МненияВИЖ ВСИЧКИ

Георги Тодоров: Поради голямата любов на Свети Николай Чудотворец църквата облекчава поста на Никулден

06 декември 2021 | 18:00

Снимка: Радио "Фокус"

Богословът и публицист Георги Тодоров, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: На днешния ден 6-ти декември Православната църква чества Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Наш събеседник е богословът и публицист Георги Тодоров. Здравейте и Светъл празник, господин Тодоров.

Георги Тодоров: Честит празник и на вас.

Водещ: Знаем, че 6-ти декември – Денят на Свети Николай Чудотворец е един от най-почитаните, а светецът Свети Николай – един от най-обичаните. Защо е така?

Георги Тодоров: Може би основната причина е самият характер на Свети Николай, тъй като тези светци, които са воини, са загинали за вярата, ние им се възхищаваме, но не знаем техният характер какъв е бил, те са мъченици, някои от тях са смирени, други експанзивни. А Свети Николай, понеже е живял сравнително дълъг живот и е добре известен със своето милосърдие, с голямата помощ, която е оказвал на всички по всякакъв начин – къде с пари, къде с чудеса, къде с молитва, къде с благост, с любов и с това можем да кажем, че е спечелил отношение като към добър баща, към добър, милеещ епископ, който се грижи за цялото си стадо и с тази доброта всъщност той е спечелил според мен сърцата на вярващите.

Водещ: Каква е неговата история, откъде произхожда той и защо някои легенди, бих казала, го свързват със Сейнт Никълъс свързват с Дядо Коледа?

Георги Тодоров: Свети Николай е несъмнено историческа личност, той е живял в края на Трети и първата половина на Четвърти век. В момента основните мощи на Свети Николай са на тези две места – в Бари, в Южна Италия и в една малка църква във Венеция, посветена на Свети Николай. Тези кости са изследвани много внимателно. Те са съвместими, от един скелет са, изследвани са, че са от Четвърти век и интересното е, че лицевата кост, там където е носът, носът е бил счупен и е зараснал, това означава, че не е счупен след смъртта, това се тълкува или, че той е пострадал по време на гоненията, по време на големите гонения в началото на Четвърти век, може би тогава при гоненията са му счупили носа при някакво изтезание. Другият вариант е, че съгласно преданието в 325 г. по време на първия Вселенски събор срещу арийалите, самият Арий не е приемал аргументите срещу неговото учение, най-големите богослови, най-големите в църквата му обясняват, че не е прав, не е прав, той не иска и да чуе и Свети Николай е толкова ревностно се е отнесъл към тази работа, че в един момент малко изгубил самообладание и го ударил. И може би са се сбили, та може би тази схватка може тогава да му се е счупил носът, това също е една хипотеза. Така или иначе тогава му отнемат епископството заради това, но после му го връщат, когато се явява Господ и Света Богородица на един епископ и му връщат символично инсигните на епископската власт и тогава му връщат и епископството. Така че допускам, че това е една възможна хипотеза също по време на сбиването му с Арий да му е бил счупен носът. Така че абсолютно е 100% историческа личност. Първоначално светецът е бил погребан не в гр. Мира, а на един остров през Четвърти век, след което през Шести век му пренасят вече мощите в Мира, където можем да кажем, че култът се усилва и пренасят мощите в Мира, където те стоят в саркофаг, който и до ден днешен е съхранен. Изобщо там църквата стои, така че може да сме сигурни в неговата историчност. А вече легендите, които се наслагват върху всяка историческа личност, са многобройни. Сега, някои от тях със сигурност имат реална основа, други вече народът си започва да си наслагва безкрайно много, така че народът си започва да си наслагва. Така че в момента ние не можем да кажем кои са автентични, кои не са. Но със сигурност е автентично, защото епископи по това време е имало в цялата църква, образцови, за да може той така да изпъкне като любимец на народа в това толкова богато на святост време, очевидно че част от събитията са били исторически, когато той спасява на два пъти невинно обвинени хора, може да кажем с авторитета си най-вече, когато спасява от грях, можем да кажем, бащата на едни три девойки, които той обеднява бащата и решава един вид да ги тласне към лоши пътища, за да докарват някакви приходи. И тогава Свети Николай, който е бил от богато семейство, намира средство да подхвърли пари на бащата и той се отказва от своите лоши намерения, така че най-вероятно част от тези предания, които са достигнали до нас, са достоверни.
Да кажем за Санта Клаус, дядо Коледа. Това е вече измислица, както никога не е имало дядо Коледа, такова понятие няма, дядо Мраз също и Санта Клаус, фактически Свети Николай като обичан светец го наслагват върху едни такива, можем да кажем, традиционни обичаи в края на годината, за да стане по-весело, за да може децата да се радват и той им носи подаръци, така че това е чиста измислица. И вече виждаме, че хората дори не казват Санта Клаус, а казват само Санта, което е пълно безумие, дори името Николай – Клаус, е отпаднало, Николаус, е станало Клаус, и накрая от Санта Клаус нищо не е останало, само Санта. Това си е можем да кажем една мила измислица. У нас Никулден е най-вече характерен с рибата, с шарана обикновено. Това се дължи на това, че поради голямата любов на Свети Николай църквата облекчава поста, понеже сега се намираме в Рождественския пост и дори да се пада в сряда или петък, когато яденето на риба е забранено през този пост, обаче въпреки това заради големия празник се разрешава. И понеже тъй и тъй се разрешава риба, са започнали да свързват рибата с този празник и в България специално шаранът. Отделно, че Свети Николай заради многобройните си чудеса, свързани със спасяване на моряци, укротяване на бури и т.н., той се смята за покровител на морето и моряците, така че още една връзка с рибата. И този разбира се мил народен обичай.

Евелина БРАНИМИРОВА