МненияВИЖ ВСИЧКИ

Проф. Румен Гечев: Ако цялата пара на протестите и на промяната бе да премахнат охраната на главния прокурор, то това е доста тъжна равносметка

15 септември 2021 | 10:00

Снимка: Радио "Фокус"

Проф. Румен Гечев, заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.

Водещ: Инфлацията гони рекордното за последните години равнище от около 5%. Скачат драстично цените на домати, краставици, хляб. Поскъпват основни стоки и услуги. Има растеж и в цените на горивата. Това показва експресното проучване на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, направено в периода от 26 август до 1 септември. От синдиката предупреждават за стагниране на икономиката, висока инфлация, на фона на нисък икономически растеж и проблеми със заетостта. Докъде ще ни доведе поредното драстично увеличение на цените, което усещаме вече по джобовете си, пазарувайки всеки ден? Наш гост е проф. Румен Гечев, заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Проф. Гечев, плашеща ли е тази инфлация от 5%?
Румен Гечев: Няма място за паника. Всъщност инфлацията от 4,5-5% не е толкова страшна, но все пак тя е притеснителна, от гледна точка на това, че години наред инфлацията беше около 1%, 1,5% до 2%. В някои случаи имаше дефлация през последните четири-пет години и в Европа, и в България. Имаше едно, така да се каже, необичайно стагниране на цените поради редица причини. Но сега инфлацията е по-висока и в Европа, и в България и за това има няколко основни групи фактори. Първо, постепенното възстановяване на икономиката, на световната икономика и в това число на европейската, доведе до по-голямо търсене на суровини, на енергийни източници. И особено при енергийните източници, които са по принцип основният двигател на по-силни импулси на инфлация, има доста тревожни новини, защото ще ви дам един пример: природният газ миналия октомври беше около 180 евро за 1000 кубически метра, сега ще се изненадат слушателите, ако разберат, че от миналия октомври е бил 180 евро, сега е 680, очаква се да прекоси 700 евро за 1000 кубически метра, което е два пъти и половина повишение само за една година. И това е силно притеснително. Освен природният газ, то е свързано с цените на петрола и петролните продукти. Петролът се движи на нива около „Брент“ пазарът около 74-75 долара на барел, при положение че се движеше около 62-65 долара на барел в същия период на миналата година. Т.е. цените на горивата, поради засиленото търсене и проблеми в предлагането, цените ще растат в целия свят, ще растат и в България. Както знаем, всички икономики в една или друга степен пряко или косвено са повлияни от цените на енергоносителите. На второ място, втората група причини за повишението на цените е фактът, че Ковид-19 в значителна степен разстрои веригите на доставки на суровини, на полуфабрикати, на крайна продукция в световното стопанство, което наложи реорганизиране на производствата в Европа и в САЩ, а и в Китай, поради което такава реорганизация на производството и проблеми в производството въобще предполага по-малко предлагане, основно на физически стоки, но също и на услуги, което също породи проблеми. Ще ви дам един пример. Една от причините за забавянето на производството на леки коли, в това число и повишението на техните цени, особено през последните една-две години, се дължи на нещо на пръв поглед дребно, но всъщност то е много важно. Оказва се, че производството на чипове е дефицитно, тъй като значителна част от произведените чипове, основно в Китай и в Тайван, основно в Китай, се използват за производството на компютри. И тъй като в последните две години, особено заради Ковид, търсенето на компютри рязко нарасна, поради простата причина, че ученици и студенти минаха на онлайн обучение, редица бизнеси също минаха на онлайн комуникации, което повиши търсенето на компютри, респективно изведнъж най-важната част на компютъра – неговият мозък, чиповете, се оказаха недостатъчни, а те се използват и в бордните компютри на колите. Просто давам примери, поради които се забелязва тази тенденция на увеличението на цените. Освен това третата група причини е по-високият растеж на световната икономика тази година, след особено кризисната 2020 г., и това повишение на брутния вътрешен продукт и в световната икономика, и в Европейския съюз, а и в България – подчертавам, спрямо ниската база от миналата година, също води до повишение на търсенето на стоки, на полуфабрикати за производителите. И последното, не по значение обаче, е, че бяха наляти по оценка между 13-14 и 17-18 трилиона долара общо в световната икономика като анти-Ковид мерки в помощ за семействата, помощ за бизнеса, в това число и в България. И като съчетаете тези, сега да ги обобщим, две основни групи причини – поскъпването на суровините, материалите и енергията, съчетано с проблеми в производството, от една страна, и от друга страна – наливането на значителна парична маса в обръщение, това винаги води до повишение на цените.
