МненияВИЖ ВСИЧКИ

Проф. Светлозар Елдъров: Винаги ще бъдем в дълг към героите и мъчениците на Илинденско-Преображенската епопея

02 август 2020 | 13:00

Снимка: Агенция „Фокус“

Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките в интервю за Агенция „Фокус” по повод 117-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.

Фокус:Проф. Елдъров, на 2 август се навършват 117 години от Илинденско-Преображенското въстание. Отдаваме ли му значимото днес?
Проф. Светлозар Елдъров:Винаги ще бъдем в дълг към героите и мъчениците на Илинденско-Преображенската епопея, които с дързост, воля и саможертва сътвориха нова глава в националната ни история, наречена „Освободителните борби на македонските и тракийските българи“, чийто най-висок връх е именно въстанието от 1903 г. По традиция им отдаваме почит най-вече в дни на кръгли и юбилейни годишнини. Така беше например през 2003 г., когато се изпълни стогодишният юбилей на въстанието. Тогава беше организирано и осъществено най-мащабното и масово честване на събитието в нашето съвремие, с много и разнообразни прояви, научни конференции, документални филми, исторически възстановки, широко медийно отразяване и пр. и пр. Това юбилейно национално честване вдъхна нов живот на традиционните масови поклонения на символични места на памет, залинели в началните години на прехода, като местността Попови ливади край гр. Гоце Делчев, Петрова нива при Малко Търново, Предела до Банско и Разлог. Тогава и в следващите години се издигнаха някои нови паметници, които също се наложиха като места за възпоменание и гордост. За съжаление през настоящата година се очертава честванията да бъдат много по-скромни от всеки друг път. Видимите причини са ясни за всички – извънредните мерки заради вирусната пандемия и политическата криза с протестите, които съвпаднаха с историческите дати. Но това е само на повърхността. Под нея се крият много по-дълбоки и по-сложни предпоставки, които формират нашето отношение към Илинденско-Преображенската епопея. На първо място сред тях е недостатъчното изучаване на освободителната борба на македонските и тракийските българи изобщо с въстанието в частност в българското образование. Доколкото ми е известно, поне допреди няколко години, тази проблематика се изучаваше в учебниците по история и цивилизация за 6-ти и 11-ти клас, при това в един общ урок за периода 1878 – 1912 г., където за въстанието се отделяха само по няколко реда. По новата програма това се прави в 7-ми и 10-ти клас, но пак на същото равнище. И тук е парадоксът, че за Априлското въстание от 1876 г. в учебниците има отделен урок, а за Илинденско-Преображенското въстание, за което нашата историческа наука с основание твърди, че е втория най-висок връх след него в българското националноосвободително движение, се отделят само по два или три абзаца. Със съжаление забелязвам също, че и в академичната наука този въпрос не е от най-атрактивните. Това обаче може да се каже и за културата и изкуството. Не ми е известно например българската кинематография да е създала нещо по-мащабно от филма „Мера според мера“ от 1981 г., който и тия дни по липса на друго се върти по телевизионните екрани. Затова, ако трябваше да отговоря на въпроса ви в телеграфен стил, отговорът щеше да бъде – не, не отдаваме на Илинденско-Преображенското въстание значимото внимание и уважение, за съжаление.
Фокус:Има ли съмнение днес, че Илинденско-Преображенското въстание е българско?
Проф. Светлозар Елдъров:Колкото и да се опитвам, не мога по никакъв начин да си представя историята на Македония и Македонския въпрос след Берлинския конгрес без България, без Българската екзархия, без българското културно-просветно дело, без Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Върховния комитет с македоно-одринските дружества в България и тайните офицерски братства в българската армия, които бяха български организации и подготвиха Илинденско-Преображенското въстание като българска национална саможертва в името на националното обединение. Ако някой има съмнение относно това, както все още упорстват на запад от Девебаир, нека още веднъж да прочете възванието за обявяването на въстанието през 1903 г. в Битолския революционен окръг (Първи въстанически окръг „Пелистер“) и да си отговори на въпроса – кой би пожертвал живота, семейството и имота си, ако го приканваха за това на чужд език? Най-краткият, но и най-разобличаващият документ срещу онези, които все още си позволяват да отричат българския характер на македоно-одринската борба и на Илинденско-Преображенското въстание, е именно възванието на Главния щаб на Битолския окръг, съставен и написан в навечерието на Илинден от поручик Борис Сарафов, Дамян Груев и Анастас Лозанчев на български език, такъв, какъвто и днес говорим, четем и пишем. На същия език са и всички документи на въстанието от 1903 г., както изобщо на трите най-важни революционни организации, които днес в Скопие са принудени да превеждат на тяхната официалната езикова норма, за да прикрият българските си корени.
