МненияВИЖ ВСИЧКИ

Андрей Ковачев: Не искаме да правим българин от някой, който се чувства македонец, а искаме омразата към страната ни да не бъде подклаждана

15 декември 2020 | 18:00

Снимка: Радио "Фокус"


Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация, заместник-председател на ЕНП в Европейския парламент, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“



Водещ: Премиерът на Северна Македония Зоран Заев прогнозира, че отпора на България за преговорната рамка на страната за членство в ЕС ще бъде преодоляна скоро. Какво означава в междудържавните отношения думичката „скоро“? Въпросът е към Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация, заместник-председател на ЕНП в Европейския парламент. На какво се дължи тази сигурност на македонския премиер и на неговите министри, че ситуацията с България ще бъде разрешена скоро, г-н Ковачев?
Андрей Ковачев: Това зависи само от тях. И ако са сигурни, то означава, че те са готови да изпълнят договора със съдържание за нашата обща история и че тази Комисия, която трябва да вземе важните решения за историческите интерпретации, основани на документите от съответната епоха и съответно да бъдат включени в учебните програми в Република Северна Македония, за да не бъдат младите поколения образовани с фалшифицирана, манипулирана история, която да води до омраза към българите и към България. То тогава ще имаме наистина напредък и Република Северна Македония може да започне много бързо преговори и да бъде приета преговорната рамка. Всичко е в полето на македонските политици и на Скопие.

Водещ: Това възможно ли е да се случи до края на годината? До края на месеца всъщност?
Андрей Ковачев: За тази година вече не става въпрос, но става въпрос дали ще се случи по време на португалското председателство в следващите 6 месеца. Тази година вече няма как. Забавянето беше толкова голямо от страна на Скопие, че няма как да се навакса за следващите няколко дни.

Водещ: Защо позицията на България остава все още неразбрана сред нашите партньори? Различни изявления говорят, че те не са особено наясно с изискванията ни по спора с Македония?
Андрей Ковачев: Има два елемента. Ние наистина дълги години, бих казал десетилетия, около 30 г. работихме изключително добронамерено с подадена ръка, с помощ, която предлагахме на нашите най-близки в Република Северна Македония и никога не сме си позволявали да бъдем критични, в международен план само сме помагали, не сме били примерно като Гърция, защото Гърция много ясно заявяваше своите претенции и то в продължение на десетилетия. А ние бяхме решили или българската държава по-точно беше решила да бъде наистина най-добрият смисъл на думата да работи за нашите, както ние ги смятаме, братя и сестри, да им помагаме във всичко, по никакъв начин да не излезе, че ние ги натискаме, обиждаме, нещо лошо искаме да им направим. Сега, има много български поговорки по този повод, когато правиш добро и накрая се оказва, че това добро не е много добре разбрано или пък е схванато като слабост, наивност, глупост. Това е много тъжно да се осъзнае и за нас, че добрата политика или политиката правена с любов, с най-близки чувства, да бъдем най-близки, да си помагаме във всичко, да не обиждаме по никакъв начин и то в продължение не на една-две години, а на 30 г., се оказва че не е оценена. Не е приета като нещо добро, а като наивност. Вие ме питате защо? Защото ние наистина не бяхме или българската държава не беше като гръцката държава. И сега много хора, може би с право вече казват, ние трябваше много по-ясно да ги заявим тези неща и да ги изискваме. Сега вече за съжаление пак казвам, след като подписахме договора 2017 г. и виждаме, че няма напредък, доверието е разрушено и трябва да бъде градено отново.

Водещ: Задавам ви този въпрос, защото ето и тези дни бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт нарече случващото се около въпроса със Северна Македония трагедия и обвини България.
Андрей Ковачев: Странно е това. Аз не знам, дали е моя работа да коментирам, какво е казала бившият държавен секретар на САЩ. Може би единственото е хубаво и в администрацията или по-точно в бившата администрация на САЩ да си четат собствените доклади на техните тайни служби, на ЦРУ, на бивши други държавни секретари какво са казали по отношение на създаването на бивша комунистическа Югославия и тогавашна социалистическа Македонска народна република. Те там ще видят в тези доклади на ЦРУ и на бившите държавни секретари на САЩ точно за какво става въпрос. Точно за темата, която повдига България, така че нека да си прочетат собствените архиви и тогава да коментират.

Водещ: С това си решение, с тази си неотстъпна позиция, България превръща ли Балканите в уязвимо място за външна намеса?
Андрей Ковачев: Категорично не. Аз чувам тези неща, които честно да ви кажа са изключително недобронамерени към България, щом се смята, че България по някакъв начин прави от Балканите несигурно място. Това е толкова невярно и много, много далеч от всякаква логика и истина. И толкова недобронамерено, за съжаление, тук трябва да кажа и от страна на германското или по-точно на един човек в германското председателство.