Водещ: А то докъде ще ни доведе, проф. Гечев?
Румен Гечев: Повишението на цените – зависи какво е повишението. Ако повишението на цените е в рамките на около 3,5-4%, няма причина за особени притеснения. Но инфлация, която ще е 5 и над 5 – 6-7%, за едни икономически субекти представлява добра новина, за други е лоша новина. Например добра новина е за държавата, във всички държави – от една страна, защото постъпленията примерно в българския бюджет от ДДС ще нараснат при по-високите цени, същевременно държавният дълг, който е в български левове, ще се обезценява. Това ще бъде добре за някои производители в България, ако цените растат за техните групи стоки и ако цените на крайната им продукция растат по-бързо, отколкото на суровините и материалите, които купуват. Но не е добре за широката част от обществото, защото обикновено при инфлация, особено когато тя е по-висока от 5-6%, има една ясна тенденция, че доходите изостават от нарастването на цените, поради което покупателната способност на всички, в това число и на българите, пенсионери, работници, служители ще намалее. Така че зависи, за кого говорим. И пак ще кажа – ние говорим в случая за инфлация, която би била в рамките на 4,5%, 5%, 6%, 6,5%, 7%, защото ако инфлацията е двуцифрена, тогава вече нещата стават доста по-сериозни.
Водещ: При това положение какво трябва да се направи с доходите на хората? Синдикатите пресмятат, че за издръжка на тричленно семейство са необходими над 2000 лева месечно, а според тях минималната заплата трябва да се увеличи със 17%, т.е. да стане 760 лева, а за догодина направо настояват тя да стане 1000 лева, което отсега може да се стори невероятно, но кой знае. Как да се справят хората в тази ситуация?
Румен Гечев: Съвсем логично е да се очаква от синдикатите, това е и тяхното задължение – да оказват натиск за увеличение на доходите. Само че тук трябва да има определен баланс, тъй като основната задача, която предстои пред европейската и българската икономика, е какво да се направи, за да се увеличи производството. Защото няма как да се увеличават доходите, ако не расте брутният вътрешен продукт. Защото ако доходите растат изпреварващо спрямо инфлацията, тогава инфлацията става още по-силна и вместо да се ограничава инфлацията, вместо да се увеличава, тя се усилва – както се казва, налива се бензин в огъня. Затова има едно много ясно доказано през столетията правило – че увеличението на доходите трябва да бъде, макар и с малко, но забавено темпо спрямо темпа на увеличението на брутния вътрешен продукт. Т.е. препоръките на синдикатите трябва да се имат предвид, само че винаги в сравнение с онова, което може да се направи в българската икономика, така че да расте производството на стоки и услуги. И в тази връзка, като говорихме за инфлацията, тук за България има една доста неприятна тенденция. Трябва да имаме предвид, че ние се намираме в условията на паричен съвет. Един от основните компоненти на Закона за паричния съвет е фиксираният курс на лева към еврото и от тук има един обаче сериозен проблем: проблемът е, че ако инфлацията в България е с по-висока динамика, отколкото инфлацията в Европейския съюз, какъвто е случаят в 1997 г. досега, при по-рязко увеличение на инфлацията и разтварянето на ножицата на инфлацията между България и останалите страни от Еврозоната, може да доведе до много неприятни последици. Ще ви дам един пример. Като гледам как се развива търговският дефицит, в първите седем месеца на 2021 г. търговският дефицит на България е нараснал с 80% спрямо същия период на миналата година. И ако цените на вътрешния пазар в България растат по-бързо – да речем с 6-7% спрямо 5% дори в Европейския съюз, останалите страни-членки, това би означавало, че такава инфлация, по-висока в България, би стимулирала още повече вноса, тъй като на вносителите ще бъде изгодно да продават на по-високи цени в България, да прибират повече левчета за една и съща стока – 1 евро все така струва само 2 лева. И по този начин ще възникне проблем за българските износители и обратно – ще бъдат стимулирани вносителите в България. Не е нужно човек да е икономист да разбере, че такава тенденция би била крайно неприемлива и крайно неприятна и за икономическия растеж, и за неговата структура в България, разбира се, и за доходите на българите. Искам да кажа, че за доходите трябва да се внимава, но проблемът на доходите се решава през българското производство на стоки и услуги, а не през просто завишение на доходите, защото не ни стигат средствата за осигуряване на добър жизнен стандарт.
