МненияВИЖ ВСИЧКИ

Румен Леонидов: Жалко, че го няма Евгений Бакърджиев, той имаше достатъчно опит и политически нюх, за да обобщава нещата и да ги провижда

24 септември 2021 | 10:00

Снимка: Радио „Фокус“

Румен Леонидов, писател, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Книгата „Евгений Бакърджиев във възхода и разпада на синята идея“ е всъщност огромен сборник от десетки материали, интервюта, анализи, изказвания на бившия вицепремиер на политически и икономически форуми, снимки, колажи, шаржове от времето на 1995-2019 г. и засяга възхода и разпада на СДС като идея, както и конфликтите – идейни и личностни, довели до съвременния политически пейзаж у нас. Те са подбирали лично от него. Книгата излиза от печат, когато Евгений Бакърджиев вече е в болницата. Той си отива от този свят на 29 юни и така не успява да я види – всъщност ден след смъртта му книгата е налице, излязла от печат. С Евгений Бакърджиев приживе говорихме често по телефона. Последното му интервю за „Това е България“ датира от 11 януари 2019 г. Тогава той каза следното: „Политиците трябва да направят така, че да се чувстваме като европейци, а не като в задния двор на Европа“. Сега се питам, как би коментирал Евгений събитията, които се случват днес в България, дали тази България е неговата България. Поканих за отговор и за анализ писателя Румен Леонидов, който и представя книгата. Г-н Леонидов, какъв отговор на случващото се днес би дала книгата „Евгений Бакърджиев във възхода и разпада на синята идея“? Има ли днес място за идеи, камо ли пък сини?
Румен Леонидов: Има място, но той и докрая остава верен на тая идея. Както се казва, всяка идея е безсмъртна, дори когато се прави опит да се осъществи, а когато не е осъществена или лошо осъществена, тя пак продължава да живее. И от тая книга се вижда, че Евгений много търпеливо понася, особено до неговото изключване от СДС, много търпеливо, толерантно изтърпява всички упреци срещу себе си, без срещу него да има никакви аргументи сериозни и факти. И беше ми много интересно да проследя тази негова твърдост, която той отрича общо взето, че има такава. Отрича, че вътрешният му свят е направен за барикади и за разрушаване на държавността или там на този строй или на тази власт. Обратно, казва: „Аз съм инженер, строителен инженер и повече ме мами, повече ме привлича градежът“. Това беше голяма изненада за мен. Мислех го за по-хард, но той е хард само в своята последователност. Бие четири пъти подред свои конкуренти от БСП и докрая се надява, че десните сили в България ще се обединят. Дори провижда в Бойко Борисов единственият – това е преди години, разбира се, не сега, а в стари интервюта, в стари текстове, но са истински, което прави книгата привлекателна, автентична. Аз не съм издател на тая книга. Семейството на Бъки, както го наричахме, ме помоли да я представя. Ето, вече това е може би третата медия, в която се явявам да споделя своята приятна изненада и съжаление, че той не е между нас, за да може той самият да даде оценка на личния си и обществен живот.
Водещ: Какъв е отговорът, каква е тезата на Евгений Бакърджиев за разпада на синята идея въз основа на книгата?
Румен Леонидов: То най-общо казано е: как революцията изяжда децата си, как въстанието, най-успешното въстание, което минава и под негово ръководство, изяжда децата си. Той до изключването му – в негово отсъствие, от СДС избягва пряка конфронтация с Иван Костов, но по-късно вече съвсем конкретно говори, с много огорчение, но не и злоба. Много интересно е – два текста много ме привлякоха и ме изненадаха. Единият е на Волен Сидеров, който въобще не е в тая роля, в която ние го познаваме – това е някъде, когато той работеше, мисля, че 2000 г., в „Монитор“, и той пише една статия: „На кого пречи Бакърджиев?