МненияВИЖ ВСИЧКИ

Първан Симеонов: БСП не трябва да насилва историческия си късмет, а ГЕРБ ще трябва да вземе рязък завой на опозиция

02 декември 2021 | 15:04

Снимка: Радио „Фокус“

Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл болкан“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Идва ли нова генерация политици в 47-ото Народно събрание. Тези и още политически теми ще коментираме с Първан Симеонов – изпълнителен директор на „Галъп Интернешънъл Болкан“. Здравейте.

Първан Симеонов: Здравейте.

Водещ: Знаете, че много от анализаторите така разграничиха нещата, че с това ново 47-о Народно събрание в парламента ще влязат огромен процент нови лица. Можем ли да кажем, че се сменят поколенията, че идва нова генерация политици?

Първан Симеонов: Да. Всъщност, то това е духът на всичко случващо се. Самият факт, че една нова политическа сила, оглавявана от сравнително млади хора, които до този момент не са били част от политическия процес, този факт ясно показва, че има смяна на поколенията. Освен това видяхте, че най-харесвани в обществото ни останаха политиците, които съдържат някакви нови идеи, нови планове – Румен Радев, Христо Иванов – този типаж хора. За добро или зло от политическия процес отпаднаха онези по-отдавна познати в политическия процес хора, които дойдоха на вълните на протестите от миналата година, особено формацията „Изправи се! Ние идваме!“, но и други формации. Виждате, че и на новите не им е много лесно. „Демократична България“ всъщност е доста сериозна конкуренция тъкмо от новите. Така че вече имаме нови и нови нови. Слави Трифонов, който беше нов, но в същото време не е най-новият като публичен образ, Слави Трифонов беше нов вчера, сега има нови нови. Да, това е лайтмотивът на случващото се обновяване.

Водещ: Ще гледаме ли нов тип политика? Парламентът ще изглежда ли по различен начин? Виждаме, че хората вече не могат да търпят и да издържат по една, по две години, докато установят, че старото им е омръзнало. Това го видяхме при поредицата от избори, които имахме през настоящата година.

Първан Симеонов: Да, това е основният въпрос – дали новите лица ще произвеждат нова политика. Аз лично не съм привърженик на надеждата в резките промени. Обикновено промените идват плавно и идват с много работа. Затова и понякога критикувам този страшен обществен афинитет към нови лица, защото основното е дали ще има нови политики. Аз мисля, че тук можем да сме умерени оптимисти. Има модернизационен проект на масата и е възможно наистина да имаме някаква форма на модернизационни промени в България, в българското общество. В същото време не смята, че някакви грамадни реформи ще се случват, защото за реформа обикновено се иска друг тип кабинет, не компромисно, консенсусно създаден коалиционен кабинет, кабинет с някаква грамадна подкрепа, който има развързани ръце. Но във всеки случай съм умерен оптимист за патоса, който ще наблюдаваме, той ще бъде според мен, реформаторски, модернизаторски, да видим докъде ще стигне.

Водещ: Да, чухме вече за това, че имат желание т.нар. „Четворна коалиция“ да ротира председателите на Народното събрание – нещо, което досега не се е случвало в най-новата ни политическа история. Това какво показва – едно желание да поделят всичко по равно, отговорностите и правата, или защо, за да няма сърдите в четворната коалиция ли се прави, според вас?

Първан Симеонов: И двете. Всъщност, тази ротация е иновативна. Както знаете, този пост винаги предизвиква някакви желания за иновации. Помните, че Борисов го предложи на самата Нинова преди време. А съществуват и такива теории, че е хубаво председателят на парламента да е на опозицията. Тогава Нинова отказа, доказвайки между другото, че е последователна опозиционна сила, което години по-късно се отплаща – нейното последователно опозиционно поведение години по-късно се отплаща с това, че ето сега БСП се оказа партия на промяната. А ние само преди няколко месеца слушахме, че тя е партия на статуквото. Така че това е успех за БСП, това е изчистване на образа и успех.

Водещ: Обаче е и голяма отговорност за БСП, тъй като при евентуален провал на този кабинет целият негатив ще обере именно БСП като старата партия, която ще внася своя опит в това управление.

