МненияВИЖ ВСИЧКИ

Георги Харизанов: Намираме се в ситуация, която изисква много спешни, експертни решения от подготвени хора, с директни контакти и с огромно доверие в Европа

08 април 2021 | 11:00

Снимка: Радио „Фокус“

Георги Харизанов, изпълнителен директор на телевизия „Европа“, член на ГЕРБ и основател на Института за дясна политика, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Какви са фантасмагоричните и какви – реалистичните сценарии след изборите? Достатъчна ли е злобата срещу ГЕРБ и Борисов, за да се управлява държавата? От „Има такъв народ“ казват: никаква коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС. Казват „Не“ на коалицията, но приемат ли подкрепата на който и да е депутат от тези партии, защото ако не приемат подкрепа, как ще им излезе аритметиката с 92-ма депутати от 121 необходими, при наличието на три партии, които засега декларират някаква близост? По тези въпроси разговаряме с Георги Харизанов, изпълнителен директор на телевизия „Европа“, член на ГЕРБ и основател на Института за дясна политика. Г-н Харизанов, защо ГЕРБ не можа да постигне по-висок резултат?
Георги Харизанов: Причините са много. Така зададен въпросът, той би могъл да бъде съотнесен и към всички останали участници в изборите. Но причините са: изхабяване, грешки, натрупани през годините, здравна криза, икономическа криза. Още повече, някъде прочетох днес една духовита мисъл, че в България си избират управляващи, за да са им виновни за всичко. От 12 години насам ГЕРБ са виновни за всичко. Но ГЕРБ е феноменът на петте поредни победи на парламентарни избори и това е по-скоро необичайното, отколкото това, че популярността на управляващи в края на мандата им спада.
Водещ: Това не бе ли отчетено преди изборите в ГЕРБ, не бе ли направен анализ как би могло да се минимизира?
Георги Харизанов: Не съм участвал участвал в срещи, в които се правят такива анализи и т.н. Според мен, съдейки по кампанията, е било отчетено, тъй като, както и вие сте забелязала, като човек, който отблизо следи политическите процеси, кампанията на ГЕРБ беше мека, беше обърната към хората, беше изцяло въздържаща се от атаки към конкуренти, към опоненти, не се коментираха други партии, не се коментираха други кандидати, коментираше се само свършеното и какво има още да се върши. Така че явно е дадена сметка за това, че има много силни настроения и че всеки отговор на критика, отговор на обида, отговор на агресия би засилил тези настроения. Целта е била да се смекчат. Така че на въпроса ви мога да отговоря така: най-вероятно са си дали сметка, пак казвам, съдейки по кампанията.
Водещ: Достатъчна ли е злобата срещу ГЕРБ и Борисов, за да се управлява държава?
Георги Харизанов: Е, късият отговор на това нещо е, не, разбира се.
Водещ: А дългият?
Георги Харизанов: Дългият отговор е, че се намираме в ситуация, която изисква много спешни, експертни решения от подготвени хора, с директни контакти и с огромно доверие в Европа. Ако искате, мога да го повторя пак, защото аз си го запомних това изречение: необходими са бързи и експертни решения от много подготвени хора, с огромни контакти и огромно доверие в Европа. Проектът на Плана за възстановяване и устойчивост, който беше върнат със забележки от Европейската комисия, трябва да бъде отново подготвен и отново внесен, и одобрен от парламента, и депозиран там до 30-ти април, след което трябва да се задействат всички възможни контакти и лостове на въздействие и на доверие, за да може този план да бъде одобрен и България да получи максималната финансова рамка, която й се полага по този план за възстановяване, и то по начин, който би бил най-ефективен за българската икономика и за българските граждани, за всеки един от нас. Първо заплащане трябва да стане в началото на лятото, 10% от целия бюджет. Имаме по зелената сделка и нееднозначното намерение спрямо Европейски съюз за затваряне на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. Имаме да решаваме проблема с договорите на двете „американски“ централи там, по начин, по който да не излъчим сигнал към чуждите инвеститори „Никога повече не идвайте в България“ – нещо, което би могло да се окаже фатално за ускорения растеж на българската икономика в следващите години. Имаме да запазим отношенията си с Турция, които да ни предпазят от бежанска вълна. Имаме да договаряме още изключително много важни неща с Европейския съюз. Имаме да решаваме проблем със Северна Македония. Имаме да оправяме транспортни коридори, засягащи Западни Балкани и пряко засягащи българската икономика и развитието на изостанали български региони, като Северозапада и Югозапада. Противно на всякакви мнения и въпреки успехите си със санирането, Благоевград продължава да е един от градовете с най-ниска средна работна заплата в България. Това може да стане през изграждане на транспортна инфраструктура, свързаност и развитие на търговията и индустриални зони. Така че нещата за вършене са толкова много, че донякъде не си обяснявам защо продължават да се занимават с Борисов и да обясняват как едва ли не той е загубил изборите и всяко второ изречение в думите им да е „Борисов, Борисов, Борисов“, а не това, което има да се върши, защото то е плашещо като обем, плашещо като експертиза, като ниво на познания, като ниво на политически контакти, като ниво на доверие в Европейския съюз, на лично доверие и всяко поотделно е трудно постижимо. И на мен ми е много интересно защо, след като Борисов е загубил тези избори, опозицията говори за нови избори. За пореден път ставаме свидетели на тежко шизофренно поведение, и то от хора с изключително диспропорционално за постигнатия им резултат самочувствие. С резултат от 4% да обявяваш на партия с 25-26%, че е загубила изборите и да казваш „Те ги загубиха, ама ние искаме нови избори“ – защо? Защо? Управлявайте, изпълнявайте си обещанията.
