МненияВИЖ ВСИЧКИ

Димитър Ганев: Дали Борисов ще подаде оставка, зависи от политическата сметка, която ще направи

16 септември 2020 | 10:00

Снимка: Радио „Фокус“

Димитър Ганев, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: СДС организира кръгла маса „Българските десноцентристки партии пред предстоящите избори“. В каква кондиция са десноцентристките партии у нас и какви са шансовете им за следващия парламент? Въпросът е към политолога Димитър Ганев.
Димитър Ганев: Тук може би първо трябва да започнем с това, да уточним кои са десноцентристките партии, защото това не е чак толкова лесен въпрос пред нас, който стои. Със сигурност имаме десноцентристки блок в лицето на евентуална коалиция между ГЕРБ и СДС. Казвам евентуална, защото в крайна сметка все още не са обявили конкретно своите планове. И коалицията „Демократична България“ /ДБ/, която много трудно можем да наречем с категорична убеденост дясна, защото жизнената, по-голямата част от ДБ, тази която е повече на показ в последните няколко месеца и чиито лидер до голяма степен е легитимен представител на протеста в момента, далеч не можем да я определим при „Да, България“, далеч не можем да я определим като дясна формация. Самите те бягат от тази идентификация. Самият Христо Иванов при учредяването на „Да, България“ каза: няма ляво, няма дясно. По-скоро там делението, което те се опитват да начертаят, е съвсем друго. Така че аз не съм склонен да интерпретирам това като дясна коалиция, по-скоро като либерална такава. Либерално-прогресивистка. И в случая, ако говорим за десницата, да – десницата по-скоро се представлява от евентуалната коалиция между ГЕРБ и СДС. Доколко тя е в кондиция, разбира се все още не можем да кажем в каква кондиция ще бъде на изборите, защото до изборите има все още няколко месеца, каквито и да са те предсрочни или редовни. Но кондицията ще е по-лоша отколкото при последните парламентарни избори. Това можем да го кажем с категоричност. Имам предвид сравнението с парламентарните избори през 2017 г., когато ГЕРБ успя да прибере 95 мандата и да има 1 милион 150 хиляди гласа, ако не се лъжа, това беше точната бройка. Това няма да се състои в този си мащаб категорично.
Водещ: Къде оставяте предстоящата за учредяване партия на господин Цветан Цветанов?
Димитър Ганев: Предполагам, че тя ще бъде с десноцентристки профил, няма как да бъдем категорично сигурни, по простата причина, че той още не е обявил нищо повече от самото име на тази формация. Сега, аз тук мога да се доверя по-скоро на социологически инструменти, които на този етап, под условие, това все още не е учредена формация, не дават големи шансове на тази партия. Но въпреки това имайте предвид, че господин Цветанов е доказал своите организационни способности в последните няколко години, бих казал 10-тина години, повече даже, от 2006 г. когато се създаде ГЕРБ, 14 г. И там вероятно може да има технологичен вот. Ето това, което виждаме сега например в последните няколко дни, че определени представители на ПП ГЕРБ, специално в област Благоевград, имам предвид Кирил Котев, който беше шеф на общинската структура в Сандански, Атанас Камбитов, който беше бивш кмет на Благоевград и бившият кмет на Банско Георги Икономов минават в редиците на Цветанов. Сега, тук трябва да влезем в малко по-дълбок разговор. Всъщност това, на което Цветанов ще се подпре по всяка вероятност, ще е бивша мрежа на ГЕРБ, но със сигурност мрежа, свързана по някакъв начин с ГЕРБ, в която в последните години по една или друга причина са хора, останали по-скоро в периферията. Т.е. това са хора, които са отпаднали от първия ред като местен партиен елит, имам предвид. По различни причини – дали са загубили избори, дали не се възприемат добре от местната общност и прочие. Въпросът е, че до този момент не виждаме някой партиен функционер или председател на общинска структура, който да е действащ кмет, например, или по друг начин казано – нещо, което да му даде истинска жизненост. По-скоро сега виждаме приобщаване на така нареченият „Б“ отбор. „Б“ отбор, „В“ отбор, ако щете от ГЕРБ. Това е технологичен вот, който много трудно може да се хване със социологически инструмент, защото тези хора си имат клиентели по места. Например да кажем един Кирил Котев вероятно има някаква клиентела, бившият кмет на Банско също, които много трудно можем да ги хванем със социологически инструмент и е много трудно да преценим, какъв ще бъде техният мащаб, но все пак си мисля, че би било голямо предизвикателство, твърде голямо предизвикателство да се премине 4% бариера.