“. И много добре ни припомня как веднага след връщането му от Москва, малко глупаво с тия фанфари, веднага, на следващия или по-следващия ден в. „24 часа“ излиза огромно интервю на бившия шеф на „Булгаргаз“, който обвинява Бакърджиев в национално предателство. И Волен пита: „Защо ли и кому е нужно това, защо министър-председателят не казва думичка? Защо този, както Бакърджиев по-късно нарича бившия шеф на „Булгаргаз“, „това треторазрядно ченге“, защо си позволява да скача срещу него и да го обвинява в точно обратното от това, което той е постигнал?“. И още един текст, неочакван – той нарочно ги е включил, явно… едното е, хайде да кажем в негова защита, но има едно много неочаквано присъствие на Димитър Иванов, известен като Гестапото – един текст, който е доста обективен, не е заядлив и е с една уважителност към своя опонент. Голямата грешка на СДС и на самият Бакърджиев е, че те през цялото време са вторачени в бих казал стария си враг, основния си враг – БСП, и не виждат, какво става около тях и под тях. А там се появява вече голямото разочарование от СДС. Пристига и царят с неговото движение, което те подценяват, и въобще не са подготвени, не знаят как да постъпят. И от там започва разбиването на синята група, която днес пък стигна до там, че четири-пет души пристанаха на бившите управляващи, само и само за да са в Народното събрание. Жалко, жалко, че го няма Евгений. Мисля, че той имаше достатъчно опит и политически нюх, за да обобщава нещата и да ги провижда. Интересно би било да види, дали сега в новата пария, която се създава, ще има нещо повече от едно временно явление.
Водещ: Вие сте писател, г-н Леонидов. Виждате ли някаква връзка, съпоставка, повторение на събитията от 1997 и 2001 г.?
Румен Леонидов: Да, да, има, в голяма степен има. 1997 г. беше една преломна година, която нямаше нищо общо с 10 ноември. И сега има подобна „революционна“ ситуация, в която младите, децата ни се върнаха от Запад, макар и временно и покрай тази пандемия, да ни покажат, че духът на нашите бунтове, на нашите въжделения не е заминал, не е умрял. Разбира се, тогава бяхме много по-единни, по-късно се разделихме на групи и на фракции. Тук сега има много нов момент – че леви и десни, червени и сини трябва да воюват срещу мафията. И аз още се чудя на мои приятели, които в никакъв случай не искаха заедно да тръгнат на площадите, изпитват една неразбираема за мен идейна чистота и се ядосвам, че в края на краищата червените и да управляват някой ден, няма да е повече за година-две – те бързо падат, а мафията продължи 12 години. И когато най-важният отряд на БКП в „Държавна сигурност“ е завладял цялата страна и страха на хората за тяхното работно бъдеще и успя така сполучливо да заблуди и западните ни партньори, които си затваряха очите, сега е моментът всичко читаво, всичко не морално, ами всичко все пак неоцапано и неосквернено да гласува за своите предпочитания, независимо дали са леви и десни, и тази център-партия, която се появява, за да може да се получи едно дай боже мнозинство, което да спре това люшкане на нашата държава. Такова люшкане не е имало от нейното създаване. Имало е напрежение, имало е диктатура, имало е кървища, имало е българи да убиват българи, които после се изучават. Днес е 23 септември, свързано е със Септемврийското въстание, което никакво въстание не е – а е един метеж. Излязоха исторически факти, които са абсолютно против „истините“, които ни се налагаха, но да не се отклонявам. Трябва да има единодействие и да се мисли национално отговорно, а не хлапашки и самовлюбено, както за съжаление не само хората на Слави Трифонов, но го виждаме и в „Изправи се!“… сега как се казват…
Водещ: „Изправи се.БГ! Ние идваме!“.
Румен Леонидов: Да. Но и там има изхвърляне, има кокошинене, отделни хора се държат някак си като отвързани, а трябва да бъдат чиновници в правителството. И в правителството има такива, министърът на културата да ме извинява, но той просто не е роден зя това място, за разлика от Бакърджиев, който – Бог да го прости – ще остане със сигурност с това, че натроши мавзолея. Но си признава в тая книга на два пъти, че това не е негова вътрешна убеденост, а по-скоро обстоятелствата налагат той да прави барикади. Та и министърът на културата – струва ми се, че той е по-добър на площада, макар че и там имаше издънки, но като министър не мога да кажа, че ръкопляскам и че всичките му действия са адекватни на това, което очакват хората. Но това е българският „матриял“, както казваше Бойко Борисов. За съжаление нямаме изявени лидери и ще се задоволим с това, което имаме под ръка.