Водещ: Г-н Харизанов, вие подредихте неотложните управленски задачи – и аз се боя, че това е изключително краткият им списък, но дори този кратък списък е не просто плашещ, той е стряскащ. Сега е 7-и април. Предполага се, че парламентът ще се конституира от 12-и април. Вие виждате ли, как в един кратък срок от две седмици нещо изобщо реално може да се предприеме, камо ли да се реши?
Георги Харизанов: Много сте права.
Водещ: Сроковете не просто чукат на вратата, те ритат по вратата.
Георги Харизанов: Много сте права, че е стряскащ, да. Да, плашещ и стряскащ е. Изключително подходящи епитети за всичко, което трябва да се свърши сега, веднага от знаещи, подготвени, можещи политици, които моментално могат да синхронизират всички свои намерения с европейските и евроатлантическите партньори, и моментално могат да превърнат тези намерения в документи, в планове и в проекти, които да бъдат бързо приети и одобрени от българския парламент, после от Европейската комисия и т.н. Да. И това не е изненада, това се знаеше преди изборите. Това се знаеше преди много време. И това е процес, който тече. Единственият въпрос важен, на който трябва да се отговори, е дали той ще бъде прекъснат или продължен. И това не е тема, която трябва да бъде разглеждана тяснопартийно и да се обвиняваме в партизанщина, и че ако някой каже, че тоя процес трябва да бъде продължен, защото е важно за всички, моментално да бъде обявяван за гербаджия, за бойковист и т.н. Важно е какво има да се свърши. И всички знаят каква е характеристиката…
Водещ: Вие виждате ли тези хора, които ще го свършат?
Георги Харизанов: По никакъв начин не казвам, че в различните партии няма знаещи хора. По никакъв начин не казвам, че в различните партии няма подготвени хора. Това, което казвам, е, че доверие, контакти, познанства, уважение са неща, които не се дават даром от ден първи, защото някой е постигнал добър резултат на изборите. Това са неща, които се заслужават в годините назад и в годините напред. И не се случват за един ден. Някой ще каже: аха, ето, значи сега тук на всяка цена трябва да подкрепим, защото щели да ни създадат проблеми в Европа. Не казвам и това. Единственото, което казвам, е, че политиците, или поне тези, които претендират да са отговорни, а не само да врещят по студията, трябва ясно да кажат, какъв е техният план за изпълнение на тези конкретни, изключително, изключително важни задачи. Между другото, ето ви още едно противоречие – всички казват „Борисов раздава пари наляво-надясно, продънил е бюджета“. Кой ще го актуализира този бюджет, кога? Ако сте прави, ако не сте излъгали. Приемаме, че не са излъгали. Слагам всички под един аршин, но добре, някои от опозиционните лидери приемаме, че не са излъгали за това, че са раздавани пари на килограм и че бюджетът е продънен. Кой ще го актуализира, кога? Кой ще предложи новата финансова рамка, кой ще гласува актуализацията на бюджета, кой ще договори взимането на нов дълг, при какви условия, кога? Българският бизнес и следващия месец ще си чака плащанията, този, който е на подкрепа заради коронавируса, ще чака и по-следващия. И тези пари са ни важни сега. Много се говореше за бавенето поради административни процедури. ОК, имаше го, факт – две седмици, месец. Ако станат три? Ако станат четири? Не виждам как ще се разрешат тези въпроси. И това е обективно наблюдение. Пак казвам, не е време в момента да се държим партизански. Не виждам никаква конкретика по истински важните теми.
