МненияВИЖ ВСИЧКИ

Георги Харизанов: Няма лошо в стремежа за прозрачност, но границата с аматьорството е твърде тънка и е хубаво да не бъде преминавана, макар и на крилете на промяната

25 ноември 2021 | 12:01

Снимка: Радио "Фокус"

Георги Харизанов, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.
Водещ: Официалните преговори за съставяне на правителството вървят с разговори по сектори. В тях участват освен първата политическа сила „Продължаваме промяната“, и други три, които тя е поканила: БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Но какво виждаме до този ден? До болка познати констатации, общи формулировки, липса на конкретика, баналност. Така на кратко могат да се обобщят двата дни публични консултации. Ако денят се познава от сутринта, какво вещаят започналите с преговорите срещи за съставяне на правителство? Наш гост е политическият анализатор Георги Харизанов. Г-н Харизанов, добра или лоша шега играе публичността на консултациите?
Георги Харизанов: В голяма степен е силно казано да ги наричаме така, защото вие преди малко сама казахте, формулировката, на която държат от „Продължаваме промяната“ е преговори, а ние виждаме разговори. Ние виждаме в най-общия смисъл един формат кръгла маса, който не е лош, но в никакъв случай до момента поне, това не са преговори за съставяне на правителство, това е по-скоро кръгла маса по политики. Факт е, че такова нещо досега не е правено, факт е и, че никога досега в човешката история, в световната история не е избирано правителство и не сформирано правителство след преговори за състав на правителство, които се излъчвани по интернет. Според мен, ние виждаме разговори по политики, пак казвам, не е лошо това нещо, но това далеч не са преговорите за съставяне на правителство, които преговори когато започнат, те не са започнали, силно се съмнявам, че ще бъдат излъчвани по интернет, или това, което ще видим по интернет ще са единствените преговори, които са били провеждани, а не предварително уговореният краен резултат. Но вижте, това няма толкова голямо значение, защото аз разчитам крайния резултат да е добър и да видим крайния резултат от професионално проведени преговори за съставяне на правителство, така, както се провеждат. Те със сигурност не се провеждат с кръгли маси и не се излъчват в интернет. Няма лошо в стремежа за прозрачност, но границата с аматьорството е твърде тънка и е хубаво да не бъде преминавана, макар и на крилете на промяната.
Водещ: Тези разговори дават ли възможност да разберем, как ще работи бъдещото правителство? Какво говорят те за компетенциите на коалиционните партньори?
Георги Харизанов: За състава и бъдещо правителство и за това, как то ще работи, тези разговори не ни дават никаква представа. И тук изобщо не е въпросът, не е в това, че някой сега веднага ще каже: „Аха, вие понеже не симпатизирате на тези партии там, затова така говорите. Ясно е, всеки с пристрастията си“. Тук не става въпрос за пристрастия. Няма яснота относно структурата на правителството, няма яснота относно приоритетите на правителството, няма яснота относно фигурите, които ще изпълняват тези политики. Защото всички ние сме наясно, че когато видим кандидатите за министри, в голяма степен ще получим яснота ще ли се случат някакви неща или не. Има хора, които могат да се справят със задачите, има и такива, които не могат. Човешката история показва, че 5% от населението се справя много добре със задачите, 1% се справя страшно добре със задачите, 95% общо взето не се справят или се справят посредствено. И тук няма място за никакви емоции, тук има място единствено за прагматизъм и за търсене на най-възможни фигури във всеки сектор. До момента такъв разговор не се състои. Според мен, той предстои. Според мен, той няма да е публичен. Дори да видим нещо публично, то ще е представление, което цели да ни представи вече случила се някъде уговорка. И вижте, това е нормалното. Не е нормално да бъдем убеждавани, че преговори за съставяне на правителство могат и трябва да се водят публично. Такова нещо досега не се е случвало никъде и това противоречи на професионалното правене на политика, пак казвам, при цялото ми уважение към стремежа за прозрачност и към порива за промяна.
