МненияВИЖ ВСИЧКИ

Ген.-майор Явор Матеев: Всяка година на 18 октомври отдаваме почит на всички жертви от Парашутната дружина и всички ветерани служили в Специалните сили

18 октомври 2020 | 08:00

Снимка: Радио „Фокус“

Генерал-майор Явор Матеев, командир на Съвместното командване на специалните операции, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: На 18 октомври е празникът на военния парашутист, той е свързан с бойното кръщение на Парашутната дружина по време на Втората световна война. Приемникът днес на Парашутната дружина са Специалните сили на Българската армия. На пряката ни телефонна линия е генерал-майор Явор Матеев, който е командир на Съвместното командване на Специалните операции.
Ако трябва да ви върнем малко в историята, Парашутната дружина е била едно от най-елитните подразделения, подготвяно в нацистка Германия. Тя обаче е използвана за щурм, нещо което е трябвало да направи пехотата. Как си го обяснявате?
Явор Матеев: Аз съм имал възможност преди години като по-млад офицер, когато съм участвал в отбелязването на 18 октомври да дискутирам и да слушам мнения на живи участници във Втората световна война от състава на Парашутната дружина, които са изразявали и такова становище, което вие току-що обяснихте, изразявали са и противоположно становище, но в края на краищата такова е било решението по това време, на тогавашното ръководство на армията. Но неоспорим факт е, че действително Дружината е била използвана за щурм на силно укрепен хитлеристки район. Всички знаем, че Дружината притежава леко стрелково оръжие и се е готвила за изпълнение на други специфични задачи в тила обикновено на противника, а не да щурмува предна линия. Така че това е нещо, което е факт. От друга страна пък тогавашното ръководство, по думите на живи участници, е искало най-тежкият участък от фронта да използва най-подготвените си части. Ако ме питате за мнение, истината е може би някъде по средата, но при всички положения трябва да има добра артилерийска подготовка, добра организационна подготовка преди да бъде използвана дружината, а не съм убеден, че това е било така. И в края на краищата затова са и уроците – и от битките и от историята. И ние трябва да се учим от тях. И може би вглеждайки се в уроците ще намерим отговора за едно по-успешно настояще и още по-светло бъдеще. Действително и тогава Парашутната дружина, и по-късно Спецназа на Българската армия, на Парашутно-десантните подразделения, днешните Специални сили, трябва много добре да съзнаят техните основни бойни мисии, основни възможности, за които се взима решение за тяхното използване, за да може то да бъде максимално ефективно.
Водещ: Въпреки, че Парашутната дружина губи голяма част от своя състав, тя обаче успява да изпълни своята мисия. Оттогава ли ражда девизът: „Там, където другите не могат“ и изповядвате ли го до днес в Специалните сили?
Явор Матеев: Действително успяват, но първата атака рано сутринта на 18 октомври не е била успешна. Дават се много жертви. Битката е доста кръвопролитна, но в последвала атака след обед на същия ден, всъщност завършва с успех. Силно укрепеният хребет на Стражин е превзет, което дава условия на цялата Българска армия тогава да настъпи в направление към Куманово и Скопие и всъщност да отвори плацдарм за настъплението изобщо на цялата антихитлеристка коалиция тогава. И на съветските войски по онова време, и на Българската армия към вътрешността на окупираните територии в Европа. Така че те с чест изпълняват тази задача, но действително с цената на много свидни жертви. Идвайки привечер във формированието тогавашният командир на армията ген. Владимир Стойчев вижда многото жертви, вижда многото ранени, командирът на дружината капитан Ноев му докладва и всъщност и след следващата битка на Страцин командващият взима решение всички загинали парашутисти телата им да бъдат пренесени в София и да бъдат погребани в Алеята на парашутиста, както е до ден днешен. И това е единственото формирование, участвало във войната, чийто тленните останки са пренесени обратно в България и са погребани в Централните софийски гробища. Дружината дава в тези битки 59 убити и около 160 ранени. Като имаме предвид, че формированието е било около 350-400 души, виждате за какъв процент на убити и ранени говорим в това формирование. Но действително в тази битка и следващата на Стражин, вие употребихте думата „хвърлено“, но действително на него му е била поставена задача да атакува винаги най-укрепените позиции на противника, където сраженията са много тежки. Оттогава пък датира традицията, по-точно 1945 година, от следващата година, всека година на 18 октомври да се отдава почит със съответния църковен и войнски ритуал. И така е и до ден-днешен на Алеята на парашутиста на Централните софийски гробища. По-късно този ден и е обявен за Ден на военния парашутист със заповед на министъра на отбраната, и всъщност на тази дата ние най-вече прекланяме глава и отдаваме почит на нашите първопроходници, на всички ония, които дадоха живота си по време на Втората световна война, и на тези, които по-късно при мирно време са загубили живота си при изпълнение на войнския си дълг. Разбира се, ние се прекланяме пред труда и саможертвата на всички наши ветерани, служили през годините в българските парашутни, и парашутно-десантни подразделения, българския спецназ, силите за специални операции на Българската армия.
Водещ: Останали ли са качества днес, такива, каквито са имали бойците от Парашутната дружина в съвременните командоси? И ако да, кои са те?
Явор Матеев: Основните качества и добродетели, ако мога така да кажа, във всеки един войн от силите за специални операции, те при всички положения са се предавали от поколение на поколение и мога да кажа, че са се затвърждавали през различните периоди. Времената по никакъв начин не могат да бъдат сравнявани, но пък и днес виждаме, че не живеем в леко време. И аз мога да кажа, че преди всичко войните от Силите за специални операции когато постъпват в нашите редове, те идват първо с огромното си желание, мисъл и стремеж да отдадат, да дадат себе си за служба на Родината, за служба на Отечеството, което смятам, че е най-върховният дълг на всеки български гражданин. От друга страна да служиш в Специалните сили е едно особено предизвикателство. Нашата професия е изпълнена с много риск, с много емоция, изисква много смелост, много хладнокръвие, много себеотрицание, и огромна част от нашите войни го притежават в големи количества. А ако трябва да го кажа на по-съвременен език, наред с всичко това, което изброих, нашата професия дава възможност за много екшън. Младите хора наред с тези хубави качества и предизвикателства като служба на Родината и т.н., които изброих, в края на краищата търсят емоция и екшън, и затова и нашата професия и сега в момента е привлекателна. И ние успяваме да набираме достатъчно военнослужещи за Силите за специални операции. Така че през годините това е утвърждавало. Така на 18 октомври отбелязваме Деня на военния парашутист и отдаваме почит на всички онези жертви от Парашутната дружина, отдаваме почит на всички ветерани, служили в нашите редове, защото ако не бяха те, ние нямаше днес да бъдем такива, каквито сме. На 18 октомври ще започнем със съответната военно-църковна церемония в 10.00 часа на Алеята на парашутиста на Централните софийски гробища, а от 12.00 часа ще бъде военната церемония на Паметника на парашутиста на площад „Народно събрание“. На следващия ден 19 октомври празникът ще бъде отбелязан по достойнство в град Пловдив, където понастоящем е командването на Силите за специални операции и където са дислоцирани нашите основни формирования. Ще съчетаем този ден и с полагане на военна клетва на нашите новоприети военнослужещи. С това мероприятие ще се проведе и кампанията „Бъди войник“, където съвместно с ВВС ще се постараем да направим неповторими демонстрации на гостите и гражданите на град Пловдив.

Евелина БРАНИМИРОВА