МненияВИЖ ВСИЧКИ

Проф. Красимир Колева: Нека бесарабските българи гледат на българското като нещо, което е непреходна ценност

29 октомври 2020 | 18:00

Снимка: Агенция "Фокус"

Проф. Красимира Колева, лектор по български език, литература и култура в Центъра по българистика при Мелитополския университет в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Деня на бесарабските българи.
Фокус: Проф. Колева, днес е Денят на бесарабските българи. Къде българите в Украйна честват този празник?
Красимира Колева Българите навсякъде в Украйна и в Молдова също честват Деня на бесарабските и таврийските българи. Един празник, който е свързан с построяването и освещаването на най-големия български храм по тези земи, който се намира в Болград. Днес се почитат всички заслужили за запазване на българщината на по тези земи. Предполагам, че знаете, че през последните години, откакто България активизира своите контакти с Украйна и Молдова и политиките за българите, извън държавните граници, това е един от празниците които са в потвърждение на връзките с Прародината, както я наричат тук.
Фокус: Празнична ли е атмосферата сред бесарабските и таврийските българи?
Красимира Колева: Дали към днешна дата е празнична в контекста на пандемията, която навсякъде дава своя отпечатък, трудно е да се каже. Под различни форми празникът се отбелязва. Тъкмо ме сварвате в кореспонденция с една от моите най-активни студентки. Тя е 100% българка с български корени, която е направила презентация за днешния празник. Независимо от това, че някой учат дистанционно и участват онлайн във всички инициатива през тези дни, това се отбелязва, се чувства, нищо не се отменя. Ние имаме паметник в града наскоро открит на войводата Хаджи Димитър и в тези дни в навечерието и на Деня на народните будители имаме полагане на венци и нещо, което е много важно за българите тук. Ние отбелязваме в храмовете с молебени тези дни, тези българи, които ги честваме, уважаваме и почитаме, защото паметта за тях се съхранява. В последните години се забелязва едно много голямо активизиране на местните българи, особено тук в Таврия, където те са по-малко наброй в сравнение с бесарабските и живеят в такава смесена среда. Важно е, че те наричат този процес новото Възраждане на българщината в Таврия и Бесарабия. Чувстват го като един подем, защото като си помислите и в Украйна, и в Молдова, които са били в рамките на Руската империя и Съветския съюз са били много дълго време под тоталитарна власт. Заради това за тях тяхната историческа съдба е много по-сложна. Те до наши дни са премълчавали факта, че имат български корени. И сега се срещат хора. Онзи ден сподели с мен един интелигентен човек, чиито баща е българин и който можеш да го разбереш, че е българин, защото фамилията му е българска. За мен като филолог веднага става ясно. Умишлено това е скривано, защото не е било престижно, някои са ги преследвали. Трети са пострадали при различни репресии. Трябва да уважаваме бесарабските и таврийските българи, че са успели да съхранят българското.
Фокус:Вие сте родом от Шумен. Пример ли са за родолюбие бесарабските българи за нас българите от България?
Красимира Колева: Мисля, че да. Самата аз съм потомка на бежанци, но от други краища на България. Мога от моята родова история да преценя тук на място, а и като специалист. Идвала съм тук с моите студенти на експедиция вБесарабия. Изследвали сме на място, но не за един два дни, а сме стоели дълго време. Успяхме да проумеем защо тези хора така ревностно пазят езика и корените си. Много пъти се натъквах на такива ситуации, в които възрастни хора като срещнат за първи път в живота си автентичен българин и не са имали възможност да пътуват, като някои от тях няма да имат, но от истински трогателно реагират. При мен идват да учат семейства – баба и внучка, баща и син, баща и дъщеря. Тези, които са от българското коляно идват семейно да учат. Те са жадни за българското. Понеже сме в навечерието на Деня на народните будители искам да ви кажа как с удивление установих, че когато додох тук за първата година есента на 2016 тези хора не знаеха и не бяха чували за Деня на народните будители. От тази година досега не е имало случай да не се отбелязва този празник и съчетано с Деня на бесарабките и таврийските българи, ние го почитаме и отбелязваме. Те го искат, сами се интересуват.
Фокус:Споменахте, че сред бесарабските българи има ново Възраждане. Това може ли да се случи и на нас българите, т.е. да пазим и ценим българщината и да я изтъкваме като нещо модерно?
Красимира Колева: Мисля, че в България тези процеси текат. В повечето време живея тук, на практика един месец най-много съм в България. Аз поддържам непрекъснато връзка с моите студенти и с толкова много хора. Знам, че сега акцентът върху българското се засилва. Например клубовете за народни танци са толкова много вече и те се събират, за да играят за удоволствие. Не излизат на сцена. Това са хората, които искат да се научат и заедно с децата си да играят на семейни тържества, да пеят песни. Увеличи се много броя на песнопойките, създадоха се групи. Понеже по-отблизо следя съвременната българска музика, зная, че тази дълбока връзка с фолклора, която съществува от времето на Добри Христов, през всички големи наши български композитори, сега младите черпят от нея.
Фокус:Накрая какво ще пожелаете на бесарабските и таврийските българи по повод празника им?
Красимира Колева:Искам да гледат на българското като нещо, което е непреходна ценност и повече, отколкото могат да получат с българския паспорт., с образованието в България. Не всички могат да отидат да учат. Тези, които отидат да учат в България, могат след това да се върнат тук и да станат ядрото на новата модерна българска интелигенция в своите места, която да води тези хора към едно устойчиво развитие. Такива като мен са за мандат, после идват други, но хората си остават и корените трябва да се съхраняват и развиват. Как? Като се изучават езика, традициите, културата, но в съвременния план. Пожелавам им да са здрави и да запазят своите истински български качества, каквито ги имаме и ние.

Деница КИТАНОВА