МненияВИЖ ВСИЧКИ

Полк. доц. Станчо Станчев: Силата на цар Симеон Велики е в уникалното съчетаване на три важни качества – военни, дипломатически и духовни

01 август 2020 | 15:00

Снимка: Радио "Фокус"

Военният историк полковник от резерва доц. Станчо Станчев, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“


Водещ: Успешните войни на цар Симеон Велики срещу Византия, маджарите и сърбите довеждат до най-голямото териториално разширение на България в цялата история и я превръщат в най-силната държава на тогавашна Източна Европа. За съвременниците обаче, царуването на цар Симеон I е период на културен разцвет, наричан по-късно Златен век на българската култура. Повече книжовник или повече военноначалник е цар Симеон?

Станчо Станчев: Много интересен въпрос. Аз, като военен историк бих искал да отговоря веднага, че е повече военен, повече пълководец, повече войсководец, човек настина разширил България на три морета са нейните граници Черно, Бяло и Адриатическо. Но пък в същото време няма как да пропуснем факта, че наистина с него се свързва Златният век в българската история. Един век, през който наистина се случват много забележителни неща. Започва се с приемането на християнството, преминава се през азбуката на светите братя Кирил и Методий, за да се стигне в крайна сметка до едно последващо развитие на нашата държава, именно под ръководството на Симеон Велики, както е известен в нашата историография. И ако наистина погледнем „Именник на българските ханове“, ще ви направи впечатление, че разбира се, всеизвестно е, ще започна с първия владетел български хан Аспарух, да се мине после през хан Тервел, който наистина прави така, че България вече трайно се настанява на картата на Европа. известен е по-късно с това, че е спасил Европа – „спасителят на Европа“, известен е като „спасителят на Европа“. Но ако погледнем едно друго писание, т.нар. „Синодик на българската църква от XIII до XIV век“, там прави впечатление, че началото на българската история се поставя с първия християнски владетел. Там е записана една възхвала към Борис I, който приема християнството, който е „превел българския народ към благоразумие чрез светото кръщение“. След това, разбира се, намират място първопросветителите Кирил Философ и Методий. Именно на Борис I Михаил, известен, неговият наследник е Симеон Велики, неговият син, по-малък разбира се. Тук има един период от 4 години, през който управлява по-големия брат на Симеон – Владимир Расате. За това, че той се решава да върне България към езичеството е ослепен от своя баща, и той с един доста разширен съвет събира цялото царство и поставя на трона по-малкия си си Симеон, като го заплашва пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако отстъпи от истинското християнство. Тези трагични събития наистина променят живота на Симеон като определят неговия по-нататъшен път. Вместо за духовен глава, както е готвен той от своя баща, на него му се налага да поема управлението на държавата. И вие съвсем правилно констатирахте, че наистина за управление от 34 години се получава едно голямо териториално разширение, поставя България на три морета: на Черно, Бяло и Адриатическо, а държавата ни най-голямата сила в Източна Европа. Най-важното е, пак както вече споделих, че той е известен и се свързва със Златния век на българската култура.

Водещ: Полк. Станчев, а как цар Симеон I успява да проведе толкова териториално успешни войни?