Водещ: Г-н Харизанов, ами ако такава конкретика като познание изобщо липсва?
Георги Харизанов: Тези дни се говори само кой колко процента бил взел и т.н. Няма нищо по същество казано от нито един политик в последните дни по тези неща, а те са истински важните и политиците затова са избрани.
Водещ: Ама те ако нямат познанието да формулират тези неща, как да ги кажат? Ако не ги знаят и не могат да ги обяснят, как да ги кажат? Те си говорят хората това, което знаят. И тук е големият въпрос: разбрахме ли през цялата кампания какво всъщност знаят политиците, които избираме?
Георги Харизанов: Аз се съмнявам, че знаят. Ето, ето, за да излезем от партизанската рамка, в която всеки е подозиран в момента и всеки бива сочен с пръст. Аз дълбоко се съмнявам, че да речем един Георги Ганев не е наясно с всичко, което ви казвам. Той е човек, който изключително добре познава икономическите процеси и икономическите лостове и съм сигурен, че той е много по-наясно от мен за това, за което говоря. Но това е един народен представител от партия с 20 депутата. Другите 220? ОК, вадим управляващите, ОК, вадим т.нар. партии на статуквото. И в БСП, и в ДПС има хора, които са пределно наясно с всичко, което говорих току-що, и пак казвам – много по-наясно от мен. Но според новите заявки каква ще е тази управленска конструкция? Ние по дефолт изключваме – не ние, извинявам се, партиите на протеста по дефолт изключват, както ги нарича Мая Манолова, по дефолт изключват т.нар. партии на статуквото. Да де, ама това, за което досега си говорим, като експертиза и познания, го има в партиите на статуквото. За партиите на протеста не съм много убеден.
Водещ: Чакайте сега, лесно се изключват партии от статуквото, обаче кой ще гласува коалиционното правителство на партиите от протеста? 92-ма депутати от изискуеми 121 няма как да направят правителство, ако не получат подкрепа от депутати от партиите на статуквото. И тогава от партиите на протеста не трябва ли ясно да заявят: ние не искаме коалиция с тях, но искаме подкрепа от тях. И съответно партиите от статуквото да си направят изводите оттук нататък каква ще е политическата им цена. Както и партиите от протеста. Не е ли така?
Георги Харизанов: Вижте, имам един апел за коректност – нека не спекулираме с подкрепата. Ако вие, бидейки партия с 15 депутати, ако предложите добро законово решение – добро решение за сформиране на кабинет, добро решение за проект за нова Конституция, добро решение за съдебна реформа или за което и да било, и то получи подкрепа в зала, това не значи, че вие сте влезли в договорки или сте станали коалиционен партньор, или сте се прегърнали, гушнали, купили и продали с депутатите, които са ви подкрепили. Подкрепата е доброволен, необвързващ акт от страна на народни представители, които са избрани в лично качество като такива от българските граждани. Тя не задължава, тя не е да окаже подкрепа, помощ и не поражда задължения и не може да бъде използвана. Вие не можете като вносител на някакво предложение в зала да кажете „Отказвам се от тези 5 гласа от ДПС, защото не ми харесват“. Те са го подкрепили. Това прави ли ги част от някаква договорка? Вие може лично да не ги познавате – те са ви подкрепили. Нека не спекулираме с подкрепата. Важно е, кой управлява, важно е кои са хората, които влизат сега, веднага, подготвени, знаещи, можещи, пак казвам, с контакти, с доверие, с уважение, не само в България, и във всички наши важни партньори – Европейски съюз, НАТО, и започват в бърз темп да изпълняват всичко, което ние сме принудени да изпълним и притиснати от срокове да изпълним. Това е важното. А не подкрепата.
Водещ: Г-н Харизанов, необходимо е много важно уточнение, защото оттук нататък избирателите със сигурност ще заговорят и за двойните стандарти. Когато ГЕРБ управляваше и получаваше подкрепа от ДПС, се заговори за задкулисна, скрита коалиция с ДПС. Така ли беше? Така беше. Как тази коалиция в близкото минало беше опасна, скрита, токсична, а една бъдеща коалиция със сходна по логиката подкрепа между протестиращи и статукво ще бъде полезна и добра? Малко е двоен стандартът, не намирате ли?
