МненияВИЖ ВСИЧКИ

Доц. Любомира Гломб: Не можем да отличим Делта варианта от настинка по клиничната картина

24 септември 2021 | 16:00

Снимка: Радио „Фокус“

Доц. Любомира Николаева – Гломб, ръководител на отдел "Вирусология" в НЦЗПБ, в интервю предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Доц. Гломб, всички си задаваме въпроса къде се намираме в момента на четвъртата вълна – по средата или вече отиваме някъде в края?


Любомира Николаева-Гломб: Знам, че повечето хора биха искали да чуят, че сме в края, но аз не мисля така, гледайки данните, които се качват всеки вторник на сайта на НЦЗПБ. Да се надяваме, че сме в някакво плато на върха, но нека да остане надеждата разумна, защото винаги може да се окаже, че продължаваме да се качваме нагоре. Така че определено сме в четвъртата вълна.

Водещ: За голямо съжаление този вирус непрекъснато ни изненадва, особено вариантът Делта, който се появи през това лято. Наблюдаваме една много притеснителна тенденция – все повече деца се заразяват. За голямо съжаление, имаме няколко смъртни случая на деца. На какво го отдавате? Досега нямаме такова отражение при децата Ковид-19.

Любомира Николаева-Гломб: Да, така е. По въпроса за изненадата от вируса, ние имаме привилегированата ситуация да се движим няколко седмици след това, което се случва в Централна и Западна Европа и в Америка, така че данните, че вирусът се подмладява, данните, че започват да боледуват и деца ние ги знаехме, виждайки какво става там, така че можем да се подготвим. Деца наистина боледуват и ще боледуват, за съжаление, затова трябва мерките да бъдат спазвани сериозно, затова трябва възрастните, за които ваксината е разрешена за употреба, да се ваксинират, за да могат да пазят децата край себе си, които все още няма разрешена за тях ваксина. Това се дължи на особеностите на Делта варианта, който възникна поради това, че ние оставихме вируса дълго време да циркулира в нашата човешка популация. Вирусът се адаптира достатъчно добре към нас и Делта вариантът е характерен точно с това – с по-висока заразност, за разлика от родителския вариант от Ухан, който беше със значително по-ниска заразност от Делтата в момента. по-голямата заразност означава, че повече хора ще се заразят и в тези повече хора влизат естествено и децата. Затова нека мерките в училище да се спазват драконовски. Децата се наложи да пораснат по-рано в тази пандемия. Те разбират това нещо и са може би едни от най-дисциплинираните хора в нашето общество, защото минавам покрай училища и виждам как малките деца са с маски на устата, послушни, с дезинфектанти и т.н. Нека така да продължи. А възрастните да осмислят своето ваксиниране, за да пазят децата си.

Водещ: Всъщност сега възрастните ще заразяват децата, а не както беше при предишните варианти – децата да заразяват възрастните, защото тогава пазехме възрастните.

Любомира Николаева-Гломб: Не, смея да ви противореча в това. Винаги възрастните заразяват децата, т.е. невинаги, защото в медицината никога няма нещо, което да е напълно на 100% - в повечето случаи възрастният е източник на инфекцията. Децата се заразяват лесно и децата могат да бъдат източник на вторична инфекция – вече те заразени, могат да пренесат, особено Делта варианта да го пренесат по-лесно на околните. Но все още източникът в повечето случаи е възрастният човек и това много ясно се вижда от едно изследване на епидемичен взрив, който се случи в САЩ преди около месец в едно тяхно училище, при което леко симптомен учител с много минимални оплаквания, но в последствие оказал се, че е положителен на Ковид-19, е преподавал без маска и се вижда начинът, по който се заразяват децата в класовете, в които той е преподавал. Най-голям е процентът на децата, които са седели на първите чинове, и много по-малък е назад. След това децата, връщайки се вкъщи, много по-малко са броят на вторичните заразявания в семейството от тези деца. Така че отговорността на учителите е много голяма да пазят нашите деца и мисля, че те проявяват това разбиране, съответно да се ваксинират и да носят маски, независимо от неудобството, което създава носенето на маска при тяхната артикулация. Да, трудно е, но изобщо пандемичните времена са трудни. Ще се справим с общи усилия.