Водещ: Какви управленски решения диктува ситуацията?
Румен Гечев: О, те са многопосочни управленските решения. Например, в близките месеци или година не се очертава значимо увеличение на чуждите инвестиции, което ще рече, че българската държава, правителството и съответните правителствени агенции трябва да предприемат комплекс от мерки за стимулиране на българските инвестиции. Защото банките в България са пълни с пари, десетки милиарди долари буквално са замразени, защото няма, според банките, печеливши и обещаващи бизнес програми, бизнес планове на българския бизнес. Нито една голяма чужда фирма не е дошла в България през последните 15 години. Не виждам и някоя голяма българска фирма-производител, която да разраства производството си. Т.е. ние доста изоставаме с крупните инвестиционни проекти в областта на индустрията, в областта на енергетиката. Замразили сме крупни проекти, които всеки български гражданин знае, че бяха провалени през последните години – и „Южен поток“, сега и забавянето на „Турски поток“ и свързването на системата с гръцката система и доставки на природен газ; изумителните загуби, които трупаме с АЕЦ „Белене“, което отдавна трябваше да бъде построено и вместо сега да треперим за цените на тока, да печелим стотици милиони евро от износа на по-евтин български ток. Това вече е сюжет в друг разказ. Така че нищо не правят правителствата в последните години за публично-частното партньорство и за използването на фискалната политика на държавата, на бюджетните разходи за стимулиране на растеж. Ето и сега тази актуализация на бюджета, която предприехме, тя всъщност решава остри проблеми, възникнали с Ковид-19, но всъщност ние не отделяме нито един лев за преки инвестиции, заедно с частната инициатива и частния бизнес, за да реализираме проекти, които биха дърпали икономиката нагоре.
Водещ: Проф. Гечев, не мога да не ви попитам, вие имате със сигурност кошмарни спомени от началото на 1997 г., когато беше времето на голямата икономическа и политическа криза – тогава бяхте вицепремиер. Такива събития дебнат ли ни сега?
Румен Гечев: Такива събития не ни дебнат, тъй като да припомним, че в края на 1996-1997 г. кризата беше породена от една дълбока криза на банковата система, която в продължение на пет-шест години беше жестоко ограбвана. И от раздадените лицензи на 80 банки в малка България от тогавашния Управителен съвет на БНБ се оказа, че повечето от половината банки са създадени само за грабеж. Бяха ограбени спестяванията на хората и бяха разбити надеждите на десетки фирми, които разчитаха на тези банки, където имаха сметки за осъществяването на своята бизнес дейност. Така че втората половина на 1996 и началото на 1997 г. българското общество, не само отделна партия или коалиция, трябваше да платят цената на този безпаметен грабеж. Но слава Богу, че тогава се намери решение на този проблем с разработването на Закона за Паричния съвет, втората половина на 1996 г. И да използвам случая да припомня, тъй като има доста голяма дезинформация в българското общество, но лично аз като министър на икономиката, заедно с колегата Димитър Костов, който беше министър на финансите, внесохме Паричния съвет в бюджетна и икономическа комисия на Народното събрание през есента на 1996 г. и се оказахме прави, тъй като въведеният Закон за Паричния съвет, макар и със закъснение, в средата на 1997 г… Да отворя една скоба: той беше въведен със закъснение заради организирания преврат с погрома върху българския парламент, в резултат на което тези, които организираха погрома, откраднаха от българите още около 300 милиона долара заради изкуствено надутия валутен курс. Но така или иначе, с приемането на Закона за Паричния съвет и неговото въвеждане – ето, от 1997 г., средата, досега инфлацията в България се намираше под значителен контрол, благодарение не само, но и на фиксирания валутен курс. Така че няма в случая никакви индикации, че такова нещо може да се повтори, тъй като банковата система в момента се намира под контрола и на нашата централна банка, и на Европейската централна банка. Ние вече сме членове на Банковия съюз на Европа и няма как да се повторят тези събития, тъй като Европейската централна банка няма да позволи повторен такъв масов грабеж на мошеници, които излъгаха българския народ тогава, преди толкова години.
Водещ: Проф. Гечев, повишената инфлация дали няма да ни попречи, да забави влизането ни в Еврозоната?
