МненияВИЖ ВСИЧКИ

Тихомир Безлов: Политическо ще бъде решението на скандала около ДКК

02 декември 2021 | 09:00

Снимка: Радио „Фокус“

Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията и експерт по сигурност, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Огромен корупционен скандал, битка за милиардите в оръжейния бизнес, неразбории между изпълнителен директор и Борда на директорите на компанията, която ръководи – многообразни
трактовки ни поднася тези дни историята в Държавната консолидационна компания /ДКК/ , в която видимата част е минимална, а неизвестните са много. И двете страни размахват папки с документи, но сякаш фактологията натежава в посока на Съвета на директорите, докато Ваня Караганева, уволненият или не уволнен втори изпълнителен директор и принципалът й – министърът на икономиката Даниела Везиева, са по-скоро силни в публицистиката. Как можем да се ориентираме в този казус, който вече стигна и до европейската прокуратура на Лаура Кьовеши и защо ДКК се оказа изведнъж ябълката на раздора? Оръжейният бизнес, който по правило обича тишината, внезапно се озова под прожекторите. Какви апетити към него избиха на повърхността? По темата разговаряме с Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията и експерт по сигурност. Г-в Безлов, скандалът, който първоначално приличаше на вътрешно-цехов, се прехвърли между институциите, прескочи до Брюксел и сякаш пикира в полето на политиката. Какво реално се случва, какво виждаме и какво не виждаме?
Тихомир Безлов: Не знам какво не виждаме. Това, което виждаме е, че двете страни, в случая изпълнителният директор, и министърът, и бордът на ДКК си вадят различни аргументи и вече 2-3 дни тече някакво споделяне на аргументи и връзки с различни спорни лица, примерно. Но ние няма как да знаем какво стои под този скандал. Това, което за мен по-скоро прави впечатление, е, че имаше на фона на такива традиционни смени на банки, адвокати и т.н., имаше два факта, които озадачават. Единият беше свързан с ВМЗ-Сопот и с промени в борда и вторият с КИНТЕКС, което вероятно е най-интересната част в ДКК. Става дума за това много голямо предприятие като ВМЗ, което въпреки, че вече не е в златните времена 2015-16-17 г., когато имаше огромни продажби заради войната с Ислямска държава и продажбите в този регион. Въпреки това то продължава да е със значими продажби, аз погледнах финансовите данни, включително и за трудната 2020 г. , очевидно винаги това предприятие е предизвиквало апетити сред различни оръжейни посредници, участници на пазара. Така че това, което ми се струва, е, че сблъсъкът по-скоро е свързан с ВМЗ основно и частично може би с КИНТЕКС.
Водещ: Защо оръжейният бизнес се оказа изведнъж толкова апетитен, до степен че изби на повърхността? Обикновено тези спорове около него стават задкулисно или подмолно, не се виждат.
Тихомир Безлов: Винаги е имало, периодично е имало такива напрежения. Ако погледнете ВМЗ в годините, в които е имало трудни продажби и свити пазари, периодично създаваше социални напрежения, протести, стачки. След това беше свързано пак отново с различни скандали около бордовете им. То е и единственото голямо държавно предприятие, което остана от оръжейната индустрия. Имаше опит да бъде приватизирано през 2012 г. струва ми се, беше някъде там, който пропадна. И по принцип е предприятие, което създава теми, най-последната тема беше по повод, ако си спомняте взривовете в Чехословакия с участие вероятно на руски специални служби, които бяха взривили оръжейни складове, складове с муниции. И ако си спомняте тогава се появи и темата, че през 2015 г. имаме една много дълга поредица от взривове около ВМЗ, които бяха свързани с опита за отравяне на Емилиян Гебрев, на оръжейния производител и търговец Емилиян Гебрев. Така че ВМЗ никога не е отсъствало и от политическите напрежения, и от медийните отразявания.
Водещ: Името на господин Гебрев и сега се появява чрез „Дунарит“ в този случай.
Тихомир Безлов: Аз не знам детайли за този спор, както сега се появи, включително и с Консолидационната компания и опит за споразумение. Обикновено както казахте, този бизнес като цяло предпочита да избягва скандали и инциденти. От друга страна конкуренцията обича да компрометира противниците си с такива скандали.
Водещ: Можем ли да говорим за политически борби?
Тихомир Безлов: Ако говорим за политика и господин Гебрев, трябва да си припомним, че господин Гебрев беше поставен в много тежка ситуация точно от икономическото министерство. Знаем там политическият контрол, който бе осъществяван. Темата за неговия провал не е нова, ако си спомняте, бяха спрени негови доставки и тогава то пак беше интересно интерпретирано от чужди наблюдатели, че след опита за отравяне от руска страна, последва опит да се ограничат неговите продажби чрез Министерство, което понеже, както си спомняме, то беше свързано с Атака и се смяташе, че там вероятно има отново руско влияние, руска следа в този опит да се ограничи износа на господин Гебрев. Ако си спомняте, тогава имаше също дълги протести пред президентството и МС. В крайна сметка той постигна споразумение с правителството и протестите спряха. Така че там има много дълги истории за разказване.
Водещ: Сега какви интереси са набъркани в цялата игра? Можем ли да говорим, че отново прозират руски интереси?
Тихомир Безлов: Може само да спекулираме. Аз лично не мисля, че в този случай специално с тези смени са някакви такива външнополитически стратегически интереси. По-скоро това са някакви такива български участници в оръжейния пазар, които заемат позиции, по-скоро така си го обяснявам. Едните ги пазят, другите се опитват да си ги вземат.
Водещ: Как ще се разреши скандалът?
Тихомир Безлов: Политически. Това не е спор между да кажем две частни фирми или между държавна и частна, или примерно между частна фирма и публични институции, вероятно при вече очакваното нормално правителство, ново класическо правителство, вероятно министърът на икономиката и съответно зависи какви ще са отношенията там между коалиционните партньори, ще вземат решение как точно ще функционира тази компания и не толкова ДКК, където има дори идеи да бъде закрита, а по-скоро там проблемът е към оръжейните компании, в случая КИНТЕКС и ВМЗ как точно ще работят, кой ще ги управлява, какви са ходовете, какви са приоритетите. Това ще бъде политическо решение.
Водещ: Какви са сценариите пред тези компании, които представляват сериозна част от българския оръжеен бизнес?
Тихомир Безлов: Макар че има спад на продажбите спрямо най-добрите години, които коментирахме, гледам последните данни, че добре се справят. Разбира се, те имат твърде висок брой наети, така че там вероятно трябва да има някакво съкращаване на заетите. Но като цяло тази компания е интересна по принцип. Друг е проблемът, че технологиите, които се използват там, са старите съветски стандарти. За съжаление, няма някакви модернизации по посока на западни стандарти, или поне аз не знам, с които предприятието да бъде конкурентно и на пазара на страните от НАТО. Със сигурност добре продава продукцията си, където има търсене на тези стари съветски стандарти в третия свят. Учудващо стабилно е предприятието по продажби.

Цоня Събчева