Водещ: Доц. Гломб, понеже се намираме в сезона на настинките и на най-различни вируси – сега тепърва започват, можем ли да кажем някакъв отличителен белег на варианта Делта, по който да разпознаем, че сме се заразили? Има ли някакви по-специфични симптоми?

Любомира Николаева-Гломб: Не, не можем да кажем, не можем да направим разлика само въз основа на клиничната картина дали сме болни от Ковид-19 или някое от другите популярни настинки. Знаете, самият Ковид-19 в по-голямата част от разболелите се преминава като общо неразположение и настинка. В никакъв случай не може да се правят и някакви генерализирани съждения за това, че Делта вариантът се различава в клиничното си протичане от останалите варианти. Да, има някаква тенденция, че пневмония, когато се случи такава, настъпва доста по-рано отпреди. Преди беше някъде във втората седмица към десетия ден, сега за пневмонии се съобщава още на третия-четвъртия ден, т.е. малко по-бързо развитие на самата болест. Но не може да се прави ясно разграничаване само въз основа на клиничната картина.

Водещ: Имате ли вече поглед върху това как Делта вариантът се отразява по-нататък, след като се излекува човек, който се е заразил? Дали има такива поражения, каквито имаше при предишните варианти. Сега така ли стоят нещата отново?

Любомира Николаева-Гломб: Да, така седят нещата отново, тъй като рецепторът, който използва вирусът, за да навлезе в човешкото тяло, е широкоразпространен по клетките на много органи. Затова това е едно мултисистемно заболяване. Най-често боледува белият дроб, но естествено боледуват и черен дроб, и бъбреци. Така че не може да се определи кой пациент, кой точно орган ще бъде засегнат. И тъй като не можем да кажем това предварително, ние се отнасяме с внимание към всеки заразен. Да, наистина по-голямата част от хората ще преболедуват болестта относително леко, но една част от тях, без да има някакъв маркер, по който можем да определим коя ще бъде тази част, ще се разболеят тежко. Някои от тях ще направят тъй наречения дълъг Ковид, трети ще направят тежки увреждания на вътрешни органи. Така че още веднъж апелирам: внимателно към тази инфекция, това не е безобидна инфекция. Независимо че в доста по-голяма част от населението ще премине леко, никога не се знае това леко протичане дали няма да остави траен отпечатък върху някои от органите, които в последствие, в по-късна възраст да се проявят като симптоми.

Водещ: Тъй като много се спекулира с това, че ваксинираните също се заразяват, каква е разликата да изкараш Ковид, когато си ваксиниран с двете дози, и когато не си ваксиниран?

Любомира Николаева-Гломб: Да се разболееш от Ковид, когато си ваксиниран, не е същото като да се разболееш, когато не си ваксиниран. Ваксината… никога не е поставяно това условие при одобрението на ваксината – да запазва напълно, да пази на 100%. Както още веднъж ще подчертая, нищо в медицината не е 100%, става въпрос за статистическа обработка на резултатите и статистически явления. Така че ваксинираните могат да се инфектират от вируса, но те в тази инфекция в много по-голямата част от случаите се оказват безсимптомни носители на вируса, в продължение на два до три дена. Ваксинираните в повечето случаи, и да се инфектират, могат дори да не разберат това. А тези от ваксинираните, които се разболеят, в по-голямата си част ще бъдат с едно леко протичане от ден-два, максимум три общо неразположение и малко повишена температура. Вижда се от графиките, които представят и страните с високо имунизационно покритие, че да – ваксинирани се инфектират, да, ваксинирани се разболяват, да, много рядко ваксинирани попадат и в интензивно отделение. Тези, които попадат за интензивни грижи, обикновено са хора с придружаващи, подлежащи, сериозни системни заболявания. И независимо от тези случаи на пробив във ваксината, голямата част от хората, които попадат в болница – над 95%, са неваксинирани. Останалите 5% са ваксинирани и обикновено тези ваксинирани хора са с тежко преморбидно, т.е. подлежащо състояние, което има, което отслабва имунитета им, съпротивителните им сили, имат увреждания на органи и системи, и затова инфекцията при тях протича по-тежко. Ваксината не е панацея, тя никога не може да защити на 100% - нито един от производителите не е написал това нещо. За Делта варианта нейната ефективност е 88%. Това означава, че от 100 човека 88 ще бъдат напълно защитени, но при 12 ще се наблюдава пробив. Дали ще бъде само позитивен PCR резултат или някакво малко заболяване, но ще се наблюдава пробив. Това е за на 100 човека. Ако е за 100 000: на 100 човека – 12, на 100 000 – 12 000, при тях ще наблюдаваме пробив. Независимо от това, тази цифра е изключително по-малка в сравнение с 88-те хиляди на 100 000, които ще бъдат защитени от ваксината.