Водещ: Господин Ганев, какво ни очаква? Влизаме ли в италиански сценарий – къси парламенти с безпринципни и нестабилни коалиции?
Димитър Ганев: Как да ви кажа, трудно е от днешна гледна точка да направя категоричен извод. Но остава единствено да коментирам моментната картина. Пак уточнявам – много време има до изборите. Моментната картина сочи следното: със сигурност фрагментиран парламент с опция от 5 до 7 партии – пет сигурни, 2 под въпрос имам предвид проекта на госпожа Манолова и Обединени патриоти. Фрагментиран сам по себе си парламент без една партия, която да може така да ясно да определим, че ще бъде доминираща в политическия ни процес. Много е важно първото място, защото първата партия, която е на следващите избори, ще получи мандат за съставяне на правителство и ще с „едни гърди напред“ ще бъде. В случая психологическото предимство ще бъде на нейна страна. Дали това ще бъде ГЕРБ, дали ще бъде БСП, е много трудно да го кажем предвид факта, че последното ни проучване говори за практически паритет. Но ако изключим вариант голяма коалиция между ГЕРБ и БСП, всяка една друга конфигурация, която трябва да направи мнозинство, ще трябва да има подкрепата на минимум три партии. Което, само по себе си на фона на днешните отношения между различните партии, изглежда предизвикателство. Не казвам, че няма да има правителство след следващите избори. Да, възможно е да има, но със сигурност ще бъде на цената на много компромиси, каквито със сигурност сме виждали.

Водещ: А СДС има ли принадена стойност в коалицията с ГЕРБ? Какво им носи?
Димитър Ганев: Участието на СДС в тази коалиция не носи някаква огромна електорална тежест, но води след себе си едно много важно нещо и то е, че СДС по този начин, под марката СДС, ако щете, е своего рода легитимационен механизъм за тази коалиция, че това е десноцентристката коалиция в България. Това е от изключително значение, по простата причина, че знаете, че след създаването на ГЕРБ непрекъснато се водеше някакъв разговор: кой е ГЕРБ, кой е дясното – ДСБ ли, бившата автентична десница ли, така наречената традиционна десница. Сега, разбира се, с тази коалиция ГЕРБ-СДС като че ли този разговор напълно приключи, особено след либералния уклон на ДБ, като че ли тази десноцентристка коалиция, благодарение на обвързването със СДС, като че ли става абсолютен монопол в дясното пространство, не абсолютния разбира се, но с доста по-малки конкуренти, малки като тежест.

Водещ: На фона на тази картина, как изглеждат протестите?
Димитър Ганев: При протестите има съществена промяна. Най-малкото може да го видим като интензитет. Да, разбира се всеки ден има протести, предполагам, че ще има и протести до края на мандата, когато и да е той. Въпросът е, като че ли организаторите добре си дадоха сметка, че жизнената виталност на този протест няма как да се поддържа всеки ден и то ясно се вижда. И затова предпочетоха една правилна, според мен тактика, а именно на няколко дни, примерно на седмица, 10 дни, да правят един така наречен голям протест – Велико народно въстание 1, Велико народно въстание 2 – имам предвид на 2 и 10 септември. Сега е обявено трето такова на 22 септември – Деня на независимостта. Това е по-правилният подход, защото ако беше останал протестът всеки ден, той щеше да се позагуби. Щеше да стане фоново събитие, каквото беше това през 2013-2014 г. – ден 342-ри, просто новина в централната емисия последна или предпоследна – 150 души се разходили между парламента и между Партийния дом, между пл. „Независимост“ и пл. „Народно събрание“, което само по себе си, нали разбирате, че не носи след себе си никакви политически последствия. Но в случая просто сега все пак протестиращите и организаторите на протеста решиха да правят по един голям протест на седмица – 10 дни, за да привличат, за да продължават по някакъв начин да привличат внимание и да оказват натиск на властта. Големият въпрос е, дали тази инициатива, дали този модел ще покаже жизненост и в във времето.

Водещ: И до какви резултати ще доведе? Има ли резултатност протестът?
Димитър Ганев: Със сигурност има резултатност от гледна точка на факта, че ясно социологическите проучвания показват, че има щета за основната управляваща партия, т.е. ерозия на обществената подкрепа. Има ръст на други две, имам предвид партията на господин Трифонов и ДБ. Без това да променя фундаментално партийната система в страната, т.е. да размества нещо пластове, които да правят съвсем различна ситуацията. Оказва натиск всичко това върху правителството. И разбира се нещо, което много хора го подценяват, много стяга привържениците на ГЕРБ. Всъщност тези привърженици, които останаха на ГЕРБ, които далеч не са малко, са доста стегнати и доста мобилизирани. Борисов е в менгеме. От една страна оставка казва протестът, от другата страна избирателите на ГЕРБ казват – не, никаква оставка, няма да се подаваме под натиска на протеста и на Радев, и на опозицията. Така че за пряка политическа последица, имам предвид каквото искане имат те за оставка, според мен въобще не може да се говори за категоричност.

Водещ: Как ще завърши патовата ситуация – едните не искат да подават оставка, другите настояват за оставка?
Димитър Ганев: Вече зависи от политическата сметка, която ще направи Борисов, а именно – кое ще нанесе по-малка щета, оставката сега и съответно разочарование сред някои от така наречените твърди избиратели на ГЕРБ или пък да не се подава оставка, защото така или иначе щетата е консумирана и поне да се запази твърдото ядро. Това е политическа сметка, която Борисов трябва да разреши в следващите няколко месеца. Но така или иначе след януари месец дори да се подаде оставка, това няма да доведе до служебен кабинет. Т.е. ние практически в момента се намираме вече в предизборна кампания за парламентарни избори, когато и да са те, дали ще са предсрочни или редовни – няма значение.

