МненияВИЖ ВСИЧКИ

Красимир Премянов, Съюз на тракийските дружества: Преображенският акцент подчертава чисто българският характер на Илинденско-Преображенското въстание

02 август 2020 | 11:00

Снимка: Агенция „Фокус“

Председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.

Фокус: Г-н Премянов, на 2 август се навършват 117 години от Илинденско-Преображенското въстание. Отдаваме ли му значимото днес?
Красимир Премянов: Тракийската организация винаги е отдавала огромно значение на това събитие. Не само, защото е свързано с тракийската организация и с борбата на тракийци за освобождението на България от потисниците от турско робство и за единението на България, а защото в днешния ден Преображенският акцент подчертава чисто българският характер на въстанието. Когато българите от Македония и Тракия са се вдигнали, за да поправят неправдите на Берлинския договор, който е постановил завоюваната с цената на стотици хиляди жертви руски войни и български революционери, борещи се години наред за Освобождението на България, да бъде разделена на части.
Фокус: Ще отбележите ли по някакъв начин годишнината от въстанието?
Красимир Премянов: На 19 август тракийци на историческата местност на Петрова нива ще отбележим Преображенската част на Илинденско-Преображенското въстание, която минава под патронажа на нашия президент Румен Радев, който е тракиец по баща и майка. На 1 август отбелязахме Илинденско-Преображенското въстание в Родопите. Там сме традиционни съорганизатори в село Славея. Всяка година там се отбелязва борбата на българите от Родопите за освобождението на част от България от турско робство и за единството и нейната целокупност.
Фокус: Казахте, че организирате събора на Петрова нива тази година.
Красимир Премянов: Няма да е събор тази година. Ще бъде друг формат, за да уважим ограниченията, наложени от правителството и Министерство на здравеопазването. Ще има заупокойна молитва в състав и количество хора, което не противоречи на забраните и ограниченията и полагане на венци и цветя и на двете места ще бъде така. Малки слова пред малката аудитория и на двете места ще има, за да можем да изтъкнем събитието. Това е задължително, за да може да се тиражира чрез медиите какво е казано там и да отправим посланията към останалата част от българския народ.
Фокус: Може ли историята да си позволи да дели Илинден от Преображение?
Красимир Премянов: Не знам дали историята или политиката, или чужди интереси, но фактът е безспорен. Знаете, че денят на Илинденското въстание е въведен национален празник на изпадналата от Сан-Стефано Българска Македония и извадената от България небългарска Македония. Сега я наричат Северна Македония, но това е право на народите да се самоопределят. Не могат да пренаписват историята те самите. Тази част от историята свързва живеещите в тази територия и българите, живеещи в пределите на Република България в едно цяло. Както и конюнктурно да интерпретират, да си играят с фактите и да делят България на парчета, не могат да отделят двете части на едно цяло – поне исторически, каквито са българите в Северна Македония и живеещите в България българи.
Фокус: Обнадежден ли сте, че след изборите в Северна Македония историческите спорове ще бъдат разрешени и няма да се дели Илинден от Преображение?
Красимир Премянов: Дълбоко убеден съм, че ако нещата отидат до нормалните хора, до народите, живеещи в двете държави, проблеми никакви няма да има. Става въпрос за кръвна и духовна връзка. Интересите на външни фактори са заинтересовани да дистанцират българската културна общност, да дистанцират основанията за самочувствие и гордост на българите, че са се борили за своята свобода. Особено Илинденско-Преображенското въстание е опит без ничия помощ да си върнем единственото и целостта на България и да извадим поробените части от нея. Едни такива богати смислово с богата и красива символика събития, които се отнасят към борбата срещу турско робство, не може да дели живеещите на две различни територии граждани. Затруднявам се каква терминология да ползвам. Не искам да обиждам Северна Македония, но в същото време не искам да обиждам и България като история. Тази история е писана с кръвта на хиляди българи, които тогава не са се делили по географски признак. Българи са били в Тракия, българи са били в Македония, и в Мизия и в Добруджа. По-нататък политиката е очертала географските граници да станат държавни. Видяхте в една Румъния не се получи.
Когато ги решават народите всички спорни въпроси, няма войни, а приятелство, дружба и сътрудничество. Това не се получава, когато се намесват користни, геополитически или географски политически интереси на Балканите. Ето защо желая да върнем властта на народите и те да решават спорните въпроси, ако това въобще е възможно.

Деница КИТАНОВА