Георги Харизанов: А, не е малко, не е малко, не е никак малко. И това, че ДПС в няколко важни гласувания, които са, между другото, по безспорни, безспорни, абсолютно безспорни икономически, отбранителни, външнополитически, енергийни и подобни теми – абсолютно безспорни гласувания, абсолютно от полза за цялото общество – да, на тези гласувания ДПС гласува заедно с ГЕРБ. Няма никакъв спор, това е факт, може да се види и в протоколите от заседанията на парламента. Нека видим вотовете на недоверие. Нека видим заседанията в комисии. Нека видим други законопроекти, нека видим други теми. Нека видим поведението на ДПС по време на протестите лятото. Нека видим това, че те от лятото искат оставката на правителството заедно с протестиращите. Това уйдурма ли е, коалиция ли е? Как така? Изобщо, конспиративното мислене никога не ми е било присъщо и силно се надявам да се отнасят всички към всички партии, избрани от всички български граждани, със същото уважение, с което те искат да се отнасят и към тях. Никой не е казал: гушнаха се, прегърнаха се, разбраха се, договориха се, купиха се и се продадоха за „Демократична България“ и ДПС, когато в края на оня протест на Росенец пяха заедно химна и пиха бира на плажа. Такива неща се случват. Те са хубави – лошо ли е това? Лошо ли е, когато важно и добро решение на България по отношение на финансова политика, външна политика или превъоръжаване бъде подкрепено от политическия ти опонент? За каква уйдурма става въпрос? Да, двоен аршин, много сте права. Просто посочих още една-две причини, поради които сте права.
Водещ: Много е важно, какво ще се случи оттук нататък. Всички варианти за коалиция многократно вече са обсъждани. Очертава ли се реалистичният и как ще се стигне до него или май ще си останат на хоризонта предсрочните избори?
Георги Харизанов: Нека кажем какво не решават предсрочните избори. Предсрочните избори не решават темата с актуализацията на бюджета, предсрочните избори не решават темата с Плана за устойчивост и възстановяване на Европейския съюз, предсрочните избори не решават темата със Зелената сделка, със затварянето на ТЕЦ-овете, предсрочните избори не решават въпроса с регулярните плащания и с покритието на обезщетенията към бизнеса и към българските пенсионери, изобщо, това са темите, които предсрочните избори не решават. Предсрочните избори може би ще доведат до спад на политическото напрежение. Казвам може би. Тези доведоха ли до такова? Като гледам първите три дни – не. Никой не говори по същество за политика, всички продължават да замерят с обиди наляво и надясно – едните били такива, другите били онакива, на едните избирателите били такива, на други избирателите им били онакива, пък едните били загубили, пък другите с 4% били спечелили. Доведоха ли до успокояване тези избори? Доведоха ли до ново качество на политическия разговор? Доведоха ли до сформиране на някакъв страхотен парламент, от който всички са възхитени? Доведоха ли до нова вълна на доверие и енергия българското общество? Защо възлагаме нереални надежди на едни предсрочни избори по средата на лятото? Какво ни кара да мислим, че те биха довели до нещо по-различно и биха разрешили тази ситуация, ако приемем, че тя е патова? Отговорното поведение на политиците в момента е да седнат и да си говорят за конкретни неща, които трябва да бъдат свършени, и кои са най-добрите хора, които могат да свършат тези конкретни неща в интерес на цялото общество. Разбира се, има я партизанщината, разбира се, има го тяснопартийният интерес, разбира се, има ги сметките – какво ще си помислят хората, какво ще си помислят моите избиратели; ако има предсрочни избори, ще успея ли да си взема същия резултат, пак да вляза в парламента, пак да взимам хубава заплатка тука, пак да назначавам някакви хора, пак да съм важен, да ме дават по телевизора. Разбира се, че го има и това. Но тези, които мислят така, бързо излитат от политиката. Сега пак ще кажете, че намеквам нещо пък за тези, които много време са останали в политиката и те пети подред били печелили парламентарни избори. Не, нищо не намеквам. Хората го казват с гласа си, оставете дали аз намеквам нещо.
Водещ: Въпросът е, че в сряда премиерът отправи поредните оферти и те също бяха посрещнати остро, на нож.
Георги Харизанов: Този жанр – какво е искал да каже авторът, вече като че ли започва да става досаден на всички. Най-вероятно и на вас самата.
Водещ: Аз не ви питам, какво е искал да каже премиерът, а как ще се реши ситуацията, при положение, че всяко излизащо от ГЕРБ предложение се посреща с автоматично отхвърляне, без дори да се изслуша и вникне в него. И засега само от Борисов излизат предложения, докато от другите чуваме отхвърлянето им. Какъв е смисълът?
