7-членен, 9-членен, дори си спомням неотдавна на един семинар германски експерт предложи 21-членен регулатор. Какво е вашето мнение?

Соня Момчилова: Твърде екзотично е това предложение на този германски експерт. Още повече, че познавам системата на регулация в Германия. Там има много голям, многоброен обществен съвет, който включва редица граждански структури, много независими представители, но това е Общественият съвет, а самият орган далеч не е многоброен. Така че това е твърде екзотично, още повече, че е съвършено ненужно, а и немислимо от гледна точка на бюджета, с който разполага СЕМ, а и задачите, които има. Моите опасенията са и това, с което трябва да наваксаме, е да изясним ролята на СЕМ, да изясним функциите му и правомощията му. Защото според мен, редица наши съграждани живеят с идеята и с убеждението, че е по силите и в юрисдикцията на СЕМ да саморазправя с много явления в медийния бит да кажа, които за съжаление не са ни нито по силите, нито ни позволява Закона за радио и телевизия, който оправдава наличието на такъв орган и изисква наличието на такъв регулатор. Така, както има Закон за електронните съобщения и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), знаете, така и Закон за радио и телевизия, и той изисква по европейска директива да съществува и медиен регулатор, какъвто е и СЕМ. Така че всички тези идеи за по-многочислен състав на СЕМ, според мен, са съвършено излишни, освен ако отново няма някакъв замисъл да бъдат внедрени, да бъдат инсталирани – ще си позволя този глагол – хора, които да изпълняват нечия поръчка. Това не е в интерес, струва ми се, нито на медийното здраве, нито е в защита интересите на потребителите на медийни услуги, нито ще подобри по какъвто и да било начин атмосферата в медиите и качеството на медиите у нас.

Водещ: На по-многоброен СЕМ, ще ме простите, но в колегията журналистите гледаме като на уреждане на хора на сладки длъжности, за които не е ясно, какво ще правят там.

Соня Момчилова: Именно.

Водещ: Или може би е много ясно, но не се казва?

Соня Момчилова: Разбира се. Та нали и представители на граждански структури също ще бъдат гласувани в парламента, каква е гаранцията, че те няма да са в зависимост от хората, които ще ги поставят на тези позиции? Това, което е най-важно, е хората в СЕМ да бъдат независими, да имат някакво минало, което да ги по някакъв начин, да застави дори ще кажа, да държат сметка за всяко вдигане на ръката си, за всяко свое гласуване, за всяка позиция, която изразяват. Затова много искам и съм изпълнена с обнадежденост за това, че ще бъдат излъчени хора, които ще имат силата и куража да отстояват принципни позиции. Защото медиите, вярвам ще се съгласите, се обезцветиха, защото автоцензурата като че ли е по-силна от всякога, защото все по-трудно разпознаваме личностите в медиите, защото като че ли се появи един бял шум –го наричам аз, който действа упояващо, действа приспивно на аудиторията и на гражданите, вместо да ги прави критични. А днес повече от всякога е нужно да дадем свобода на избора, на преценката, на мнението, на възможността да се състави обективна картина за времето, в което живеем.

Водещ: Вярно е, че времената не са за Волтер, но мястото на различните гледни точки не лежат ли в основата на смисъла на съществуването на медиите, и каква е ролята на СЕМ, за да ги оцвети?

Соня Момчилова: Ами защо да не е време за Волтер?

Водещ: Така казват. И вие сами го изпитахте с колега от националното радио.

Соня Момчилова: Вижте, колко интересно се получи – докато вчера СЕМ беше бухалка, беше репресивен орган, днес изведнъж той търпи нападки по отношение на това, че не се саморазправя с различните, с хората, които си позволяват да изразят лична позиция, при все че се позовават на автентични източници. Това мен много силно ме притеснява. Още преди 250 години, дори повече, Хюм беше казал, че абсурдното нарушаването на правата на суверенност, мнозинството да бъде управлявано от малцинството, се дължат на това, че се сформират медии, че се влияе върху поведението на масите. За мен това е безкрайно остарял подход. Греховното и порочното е, че младите колеги се възпитават в този дух да усвоят методите на манипулации, да усвояват методите на управляване на общественото съзнание. Аз мисля, че тази епоха трябва да приключи. Защото някак умря, ние сме свидетели на това как погина идеята за световно лидерство политическо, а пък повече от всякога имаме необходимост от мъжество, както беше казал дисидента Солженицин, повече от всякога имаме нужда от лидерство, имаме нужда от модел, който да следваме. И докато аз съм на тази позиция в СЕМ, която изобщо не е самоцел и не е върховата точка в моята кариера, нито житейски домогвания от какъвто и да е характер, ще отстоявам правото на това в ефира и в каналите телевизионните да има колкото е възможно повече самобитни, повече храбри, повече правдиви гласове и лица.

