МненияВИЖ ВСИЧКИ

Андрей Ковачев: Девизът „Съединението прави силата“ е изключително важен, когато става въпрос за национални теми, каквато е тази със Северна Македония

11 януари 2022 | 10:54

Снимка: Радио Фокус

Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация и заместник-председател на групата на ЕНП в Европейския парламент, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Със съвместно заключение и препоръки приключи преди петчасовото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев, чиято тема бе „Евроинтеграцията на Северна Македония – българската позиция по нея“. Набелязаното бе обобщено от президента, който поиска от изпълнителната власт план за действие за решаване на поставените въпроси. Големият плюс от КСНС е потвърждаването на националната позиция на страната ни и декларацията, приета от 44-тото Народно събрание. Въпросът е, необходим ли беше този форум и какъв принос даде към процеса на разведряване на двустранните отношения. За коментар потърсих Андрей Ковачев – ръководител на българската делегация и заместник-председател на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент, който следи българо-македонския диалог от години. Удовлетворен ли сте от постигнатото на този КСНС?
Андрей Ковачев: Да, изключително много и много се радвам, че има последователност, че поне по този въпрос, който не е партиен въпрос, имаме единна национална позиция. Девизът „Съединението прави силата“ е изключително важен, когато става въпрос за национални теми, каквато е тази тема. Тя не само, че е национална, но е и справедлива, отговаря на европейските ценности, на Копенхагенските критерии за това да няма дискриминация, да няма говор на омраза, да няма обучение на млади поколения да мразят своя съсед в едни напълно фантасмагористични исторически аспекти или исторически мултиперспективности. Щастлив съм наистина, че беше препотвърдена позицията на 44-тото Народно събрание, както и рамковата позиция от кабинета „Борисов 3“ и изпълнението на договора от 2017 г. като условие за започване на преговорите. Винаги сме го казвали на нашите приятели, колеги, на политическия, академичния елит на Република – сега Северна Македония, че в тях е топката, те трябва да направят последващите стъпки. Те, вместо да докажат, че имат желание за промяна, те инвестираха огромен ресурс, финансов, да злепоставят България по света, в САЩ, в страни от Европейския съюз. Това е погрешната стратегия. Техните служби, който и да са назначили за началник на службите там, какъвто и агент да бъде, е давал грешни съвети на Зоран Заев, на Пендаровски, на всички, че българите ще клекнат, че те – ето сега ще дойде някой друг, той ще обещае някъде. Затова беше много важен този КСНС. Аз съм изключително удовлетворен от последователността, за да няма спекулации, че някой нещо някой е обещал пред някой друг, пред друга държава, която и да е тя по света, че ние, може би, не знам в името на какво да се съгласим с наследството на комунизма, с дискриминацията, с омразата да бъде част от Европейския съюз или да започне даже Северна Македония преговори, без желание да бъде променено съществуващото положение. Мисля, че бях изключително ясен – темата не е партийна, не трябва да търсим кой по-малко кой повече има принос по нея, трябва поне по тази тема да сме единни. Да, ние точно защото сме демократи, искаме и другата страна да бъде демократична и да преодолее тази огромна привързаност към фалшификациите от времето на бивша Югославия.
Водещ: Г-н Ковачев, необходим ли беше този форум и какъв принос даде към процеса на разведряване на двустранните отношения?
Андрей Ковачев: Мисля, че го казах – за мен беше необходим, защото имаше изключително много спекулации, че нещо се е променило в София, някой е дал някъде обещания, които трябва да бъдат изпълнени, и сега едва ли не другата седмица ще се започне това изпълнение; че има някакви срокове, които са ни поставени от някой – било то от Френско председателство или от когото и да било, които да ни кажат: ето дотогава вие трябва да направите това и това. С днешното решение, с което излязохме всички политически формации от КСНС при президента, беше препотвърдена българската позиция – и вие го казахте, и аз преди малко го споменах – от 44-тото Народно събрание и от рамковата позиция и договора. И трябва да се работи по тях заедно с управляващите в Република Северна Македония, които да бъдат така добри да използват техния ресурс, но не в посока да събират подкрепа някъде другаде срещу нас, а заедно с нас да преодолеем това, което ни е разделяло в миналото, и всички други много важни неща – икономика, инвестиции, роуминг, намаляване и пълно отпадане, самолетни връзки, жп, инфраструктура, млади хора, възможност да учат повече граждани на Република Северна Македония в България. Затова една от точките беше много важна – правителството да направи и финансов разчет за постигането на тези цели