Първан Симеонов: Това е дилемата пред другата стара партия ДСБ и техните партньори от по-младата партия „Да, България“, които също чудят дали да участват директно в един кабинет. Знаете, че съществува и такава гледна точка, когато ти не участваш директно, за да покажеш по-скоро принципно поведение, принципна подкрепа. И разбира се, с резервната мисъл да не носиш потенциалните негативи. Това са нормални неща в политиката. Аз лично много бих се радвал да не са залага толкова на формата. Все пак една ротация на председателя на Народното събрание е по-скоро въпрос по формата. Дали ще са онлайн заседанията за преговорите за кабинет пак е въпрос по формата, макар че прозрачността е нещо хубаво, макар че партиите когато са в прозрачен режим започват да говорят с лозунги. Форма е и сега дали ще има Министерство на климатичните промени или поне министър на климатични промени, или поне член на кабинет с такъв ресурс. За мен съдържанието е важно, то винаги е икономическо, то винаги е човешко. Тоест, ние трябва да мислим за човешкия фактор в България. На мен ми се ще например да чувам повече за човешките ресурси на България, демографската стратегия, младежта, българското семейство. Ще ми се когато става дума за реформаторски усилия наистина да има разбутване на едни сфери, които никой не е посмял да разбута. Например прословутото здравеопазване. Това би било съдържателно. Иначе сега кой точно ще издава личните карти, колко точно дигитализирано ще е всичко – това са модни неща за един ограничен кръг хора в България, които разбира се, ще изглеждат ефектно, но ние в следващите месеци трябва да преценяваме на правителството не ефектността, а ефективността.


Водещ: Точно така. И нека да внесем и малко свежест в разговора, тъй като сме в края а годината, обикновено е време за равносметка. Вие издадохте от „Галъп“ една книжка с плеяда от социолози, все емблематични неща, лица, и разбира се, обществено-политически личности, които са познати на всички „Галъп интернешънъл - 30 години NON-STOP“. Какви политици, какви поколения, какъв типаж политици по-скоро се смениха през тези 30 години на Прехода, това, което успяхте да видите през очите на „Галъп“, ако мога така да се изразя?

Първан Симеонов: Вярно е, че се опитахме да напъхаме 30 години в джобен формат – много леко книжле, вече е в книжарниците, подписано от Андрей Райчев, Кънчо Стойчев и от мен, но и с участието на доста приятели, като Иван Кръстев, Даниел Вълчев, Георги Лозанов, Бойко Василев, Владо Йончев, Петър-Емил Митев, Борис Попиванов, Деян Деянов и кой ли още не. Опитали сме се да покажем тези превключвания, например в книжлето ясно ще проличи в моя текст как преди 20-на година отново се прехласвахме по успелите българи на Запад, след това десетина години по-късно решихме да ги сменим с един много балкански изглеждащ човек. Сега отново търсим успелите на Запад, вероятно след време пак ще търсим по-балкански изглеждащ човек. Има такава цикличност в българския политически живот. Тя донякъде даже е симпатична за наблюдаване и красива за анализ. Не съм сигурен колко приятна за живеене, но криво-ляво в България идва наистина ново политическо поколение. Погледнете само колко млади хора поеха нещата в свои ръце. Виждате и основният претендент в левицата, това е Крум Зарков, виждате и министри, като Василев и Петков, като Атанас Пеканов, виждате самата мрежа на „Демократична България“ колко млади лица. Ами самата мрежа на „Продължаваме промяната“ – там има 70 депутати, огромната част от които са млади хора, които преди месеца вероятно не са очаквали да управляват държавата. Но това, между другото, всичкото е показателно за натрупаните напрежения и натрупаното недоверие към политическата прослойка. Това постоянно желание в България да променяме, да идват новите е ясен знак, че не сме доволни. Мен ако питате, това недоволство ще остане дотогава, докато имаме едно застаряващо бедно разслоено общество. Такъв тип общество трудно може да произвежда щастие и то ще бъде вечно взискателно към своята политическа прослойка, и тази политическа прослойка няма да има дълъг живот. Книжката ясно го показва, между другото. В спомените на Райчев и Стойчев вътре ясно се личи още нещо – колко са сбъркали основните политици в България когато не са послушали собственото си общество.