Водещ: Господин Ганев, няма ли да се случи както и в покера – който мигне пръв, губи? Т.е., който пръв отстъпи ще загуби и с това именно да се обяснява твърдостта и на двете страни?
Димитър Ганев: Точно, аз съм съгласен напълно с това. Имайте предвид, че има напрежение между различните протестиращи групи, между различните организатори на протеста. Там може да изскочи заек, както се казва и по някакъв начин да се делегитимира протестът. Да се направи акт на агресия или някакъв тип провокация, както стана това на 2 септември, което със сигурност разочарова някои нормални хора, които бяха на протеста. И другият вариант – правителството да сгафи някъде, да направи някаква глупост, която да възбуди още повече протестът. Ето това е мигването. Ако все пак някоя от двете страни сгреши, това със сигурност ще е повод да се направи много мощна крачка от другата срана и да се окаже още по-голям натискът.

Водещ: Виждате ли геостратегически намеси и инженеринг в събитията у нас?
Димитър Ганев: Със сигурност различни посолства в България на различни държави въобще като цяло или се възползват или ще се възползват от тази ситуация на силно разделение и на отслабена власт, ако щете. Но не мога да твърдя за някакъв тип инженеринг. Мисля, че протестът започна и се поддържа в крайна сметка от местни фактори на възмущение на определена група от хора спрямо властта и не мисля, че тук можем да говорим за някакви режисирани сценарии или прочие. Имаше си реална енергия такава, поне в началото със сигурност по-мощна.

Водещ: Какво е вашето обяснение – защо политическите партии избягват да атакуват олигархията и олигарсите всички подред, а се фокусират върху конкретни имена, удобно загърбвайки останалите?
Димитър Ганев: Защото разчитат на техните пари. В интерес на истината аз бях един от големите защитници на това партийните субсидии да останат високи сравнително, за да не изпадат в още по-голяма зависимост партиите от така наречените олигарси, аз по-скоро ги наричам хората с пари и в крайна сметка това олигарси вече е понятие, да не влизаме в тези подробности. Освен това, когато става дума за имена в крайна сметка, е по-лесно възприета от хората – ето конкретно този, този и този. Да се обявиш така срещу цялата олигархия и по-абстрактно.

Водещ: Не могат ли да ги изброят? Хората, които дължат състоятелността си на приятелството и услугите от властта?
Димитър Ганев: Ако почнат да ги изброяват, все някой ще каже: защо не каза и този, защо не каза и този.

Водещ: Как ще се разреши ситуацията у нас? Изобщо виждате ли някакво смислено решение?
Димитър Ганев: Ситуацията със сигурност ще се опита да получи някакъв опит за разрешаване на парламентарните избори, които следват. Пак казвам – дали ще са предсрочни или редовни, някакъв тип разрешаване ще има. Най-малкото ще падне градусът на напрежението и протестите ще спрат вероятно, не знам, но по-вероятно ми изглежда това. Вече трябва да се надяваме след изборите да се състави някакъв тип кабинет, защото другият вариант е несъставянето на кабинет и влизането ни в спирала от избори и то в много неприятен момент на икономическа криза, според мен няма да бъде добър сценарий за страната.

Водещ: Президентът Радев наблюдаваме, че малко поукроти своите емоции, след като ДПС му поиска оставката. Не че ще се стигне до импийчмънт, но очевидно ще се постави въпросът за неговото преизбиране и евентуална бъдеща подкрепа на ДПС?
Димитър Ганев: До импийчмънт разбира се няма да се стигне, най-малкото ГЕРБ добре съзнава, че по този начин само допълнително ще легитимират Радев като единствена опозиция фактически и полюс по някакъв начин, нямат интерес от това нещо. Колкото до укротяването на Радев не съм сигурен, просто мисля че отношенията между властта и Радев са на толкова ниска точка, че не може да паднат по-ниско от това и не вярвам, че ще имат разрешение. Докато Борисов е начело на Министерския съвет, а Радев в Президентството, не мисля, че ще има динамика в тези отношения.

Водещ: Наемате ли да заложите, кой ще излезе победител от схватката?
Димитър Ганев: Не, не.

Водещ: Не можем да направим политическо букмейкърство?
Димитър Ганев: Не. По принцип бягам от прогноза, защото толкова много фактори влияят върху политическия процес, че няма живо същество на тази планета, която да може да изчисли всички и съответно да предвиди някакви ходове в бъдещето.

Водещ: Кои са факторите, които влияят върху политическия живот у нас?
Димитър Ганев: Те са хиляди. За мен най-силният фактор е политическата конюнктура. Просто някакви събития се случват и те променят изцяло картината. Например, коронавирусът. Просто случи се и промени цялата картина. Дали пък не може да има втора вълна, която пак да промени картината?

Цоня Събчева