МненияВИЖ ВСИЧКИ

Тихомир Безлов: Има известен умисъл в стратегията да се противопоставят хората с блокади на пътищата

31 юли 2020 | 12:00

Снимка: Радио "Фокус"

Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Продължаваме с различните гледни точки на протеста. Една по-различна ще ви предложим сега, а именно къде е границата между демокрацията и правото на всеки да изразява своето недоволство и нарушаването на правата на гражданите, които искат свободно да се придвижват. С анализ сега очакваме старши анализатор от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. Здравейте.

Тихомир Безлов: Здравейте.

Водещ: Как определяте това, което се случва в столицата към днешна дата? Тази сутрин разговаряхме и с Красимир Димитров от Столичната община, който бе категоричен, че и днес ще има транспортен хаос. Защо, според вас,
протестиращите заложиха на такава стратегия?

Тихомир Безлов: За мен ми изглежда естествено това развитите. Ако погледнете назад във времето, от 1990 година ако погледнете, го има това развитие след митингите, които обикновено се събираха тогава на „Александър Невски“, по-късно пред парламента, пред Министерски съвет, 2013 година беше така, включително и протести, да кажем 2018 година покрай вдигането на цените на горивата, ако си спомняте в цялата страна имаше такива блокади. Някак си беше очаквано за мен това развитие, след като някъде около 10-я ден стана ясно, че общо взето протестът с малки възможности да окаже натиск на парламентарно мнозинство, което не иска да си подаде оставката. Ние сме парламентарна държава и много от решенията са в парламента. В парламента зависи едно правителство дали ще падне или няма. И са стигнали до първите идеи за блокади, ако си спомняте Народното събрание имаше идея да се блокира по време на вота на недоверие, но стана ясно, че всъщност това не може да се осъществи от организаторите. Възникна идеята да се блокират кръстовища. Имаше идея за национални стачки, но ние сме в тази ситуация поне засега в България е много сложно да се организира национална стачка. Това не е 1997 година когато икономиката беше държавна и профсъюзите можеха да го направят. Сега има частни интереси, по време на криза никой няма да рискува компаниите си да организират стачки. Та това стана ясно, че не е възможно. И тогава възникна идеята да се блокират кръстовища, според мен. Тук вече става малко по-сложно когато коментираме от страна организаторите, от друга страна, противоположната страна, в случая правителството, какво точно се случва в момента, защото очевидно, че Орлов мост ако погледнем става дума през деня за 20-30-50 човека, които блокират кръстовището, и не би имало никакъв проблем да се премахне тази блокада. Въпросът е защо това не се случва, и тук следват различни хипотези. Примерно едната е от страх от ново разрастване на протеста, страх от насилие и инциденти – едната хипотеза. Другата е, обясняват, че се търси раздразнение на участващите, защото очевидно дори тези, които подкрепят протеста, дори те гледат на тези блокади като проблем на всекидневния живот. Те не са готови да жертват всекидневния начин на живот. Има хипотеза, че се търси изтощаване на протеста през август. Друга хипотеза е, че е възможно да се търси изтощаване, тоест, отпускане на напрежението през август, за да се омекотят протестите през есента, които вече се очаква да имат икономически елемент. Има и такава хипотеза, че това е някакъв път да се търси алиби за оставка от страна на правителството – дълги протести, очевидно блокиране на гладовете и инфраструктурата, това да е основание за обяснима оставка, защото част от подкрепящите правителството смятат, че те имат всички основания да управляват, няма протестът според тях е малък и т.н. Така че това е, ние имаме различни хипотези. Не е ясно точно как мисли да кажем премиерът Борисов, вътрешният министър и т.н. защо протестът е оставен просто да седи. Има и такива подозрения у част от хората, че правителството го прави умишлено.

Водещ: В случая интересното е, че тези блокади не се отразяват по никакъв начин на дейността на премиера. Виждаме го с джипката във „Фейсбук“ почти всеки ден. В същото време обаче ставаме все по-чести свидетели на пререкания между протестиращите и граждани, които се опитват да преминат през блокадата. Няма ли това да породи още по-голямо напрежение и тази тактика, която са предприели протестиращите не е ли грешна?

Тихомир Безлов: Да, аз това казах, че някак си ми се струва, че като че ли има известен умисъл в тази стратегия да се противопоставят хората. Лично на мен ми се струва, че това е проблемна стратегия да я наречем, защото могат да станат неприятни инциденти, и очевидно, особено там, където имате малко протестиращи и блокирани кръстовища, където гледахме точно инцидентите, ситуацията е доста рискова. Вероятно няма да са такива леки случаите в бъдеще, ако така продължаваме, чисто статистически ще се случи някой по-тежък инцидент. В този смисъл това, което трябва да имаме в предвид, че като цяло тази ситуация, определено съставена по този начин е проблемна, като имаме предвид какво имаме на фона отзад – голямата тема за България в момента в случая с чисто икономически план. Защото нали всичките големи европейски икономики, всички световни икономики очевидно са засегнати, някои говорят за най-тежката криза 1929-1933 година, най-тежката криза през живота ни, която ще видим. Това, което се очаква, че в някакъв момента към края на годината-началото на следващата ще възникне въпросът как ще се плащат пенсиите и бюджетните заплати, ако икономическите данни в момента, които виждаме, не се подобрят рязко. Това всъщност е голямата тема. За съжаление тези протести абсолютно отсъства тази дискусия какво ще стане с икономиката ни, какво ще правим с предстоящата истинска криза икономическа, защото тогава действително ще бъдат засегнати огромно количество хора на равнище доходи и оцеляването дори на някои социални групи с по-ниски доходи. Това е голямата тема някак си, която е напълно скрита в момента от тази ситуация по софийските улици, вероятно може и в страната може да има някакво развитие по отношение на инфраструктурата. Така че освен това цялата тази икономическа криза е свързана с тази пандемия, която виждаме болниците се препълват, качват се смъртните случаи. Ние някак си приехме тази идеология, че този Ковид-19 не е нищо особено, сравнимо е с тежък грип, но има достатъчно свидетелства, че това не е просто тежък грип, не е разбира се това, което очаквахме в началото, но е достатъчно голям риск, който продължава да създава огромни проблеми икономически.

Водещ: Със сигурност е необходима стабилност в момента в държавата. Някои обаче виждат тази стабилност в подаването на оставка на редовното правителство и съставянето на служебен кабинет. Други виждат стабилност в това, Борисов да ни преведе през тази криза. Има ли средно положение?

Тихомир Безлов: Има вариант да се търси някакъв политически компромис, но не го виждам в момента как ще се случи. Големите кризи, ако си спомняме, аз си ги спомням, но най-вече доста млади хора участват в дискусиите, примерно 1990 година в крайна сметка се стигна до преходно правителство след дълги протести срещу второто правителство на Андрей Луканов. 1997 година се стигна до компромис между президента и новото правителство на Добрев и лидерът на БСП Първанов. 2013 година, ако се върнем към последните събития, в крайна сметка правителството на Орешарски падна след като ДПС обяви, че няма да го подкрепя.

Водещ: Да, а не от самите протести, факт.

Тихомир Безлов: Да. Но така или иначе тогава 2013 година пак имаше някакъв политически диалог. Тогава Реформаторският блок, ГЕРБ от едната страна, от другата страна бяха БСП и ДПС, достигнаха до някакъв, особено по време на кризата с КТБ, и особено ПИБ се стигна до някакъв компромис. Така че има някакъв такъв междинен вариант на търсене на компромис. Но в момента няма никакви симптоми за подобно развитие.

Евелина БРАНИМИРОВА