МненияВИЖ ВСИЧКИ

Васил Велев, АИКБ: Замразяването на минималната работна заплата ще помогне на безработните да си намерят работа

16 септември 2020 | 15:00

Снимка: Радио „Фокус“

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Стартираме с темата за бъдещето на бизнеса в България. Устоя ли бизнесът на бурята „Ковид-19“ и кой сектор пострада най-много от месеци изолация. На пряката ни телефонна линия е председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Добър ден, г-н Велев.
Васил Велев: Здравейте.
Водещ: Да започнем с това, да се върнем още в първите месеци на пандемията – помогнаха ли мерките, които държавата започна да предприема още в началото на Ковид-19?
Васил Велев: Трябва да отбележим, че мерките, които бяха анонсирани в началото на пандемията, извънредното положение, закъсняха с прилагането си и тези обявени големи числа за подкрепа всъщност в голямата си част все още не са стигнали до бизнеса. От всички обявени мерки всъщност най-голяма част от предвидените средства, които са дошли до бизнеса и до хората, са по мярката за подкрепа на заетостта и доходите в предприятията. Припомням, че тя не стартира по най-добрия начин – там се очакваше неработещи предприятия да доплащат от липсващи приходи 40 % от разходите за труд, така че неработещи хора да получат 100 %доход, което го няма никъде по света, тоест, тези, които не работят да живеят по-добре от тези, които работят, и за това да плащат тези, които работят. Това всъщност доведе дотам, че ние през април месец увеличихме значително безработицата – имаме над 100 хиляди безработни в момента в повече, които можеше да ги нямаме. И те се поддържат горе-долу на това ниво според ежеседмичните данни, които националната статистика дава. Мярката беше поправена на два пъти, и в момента е коренно различна, за третото календарно тримесечие на годината е съвсем друга мярка. Много от колегите не разбраха за това, и аз ги призовавам в момента тези, които имат спад на продажбите повече от 20 % да кандидатстват по 151 постановление за подкрепа – то в момента е с много добър дизайн, подкрепя не само дохода и заетостта, а подкрепя и компании за постоянните им разходи, макар и косвено.
Водещ: Да, а с няколко думи да кажете какво представлява това постановление.
Васил Велев: За него е говорено много. Компаниите, които имат спад на продажбите повече от 20 % за месеца спрямо година по-рано същия месец, имат право на 60 % от разходите за труд, които се финансират от тази програма, от Фонд „Безработица“ на НОИ. За целта са заделени 1 млрд. лева. В първата част бяха изразходвани 185 млн. лева, за втория етап, който е в момента – 151 постановление, вече има изразходвани над 70 млн. лева за тази цел, и очакваме те да нарастват. Всъщност, това помага в момента да не расте безработицата, въпреки че БВП за второто тримесечие спадна с минус 8.5 %. Припомням прогнозата на Европейската комисия е минус 7.1 за цялата година. Министерство на финансите, което направи прогноза много по-рано, беше за минус 3 %. Очакваме някъде по средата да е истината, тъй като вече са налице признаци на възстановяване. Всъщност, както и прогнозирахме, май месец беше дъното на кризата и в индустрията, и в услугите, и вече сме свидетели на едно, макар и бавно възстановяване, по-бавно за услугите и туризма, малко по-бързо за производството, промишленото производство. Така че нашата прогноза за годината е за спад на БВП някъде в диапазона 4-6 %, тоест, под прогнозата, по-малък спад от прогнозата на Европейската комисия. Това, което също ни радва като статистика в момента, е, че имаме все още излишък в бюджета. Разбира се, това като факт е добре, но при анализа имаме свиване голямо на приходите, но още по-голямо свиване на разходите, което при криза не е най-добрата политика, не е антикризисна политика. Тук става дума и за публични инвестиции най-вече. По пазара на труда, това, което вече констатираме – има една стабилизация. Надяваме се есенният, сезонният елемент, който е свързан с освобождаване от туризма, да бъде до някаква степен компенсиран от това възстановяване в индустрията, което заедно с мерките на пазара на труда, които се провеждат, да доведе до задържане на безработицата на това равнище, и съответно догодина през пролетта възстановяване на предкризисни постепенно нива.