Водещ: Добре, но това, което е вкарано вътре в тази книжка, не ни ли показва всъщност, че ние 30 години се въртим в един омагьосан кръг? Да, виждаме в последните месеци, че младите хора взимат така да се каже нещата в свои ръце. Не зная доколко, разбира се, това е добре, тъй като безспорно трябва да използват и експертизата на опитните политици, на тези, които са врели и кипели. И дали БСП ще може да се справи с тази роля, защото тя е единствената партия от по-старите вътре,

Първан Симеонов: Знаете ли, ние се опитахме все пак да бъдем оптимисти в това книжле, пък и много празнични поводи се събраха – Кънчо Стойчев беше избран за президент и на световната асоциация, преизбран, при това единодушно, сега имаме и годишнина, тази седмица се честваме годишнина на нашия патрон Джордж Галъп. И самият факт, че 2021 година е една очевидна година на равносметки, ни накара ние да правим равносметка, но все пак да бъдем малко по-оптимистични. Да, повтарят се циклично едни и същи обществени грешки, така е, но ми се струва, че в хода на историята учим. Всъщност, като че ли партиите на протеста, партиите на промяната това не усетиха. Те не усетиха, че вече имаме общество, което не е склонно на толкова резки промени и имаме общество, което би желало освен промяна да има все пак някаква пътна карта, някакъв ясен план. Това е част от неуспеха на част от партиите на протеста. Те разказаха промяна, но не разказаха проект. И това е част от успеха на „Продължаваме промяната“ и това ще бъде част от техния евентуален неуспех, ако те не успеят да го защитят. Съдбата на БСП е много важна в тази година на равносметки, защото БСП е основният фактор, непроменлив фактор в българския политически живот във всичките тези три десетилетия. Мен ако питате, БСП трябва много да внимава да не би да я сподели съдбата на СДС. Знаете, когато Преходът отмина и дойде нов дневен ред, оказа се, че СДС не може да си намери нова работа, нова ниша, и изчезна, почти. Сега СДС съществува главно като марка, и знаете, че е част от коалиция с ГЕРБ, което има символна стойност, но не повече. БСП дълго време може би смятахме, че е защитена от тази съдба, защото просто е по-голяма. Но някак си БСП като че ли също трудно намира нишата. Тя е застрашена от това да остане наследство на една много предвидима в рамките на своята подкрепа формация с твърд електорат, но която разчита само на това, а не на нови идеи. Както виждате, БСП се опитва да бъде консервативна сила, което в българския контекст е възможно, но не знам колко трайно е това. Струва ми се, че по-скоро нашият свят е потеглил в обратна посока и това е просто ситуационен шанс за БСП, но не повече. Дори БСП трябва също да намира своята ниша, своята обществена поръчка така да се каже. И не на последно място, няма какво да се лъжем, хората малко четат програми, малко се интересуват от политики, интересуват се много от личности. За добро или зло всяка една партия има един основен начин да се обновява, това е чрез новите лица. Така че БСП трябва да мисли може би и за това.

Водещ: Да, в момента в БСП тече един такъв процес. Аз затова ви попитах дали ще съумее БСП да се справи с тази роля на някакъв вид стожер в тази четворна коалиция при положение, че там, вътре в партията текат едни процеси, не знам дали точно да използвам думата „обновление“.

Първан Симеонов: БСП има един голям проблем и той е, че те направиха доста правилни стъпки, но просто отминаха зенита. Ръководството на БСП в лицето на Корнелия Нинова активизира тази партия, доведе я до основен конкурент на ГЕРБ, вземаше по около поне 200 000 гласа анти-ГЕРБ добавка към автентичните БСП гласове. БСП беше на път да спечели и през 2017, и на евроизборите през 2019 година беше изключително близо, но някак си мина зенита. И ми се струва, че г-жа Нинова трудно приема този факт, може би го смята за несправедлив или може би намира виновници за това. Аз лично смятам, че в политиката, за добро или зло, трябва да се проявява повече прагматизъм. Видно е, че в лявоконсервативното пространство, така да се каже, а и в много други пространства предпочитаната фигура е Румен Радев. Т.е. ако редовият бесепар бъде изправен пред избора Радев или Нинова, ми се струва, че по-скоро би избрал Радев.

Водещ: А защо? Може би защото той наистина е ново лице
в политиката.