Водещ: Защо обаче се организираха тези разговори, които наричат „дискусии“? Дискусионност на тях няма, вие сам го казахте, какво обаче е?
Георги Харизанов: Вижте, някак си дискусия има. Сега, дали е за АЕЦ „Белене” или не, дали да се продължава с ядрената енергетика или не. Но не аз, а г-н Хиновски – участникът във вчерашния дебат на тема „Енергетика“, каза: „Мои познати ми пишат на мобилния телефон, че говорим пълни глупости“. Това го каза г-н Хиновски, не го казвам аз, и очевидно не става въпрос, кой на коя партия симпатизира тук или кой какви политически пристрастия има. Показват ни стремеж към прозрачност, показва се прозрачност на вяска цена и показват прозрачността и диалогичността като самоцел, издигната в култ, която освен всичко друго иска да покаже, кои партии стават и кои не. Новото деление, в което изведнъж социалистическата партия става партия на протеста и партия на промяната – това е най-голямата ирония – най-старата партия в България става партия на промяната, но за нея някой е решил, че от тези партии, които стават, и някой е решил, че другите партии не стават. И това трябва непрекъснато да ни бъде демонстрирано, за да се види практически кои са партиите, които ще бъдат допуснати от носителите на промяната да участват оттук нататък в политическия живот в смисъла му на вземане на управленски решения било то в изпълнителна власт, било то само в законодателна – тези, които няма да желаят да участват евентуално в изпълнителна, просто ще подкрепят. Но ясно да се начертае разделителната линия с БСП на страната на промяната, с Румен Гечев на страната на промяната, с Румен Овчаров, с Таско Ерменков на страната на промяната. Те са новото в политиката, моралното, етичното, допустимото. И от другата страна ще са тези, които не стават и съответно не са поканени. Но както съвсем скоро стана ясно, народът е определил победителя на тези избори – победителят кара влака, победителят определя правилата, победителят е решил Румен Овчаров да е лицето на промяната в българската енергетика. Окей, тяхно право, това е демокрацията.
Водещ: Г-н Харизанов, цинизмът в случая се състои в това, че на практика без БСП не може да се сформира правителство. И вместо коректно да се обясни и на партийни избиратели, и на българските граждани, се разиграва този любителски спектакъл. Драматургията, е забавна, но скучна. Вие намирате ли го така?
Георги Харизанов: Вижте, аз съм съгласен. Но когато говорим за принципи, може би трябваше да се има нещо в предвид. 2009 година на ГЕРБ не им достигаха гласове да направят правителство, Борисов каза: „Тръгвам сам, който иска да ме подкрепя, ако не, отиваме пак на избори“. На миналия изборен цикъл на г-н Трифонов не му достигаха гласовете да направи правителство, той каза: „Това е моето правителство, ако не го подкрепяте, отиваме пак на избори“. Когато си говорим за промяна, за етика, за нов морал, срещу партиите на статуквото нямаше нищо по-нормално, със 110-те си депутати, които имат „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ да кажат: „Това е нашето коалиционно споразумение, това е нашето правителство на малцинство, ако не го подкрепите, отиваме на избори“, и впоследствие да кажат: „Ами, видяхте, БСП ни подкрепиха“. Фактът, че, пак казвам, се канят като равностойни партньори и лица на промяната господата Румен Гечев, Румен Овчаров и Таско Ерменков делегитимира цялата морално-етична претенция за нещо ново, нещо чисто, нещо антикорупционно. Това е много смешно.
Водещ: Антилобистко?
<Георги Харизанов: Нещо антистатуквото – това също е много смешно, особено когато говорим за сектор „Енергетика“. Нещо антистатукво, което също е изключително смешно с най-старата партия, която е управлявала десетки години България. Така че всеки има право, пак казвам, избирателят е казал: „Тези са хората, на които сега гласуваме да са първи и те да водят процеса“. Те така са преценили да го водят. Първо ще видим той до какво ще доведе така воден този процес, и второ ще видим как оттук нататък избирателите ще оценяват едно евентуално, ако бъде съставено и гласувано, правителство на промяната, в което водещите фигури ще са тези, които виждаме на преговорите.
