МненияВИЖ ВСИЧКИ

Георги Димов: Меракът на днешна Анкара е да шантажира Запада с близките си отношения с Изтока, главно с Русия и Китай, и обратното – да опонира на Изтока с прозападната си ориентация

01 декември 2021 | 12:00

Снимка: Радио „Фокус“

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Турция разчита на свое участие в разрешаването на кризата между Русия и Украйна и възнамерява да продължи да обсъжда този въпрос с Москва и Киев. Амбицията за намесата на Анкара в руско-украинския конфликт и посредничеството за благоприятното му разрешаване става видна още през пролетта. Защо му е на Ердоган да иска роля в разрешаването на проблемите между Русия и Украйна? Наш гост е Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин. Господин Димов, Турция е готова да действа като посредник между Украйна и Русия. Известна е прагматичността на президента Ердоган. Какво печели от намесата в тези ставащи все по-горещи събития?
Георги Димов: Нека в самото начало да кажем какво имаме на терен, пред камерите, пред прожекторите и зад кулисите. Т.е. каква е фактическата обстановка. На първо място е двудневната среща на външните министри на страните от НАТО, днес и утре, в Рига. И там основният дневен ред са предизвикателствата и въпросителните относно най-общо казано сдържането на Русия и на Китай. Разбира се, новата стратегическа концепция на Алианса и, разбира се, ще бъдат направени някакви изводи по провала на мисията на НАТО в Афганистан. Между другото там ще бъде и Урсула фон дер Лайен, по-специално, за да подпише съвместна декларация за сътрудничество между ЕС и НАТО. На второ място имаме, и аз искам също да го подчертая, нееднокатни призиви лично от страна на НАТО и на генералния секретар Йенс Столтенберг към Руската федерация, а именно да намали напрежението по границите на Украйна. Също така, нека и това да споменем, че НАТО обещава на Руската федерация политически и икономически последствия, ако има агресия срещу Украйна. Но няма как, нека и на това да обърна внимание, да се задейства чл. 5 от Вашингтонския договор, той действа от 1949 г. за колективната отбрана, понеже Украйна все още не е член на НАТО. Също така имаме различни изявления на руски официални лица. На първо място да посочим прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков за възможна среща в Стокхолм между руския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкин, на която евентуално да се договори лична среща на Владимир Путин с Джоузеф Байдън. И също така е много показателна позицията на руския външен министър Сергей Лавров, че САЩ разпалват истерия по руските граници. И в същия пъзел, всъщност се включи и руския заместник-външен министър Александър Грошко, че Москва едва ли ще възстанови представителството си в НАТО, което беше съкратено преди месец и половина, заради това че беше отказана акредитация на 8 руски дипломати в Постоянното представителство на Руската федерация в Щаб квартирата на НАТО. В същия пъзел, нека и това да го кажем, се включи и президентът на Беларус Александър Лукашенко, с очакваната декларация, че Минск няма да остане безучастен, ако Западът провокира война в Донбас, на границата с Руската федерация. Нека все пак и ние да не останем назад. Стана известно днес, че в неделя ракетният разрушител „Арлибърк“ от 6-ти американски флот е напуснал пристанище Варна, за да продължи операцията си в Черно море. Това е фактическата обстановка, а пък ако трябва конкретно да ви отговоря на въпроса за инициативата на турския президент Реджеб Ердоган да посредничи в този конфликт, първо, тази инициатива става именно на този фон и според мен предизвиква една от поне ти основни фактори и групи причини. И ако ми позволите, искам да започна на ниво геополитика и геостратегия. А това е очевидният мерак на днешна Анкара, водена от Ердоган по пътя на националислямизма, да стане балансьор, посредник в спорните международни дела и кризи. И буквално да шантажира Запада с близките си отношения с Изтока, главно Руската федерация и Китай. И обратното – да опонира на Изтока с прозападната си ориентация.
Водещ: Т.е., ако ви разбирам, турският президент играе ролята на двустранен рекетьор?