Водещ: От нас, поне от „Фокус“, можете да получите винаги твърда подкрепа за тази ви насока, защото това е и нашето кредо на работа.

Соня Момчилова: Така е. Аз съм много обнадеждена за това, което се случва с вашата медия, защото тя е изключително авторитетна и доказала се като обективен информационен източник, и мисля, че положихме в последните месеци доста усилия да сме ви от полза. Твърде разчитаме и всячески мога да обещая ще съдействаме за това да си възвърнете славата, вие авторитета си го имате, но влиянието ако щете сред конкуренцията и конкурентните медии.

Водещ: Благодаря ви. Фактът, че вие сте наш гост е красноречив.

Соня Момчилова: Така е.

Водещ: Ние ви потърсихме, защото ви имаме доверие, а вие откликнахте, допускам и искрено се надявам, по същата причина, по същата логика.

Соня Момчилова: Така е.

Водещ: Говорихте за този порочен механизъм, по който се хлъзгат много често по-младите колеги, за механизма на резоньорството. Как той може да се пресече? Възможно ли е да има регулатор за това?

Соня Момчилова: За съжаление, ние работим и упражняваме правомощията си в рамките на Закона за радио и телевизия. Той, ние всички знаем, е много остарял. От друга страна обаче дава достатъчно възможности, ето, както и с примера, който вие посочихте преди малко с колегата Петър Волгин в „Хоризонт“, ние успяхме някак си да запазим правото му, за това да се чува гласа му в ефира, запазихме хляба му в крайна сметка. Защото аз искрено съм изумена от това, как е възможно журналисти да настояват за това да бъде лишен от микрофон човек, който при все, че аз лично невинаги, дори твърде рядко съм съгласна с неговите позиции, как е възможно да бъде настоявано за това той да бъде лишен от ефир? Аудиторията му, която е многобройна, която е впечатляваща, която при все, че националното радио, изпълнявайки обществената си мисия не е длъжно да следва принципа на рейтингите и на публичното одобрение всеобщо, за него е важно да има своята слушателска аудитория без съмнение, та как ние бихме могли да лишим неговите последователи, неговите почитатели от неговото присъствие в ефир? Така, просто с едно гласуване, защото сме решили, че той не е удобен, не е съвместим с модите на историческия момент. Бихме наистина създали прецедент, който след себе си да повлече други такива санкции, други такива рестрикции. Това нещо не бих допуснала.

Водещ: Този прецедент да се превърне в пагубна тенденция?

Соня Момчилова: Точно така. Абсолютно недопустимо е в XXI век, когато комуникационните световни авторитети обявиха активното гражданство в социалните мрежи за пета власт, ние да си въобразяваме, че със санкции, с рестрикции, с унищожаване на гласове и на физиономии в ефира можем да съдействаме и да сме полезни на обществото.

Водещ: Модата върви, минава и си заминава, журналистиката остава. Без ярките си имена едно радио, една телевизия е само една пощенска кутия.

Соня Момчилова: Точно така. Затова за мен е много важен отзвукът в социалните мрежи, много е важно да съм там, колкото и това да е непопулярно, и дори да съм съветвана напоследък от различни места, и най-добронамерено дори, да оставя на положението и на висотата на служебната си позиция, аз смятам, че ние сме на първо място граждани, данъкоплатци, ние сме родители, ние сме хората, които трябва да защитим държавата си в крайна сметка, а заплахите са много. И твърде лесно, поне струва ми се, имам някакво понятие от пропаганда, рискът да станем жертва на много банална, много евтина, много подкожна пропаганда е сериозен. А не бива да подценяваме инстинкта на обществото. Българите доказахме, че сме хора, които умеем да оцеляваме. Ние сме на път да обезлюдим територията. А да можем да се държим по някакъв начин заедно и да запазим, ако щете и демографски, защото и такъв риск има, той е налице, той е най-сериозният, той съществува, то трябва по възможност да показваме един другиму, че сме в състояние да се осмелим да говорим със своя глас, да казваме истината каквато е, разбира се, тя по-често е субективна, но е нашата, да не припяваме в хор, да не повтаряме наративите на някакви финансирани твърде често от тинк-танкове и умели политтехнолози. Уверявам ви, това, което се случва напоследък, е много сериозна заплаха съвсем да посивее медийната среда.

Водещ: Експерти задават напоследък въпроса: СЕМ ще ограничи ли пропагандата на Кремъл? Аз ви питам: има ли СЕМ инструменти да се бори с всякаква пропаганда?

