МненияВИЖ ВСИЧКИ

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов: През зимните месеци у нас се наблюдава недостиг на сурово мляко

18 октомври 2020 | 12:00

Снимка: Радио „Фокус“

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов, в интервю за рубриката „Агрозона“ по Радио „Фокус“.

Фокус: Промените в Наредбата за специфични изисквания към млечните продукти предизвикаха разгорещен дебат сред млекопреработватели и млекопроизводители през последните седмици. Проектът на наредбата предвижда сиренето да съдържа минимум 40% сухо вещество и да има поне 40% масленост, както и имитиращите продукти да се продават само предварително опаковани. Наредбата е предложена за обществено обсъждане до 19 октомври, а според представители на бранша, тя не е съобразена с нуждите им. В началото на месеца те поискаха среща с министър Десислава Танева и призоваха да бъде отложено приемането на наредбата. До какви промени ще доведе тя? Разговаряме с председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов. Добър ден, господин Михайлов. Добре сте дошли в зоната на „Агрозона“.
Владислав Михайлов: Здравейте.
Фокус: Защо промените в наредбата предизвикаха недоволство сред преработвателите и производителите на мляко и какво според вас трябва да бъде променено, за да отговаря наредбата на интересите и на бранша, но и на потребителите?
Владислав Михайлов: По отношение на възникналите въпроси, които се коментират не само в медийното пространство, а и браншово между нас като колеги, първо искам да подчертая, че възникналите коментари, донякъде недоволство, е в разнопосочна посока при някои от фермерите и при някои от производителите. Предвидените в наредбата промени като цяло касаят гарантиране на слагане на граница на сухото вещество и съдържанието на масленост в сиренето, което се произвежда не по БДС, а по технологична документация. Такъв лимит досега нямаше. Като цяло резултатът от това нещо ще бъде, че в повечето предприятия за единица готов продукт сирене ще се употребява повече мляко. С оглед на това при фермерите, при млекопроизводителите се наблюдава по-скоро една подкрепа и интерес във връзка с това наредбата да влезе в този вид, за да може да се получи този търсен от тях ефект, те да намерят по-добър и по-голям пазар с по-голяма пазарна реализация на произвежданото от тях сурово прясно мляко. В същото време обаче това ще оскъпи крайния продукт, при което от другата страна са опасенията на някои от млекопреработвателите, че по-скъпият продукт може да доведе до намаляване на потреблението. И в двете групи мненията имат своите за и своите против, имат своята мотивация. Като цяло резултатът от тези изменения, ако бъдат въведени в този им вид, ще бъде по-скоро положителен, но трябва да се направи анализ и на отрицателните ефекти, които ще се получат върху производството. При всички случаи въвеждането на някакъв лимит, който ще гарантира по-добро качество, е добре за потребителя, но дали потребителят ще може да си позволи да купува това по-скъпо сирене вече е друг въпрос. В крайна сметка тук оставяме пазарните механизми да си действат и принципът на търсене и предлагане в крайна сметка ще препозиционира пазара на някакво ниво. Но пак казвам, от една страна стоят млекопреработвателите, които се опасяват, че при повишаване цената на крайния продукт ще има намаление на потреблението, от друга страна са фермерите, за които пък е по-важно да се пласира повече продукция.
Фокус: Господин Михайлов, при какво водно съдържание един млечен продукт може да се нарича сирене?
Владислав Михайлов: При всички случаи това е въпрос на стандарти, има нормативна уредба. При сега действащата нормативна уредба за стандарти ние имаме два вида сирене – българско бяло саламурено сирене, а думичката българско се слага в определени случаи, като се гарантира, че се произвежда в България и се произвежда с българска суровина. В момента имаме от гледна точка на стандарти Български държавен стандарт и сирене, което не е по БДС или по тъй нареченото ТД – Технологична документация. В тази връзка ограниченията при БДС са ясни, там говорим за един изключително качествен продукт с много добро съдържание на белтъчини, мазнини, с много добра хранителна стойност, съответно с по-висока цена и по-висока себестойност. А при продуктите, при сиренето, което се произвежда по технологична документация, там от гледна точка на физико-химични показатели на практика няма някакви ограничения, които да действат в момента. Действа нормативната уредба, която за момента в една голяма част, нали е на регулация, включени в сега действащата наредба за специфични искания към млечните продукти, която е в процес на изменение, но в момента важи старата. Там единственото ограничение е да се слага под 20% сухо мляко и 80% трябва да е сурово мляко.