Фокус:Може ли историята да си позволи да дели Илинден от Преображение?
Проф. Светлозар Елдъров:Очевидно може, след като такива опити е имало и преди, и сега. Разбира се, давам си сметка, че тук не става въпрос само за името на въстанието, а за неговата национална същност. За нея вече казах достатъчно в отговора на предишния ви въпрос. Що се отнася до името на въстанието и опитите на някои – с умисъл или от глупост – да го делят на Илинденско и на Преображенско, ще повторя онова, което често съм изтъквал в своите научни публикации и в медийните си изяви – имената на въстанието от 1903 г. са давани от историците, не от въстаниците. За тях то е просто „въстание“, въоръжен протест, борба на живот и смърт с една тирания, борба за лично, семейно и национално оцеляване. Названието „Илинденско въстание“ доби популярност след войните през 1912–1918 г., когато македонските и тракийските българи, дотогава единни в своята културна и революционна борба, тръгнаха по различни политически пътища. Като по-многобройни и активни, македонските дейци наложиха това име. През 80-те години на ХХ век българската историческа наука направи много да популяризира названието „Илинденско-Преображенско въстание“. Смятам, че то по-точно отразява същността на националноосвободителната борба на българите от Македония и Одринска Тракия от Берлинския конгрес до Балканската война. Борбата беше „македоно-одринска“, организациите се самоназоваваха „македоно-одрински“ (Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македоно-одринска организация в България начело с Върховен македоно-одрински комитет в София и пр.) и затова е редно в наименованието на въстанието да присъстват имената на църковните празници, на чиито дати беше обявено въстанието в Македония и Одринско – 20 юли, Илинден, и 6 август, Преображение. Някои историци настояват към названието на въстанието да се добави и „Кръстовденско“, тъй като на 14 септември, Кръстовден, е обявено началото на бойните действия в Серски окръг. Това е излишно по посочената по-горе причина, а още и затова, че ако трябва да бъдем чак такива перфекционисти, ще се наложи да добавим и названията на църковните празници, които Българската православна църква прославя на датата, на която формално е обявено въстанието в Скопски и Солунски окръг – 27 юли. А те са общо три – Св. Пантелеймон, Св. Седмочисленици и Успение на Св. Климент Охридски. Въстанието на българите в Македония и Одринска Тракия през лятото и есента на 1903 г. наистина беше
най-продължителното в новата българска история, но едно такова описателно название ще му дойде в повече. Достатъчно е да го наричаме и да го прославяме като Илинденско-Прображенско.
Фокус:Обнадежден ли сте, че след изборите в Република Северна Македония историческите спорове ще бъдат разрешени?
Проф. Светлозар Елдъров:Няма как да бъда, след като от подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Р България и Р Северна Македония на 1 август 2017 г. изминаха точно три години, а постигнатото е толкова малко, че само от неудобство не казвам никакво. За това обаче отговорността е на онези, които са го написали, подписали или давали експертни мнения. Точно в тази връзка ми прави впечатление, че последните сякаш не горят от желание да се афишират публично, може би защото не се гордеят със своите експертни мнения и съвети. Аз съм само един обикновен изследовател на историческото минало, който вече 40 години се занимава с националните проблеми, в това число освободителните бори на македонските и тракийските българи изобщо и на Илинденско-Преображенското въстание в частност, но истински се гордея с това, което съм успял да постигна с моите монографии, студии, статии, документални публикации, участия в колективни трудове, популяризации и медийни изяви.

Деница КИТАНОВА