Соня Момчилова: Разбира се. Разбира се, че има инструменти, и ние ги използваме, според мен, съвършено професионално. Помните нападките, че не проследяваме предаванията на Петър Волгин например, защото става дума за него – съвършено не е вярно. Аз лично помолих за фокусирано наблюдение върху предаванията му предвид това, че той е непредвидим, че той е екстравагантен, че той е често пъти сензационен, и там може би балансът на моменти изчезва. Съвсем умишлено и съвсем преднамерено настояхме за такова наблюдение буквално дни след началото на военните действия в Украйна. Но това да бъдат забраняване медии в XXI век на мен ми се струва гьобелски подход. А освен това е съвършено безполезен. Защото начинът да се следят медии, които представляват интерес за когото и да било, не е никакъв проблем. Нашите цивилизационни побратими твърде предпазливо предприеха подобни мерки. В Германия, за която споменахме в началото на разговора ни например, спряха „Русия днес“ и „Спутник“ поради причината, че те нямаха изпълнени лицензионни договори, а не защото са пропагандна заплаха, забележете. Докато ние тук някак си, като жабата, която си въобразява, че е чифтокопитно – ефекта знаем какъв е. Някак си прекалено избързваме да се направим на по-големи демократи и либерали отколкото се налага да бъдем. Изключително важна е нормалността, която трябва да съхраним. Всяка истерия, всяка високопарност, според мен, вреди на това да вземем правилното, нормалното, съхраняващото достойнството ни ако щете, националното решение и мнение, и позиция.

Водещ: Психолозите казват, че където има патос, има проблем.

Соня Момчилова: Абсолютно е така.

Водещ: Хибридна война, фалшиви новини – твърде нашумели напоследък термини, с които, ще ми простите, ама повече се прекалява в употребата им. Регламент необходим ли е за тях? И изобщо тук пак се връщаме на Закона за радио и телевизия.

Соня Момчилова: Вижте, ние живеем в епохата на постистината. В това няма съмнение. Това явление е дефинирано. Това е времето, в което ние повече вярваме на емоциите си, на това, което ни движи в емоционалната оценка, отколкото на здравия си разум. Затова, разбира се, всичките тези, които изброих – политтехнолози, тинк-танкове, формиращи общественото мнение капацитети, се погрижиха да превърнат обществото. Обаче какво означава фалшива новина е много важно. Трябва да се прави много ясно разграничение между фалшива новина, между хибридна информация, между хибридна война, която се провежда основно чрез пропаганда. Цветни революции дори можем да споменем. И тук е важно да си даваме много ясно сметка, че особено в ситуация на пандемия или на военен конфликт, тук нещата са двупосочни. И това да се пазим от тях всъщност следва да развием периферното си зрение и всичките си сетива, така че да бъдем в минимална степен манипулирани, колкото и това да е сложно. Знам как е започнала пропагандата като наука по времето на Първата световна война – с едни осакатени бебета с изтръгнати ръчички и краченца, които се оказва, че са съвършено читави. Така че нещо подобно може би – може би казвам, се случва и днес. Трябва да бъдем твърде бдителни. Трябва все повече трезви и нееуфорично, пропагандно темперирани гласове да ни облъчват, защото няма нищо по-лесно от това, когато засегнеш емоционалната струна, да управляваш едно общество. Наистина толкова е деликатен и специфичен историческият момент в момента, че е много важно и е отговорност и наша, на регулатора, да запазим здравия разум на обществото. Няма как да се измисли универсална рецепта, няма как да се намери най-точния алгоритъм, но системата, по която се правят фокусираните наблюдения при нас в СЕМ, е съобразена с всички европейски и световни изисквания за това. Да, те са формула, да, те са цифрови изражения, да, те са статистика, но на тази база ние именно, които сме избрани там като хора, които би следвало да имат поглед върху медийната среда, върху ефекта, който медиите имат върху публиката, се предполага, че можем да правим анализи. И аз мисля, че този закон, колкото и той да ни лишава от правото да санкционираме най-вече, най-вече електронните медии мога да кажа, защото там са твърде ограничени правата ни, дава възможност за това да взимаме необходимите мерки и няма да се колебаем да го правим. Аз мисля, че последните месеци доказахме, че има възможност СЕМ да работи в полза на зрителите, на слушателите, на потребителите на медийна информация. И ще направя всичко по силите си да окуражавам. И колегите ми също са готови на това и също го демонстрират, и най-малкото – не са ме ограничавали, дори когато сме били на диаметрално противоположни позиции, защото разменяме аргументи, защото е много важно да се разговаря, а не да се мери его и кой ще наложи по-големите санкции и кой е по-влиятелен. А именно да се разговаря и да се водят градивни спорове по отношение на това какво вреди и какво съдейства на хората за това да съставят обективна, доколкото е възможно, представа за събитията и за ситуацията.