какви средства са нужни и за какво. Затова и аз във вашето предаване многократно съм го говорил: национална стратегия се случва, когато имаш и финансов ресурс, не само за комуникация, но и за подпомагане на нашите исторически общности и не само в Република Северна Македония – и в Албания, в Косово, в Молдова, в Украйна, с промяна, задължително и промяна. Тук е втората част: единственото, което съжалявам, е, че не са се сетили може би – за промяна на Закона за българското гражданство. Получаването на българското гражданство не е тайна и не е срамно. То трябва да бъде публично, ако не с церемония, то поне пред знамето и герба, със снимка, с институционална памет, да се знае – ето този българин, наследник на македонските българи или българин от Украйна или от Молдова, откъдето и да било по света, е получил и своето българско гражданство. А не да се използва за някакви користни цели, каквито за съжаление сме виждали, или пък да се страхуват от това хората. Нищо страшно не е, не е и срамно българското гражданство. Затова тези две теми: българското гражданство – по-улеснено и по-бързо получаване на българско гражданство и на всеки представител на българската етническа общност, независимо в кои части на света, и разбира се при тяхно желание, това е доброволен акт, и финансово обезпечаване на националната стратегия към нашите етнически общности. И българската държава трябва да има сериозен ресурс за подпомагане на тази дейност.
Водещ: Г-н Ковачев, на какво разчитаме, след като бъдещият премиер на Северна Македония Димитър Ковачевски вече заяви, че е добре да се действа извън историческите рамки? Това според него било условието за напредък.
Андрей Ковачев: Аз го споменах – има много рамки. Разбира се, че и икономика, и инфраструктура, и образователни политики, младежки политики – всичко това е правилно, но няма как, няма как, няма как г-н Ковачевски да бяга, или който и да било политик, от основната тема. Защото тя може би да я наричат „историческа тема“, обаче тя не е предметът „История“, академичният предмет „История“ – ние да спорим по някакъв академичен спор. Тя е свързана със сегашния ден, с това, че когато образоваш своите млади хора в тази фалшифицирана история и те знаят, че съседът им е асимилатор, окупатор, фашист, татарин, монголец или друг, последните две неща не са обидни – татарин и монголец, аз не знам защо смятат, че монголците са нещо обидно, но това е така записано при тях, в техните учебни програми. И това не може да продължи. И затова няма как да избягат. Или те ми казват: нека да имаме самолетна връзка, нека да има жп връзка или каквото и да е друго, пък някой ден по историческите въпроси може би ще очакваме да се намери решение. Аз виждам и едно много мило, трогателно писмо, което беше написано – как трябва да плеснем с ръце и да се прегърнем. Ние 30 години го правехме това. И всеки един от нас знае, какво се случи през тези 30 години. Подадохме ръка, първи… да не повтаряме, тези неща всеки ги знае – първи ги признахме, дадохме помощ и по време на югоембаргото, и по време на гражданската война, и след това първото председателство, когато беше при правителството на г-н Борисов, лобирахме за тях по-бързо да започнат преговори. И смятахме, че този еволюционен процес ще се случи. Виждаме, че точно обратното се случва. Сега тези, които ни казват „Няма значение историята, няма значение дискриминацията, сегашната, която съществува – по-добре да започнат преговорите“ – разбира се, че ние искаме Македония да бъде част от Европейския съюз, както всички други страни от Западните Балкани. Разбира се, че е притеснително това, което се случва в Босна и Херцеговина, много притеснително е даже влиянието на Кремъл, който се опитва да слага сол в раните. И Северна Македония, и благодарение на България след подписването на договора, е в НАТО и е защитена, както всички други страни от НАТО. Но няма как вече за Европейския съюз да пренебрегнем това основополагащо демократично правило за недискриминация на открито заявяващите своята българска идентичност, а и на тези, които ги е страх да го направят. Защо трябва да те е страх, примерно ако си държавен служител в Република Северна Македония, да те е страх, защото няма нито един – нула, висш държавен служител в Република Северна Македония обявил открито там българското си самосъзнание? И не само в правителството – в съдебната система, в прокуратурата, в охранителните органи. Със сигурност има наследници на македонските българи, които работят там, но те се страхуват да не би някой да им каже, че е бугараш, бугарофил, предавник. В същото време абсолютно няма никакъв проблем, даже мисля, че е положително, ако някой е сърбин, няма нищо лошо. Но има огромна разлика – разбирате ли, това е, което трябва да бъде преодоляно. Трябва. Няма как да сме заедно в Европейския съюз, без да сме преодолели това наследство от югославския тоталитарен режим.
Цоня Събчева