МненияВИЖ ВСИЧКИ

Доц. Георги Лозанов: През предизборната кампания не се получиха остри сблъсъци и това остави впечатление, че има някакъв задочен пакт за ненападение между основните политически сили

07 април 2021 | 18:01

Снимка: Агенция „Фокус“

Доц. Георги Лозанов, бивш председател на Съвета за електронни медии и преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, в интервю за Агенция „Фокус“ за предизборната кампания в медиите.

Фокус: Доц. Лозанов, каква според Вас беше кампанията в медийното пространство? Знаем, че тази година тя беше по-различна.
Георги Лозанов: Не знам чак дали беше по-различна, но имаше една голяма изненада в тази кампания. Очакваше тя да бъде много агресивна, тъй като има дълбоки противоречия. Тъй като започна с много силни атаки срещу управляващите с чекмеджетата, снимките, записите, с големите разкрития, които Божков правеше непрестанно през своя „Фейсбук“. Градусът беше много висок преди кампанията. И вместо през кампанията той още повече да се вдигне, той неочаквано спадна. Почти не се получиха остри сблъсъци. Не говорим въобще за някакви компроматни ходове, които се очакваха. Даже не един и двама наблюдатели предположиха, че съботата преди изборите ще се извадят някакви компромати, ще има някакви сблъсъци, нищо такова не се случи. Едва ли не очакваха новия Костинброд, никакъв Костинброд не се появи. Самият Божков по време на цялата кампания не направи никакви усилия да извади материали, с които да се опита да атакува управляващите. Това започна да оставя впечатление, че има някакъв задочен пакт за ненападение между основните политически сили и по някакъв начин потвърди хипотезата за експертно правителство, което да бъде широко подкрепено. За нещо такова говореше и Бойко Борисов в своето изявление в следизборната нощ.

Фокус:Дебатите по телевизиите помогнаха ли за това българите да вземат решение за кого да гласуват? Защо беше по-засилено участието на някои партии за сметка на други?
Георги Лозанов: Поначало в традиционните медии отдавна кампанията има малко влияние върху вота и това е поради начина, по който тя е организирана в Изборния кодекс. Тя е организирана така че политиците сключват едни договори и дори да има неплатени журналистически форми, в края на краищата всичко следва тези договори, които в основата са си за журналистически пиар и реклама. Заради това тази кампания нямаше усещането за истински дебат и сблъсъци като да кажем при американските, при които хвърчат искри и които след това променят избора на избирателите. Тук не се стига до такъв тип обрати. Заедно с това малките и по-агресивни в своята риторика партии, логично защото искат да влязат във властта, общо взето не бяха допускани да влизат в сблъсък с големите. Някак си всичко ставаше между партиите от статуквото и останалите. В два пояса всичко бе разделено, което също намаляваше силата на гласа.

Фокус:Защо според Вас Слави Трифонов взе толкова висок процент, въпреки че не участва в дебати? Каква роля изигра телевизия „7/8“ за неговия успех?
Георги Лозанов: Не вярвам телевизия „7/8“ да е изиграла кой знае каква роля. Макар че да имаш телевизия винаги е полезно. Ние знаем за няколко телевизионни проекта на политици в България. Нещо подобно се случи с „Има такъв народ на Слави“. Обаче по-голямо влияние имаше спомена за „Шоуто на Слави“, който през всичките тези 19 години беше един от най-гледаните, ако не най-гледания формат по телевизиите, и имаше голямо влияние независимо дали непременно ще бъде позитивно отношението към него или ще дразни хората. Слави има национално присъствие с място в общественото съзнание. Това е една от причините, разбира се, за този вот. Макар че аз до последния момент смятах, че те ще получат много по-малък резултат, даже не мислих, че ще влязат в парламента, защото едно е да харесваш един телевизионен образ и той да има телевизионен рейтинг и друго е като отидеш пред урните да гласуваш за него като политик. Това са два съвсем различни типа избор. Така че други фактори решиха резултата. Един от тези фактори е, че още от протестите лятото се очакваше някаква много сериозна промяна на политическата дъска, да се появят нови лица. Тези млади хора, които се включиха в протестите, от които започнаха протестите, имаше някакво очакване, че те ще бъдат новите политици. Нищо такова не се случи. Оказа се в крайна сметка, че единственото ново нещо е „Има такъв народ“. Слави Трифонов и неговите сценаристи от една част на публичността – медийната, отидоха в друга част на публичността – политическата. Така че гладът за нещо ново, нещо различно, ако щете за скандал или за купон, в крайна сметка повлия на избора за Слави. Друга причина е наказателният вот срещу управляващите. Много от хората, недоволни от управляващите, но които не можеха да стигнат до дълбочината и да се съгласят с някои от аргументите на „Демократична България“, която е ясният политически опонент на управляващите, предпочетоха да изразят своето разочарование чрез гласуването за Слави. Той взе голяма част от този протестен вот. Българите в чужбина гласуваха най-много за Слави, защото той е носител на един такъв трапезно-епидермален патриотизъм, който за хора, които са далеч от България и имат силно носталгично чувство, им влияе емоционално. Това им се струва връзка с България.