Водещ: Министърът по европейските въпроси Михаел Рот?
Андрей Ковачев: Точно така. Все пак, първо, ние сме страна пълноправен член на ЕС. Нека да си спомним само, когато се коментираше спорът между Маас беше споменал в едно изречение, че той може да бъде справедлив медиатор между Гърция и Турция и тогава гърците с пълно право казаха – чакайте малко, как медиатор? Ние сме в ЕС, вие сте германско председателство на ЕС, вие трябва да сте на нашата страна. Правя паралел с германското председателство и с министъра. И не затова, защото ние сме част от ЕС, а защото трябва да бъдем изслушани и разбрани, и истината, историческите факти са на наша страна. Не може да има никакво съмнение в това, защото и германските архиви, и германските енциклопедии, и германските научни извори говорят само в тази посока. То няма как да има алтернативна или друга реалност.

Водещ: Господин Ковачев, по каква технология трябва да върви елитът, властите на Северна Македония, за да се постигне действителен успех за какъвто те говорят, но за какъвто не показват никакви стъпки и видимо желание, освен инат?
Андрей Ковачев: Според мен трябва да се оставят емоциите малко настрана и от двете страни, аз мисля че трябва договорът да се изпълни със съдържание, да се работи по този договор, да работи Комисията, да има напредък в учебните програми, младите поколения да не получават образование, което да ги кара да мразят своя съсед. Това е дълбоко европейска, много европейска ценност – да преодолеем разединението и омразата от миналото. Аз не виждам защо някой смята, че това било билатерален спор и не било част от европейската велика идея на Шуман и Моне за това да не се избиваме на нашия континент, да няма кръвопролития, да не се мразим, а да живеем в разбирателство, в добросъседство, в общ европейски дом. Няма как в общия европейски дом в едната стая съседът да те мрази, да ти казва, да не повтаряме думите, защото не искам да ги казвам, но тези множествени обиди, особено в последно време, които ги чуваме към България, са изключително е болно от това нещо.

Водещ: Аз пък не мога да разбера защо те наричат това упорито македонска идентичност, национална идентичност? Национална идентичност ли е да мразиш, национална идентичност ли е да присвояваш?
Андрей Ковачев: Нека да са наясно – ние нямаме проблем със сегашната национална македонска идентичност. Това се опитват някои в Скопие да представят така българската позиция, че ние отричаме сегашната национална македонска идентичност или това как те сега се представят или наричат своя език. Ние с това нямаме проблем. Проблемът е с интерпретацията на историята, която води до тази омраза и е противна на договора, който говори за история обща, не за споделена, не за мултиперспективна, това беше също доста странен израз от премиера Заев, който го използваше, че имало мултиперспективност. Те в Комисията искали да наложат уж този научен термин, който аз не смятам, че е логичен. Може би някои историци трябва да кажат, какво означава мултиперспективност по отношение на науката, че едва ли не има възможност всеки да си представя изворите от миналото както пожелае или както за сегашната политическа обстановка я желае в своето мнозинство. Примерно затова, че мнозинството в Македония не приема, че Гоце Делчев е роден в българско семейство и се е самоопределял като българин, те имат право на мултиперспективност и да кажат ето, сега ако беше той жив и имаме сегашната политическа ситуация в България, мнозинството смятат, че той е етнически македонец, съответно ние имаме право на мултиперспективност и да кажем, че ако го проектираме в сегашно време, той ще бъде македонец.

Водещ: Господин Ковачев, те доскоро настояваха, че техният език идва от Птолемеите и Клеопатра като последна завършваща династията, а сега вече претендират, че братята Кирил и Методий са македонци. Не е ли наивно ние да очакваме, че за Гоце Делчев ще отстъпят? Въпросът е, защо подменят българската позиция с намерението да подменят историята? Това не е ли политическо двойно дъно?
Андрей Ковачев: Наистина нещо се случи от доброто оптимистично начало 2017 г., когато имахме наистина огромен позитивен заряд и оптимизъм, че ние ще сме единни в разбирането и за настоящето, за бъдещето, за миналото и че няма да има повече омраза, няма да има повече фалшификации и като че ли нещо се прекърши или те нямаха достатъчно кураж да продължат по този път засега. Казвам засега. Надявам се това наистина да го изчистим в скоро време и да има тази смелост и кураж от страна на политическите лидери в Република Северна Македония. За мен няма никакъв проблем сегашните реалности да продължат така, както са. Ние не искаме да ги променяме, не искаме да правим от някой, който се чувства македонец българин, както ни обвиняват многократно, че това било целта. А искаме да няма тази омраза към страната ни, която да бъде подклаждана. Разбира се, че винаги ще има и във всяка страна има хора, които ще подклаждат най-фантастични теории, и в България има хора, които развиват фантастични теории, и в Македония, и на много други места. Но не като официална национална доктрина, вкарана, заложена в учебните програми, в университетите, в празниците, в спомениците или паметниците, изписана на паметните плочи. Не е проблем, когато го говори някой си, защото има свободата, че всеки професор или който и да било може да каже, каквото си реши и то може да е далеч от истината. Но когато е национална доктрина, подкрепена от всички държавни институции, то тогава е проблем.


Цоня СЪБЧЕВА