МненияВИЖ ВСИЧКИ

Марио Примджанов: Илинденско-Преображенското въстание е извадено от пепелта на забравата и късата памет на българската политическа класа

02 август 2020 | 15:00

Снимка: Агенция "Фокус"

Марио Примджанов, правнук на Кузман Шапкарев и учредител на Сдружението на родовете от Македония в интервю за Агенция „Фокус” по повод 117-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.

Фокус: Г-н Примджанов, на 2 август се навършват 117 години от Илинденско-Преображенското въстание. Отдаваме ли му значимото днес?
Марио Примджанов: На този въпрос не мога да отговаря с твърдо „Да“.

Фокус: Защо така?
Марио Примджанов: Последните няколко години все повече и повече се говори за това въстание. Преди това 60-70-80 години и дума не се обелваше. Засега бива. Надявам се следващите години да излязат още много истини за това въстание, което е върха на нашето национално освободително движение. От всички е признато това нещо, с изключение на нашите братя от Македония в днешни дни. Има какво да се желае още.

Фокус: Можем ли да кажем, че Илинденско-Преображенското въстание е извадено от паметта днес?
Марио Примджанов: Да, да. Извадено е от пепелта на забравата и късата памет на българската политическа класа. Иначе хората го чувстват, знаят го, колкото и вече да няма живи участници.

Фокус: Познавали ли сте участници от въстанието?
Марио Примджанов:Познавах навремето няколко от тях, въпреки че бях 12-годишен. Например от рода Групчеви, познавах дядо Йонче. Той такива неща разправяше. Тогава като 12-годишен много не ги оценявах, но са ми останали в паметта. Този човек цял живот е бил въстаник. Както казваше: „Пукне ли пушка, взимаме нашите пушки и отиваме натам”. Лежал е в затвора, живееше в кв. „Банишора” и на 50 години завърши висше образование. За мен сега е чест, че съм познавал такъв човек. Той беше братовчед на баба ми, а тя е дъщеря на Кузман Шапкарев, също човек, който не може да не бъде споменат в Българското възраждане. Да не говорим, че Гоце Делчев го е уважавал много. Докато са живели в Самоков, всеки път се отбивал в неговата къща. Последният път са го видели синът на Шапкарев Иван. Като малко дете му дава чифт чорапи и долно бельо. Гоце Делчев го взима, тръгва и вече не се връща. Шапкарев три месеца не продумва дума на никого вкъщи, дълбоко опечален от тази загуба. Гоце Делчев са му пожелали на добър път, а той казал: „Аз ви желая топъл кът”.
Трябва да спомена, че синът на Шапкарев Климент, е пръв приятел и сподвижник на Гоце Делчев.
Да се върнем на Илинденското въстание. Това е най-добре организираното въстание против турците. Както винаги мненията са били разделени. Едни са били за въстание, другите са казвали, че е още рано. Гоце Делчев е бил един от тях. Смятал е, че не са подготвени и много жертви ще имат, както и че много беля на България ще докарат. Гоце Делчев е убит на 4 май 1903 г., а въстанието избухва след два-три месеца. Има някакви успехи, но сега от моя гледна точка 100 и колко години след него, мога да си направя извода, че то е било обречено още от самото начало. Визирам така наречените Велики сили, които винаги са докарвали беди на България. Неслучайно България не взима явно участие в това въстание. Предупредени сме от Великите сили да не се мешаме там. Това не пречи ние да почитаме героизма на хилядите хора, на хилядите цивилни жертви. Така или иначе това въстание е венецът на нашите освободителни мечти и въстания.

Фокус: Как Сдружението на родовете от Македония ще отбележи тази годишнина?
Марио Примджанов:Да, говорим. Трябва да се съберем да решим какво ще правим. Ние сме сдружение на родовете от Македония, а те не са малко. Само в България има може би 2 млн. наследници. Моят прадядо Шапкарев се премества, но от Екзархията му се обаждат, че ще бъде по-полезен в Македония да основе едно училище. Ще стане дума за Солунската гимназия. Той отива там, защото винаги е бил за образование, а не за въоръжено въстание. Накрая на живота си, когато в къщата му в град Самоков се правили сбирките на Гоце Делчев, вратата винаги била отворена, явно вижда, че без въстание няма да стане. Дори са започнали да правят канал. Казвали, че ще сменят тръбите, а те се готвили да скрият евентуалният откуп от двете американки. Става въпрос за аферата Мис Стоун. Неслучайно за Илинденско-Преображенското въстание се решава в Солунската гимназия. Много от учениците на тази гимназия са едни от видните участници в националноосвободителните борби.

Фокус: Има ли съмнение днес, че Илинденско-Преображенското въстание е българско?
Марио Примджанов:Още в неосвободената част от България, която сега се нарича Северна Македония, се разиграват циркаджийски истории. Едните казват, че са с България, другите казват, че не са българи, а че са македонци и Александър Македонски им е дядо. Двете страни не са почтени. И двете страни само чакат нещо от България и никога няма да кажат истината, въпреки че знаят. Искам да споделя едно мое мнение. Хората, които живеят в този географски район, са имали нещастието сума години да са под някаква власт. Там имам роднини. На Кузман Шапкарев чичовците и поколенията, които са Пасхали. Шапкарев се е казвал така, но си връща старото име. Те не го връщат. Питах единия защо Пасхали, той каза, че му е писнало, че не са били гърци, турци, албанци, италианци. Там 70 години Титовщина не е малко. Самите виждате в България 45 години още се кръстят в Кремъл, а 70 години се кръстят на сърбите. Там е обречена българщината. Който иска в бъдеще да се разбира с хората в Северна Македония трябва да научи албански език.


Фокус: Обнадежден ли сте, че след изборите в Република Северна Македония историческите спорове ще бъдат разрешени?
Марио Примджанов:Надежда винаги има, но насила хубост не става. Не става с натиск от българска страна. Трябва да има натиск от тамошните хора, които ако си прочетат малко историята ще видят, че не може дядо им да е българин, а те да са еди-какви си. Виждат го, но ги е страх, защото половината власт е сръбска, което значи, че няма да си намерят работа. Трябва да ги разбираме и тях. В близките години не виждам да има напредък в това отношение.

Фокус: Влизането им в ЕС няма ли да успокои нещата?
Марио Примджанов:Напротив, влязат ли в ЕС и НАТО, дума няма да обелят за България. Ще искат да се признае българско малцинство тук. Те само това чакат. България винаги е имала грешна политика спрямо тези хора там. Преди 9 септември, след 9 септември и в момента.

Деница КИТАНОВА