Фокус:В изборния ден лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направи няколко включвания във „Фейсбук“. Смятате ли, че това бе опит за опит за агитация?
Георги Лозанов: Не. Във „Фейсбук“ всичко става и всичко е възможно. Той не е все още под пряката регулация на Изборния кодекс, на Закона за радио и телевизия, където има вече някои ангажименти на СЕМ към интернет, но не към социалните мрежи. Социалните мрежи са нещо средно между частно и публично пространство и там всичко е възможно. Политиците твърде много се оттеглиха в социалните мрежи, престанаха да говорят с аудиторията чрез журналиста, а той е много важен посредник, защото чрез него аудиторията проговаря. Така политиците си осигуряват комфорта на монолога, когато говорят през социалните мрежи или в джипката си, която Бойко превърна в медия. Фактически истинското общуване с избирателите е чрез журналистите, които от тяхно име да зададат въпросите, които ги интересуват.

Фокус:И на тези избори някои електронни медии представяха социологически проучвания за това коя партия води преди края на изборния ден в разрез със законодателството. Някои представяха вота като ябълки, рали или велосипедно състезание. Защо се продължава тази практика за неспазване на Избирателния кодекс? Защо ставаме свидетели на това всеки път, когато има избори? Безсилни ли са отговорните институции?
Георги Лозанов: Не са безсилни, могат да бъдат санкционирани. Именно заради това, че в интернет и социалните врежи може всичко, много медии смятат, че тази норма е безсмислена, при положение, че има територия, до която можеш да стигнеш с едно кликване и да научиш тези неща. Някои медии смятат, че това им дава, ако не законово, моралното право да ги публикуват. Аз никога не съм подкрепял това, макар че разбирам тази логика. Не съм го подкрепял, защото е много важно в деня на размисъл да не си обект на атака. Да бъдеш оставен сам със собствените си мисли. Не бива да забравяме, че социологическите данни влияят върху решението. Те по един или друг начин са форма на пропаганда. Хората започват да се съобразяват с това дали искат да са от тези, които са избрали управляващите, дали искат да подкрепят тези, които им се струва, са в по-периферно положение. Видях такива тактики от някои медии, които са по-близки до определени партии, те започват да дават по-малки резултати, за да може по този начин да мобилизират вота.

Фокус:Защо според Вас продължава да не се включват социалните мрежи в ИК? Това влияе ли на вота и на взимането на решение на гражданите за кой да гласуват?
Георги Лозанов: Това е труден въпрос. Поначало регулацията на интернет е много сериозен проблем и голямо предизвикателство от правна гледна точка. Защото какво регулираш? До колко това пространство е публично и доколко не е частно общуване на приятели, които са се събрали. Още самото понятие какво е то, не е решено. Има големи концептуални въпроси, които не са решени, и те първо трябва да се решат, преди да се стигне до регулация на социалните мрежи.
Теодора ПАТРОНОВА