Водещ: Можем да кажем, че имаме някаква известна стабилизация, доколкото разбирам от думите ви. Сега, преди няколко дни вашата работодателска организация излезе с една позиция за това, че държавата осъществява някакъв вид натиск върху бизнеса. Какво имахте предвид? Откъде дойде тази констатация?
Васил Велев: Поводът беше зачестилите публикации в медиите за такива намеси. Ние реагирахме, защото смятаме и продължаваме да твърдим, че политиката няма място в предприятията. Ние апелирахме без политическа намеса в бизнеса. Работници, служители, мениджъри, собственици могат да изразяват политическа позиция, но това не трябва да води до задължително протестиране или ограничаване на протестирането, не трябва да води до проверки в протестиращи предприятия, защото не трябва да има протестиращи предприятия. Не трябва да има контролиран вот. Тоест, по месторабота се работи, не се прави политика. Политика е свободен да прави в свободното си време. Ние с тази декларация казахме и друго, че България може повече от това, което постига. И това се базира също на многогодишни наблюдения – ръстът на БВП у нас, макар да е над средноевропейския в последните години, е значително по-нисък от този в страните от Централна и Източна Европа. И всъщност, ние сме свидетели как разстоянието между нас и другите страни в преход се увеличава в не наша полза. Причина за това е бизнес климатът. Ние посочваме елементите на бизнес климата, които задържат инвестициите. И всъщност, и сега сме свидетели за миналата година, и за предварителните данни за тази за продължаващ спад на инвестициите отнесен към БВП. При нас те са от порядъка на 18-18.5 %. В цитираните страни са в порядъка на 23-24 %. Бяха такива при нас преди 10 години като процент от БВП. Тоест, а и актуалните данни ако вземе – ние имаме в момента спад на производителността на един зает с 5.6 %, имаме ръст на средната работна заплата с 6.1 % - това е на годишна база за второто тримесечие. Тоест, ние имаме намаляващ размер на инвестициите в продължителен период от време, което ограничава и влошава средносрочната ни перспектива, и в същото време потребяваме повече, отколкото икономическата логика позволява, ако искаме средносрочно да се развиваме ускорено и да догонваме останалите страни. Това е важното, което трябва да се прочете в нашата декларация. И за де ускорят инвестициите, трябва главно да се подобри бизнес средата – да, чрез публични инвестиции, чрез Програма „Конкурентоспособност“ могат да се насърчат и частните, но основното е бизнес средата, основното е бизнес климатът.
Водещ: Да, така е. На финала сме на нашия разговор, моля ви с няколко изречения, поискахте замразяване на минималната работна заплата. Как ще помогне това на бизнеса?
Васил Велев: Това ще помогне по-скоро на безработните да си намерят работа, защото тези 100 хиляди безработни в повече в голямата си част са с по-ниска квалификация и са около минималната работна заплата били преди да бъдат съкратени. Всъщност, при криза първите, които се съкращават като правило са хората с ниска квалификация и лоши трудови навици. Разбира се, има и изключения от това правило, но това е правилото. И когато минималната работна заплата расте, вероятността те да си намерят работа намалява. Ние имаме в момента значителен спад на БВП, в същото време имаме ръст на минималната работна заплата за тази година. И ние не казваме, че трябва да се намали, защото това в България по никакъв начин не би се възприело, но е разумно да се задържи, именно за да могат хората с ниска квалификация по-лесно да си намерят работа. Пак повтарям, минималната заплата е заплата, която се изработва. Нека всеки да изработи повече от минимална, но ако изработва минимална, тя трябва да му се даде възможност да я изработи. Ако тя се покачи над неговата квалификация и възможност да я изработи, той ще остане без работа на социални помощи, което е по-лошо. Заплата се изработва. Това не е социална помощ. Ако тя е малко и недостига за посрещане на минималните разходи, то тогава социалната система трябва да се намеси и да допълни тези доходи, а не те да се взимат от по-добре работещите работници и да се дават на тези, които не могат да постигнат съответното възнаграждение.

Евелина БРАНИМИРОВА