Станчо Станчев: Да, наистина. Факт е, разбира се. Той по принцип слага края на един 30-годишен мир, който е сключен от неговия баща след покръстването. Първата причина за конфликта е интересна. Повечето хора я знаят, но все пак искам да я спомена, това е преместването на българското тържище от Цариград от Солун, което затруднява и изолира българските търговци в крайна сметка от Константинопол и прави по-труди търговските взаимоотношения. Тогава именно Симеон започва една от първите си войни като възкачен на българския престол, известна в нашата историография като първата икономическа война в Европа. Там е интересно, че византийците успяват да привлекат на своя страна маджарите, а в същото време Симеон като един добър дипломат се съюзява с печенегите. И през 896 година българи и печенеги успяват да нанесат едно много сериозно поражение на маджарите и изгонват назад в Панония. А териториалните придобивки след 896 година Симеон повежда войските и нанася сериозно поражение на ромеите в Източна Тракия и българското тържище отново е върнато в Цариград. Неговата мечта разбира се е Константинопол. Той води няколко сериозни операции, които целят превземането на този град. През 913 година, повеждайки войските си към византийската столица на него му се осигурява възможността да завземе престола и да стане регент на малолетния тогава по онова време Константин VII. Но кралица Зоя прави един преврат и прави така, че да не се осъществи тази идея, но пък в същото време след това 917 година Симеон повежда българите и нанася едно тежко поражение на армията на Лъв Фока. То е много известно това сражение при Ахелой на 20 август 917 година, когато той използва, проявява се като един талантлив пълководец, защото съумява да задели в резерв част от своята тежка конница и част от пехотата си, и когато Лъв Фока първи нанася удара срещу българските войски, той успява да поведе резерва и набутва византийците в морето с цената на много сериозни поражения, които понасят - Лъв Фока едва успява да се спаси и да избяга с кораб в Цариград по онова време. Известни са също сраженията, боевете, които води той през 918 и 919 година срещу сърбите. Успява да плени сръбския княз и поставя начело на управлението на Сърбия своя доверен човек – казваше се, ако не ме лъже паметта Павле Бранович. И още други сериозните военни операции, които води Симеон. И наистина тази голяма територия, която придобива България по негово време е извоювана наистина с цената на много успешни военни операции, които той провежда. Мен ми тук важно да споделя нещо, което ме е занимавало през годините – интересно е да се отбележи, че в онзи период, когато България наистина е приета в лоното на християнските държави, когато започваме да пишем на своя азбука, когато започват да се появяват първите книги, интересно е да се разгледа какво е отношението на Византия, защото в крайна сметка Симеон, поемайки управлението на държавата добре си дава сметка, че той е на границата на една голяма империя, която има своите имперски намерения. Тя винаги е гледала на голяма част от територията на българската държава като на своя изконна земя. И наистина какво са разбирали ромеите под понятието „граница“. Известно е едно писмо, което неговият баща отправя към папата и папата му връща един уклончив отговор. Но според политическата идеология на империята три са основните граници: граница на държавата, граница на нацията и граница на цивилизацията. Обаче трябва да се отбележи, че не задължително те да съвпадат по принцип една с друга. Много в отношения те се разминават. Към тях трябва да се добавят още 3 вида граници, които имат важно място както във византийска икономическа територия, така и в икономическата практика на империята. Те са: идеологическите граници, които се отъждествят с цивилизования свят, политически граници и най-накрая разбира се военните граници. И именно приемайки християнството, България попада в идеологическата пространството на Византийската империя, и по този начин става обект на внос на византийска цивилизация. Засилва се тенденцията България да бъде превзета не с меча, а със словото. И именно фактът, че точно по онова време начело на държавата застава точно Симеон като че ли е Божий дар. Защото в крайна сметка когато се поставя въпросът той дали е бил готов да поеме престола при положение, че всичко става доста изненадващо, той е 30-годишен, но в същото време дава да бъде ясно, че е без съмнение, че той е бил най-образованият българин и не само в деветото столетие когато поема управлението на държавата, а през цялото Средновековие. Известно е, че той е завършил Магнаурската школа, така известният Константинополски университет. Няма съмнение, че той притежава всички необходими качества, за да вникне в истинското положение на страната, да съзре опасностите, които я застрашават, да намери решение на изключително трудната задача как България без да напуска границите византийското идеологическо пространство да съхрани своята национална идентичност. Не само да оцелее, но отново да се пребори с вековната империя. Това наистина е една много трудна задача. И тук разбира се ми се ще, понеже съм набрал вече инерция, ми се ще да споделя в крайна сметка, че той не е сам. Той има около себе си наистина един екип, който много му помага в онези трудни времена, когато както вече споделих, Византия се опитва да ни превземе не толкова с меча, колкото със словото. Ще ми се да спомена разбира се епископ Константин, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Григорий Презвитер, разбира се, Охридската школа Климент и Наум. Очевидно това са хората, които в голяма степен му помагат да взема правилните решения. Известно е, че Симеон излага своите идеи, своите планове пред хората, на които има доверие, хората с интелект, на хората, на които разчита, че могат да му дадат правилните тълкувания и да му дадат правилните идеи как да води държавата в следващите години. Той практически успява да направи около себе си едно мислещо общество, един интелектуален заряд на обществото, на обществото, с което владетелят прекарва почти цялото си време. Нещо, което като че ли към днешния момент изключително много ни липсва, а ни е изключително необходимо. Защото ако направим едно сравнение с онова време от IX-X век и настоящото време, ще видим, че в много отношения като че ли се доближаваме. Началото на новото хилядолетие ни донесе две изключително важни препятствия, които преодоляхме – едното, приемането ни в НАТО, другото – приемането ни в Европейския съюз. Но в крайна сметка дали сме дораснали наистина и дали сме в състояние да повторим това, което в далечните години направи Симеон Велики.

Водещ: Какъв е стилът „Симеон“ във военно отношение, в дипломацията, в културата?

Станчо Станчев: Ако трябва да му правим една оценка, в крайна сметка трябва да сме наясно, че той самият не е подготвен като повечето владетели във военно отношение. Тоест, да води войската, да застава начело на армията като един истински цар, наистина каквото е основното негово призвание. Той е готвен, както вече споделих, да бъде духовен водач на държавата, и затова именно получава основното си образование, натам са насочени неговите интереси, с това изпълва времето си – изчита много книги, получава една много сериозна теоретична подготовка. Но според мен, неговата сила е в съчетаването на всички качества: и на военните, и на дипломатическите, и на духовните ако щете, и на културните, за да може да даде един какъв сериозен тласък в развитието на нашата държава по време на неговото управление. Най-характерното за него е, че като всеки умен и образован човек, той е умеел да изслушва хората, умеел е на базата на съветите, които му се дават, да взема най-правилните решения. Нещо, което е изключително необходимо за водачите на нацията, нещо, което е необходимо за хората, които са призвани да ръководят държавата.

Цоня СЪБЧЕВА