Румен Гечев: Инфлация, която е от порядъка на около 4-5% не би могла да ни забави, поради простата причина, че няма как в България да има инфлация 4-5%, а в Еврозоната да няма инфлация, защото преди малко ви казах, че за съжаление тенденцията е на задълбочаване на търговския дефицит на България. Вярвам, че този търговски дефицит се дължи основно на вноса на енергийни източници от Русия, от Близкия изток, също вноса на стоки от Китай и други страни. Но тенденциите на инфлация и в САЩ, и в Европейския съюз също са налице. Следователно не е проблем, пак казвам, ако инфлацията е в границите на няколко процента. И ако тя е същата, а по-добре да бъде и малко по-малка от инфлацията в Еврозоната, това няма да бъде проблем за България.
Водещ: И на финала не мога да не ви попитам: завършва 46-ят парламент, вие сте част от него, заместник-председател сте на Комисията по бюджет и финанси – с какво ще го запомните, каква равносметка му правите?
Румен Гечев: От една страна, лично аз и колегите от „БСП за България“, които работихме в бюджетната комисия, сме доволни, че въпреки опитите за разпалването на хаоса и саботирането на актуализацията на бюджета, все пак нашата партия първа индикира преди изборите и след изборите, през април, предните още тази година, че няма как България да мине без актуализация на бюджета, с оглед на очертаващите се тенденции и проблеми и с Ковид-19, и с другите икономически проблеми, за които стана дума. Така че успяхме да направим актуализация на бюджета и да гарантираме финансово спокойствие на държавата и на българите до края на годината. Но това е огромно разочарование. И може би доброто от цялата тая работа, мисля, би трябвало за повечето българи да стане ясно, че всъщност обещанията за промяна всъщност станаха обещания за подмяна. Защото стана съвсем ясно, не само за нас, които бяхме вътре в пленарна зала, че партиите, които се биеха в гърдите, че ще правят промяна, всъщност техните конкретни стъпки бяха към стопиране на промяната, към подмяна на обещанията на промяната. Предложени бяха проектокабинети, които бяха предложени по такъв начин, че бяха абсолютно неприемливи и по начина на предлагането, и по кадровия им състав. Освен това, бих искал да кажа голямото разочарование – така наречените „партии на промяната“ постъпиха… направо измамиха избирателите си, защото между изборите от април месец и юли месец имаха достатъчно време да си подготвят проектозаконите и примерно за Специализирания съд, Специализираната прокуратура, главния прокурор. Не беше ли възможно, ако не от първия ден, от втория ден сутринта в 9.00 часа да бяха внесли тези проектозакони и отдавна, няма никакъв проблем парламентът да работи активно една седмица – да бяхме забравили за приемането на тия закони. Но очевидно, че тези хора нямаха никакво намерение на дело да променят съдебната система и се сетиха сега, в последния ден – утре, да се опитваме, моля ви се, как да сменим охраната примерно на главния прокурор, макар че няма главен прокурор в света, който да е без охрана, между впрочем, доколкото ми е известно. Но ако това беше цялата пара на протестите и на промяната – да променят охраната на главния прокурор, то това е доста тъжна равносметка. Но да се надяваме, че избирателите ще прогледнат и ще им стане ясно къде е истинската промяна и къде е истинската измама.
Водещ: Изненадва ли ви, че за нов проект се готви именно икономическият екип на служебния кабинет? Нов политически проект със служебните министри Петков и Василев.
Румен Гечев: Това е малко като нероден Петко. Нека да видим първо какво конкретно ще бъде предложено. Но ние сме демократична страна, всеки може да прави, каквото си иска. А в крайна сметка нали се борехме за демокрация, да има възможности за нови идеи, за нови партии. Нека да видим не само личностите. Да видим, ако ще има такава нова партия, да видим какви цели има тя, какъв характер има. Друг е въпросът, че е доста странно, поне в световния опит аз не се сещам някъде служебно правителство така да е направило крачка встрани и да е почнало да се занимава с политика. Може би са прави някои анализатори, които търсят някакви сходства, ако си спомняте, с маневрите, които направи френският президент Макрон, който беше в правителството на социалистите, без да е член на Социалистическата партия, но той излезе от правителството няколко месеца – не помня дали два, три, четири месеца преди изборите, направи си нова партия, успя да спечели, след това спечели и президентските избори. Но това е друга история. В българската история е малко по-различно. Дано да бъде с добър край, в което не съм абсолютно сигурен.
Цоня Събчева