Водещ: И на финала още нещо важно – кои са тези групи от хора, които ще се нуждаят от трета бустерна доза от ваксината?

Любомира Николаева-Гломб: Първо, третата доза се разделя условно на трета допълнителна доза и на трета бустерна. „Бустерна“, преведено на български език, означава „усилваща“ доза. Кои са групите, които могат да обмислят поставяне на трета доза – дали допълнителна, дали усилваща, са описани много хубаво в портала https://coronavirus.bg/. Това са хора с имунни дефицити – дали първични, дали вторични; поради някакво заболяване; лицата с онкологични заболявания, особено лицата, трансплантирани със солидни органи, които са на имуносупресивна терапия; хора, които са на тежка, силна кортикостероидна терапия, която не може по никакъв начин да бъде намалена, защото това ще изостри основното им заболяване, но приложението на кортикостероиди отслабва създаването на специфичен имунен отговор, затова тези хора са също показани; и лицата в домовете с възрастни хора и социалните институции, работещите с тях. Те пък, едните, тези с имунните дефицити се нуждаят от допълнителна доза, защото поради основното си заболяване, те не са изградили достатъчно добър имунитет в резултат на прилагането на имунизационния курс. Такива лица, ако се установи, че до един месец след завършване на имунизационния курс нямат достатъчно добре изграден имунитет, са показани за допълнителна доза. А за усилваща, бустерна доза са показани възрастните лица над 65-годишна възраст, защото това са пациенти, хора, които… по принцип възрастните хора трудно изграждат имунитет и те бързо, хем трудно го изграждат, хем някак си имунната им система е уморена и не помни така добре. Така че усилващата, бустерна доза е показана при възрастни, при хора, които работят на първа линия, с ежедневен контакт със заразени с Ковид-19 хора. Така че бустерната доза пък се препоръчва при лица, които са завършили своя имунизационен курс, минал е поне шестмесечен период от тогава, а най-добре осеммесечен, и вече при тяхно желание могат да направят една своя усилваща доза. Тя се препоръчва за възрастни и за хора, работещи на първа линия, и особено такива, работещи в домове за грижи за възрастни хора.

Водещ: Преди това обаче не е зле да разберем какви антитела имаме.

Любомира Николаева-Гломб: По въпроса за какви антитела имаме, нека това да оставим като крайно решение на имунолозите, защото все още регулаторните органи не са дали точно кой тест, точно кои антитела са меродавното, са златният стандарт за измерване на антитяловия имунитет. Много добре мисля, че вече всички знаят, че антителата относително бързо спадат, но липсата на антитела, т.е. някакъв техен нисък показател в никакъв случай не означава липса на имунитет, защото паметовите клетки, както от В-клетъчния ред, така и от Т-клетъчния ред, помнят и са в състояние да реагират. Така че нека да не се вглеждаме в това непрекъснато тестване на количествата на антитела, а който желае, е показан за трета бустерна доза, ако е на възраст над 65 години и ако работи в институция, където има ежедневен контакт с инфектирани.

Евелина БРАНИМИРОВА