Водещ: Тематичното разделение по сектори логично е да дава представа, кой от четиримата партньори в бъдещата коалиция към кой министерски портфейл ще се насочи, тоест, къде е най-силен. Вие добивате ли представа вече от 2 дни разговори кой къде е?
Георги Харизанов: Не, още повече, че партиите се надпреварват да обясняват, как не са водени разговори за министри, как всички имена за министри са фалшиви, как всички имена на министри са лъжа, фалшиви новини и т.н. Тоест, министрите ще бъдат определяни в последния момент. Какво ни е ясно до момента? Ясно ни е, че г-н Василев ще е финансов министър. Неговата актуализация, пак да кажа, не излиза минимум с 1.5 милиарда, защото бяха предвидени пари от Плана за възстановяване, те няма да дойдат. Тоест, резултатите от експертизата на финансовия министър са видими и с просто око, и те са пресни, от сега, не отпреди години. Искам само да ви подсетя, че ако г-н Събев случайно стане министър на транспорта, не съм сигурен дали би имало по-емблематичен пример за конфликт на интереси, тъй като той ще стане принципал на най-големия държавен куриер, тоест Български пощи, който е един от най-големите конкуренти на неговата частна фирма, която към днешна дата е управлявана от дъщеря му. Не съм сигурен, че е удачно след всичко, което се случи в последните месеци, да се говори за отиването на г-н Петков като премиер не защото няма качества, това не е лична оценка към него, а оценка на всичко, което се случи последните 2 месеца от решението на Конституционния съд насам. Хубаво е, че те казаха: „Това са наши кандидатури, но не всяка цена“ – това им прави чест. Тези кандидатури не са ултимативни, доколкото разбрах тази на Петков не е ултимативна, а тази на г-н Асен Василев не подлежи на обсъждане – интересно защо е така. Но и това няма значение. Важното към момента е, че абсолютно всички партии се надпреварват да опровергават имената, да отричат, да казват, че няма нищо такова, че няма никакви имена обсъждани, че няма проектоминистри, че няма проектокабинет. Другият много важен знак е, че „Демократична България“ казват: „Ние ще подкрепяме, но може би няма да участваме пряко с министри“. Това е бягане от отговорност, това е капан и този капан е бил поставен и пред други преди. Това беше оферта, между другото, от Реформаторския блок към Борисов 2014 година: „Ще подкрепяме, но без да участваме с министри“, която Борисов отказа тогава. Така че ги съветвам да не отричат напълно близката история, а да се стремят да се учат от нея и да не повтарят отсега грешки. Неучастието в управление и формалната му подкрепа пред парламента означава залагане на капан пред това управление с идеята то да бъде изоставено и бламирано във всеки един възможен момент, ако не ако щете всеки ден с кворума, защото кворумът по принцип е ангажимент на управляващите, и това е практика, която се наложи силно в България през последните години: „Назначи ми този човек или няма да има кворум”, „Приемете ми този закон или няма да има кворум”, „Подкрепете ни това предложение в зала или няма да има кворум”, „Този министър да направи каквото ние казваме или няма да има кворум“. А тази игра не е добра, не води до нищо добро и първият капан, ако ме питате мен, е този – който ще подписва коалиционно споразумение и ще участва в това управление, трябва да си посочи министрите и да носи отговорност наравно с всички останали. В този смисъл очевидно това е нещо, което ще разберем следващата седмица, доколкото разбрах, сега се водят само разговорите, защото пак казвам, това не са преговори, това са разговори на тема „Сектори“. Когато му дойде време, ще обсъждаме с вас и имената. Към момента такива няма. Между другото, това не е добър знак.
Водещ: Много е странно, че всички казват, че или не участват, или не знаят министри, обаче г-н Петков посочи формулата – 8:4:3:3, като четворката е за „Има такъв народ“, а тройките са за останалите двама, т.е. по трима министри ще имат БСП и „Демократична България“.
Георги Харизанов: Е?
Водещ: Това как да го разбираме?