Водещ: Ще наблюдавате ли и електронните платформи, т.е. платформите в интернет? Забелязва се вече сериозна тенденция за преместване на политическото съдържание към тях – и в „Ютуб“, и във „Фейсбук“ и т.н.

Соня Момчилова: Безспорно. Ето тук трябва законът да ни даде по-големи правомощия, струва ми се, при все че е деликатно, защото не бива и да се злоупотребява. Защото е много деликатна границата между това да се предпази обществото от фалшиви новини, от подвеждаща информация и от това да бъде отнемана думата на хора, които си позволяват смело да изказват мнение, което е базирано на техни наблюдения, на техния по-широк културен екран, ако щете, поглед върху ситуацията, върху геополитическата обстановка, върху историческите фактори за събитията, в които живеем. Така че трябва много внимателно да се пипа закона, но без съмнение той има нужда от това да бъде коригиран, предвид предизвикателствата, пред които са изправени медиите, а и ние като медиен регулатор.

Водещ: А може би сега, като се комплектовате в новия си състав, ще потърсите и по-тесни контакти с парламентаристите, с парламентарната Комисия по културата и медиите, за да може като се разработва такъв закон, в крайна сметка да се чуят професионалистите.

Соня Момчилова: Ами, ние винаги, както и с индустрията, както и с колегията, така и с Комисията по култура и медии нееднократно сме заявявали нашия насрещен ентусиазъм и желание да работим съвместно, защото можем много да им разкажем, можем много да споделим от нашия опит. Ако си спомняте, СЕМ се намеси твърде уместно и своевременно, когато трябваше да се свалят едни от сайтовете, едни видеа по повод на един злощастен случай с популярно младо лице от поп културата, чийто живот трагично завърши. Тогава буквално за минути със съдействието на ГДБОП успяхме да премахнем тези видеа от ефира, но разбира се, в много от случаите се движим по ръба на закона. Поздравления получават колегите и незаслужено някак не беше оценено това, което преди мен са направили председателят на СЕМ – тогава София Владимирова, с уволнението на директора на Българско национално радио, когато при този неокачествим случай, когато „Хоризонт“ замлъкна.
Наистина по ръба на закона са се движели. Тъй като ние имаме право да избираме директор на обществените медии, но твърде малко можем да се намесваме в работата, да контролираме работата. Това донякъде е добре, но от друга гледна точка, създава доста обструкции, когато трябва бързо и спешно да се вземат мерки в интерес на обществото.

Водещ: И един пункт, по който според мен е наложителна вашата намеса – финансирането на БНТ, БНР, разбира се и за вас. Но какво трябва да се промени, за да имате в СЕМ правомощията да знаете как се харчат парите в националните медии?

Соня Момчилова: Абсолютно сте права. Тук също трябва да се помисли за специален текст в закона. Това е много важно. Още повече, че излезе такъв доклад на EBU през 2019 г., мисля – безпощаден, към здравето на медиите у нас. Ставаше въпрос за виталността, за това, че БНТ е на път в такава степен да се самовзриви буквално, да се саморазруши от този елефантиазис, от който тя страда от години. И следващият директор ще бъде изправен пред неимоверни, наистина изключително големи предизвикателства. Дано да се появи такъв кандидат, дано той да е в състояние да предприеме нужните мерки, защото там ще се наложи да се оперира на живо, както се казва, и ще са твърде болезнени процесите, за да се модернизира, за да оцелее, да се осъвремени обществената телевизия.

Водещ: Стискаме ви палци, защото ви очакват сериозни предизвикателства. Не мога да не ви попитам на финала – въпросът е личен, ако прецените, можете и да не ми отговаряте: след като сте избрана, защо настоявате да бъдете прегласувана и от новия състав на регулатора? Изборът е избор.

Соня Момчилова: Защото този избор не беше еднозначно приет. И то не от колегите – аз съм поласкана от това, че те ми предложиха тази позиция. Може би аз съм единственият случай, в който не аз съм се стремила към нея и не съм настоявала. Напротив. Бих била много по-свободна като редови член на регулатора. Сега отговорността е изключително голяма и тежка. Благодаря им за това доверие. Те разговаряха с мен преди да ме предложат за председател на СЕМ. Нищо по-ценно няма от това колегите ти, хората, които сравнително отскоро дори те познават, да ти окажат такова доверие и да чуеш такива думи по свой адрес. Защо ли? Защото аз не мога да работя в условията на липса на доверие. И така е било винаги, в целия ми професионален опит. За мен тази позиция не е на всяка цена, тя не е самоцел. За мен е важно да знам, че зад гърба си имам съмишленици, имам съидейници, има хора, които дори да не мислят като мен, уважават позицията ми и вярват, че нищо не е в името на нещо друго, освен на медийното здраве.

Цоня СЪБЧЕВА