Водещ: Питам ви с нотка носталгия – защо днес няма фигури, каквито роди синята идея при създаването си? Все пак тогава имаше фигури, докато днес ги няма. В парламента имаше мастити депутати.
Румен Леонидов: Така е.
Водещ: Лучников, Соколов, Джеров.
Румен Леонидов: Така е, така е, така е.
Водещ: Днес фигури от такава величина не могат да се намерят.
Румен Леонидов: Имаше и доста писатели от ляво, от дясно.
Водещ: Един Радичков, например.
Румен Леонидов: И Валери Петров, и ред други писатели, и Димитър Коруджиев. Но моето обяснение е следното: времето изтика напред втората вълна на СДС, тези, които бяха привнесени, които бяха случайно там, обикновено заслужили комунисти, които свършиха отначало доста работа в т.нар. Комитет за гласност, но после те стигнаха донякъде и отвъд собствената си социалдемокрация, която не можаха да осъществят докрая, се оттеглиха, остана новата вълна и там се явиха Петър Стоянов, Иван Костов, Софиянски, Бакърджиев, които с всичките им кусури остават четиримата мускетари, които буквално придвижиха демокрацията в България до преди да се появи царят и разпада на това правителство. Много работа беше свършена, много работа за международния авторитет на България и за самата промяна, която е колосална. Ние не ще може да осъзнаем още тридесет години, че съвсем по друг начин живеем. Сега защо няма лидери – защото през тези години много от хората, които са умни и интелигентни и стават за лидери, се отказаха. Може би по природа тези не са родени лидери, но имаше нужда от едни по-умни и умерени хора, мъдри, да кажем като Николай Слатински сега ми идва на ума. Освен това самата подмяна на дясното стана великолепно, защото в левия сектор се изредиха четири-пет души, преди секретари, генерални секретари, все по-неуспешни и по-неуспешни. И се вижда, че една стара партия с традиции общо взето не може да изкара от толкова големия си състав, който все повече намалява, един държавник, един политик дори от класата на Първанов, който беше общо взето слаб президент и слаб генерален секретар. Но времето го издигна, ДПС помогна и с краха на Петър Стоянов общо взето почна началото на края. Сега те ще се явят нови лидери и може би тези момчета, които сега се заеха с политиката, те ще направят нов тип лидери – министър-председатели, министри, които ще са рационални, и не идеологически толкова конфронтиращи се. Защото както виждам, тяхната партия ще бъде център и не център-ляво – това център-ляво е за заблуда на противника. Ще бъде център, а те са десни хора. И това е само и само тактически, за да се привлекат колкото може по-различни слоеве от обществото, които не знаят за кого да гласуват или гласуват на инат. Какво ще стане – ще видим след няколко месеца. Но аз съм обнадежден, че демократичните сили, включително и левите на Мая Манолова и Татяна Дончева ще имат партньори, сериозни партньори в бъдещото Народно събрание. И там виждам дори и ролята донякъде – ще видим, как ще го преглътнат сините специално – и на хората от „Позитано“. Защото в момента правителството има няколко души червени, които се справят отлично с работата си, показаха характер, показаха познание – учудващо, изненадващо, но затрогващо. За мен поне е много интересен министърът на правосъдието – той колко години, от 30 години все беше депутат, лявото крило та лявото крило. Да ви кажа честно, мислех, че е някакъв мухльо, с което не искам да го обиждам, но сега в момента се оказа един много добър министър на правосъдието. Така че грешката е била в мен, не съм бил достатъчно внимателен в моите преценки. И затова мисля, че ако се стигне до някакво споразумение с такива експертни хора да влязат в следващо правителство, това ще бъде чудесно.

Цоня Събчева