Георги Харизанов: Това, което каза Борисов, според мен бяха възможни варианти, пак. В неделя каза: аз давам най-добрите експерти, нека направим едно силно правителство, да вървим напред. Хората казват, че предлагал експертно правителство. Извинявайте, но най-добрите експерти в ГЕРБ са политически фигури, силно политически фигури. Какво експертно правителство е това с основните ти партийци вътре? Това експертно правителство ли е? Това е политическо правителство. Хората провидяха изведнъж експертно правителство. В сряда провидяха оферти. Премиерът изброи три варианта, първият от които всички се направиха, че не го чуват: ние сме победители на изборите и ще предложим състав на кабинет. Всички се направиха, че не го чуват. Второ, цяло лято всички протестираха и казваха „Искаме нова Конституция, Велико народно събрание“, и сега ако иска, да заповяда президентът, да си внесе проекта, който каза, че има и ще покаже след парламентарни избори, да отидем на Велико народно събрание. Пак няма проблем депутатите да се избират мажоритарно. Има партия, която специално за това настоява и с това са влезли в парламента. Ето, ще се удовлетворят и нейните искания. Мая Манолова после се включва във „Фейсбук“, казва: Борисов внася проекта си за Велико народно събрание. А бе, г-жо Манолова, слушайте ги внимателно тези интервюта. Опитайте се да слушате, не само да крещите. Президентът да си внесе проекта, за който президентът каза от миналото лято, спомняте си. Той каза: „Имам готов проект, ще го депозирам след изборите“. Значи, заповядайте. Ако считате и този вариант, само ви го припомням. Какви предложения и какви оферти? Изброяват се възможните варианти за развитие на сегашната ситуация: първи вариант, който е сигурен – предложение за състав на кабинет от победителя в изборите, от първата политическа сила, след провеждане на консултации; втори вариант – втората най-голяма партия, за която в аванс е казано, че ще й се даде подкрепа, ако проектът за кабинет на победителя в изборите не бъде подкрепен, победителят в изборите казва, че ще даде подкрепа за втората политическа сила; трети вариант – знаете, връчване на трети мандат, което най-вероятно ще доведе, ако не се подкрепят взаимно големите играчи при първите два варианта, даването на трети мандат най-вероятно няма да има никакво значение. Предсрочни изори, служебно правителство или сформиране на парламент, президентът си депозира проекта за Конституция, гласува му се, има в заявка дадена подкрепа от 75 народни представители. Ако и другите го подкрепят, се отива на избори за Велико народно събрание. Питате какви са вариантите – това са. Защо да са оферти и защо да са предложения? Има ли други варианти? Според мен са това.
Водещ: Ами няма, защото освен казаното от премиера засега чуваме само заклинания, не виждаме говорители на партии с ясни политически послания, визии, ангажименти. Изобщо, докога може да продължат вървящите в нищото монолози? Това се питаме.
Георги Харизанов: То може да продължи много дълго, но ще ни излезе много скъпо. На мен, на вас, на слушателите, независимо от това коя партия подкрепят, независимо от това дали са служители в държавния сектор или в частния бизнес, или са пенсионери. Това може да продължи много време. Конституцията не поставя законови срокове на провежданите консултации, преди да се излъчи кандидат за премиер, който да отиде в президентството и да вземе мандата. Спомняте си, колко време се прави Тройната коалиция. Спомняте си, колко време се съставяше сегашното правителство през 2017 г. Може да продължи много дълго, но ще ни излезе много скъпо на всички нас, без значение кой коя партия подкрепя. И се опасявам, че част от щетите, които могат да бъдат нанесени при дълъг политически вакуум, ще са изключително трудно поправими. Европейският съюз няма да седне да ни чака да се разбираме тук. После пак ще стане: „Що не ги догонваме?“ Ами, щото те не са спрели да ни изчакат, те също се развиват. Знаете тоя рефрен – защо продължаваме да сме на последно място? Никой не е спрял да ни чака. И сега пак няма да спрат да ни чакат. Някой ще каже – в Белгия от две години и половина стоят без правителство. Първо, не сме монархия, второ, не сме в сърцето на Европейския съюз и трето, за съжаление, 45 години сме били под руско комунистическо робство, а не сме развивали капитализъм от западен тип с индустрията и с търговските възможности на Белгия. Добре обичаме да даваме пример със западните държави, но е хубаво да сме наясно през цялото време, къде се намираме и когато си говорим, защо не ги настигаме, да имаме отговор и на този въпрос. Те няма да спрат да ни чакат.

Цоня Събчева