Георги Харизанов: Ние видяхме и други проектокабинети. Видяхме и проектокабинет, в който министърът на БСП беше само един – мисля, че г-н Гьоков беше посочен за министър на социалната политика. Вижте, всичко това са спекулации в момента.
Водещ: Спекулация ли е, г-н Петков да каже сам каква е формулата?
Георги Харизанов: Точно. Не виждам как така не са водили разговор за персонален състав и за структура на Министерски съвет, а в същото време се знае, че Министерски съвет ще е съставен от 18 министерства и тези 18 министерства ще бъдат разделени по формулата 8:4:3:3. Очевидно си противоречат нещата, това не е за първи път. Едно от двете е вярно – или има формула и раздадени поне брой министерства на партиите, или всичко е лъжа. Г-н Петков говори за формула и за раздадени места на партиите. Всички останали казват, че това е лъжа и такова нещо не е обсъждано. Нали, пак някой лъже, пак има нещо различно от това, което г-н Петков говори. Може да е съвпадение, може би пък този път той не е излъгал. Нека видим, нека видим.
Водещ: И случайно ли темите, разпределени на тези разговори, са 18, за колкото е фиксиран броят на министрите?
Георги Харизанов: Също няма как да е случайно. Много случайности станаха. Но вижте, в интерес на истината, за да не се каже, че само критикуваме – не че няма основание да бъде критикувано това, което се случва в момента, но в интерес на истината този път, за разлика от „проектокабинетите“ на г-н Трифонов, по-скоро прозира искрен стремеж да бъде сформирано правителство. По време на „проектокабинетите“ на г-н Трифонов и с вас включително си говорихме, че те са предлагани от него с цел да не бъдат гласувани и никога да не бъдат такива, а да се прави бойкот на цялата система и извиване на ръцете на цялата система и тежкото й бойкотиране. Така че този път очевидно има стремеж да бъде създадено правителство, този стремеж изглежда искрен и може би ще се случи. Поне това трябва да им се отчете – че желанието да бъде съставено управление изглежда този път автентично. При г-н Трифонов беше ясно, че става въпрос за ясен бойкот и за тролене на цялата политическа система. И с кандидатурата на г-н Василев в понеделник рано сутринта, и с кандидатурата на Пламен Николов в последствие, и с оттеглянето на кандидатурата на Пламен Николо в последствие, и с ходенето на Пламен Николов в парламента, в който той каза „Аз сега не знам премиер ли съм, не съм ли“. Цялата работа беше тежко тролене и очевидно никой нямаше желание да прави правителство. Сега това не е така. Но нека видим дали поривът за промяна и този пионерски плам за прозрачност и ето – вижте ние колко прозрачно и честно искаме всичко да направим пред очите ви, ще доведе до реално професионално правене на политика. Опасявам се, че към момента не е точно така.
Водещ: Бихте ли се ангажирали с прогнозата как ще се развие управлението на новия кабинет? Какъв нов кабинет ще видим? Как ще работят министрите?
<Георги Харизанов: Не мога по никакъв начин да се ангажирам с такава прогноза, първо защото, както знаете, не обичам прогнозите и второ, защото абсолютно нищо още не е ясно. Ще има министър по климата, няма да има министър по климата. Ще има мегаминистерство, няма да има мегаминистерство. Къде са иновациите, къде са съобщенията, къде са технологиите? Къде е АПИ, кое ще се мести в Министерство на икономиката, кое ще се мести в регионално министерство? Прекалено много идеи има. Създава се един така наречен от братята американци word salad – салата от думи, в която всеки приказва някакви неща, просто за да участва в разговорите и да показва позиция и мнение. Има много и още много работа да бъде свършена от тези хора там, на разговорите, докато те сами за себе си си изяснят по принцип какво са тръгнали да правят, след което да определят отбора, който би могъл да го сбъдне, след което ние с вас да седнем и да кажем: я сега да видим – това са целите, това са секторите и това са хората, могат или не тези хора да се справят. Сега е изцяло стрелба в тъмното и мисля, че нито ние с вас, нито слушателите имат полза от опит за такива прогнози. Това няма да е прогноза, това ще е гадаене. Нищо не е ясно, за да се дава прогноза.