Първан Симеонов: Не на последно място именно това.

Водещ: Преди да стане президент, той нямаше нищо общо с политиката.

Първан Симеонов: Да. Това е лайтмотивът на нашия разговор в година на равносметки. Да, наистина това е една от причините – за добро или лошо, пак казвам, българите предпочитаме новите лица. Аз, ако съм на мястото на БСП, бих се радвал, че съм създал такава мрежа от лица, не бих ги разглеждал като конкуренции. Още повече, че наистина БСП в момента е в незавидна политическа форма, но пък и на завидно политическо място. Оказа се на кръстопът и оказа се стожерът, от който зависят процесите в страната. Така че тъй да се каже, БСП не би следвало да насилва историческия си късмет и да иска повече от таи ситуация. Според мен шансът, който БСП има в момента, е достатъчно добър. Въпросът за лидерската битка в БСП – БСП като че ли успява да съществува редом с този въпрос. Тя е партия, която има своя идеология, тя не зависи от една фигура, партия, която има своя организационен живот. Т.е. би следвало БСП да успее да намери пътя. Още повече, пак казвам, че тя има и своя исторически късмет сега, а и създаде своята мрежа от личности. Струва ми се, че в днешните политически дни мрежите са нещо много важно и не бива човек да си въобразява, че са възможни някакви монолитни архаични монополни структури. Мрежите са предимство.

Водещ: Да, така е. В интерес на истината има още какво да гледаме, но като че ли БСП – спряхме се на нея именно заради това, че тя се яви в този момент, в който не е в много добра форма, стожер на въпросната коалиция. Можем да кажем в момента дори, че БСП играе ва банк, всичко или нищо с управлението, което се задава.

Първан Симеонов: Така играе Нинова от самото начало и това е неин стил. Между другото, въобще не е далновидно да се бърза и да се минимизират шансовете на Нинова. Самият факт, че тя от тази позиция – почти на дъното, успява да е основен фактор в българския политически живот, и пак казвам, БСП успя да извърви пътя от статукво към промяна като етикет, каквото и да значи това, това е важен, важен показател, че понякога енергичността на хора като г-жа Корнелия Нинова се отплаща в политиката.

Водещ: Що се отнася до ГЕРБ – вече ще я виждаме в ролята на опозиция. Колко време обаче ще бъде необходимо на партия ГЕРБ да влезе наистина в ролята на опозиция, тъй като 10 години във властта – трудно е пренастройването след това, да трябва да минеш от другия бряг на реката, както се казва.

Първан Симеонов: Да видим дали ГЕРБ ще успее да вземе този завой. Те успяха на няколко пъти да оцелеят в такива ситуации. Спомняте си 2013 година.
При ГЕРБ, между другото, лакмусът ще е местната власт. Те са силни в местната власт, така че аз бих изчакал до местните избори, за да видя каква е съдбата на ГЕРБ, дали тръгват някакви процеси на ерозия, разпад или не тръгват. Честно казано, много пъти на ГЕРБ са предричани критични дни. Оказа се, че ГЕРБ си седи стабилно. Но големият въпрос тук е за личната съдба на Борисов. Такъв въпрос има и в ДПС, за личната съдба на Доган. Такъв въпрос има като че ли във все повече български партии. Все повече български партии се превръщат в лично зависими партии. И това не е много добре, защото това означава неустойчивост на политическия процес. Но знам ли, може би пък това е новото нормално. В един свят, в който ние все повече ценим личния имидж, може би точно силното лично присъствие се оказва важно. Така че въпросът за ГЕРБ е всъщност въпросът за Борисов, но не на последно място и въпросът за местните кметове, където са корените на ГЕРБ. Нека изчакаме до 2023 година, за да видим как ще се развие.

Водещ: Да, въпросът е сега да гледаме ГЕРБ в опозиция и да видим как ще успее да влезе в тази роля, и дали ще успее да я играе добре, така, както играеше в управлението. Но наистина хората не си представят ГЕРБ без Борисов – това са фактите. Все пак той е моторът на тази партия и едва ли може да се стигне до такива сътресения, поне в близката една година.