Георги Димов: Точно така. Това е така нареченият двоен стандарт, ако трябва да използваме една звучна турска дума, това е чифте стандарт. И конкретно в случая, това е анексирането от Руската федерация на Крим през 2014 г. Замисълът според мен по тази и по всички други международни кризи и горещи точки, например, в Сирия, в Либия, също в Афганистан, в навечерието на 100-годишнината от създаването на Турската република през 2023 г., днешна Анкара да се превърне, даже да се изразя по-образно, да прерасне от регионална в световна сила. И всъщност да придобие легитимното право да настоява за редовно членство в Съвета за сигурност на ООН. Засега тези амбиции според мен са без реално и убедително покритие, но да видим в бъдеще какво ще се случи. Това според мен е първата група причини. Втората група причини, така, най-общо могат да се групират като вътрешни. И в областта на политиката, икономиката, а също така и социални причини. Да започна с политическия план. Той без съмнение включва постоянно спадащата подкрепа за Ердоган и за неговата Партия на справедливостта и развитието. Вече е твърдо дори и под 40%. И даже и с подкрепата на партията на Националистическото движение трудно може да се задържи на власт. А президентските редовни избори са точно през юбилейната 2023 г. – 100-годишнината от Турската република. И точно заради това са постоянните напъни лично Ердоган да блесне като регионален, а вече вероятно се вижда и като световен лидер. И заради това размахва пръст миналия месец, само да напомня, на 15-те западни посланици, заплаши да ги обяви за персона нон грата заради това, че всъщност те застанаха и се обявиха за незабавното освобождаване от затвора на бореца за човешки права и филантроп Осман Кавала. И заради това е и сегашният анонс за посредничество между Руската федерация и Украйна - а в по-общ план и между Запада и Изтока. В икономически план вътре в Турция, това са тежките икономически проблеми. Нямаме много време, но най-актуален е сривът на турската лира.
Водещ: Но за него Ердоган обвини все пак западната намеса.
Георги Димов: Точно така. И в момента – вижте, много е показателно – всъщност мотивът и логото е, че както преди 100 години Турция се е борила за своето национално освобождение и е водила национално-освободителна борба, сега се бори, всъщност това е борба за икономическа независимост. И в рамките на тази криза разменният курс спрямо долара достигна историческо ниски нива – от 1 щатски долар за 14 турски лири в момента е близо 13,5 турски лири. И при това – искам на това да обърна специално внимание – освен обективни икономически причини, истинските причини са субективни. Това са личните заповеди на Ердоган към Централната турска банка за постоянно намаляване на основния лихвен процент и за последните три месеца той беше намален на три пъти с общо 400 базисни пункта, а подобно намаление предстои през декември, сега. И всъщност при това положение има поне четири-пет решения и алтернативи за турската лира и икономиката на Турция най-общо казано. На първо място, това е провеждане на структурни реформи, но те така или иначе не бяха или не можеха да бъдат проведени, а и да бъдат сега поискани и проведени, резултатът ще бъде едва след четири-пет години. На второ място, това е нуждата от свежи пари естествено. И тук се визират на първо място най-верните съюзници – Катар и Азербайджан. Но вече те направиха, каквото можаха, и вече и тази врата е затворена. Третата стъпка би трябвало да бъде увеличаване на износа и той действително се е увеличил, турският износ. Но успоредно с това се увеличава и вносът, понеже за производството на износни стоки са нужни редица суровини и материали, които ги няма в Турция. И всъщност в джоба на избирателите всъщност не влизат пари. Четвърта стъпка би могла да бъде ограничаване на щатския долар чрез нови данъци върху имущество, активи и т.н., осветяване на сивия бизнес. Но той вече толкова е посивял в Турция, че това трудно може да се случи. И петата стъпка е предприемане на такива политически действия, включително евентуалното освобождаване от затвора на същия този борец за човешки права и филантроп Осман Кавала, за да може да бъде спечелено благоразположение най-общо казано на Запада и преди всичко на Западна Европа, за да могат да влязат свежи пари в турската икономика. И в социален план искам да обърна на това внимание – това е, всички го виждаме: недоволство, протести, намеса на полиция, арести, следене на инакомислещите и т.