Фокус: В края на разговора ни, кои са най-често срещаните проблеми при производството на сирена у нас?
Владислав Михайлов: Вижте, най-често срещаните проблеми, може би това е единият от проблемите, с които с опитва да се справи сегашната наредба. При производството на сирене по технологична документация, тъй като няма някакви по стандарти, по норматив, по регулация установени ограничения, производителите могат и в крайна сметка това е напълно законно, да произвеждат продукт, който може да варира в изключително големи граници като водно съдържание и като масленост. Единият проблем е може би точно това, че потребителят, отивайки в магазина, купувайки си сирене, иска да си купи сирене, ако то не е по БДС, той купува продукт, който при всички случаи е произведен съгласно нормативната уредба, но не е произведен спрямо някакъв стандарт, който да е общоизвестен. Т.е. потребителят на практика не знае точно какво купува. Купува българско сирене, което видимо е добро, вкусно и т.н., но с неясни физико-химични показатели като сухо вещество, масленост и други подобни. Другият проблем е във връзка с производството на сурово краве мляко. В България производството на сурово краве мляко варира, има сезонен характер, както и в други страни, нали. При нас обаче този сезонен характер е малко по-силно изразен. През лятото, когато повечето животни са на свободна паша и това се комбинира и с фураж, производството на сурово краве мляко е в пика, това е сезонен връх на производството. През зимата обаче, когато животните са затворени и се гледат само на фураж, се наблюдава едно значително по-малко количество. Оттук идват проблемите за целия бранш, че суровината през зимата в последните повече от 10 г. се наблюдава недостиг. И при тази ситуация много от колегите, от преработвателите, за да могат да произведат това, което им е необходимо, прибягват до закупуване на суровина от Румъния, от Полша, от Унгария, при всички случаи от ЕС, но не и от България. Това се наблюдава всяка година, а през лятото такъв мост почти не се прави. Проблемът, който е не толкова в количеството, колкото когато има един дефицит на пазара, пазарният принцип на свободна конкуренция не действа или действа с намалена сила. В тази връзка при нас млекопреработвателите се наблюдава сериозен проблем с качеството на суровото мляко. Когато имаш недостиг на суровина и твоят доставчик, ако ти му поставиш едни твърди изисквания на физико-химия, на микробиология на предлаганото от него сурово краве мляко и той по някакви причини тези критерии, тези изисквания не може да ги покрие, той има пазарният бизнес комфорт да отиде при друг млекопреработвател в съседен град и в съседно село, който също изпитва недостиг на суровина през зимата. При което в краен резултат се наблюдава една по-ниска занижена дисциплина при млекопреработвателите. В резултат се доставя мляко, което не винаги отговаря на изискванията за високо качество и за висока безопасност. В някои случаи се получава, че ние работим с млека, които са на ръба на изискванията. А това в крайна сметка влияе на рандемана, влияе на себестойности, влияе и на качеството на готовия продукт. Това са двата основни проблема в млекопреработвателния бранш. Относителният недостиг на суровина и все още липсата на достатъчно стандарти. В България в момента действат само 3 стандарта – БДС за кисело мляко, БДС за кашкавал, БДС за сирене. Други стандарти няма. И в тази насока, не може би, а задължително ние като бранш трябва да поработим с оглед на това да има не само в най-високите ценови клас някаква гаранция за качество, а да се получи, да се разработят, да се одобрят, да се прилагат и стандарти, които гарантират едно добро качество на продуктите от средния ценови клас. Това в рамките на няколко месеца може и да се случи. Наредбата, която в момента я коментираме, стъпва точно в тази посока. Нека да видим какъв ще е нейният ефект. Ако резултатът от нея наистина е положителен, в тази насока ще продължи да се работи.
Марияна ВАЛЕНТИНОВА