Първан Симеонов: Аз предполагам, че в опозиция ГЕРБ ще има и нелоши дни, защото се предполага, че управлението, което предстои, ще се заема със сложни задачи и също така предполага се, че при ГЕРБ ще има удобната роля на страничния критик. Така че не е задължително за ГЕРБ да предстоят най-лошите дни. Да видим.

Водещ: Да. И на финала на разговора ни, пандемията от Ковид-19 няма съмнение, че тя се отрази върху обществено-политическия живот у нас и върху самите избори по един или друг начин. Какви са пораженията, които нанесе обаче пандемията върху живота ни като цяло, не само върху политическия живот?

Първан Симеонов: Ние започнахме един проект с ръководството на проф. Даниел Вълчев, участието на доц. Мартин Белов и доц. Симеон Гройсман от Юридическия факултет на Софийския университет. Социологическата и политологичната част представляваме ние с доц. Борис Попиванов. Този проект се опитва да види какви са отраженията на ситуацията, в която ни се налага да живеем вече две години, върху правото и върху политическия и обществения живот. Проектът тепърва ще набира скорост, доста дълбочинни интервюта вече са проведени и сериозен анализ на масив информация, конференции, сборници. Но на първо време можем да кажем няколко неща, главно от моята камбанария, която е свързана с процесите, механизмите на легитимация, тоест, защо хората слушат нещо, а не слушат друго – аз с това се занимавам като обществовед. Притеснявам се, че заедно с многото ясни проблеми, като например това, че сме общество, заплашено от бедност, маргинализация, тук, на Балканите, с историческа предопределеност към един малко по-балкански стил – всичко това благоприятства фалшивите новини, дезинформацията. Това е ясно и с това трябва да се борим. И винаги трябва да се призоваваме към ваксинация, защото просто погледнете числата – ваксинацията очевидно помага за по-лекото протичане на вируса и за по-големия шанс да останеш жив. Но в същото време, освен тези познати проблеми, ние като че ли сме изправени пред един неподозиран проблем. Ние преситихме според мен – в България специално, не знам как е другаде – преситихме с информация за този вирус или по-скоро с догадки за този вирус. И това, макар и да идва от експертните страни, направи според мен две поражения. Едното е, че вся известна паника, а второто е, че хората в един момент спират да слушат. А иначе, ако погледнем целия западен свят, струва ми се, че е време да погледнем малко по-отвисоко на нашето положение в момента, защото ние всички в момента сме изпаднали в експертния разговор – разговор за заразяванията, шипчето на опашката, за математически модели. Трябва да погледнем отгоре и отстрани къде сме в момента. И моята равносметка не е много радостна. Струва ми се, че две години по-късно нашият западен свят няма ясна перспектива. Въобще, това липса на хората в момента – перспектива. Аз разбирам, че това е ново, непознато явление и т.н., но в същото време две години по-късно аз не виждам ние да сме по-свободни, не виждам и да сме по-сигурни срещу вируса.

Водещ: Не, напротив. И сега с новия вариант ставаме още по-несигурни, с Омикрон.

Първан Симеонов: А най-най-прясното потвърждение на всичко това, което говорим, е точно този нов вариант, който още никой нито е виждал, нито е чувал, но от сутрин до вечер едни хора ни заливат с догадки, при това по пътя на най0добрите експертни намерения – нищо лошо спрямо тези хора, но сумарният ефект от всичко това е едно пресищане, един хаос, в който всичко може да се чуе и съответно всеки може да повярва на каквото иска, и най-лошото, всеки може да избере на какво да вярва. И знаете ли, сумарният ефект от всичко това се вижда ясно в българското общество, където месец след месец, дори след зеления сертификат 45-46% ще ви кажат „Не съм се ваксинирал и няма да се ваксинирам“.

Водещ: Така е, безспорно.

Първан Симеонов: Което означава, че тези хора възприемат това като своя отбор. Те са вече фенове. И ние очевидно трябва да намерим друг начин да разговаряме с тези хора, защото тези хора са почти половината българско общество. Аз например съм ваксинирам и пропагандирам ваксиниране, но очевидно нещо не съм направил като хората, така щото половината българи са в друг отбор и между мен и тях има барикада. Така че нещо сме сбъркали, и то по пътя на добрите намерения, който понякога е ясно къде води.

Евелина БРАНИМИРОВА