Водещ: Виждате ли някаква роля на президента Радев в цялата картина? Той помогна по някакъв начин, като отложи свикването на парламента. Но дали помага и по друг?
Георги Харизанов: Единственото, което виждаме от страна на президента Радев до момента като асистиране на процеса, е това, което казахте и вие – че като че ли оставя малко повече време, може би също бидейки наясно с всичко, което си говорихме с вас досега, че това са едни пожелателни разговори и същинската работа е някъде много напред във времето, ако се стигне до нея. Оттам нататък по-скоро виждам стремеж на еманципация от президента около тях, стремеж да не бъде застрашаван и техния, и този на президента имидж и политическо позициониране, и политическа сила, ако щете, с това, че тяхната партия бива пришивана и етикетирана като „партията на президента“. В един момент това може да започне да вреди и на тях, и на г-н Радев, така че извън времевия толеранс към момента по-скоро отстрани, пак казвам, като външен наблюдател виждам опит за еманципация и наистина за самостоятелни действия, но във всеки един момент трябва да сме наясно, че тези самостоятелни действия в нито един момент няма да се пресекат с интересите на президента Радев или с вижданията на президента Радев, или с това, което президентът Радев е обещал и се стреми да свърши в българската политика. Неслучайно веднага се сформира консенсус около всички онези неща – закриване на Спец съда, промени в КПКОНПИ, оставка на главния прокурор и т.н. Този консенсус изобщо не е случаен, той е параден, той е пак за показване, той е пак за пред хората и той в голяма степен кореспондира и с една от големите битки на президента Радев в политиката. Така че не виждам пряка намеса на президента, но виждам ако щете и неосъзнат синхрон нещата, които се случват на тези разговори, да са в унисон с вижданията на г-н Радев за политиката.
Водещ: Какво се крие от публиката? Защото ние сме публика, гледаме спектакли.
Георги Харизанов: Според мен се крие притеснение; според мен се крие внезапно стоварила се отговорност; според мен се крие липсата на екип, който да сбъдне всички тези хубави неща, които се приказват; според мен се крие осъзнаването на изключително неизгодната и неприятна ситуация, в която трябва да се сформира крехко управление от сгромолясващи се партии и то да се справи с много по рода си тежки кризи. Така че нормално е тези притеснения да си съществуват. Аз не злорадствам. Те са абсолютно естествени и всеки един, който би бил натоварен с тази отговорност в този момент, би се чувствал по същия начин. Но това е, което се крие от нас, и с тази цел се организира тази красива фасада на публичността, заедността, както обича почетният председател Доган да казва, тази екипност, това единодушие, това съгласие, тази диалогичност. Но целта на тази фасада, пак казвам, е да прикрие доста тежката ситуация, в която се намира победилата партия и другите три сгромолясали се партии. И приказките, че ГЕРБ е бил победен, ще им вършат работа още малко време, защото в крайна сметка ГЕРБ съхрани гласовете си и ДПС ги покачи, а партиите, които в момента участват в преговорите за сформиране на правителство, са тези, които се сгромолясаха. И нормално е притеснението у господата Петков и Василев, че ще трябва да сформират управление точно с тези партии. Така че нека видим колко време ще издържи фасадата и колко време тя ще продължи да ни убеждава, че всичко в четворния формат е цветя и рози. Аз съм далеч от тази мисъл и не вярвам на маркетинга.
Водещ: Потьомкиново село в български вариант?
Георги Харизанов: Ако щете, да, има и други аналогии, които може да направим с книгите от нашето детство, които те толкова често иронизират. Но в някаква степен има едно обединение от несгодите извън „Продължаваме промяната“, които несгоди и което нерадостно политическо бъдеще с огромна сила ще задържа в едно управление, ако то бъде сформирано, другите три политически партии много повече, отколкото ще ги задържат вътре някакви принципи, национални идеали и приоритети – бъдете сигурни в това.
Цоня Събчева