н. И само един показателен факт ще ви кажа – той е от днес. В продължение на две години – той е много елементарен, но наистина е показателен – едно геврече, геврек, геврече от 100 грама в Истанбул се продаваше за 2,5 турски лири. Вече е 3,5 турски лири и се очаква да скочи до 5 турски лири. И третата група причини според мен това са сериозните разминавания на днешна Турция и със САЩ, и със Запада като цяло, а пък и с Русия, разбира се. Те са известни, с вас сме ги дискутирали, сега нямаме време да се спирам на тях подробно. Но искам да обърна по-специално внимание на случая „Осман Кавала“. Вече трети път говоря за този правозащитник, който още от 2017 г. е в турски затвор и именно той бе причината за гнева на Ердоган към 15-те западни посланици. И искам и това да спомена, че от днес до 2 декември се провежда заседание на Комитета на министрите на Съвета на Европа. На предното заседание – те тези заседания се провеждат на всеки три месеца – през септември беше даден срок на Анкара до сегашното заседание категорично да освободи Осман Кавала или в противен случай има сериозни аргументи и очаквания за задействане на процедура за изключване на Турция от Съвета на Европа съгласно член 46 от Европейската конвенция за спазване правата на човека и основните свободи. И също така този Комитет на министрите включва посланиците на 47-те страни и те твърдо настояват за изпълнение на решението по случая „Кавала“ от страна на Европейския съд за правата на човека. И също така нека и това да кажа, че досега в историята на Съвета на Европа е имало само един такъв подобен случай. Той е след военната хунта в Гърция през 1967 г., когато беше задействана такава процедура, и в крайна сметка две години по-късно самият режим на Черните полковници се отказа и напусна Съвета на Европа. Ето това са нещата.
Водещ: В този пъзел на сгъстени събития България къде се намира, особено с новата ни вътрешнополитическа конфигурация?
Георги Димов: Да, права сте, точно така. Трябва да имаме повишено внимание именно заради тази нова вътрешнополитическа наша конфигурация. Но ще почна последователно. По кризата най-общо казано НАТО, Украйна и Русия и посредническата мисия на Ердоган – ние стоим твърдо зад позиция и на НАТО, и на Европейския съюз, и на всички наши съюзници и приятели. И ако усилията на Република Турция и лично на Ердоган са в тази насока – ОК, нямаме никакво разминаване. В случай обаче, че идеята и замисълът са по-различни – например да ни неглижират, да ни манипулират, да ни заобиколят, да ни подменят, ако щете, и т.н., просто ние няма как да си замълчим. Това – първо. На второ място – по най-общо казано вътрешнополитическата обстановка в Турция и очевидното политическо, обществено и социално напрежение. То е нежелано от нас и не е по наша вина. Но ние трябва да имаме готовност за евентуални опити за въвличане в проблеми и противоборства, които не са наши, те са ни чужди. И също така по този начин е възможна и намеса в нашите вътрешни работи, подобно на – искам и това да ви напомня – на т.нар. гюленисти, когато ги търсеха тук и се преследваха на наша територия, но тогава по политически причини и даже по-точно казано по религиозно-политически причини. Сега обаче причините са икономически и социални. И тогава – също искам да напомня – пострадаха и български граждани заради споделяния в социалните мрежи. Имаше една наша гражданка – Мира, и нейният приятел, Джоузеф, британец, които бяха даже арестувани, съдени и т.н. И сега просто искам да посъветвам нашите български граждани да не коментират турската лира в социалните мрежи и турската икономика.
Водещ: Защо?
Георги Димов: Просто е здравословно за тях. Това е поемане на безсмислен риск, защото това вече още преди една седмица вече беше оповестено, и то частично, а сигурно е в много по-голям размер – извършват се обиски и арести в Турция на турски граждани, които критикуват в социалните мрежи икономическото състояние и състоянието на турската лира. И там, знаете, тя е полицейска държава – чукат ти на вратата, ако не отворите, през нощта разбиват и ви прибират. Там по бързия начин стават нещата. И наистина не би трябвало, трябва да се въздържат, особено пък ако се намират наши граждани на територията на Турция. И накрая за Осман Кавала най-общо казано, за спазването на правата на човека, върховенството на правото, позицията на Съвета на Европа – това е наша позиция. Ние сме напълно солидарни и адекватни. И от това според мен ние можем само да спечелим – от една страна уважение на Запад, а от друга страна респект и съобразяване с нас на Изток.

Цоня Събчева