МненияВИЖ ВСИЧКИ

Генерал-лейтенант Любчо Тодоров: Армията ни е подготвена за екстремални ситуации - мигрантската криза и пандемията го показаха

02 юли 2020 | 09:00

Снимка: Радио „Фокус“

Генерал-лейтенант Любчо Тодоров в интервю за Радио „Фокус“.

Водещ: Най-напред ми позволете да ви поздравя с празника. 9 години от създаването на структурата, която отговаря за контингентите ни зад граница. От името на екипа на Радио „Фокус“ ви желаем преди всичко здраве и много успехи.
Любчо Тодоров: Сърдечно ви благодаря. В днешния празничен ден, в който Съвместното командване на силите отбелязва своята 9-та годишнина, изразявам преди всичко своето и на съвместното командване уважение и признателност към военнослужещите е цивилните служители за достойната им служба, за професионализма, за старанието, за чувството на дълг и отговорност, които проявяват в изпълнението на сложните и динамични задачи в нашето войнско ежедневие. Поздравявам и всички ветерани военнослужещи, които свързваха живота си със съвместното командване, защото без техният неуморен труд командването нямаше да бъде това, което сме днес. И желая на всички вас и вашите семейства много здраве, щастие и благополучие, нови професионални успехи. Нека празничния ден да бъде повод за заслужена гордост.
Водещ: Успя ли командването да отговори на целите, за които е създадено, а именно да успее да управлява и да подготви разбира се военните ни контингенти, които участват в мисиите зад граница, и колко всеобхватна е всъщност тази задача?
Любчо Тодоров: Да, разбира се, управлението на контингентите зад граница е една от основните ни функции и задачи. Създаването на Съвместното командване на силите беше една значима стъпка по пътя за развитието на Българската армия, която е продиктувана на възникналите нови задачи след приемането на Република България за член на НАТО през 2004 година, и от необходимостта да има такава структура, която да бъде съвместима с командната структура в НАТО. преди всичко Съвместното командване се създаде на 1 юли 2011 година в изпълнение на Постановлението на Министерски съвет от 2010 година, където се прие план за развитие на въоръжените сили за периода до 2014 година. И тогава, преди 9 години, наистина на базата на трансформираните Съвместно оперативно командване и щаба по осигуряването и поддържалата е създадено на Съвместно командване на силите, и му бяха преподчинени 10 военни формирования. Целта да се изгради такъв интегриран щаб на оперативно ниво. Беше възложена и задачата да планира и да ръководи операции на територията на страната и извън нея, както и да осъществява логистичното осигуряване на Българската армия. Тази необходимост се наложи и след трансформирането на Генералния щаб, който се преобразува в Щаб на отбраната и интегриран заедно с Министерство на отбраната. Редица от функциите и задачите, които изпълняваше Генералния щаб, трябваше да бъдат поети и те бяха вменени на Съвместно командване на силите.
Водещ: Разбирам, че освен за мисиите зад граница, отговаряте и за някои операции на територията на страната.
Любчо Тодоров: Точно така. Съгласно планиращия сценарий, ние планираме, ръководим и управляваме съвместна операция на видовите въоръжени сили на Република България, които формираме компонентни за защита на териториалната цялост и суверенитета, след което операцията трябва да прерасне в съюзния формат в състава на структурите на НАТО.
Водещ: Тази операция, която изпълняваха нашите военнослужещи по границите съвместно с „Гранична полиция“ под вашето командване ли беше?
Любчо Тодоров: Да, нашето командване има водеща роля за планирането и управлението на тези операции. Дори в последните 2 месеца ние преразгледахме и усъвършенствахме плановете, които бяха за ограничаване засилена мигрантска вълна по българо-турската граница и по границата с Гърция. И това е в мисията. Вие знаете, ние изпълняваме пълния спектър от мисии, както мисия „Отбрана“ за планиране и водене на съвместна операция, така и втора мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“. И тук попадат организацията на подготовката, комплектуването, логистичното осигуряване, връщане националния контрол, ротацията на контингентите зад граница.
Водещ: Колко време е необходимо да се организира една такава операция във връзка с мигрантския натиск?
Любчо Тодоров: Принципно процесът на планиране при нормална обстановка продължава в период приблизително около 1 месец, защото трябва да бъдат извършени съгласувателни дейности с различни както военни, така и държавни институции, които имат отношение към такъв вид операция, която е свързана с националната сигурност. Такива панове ние имаме разработени за последните 6-7 години, когато назрява вероятността от възникване на такава криза. С вероятността от назряване на криза започва и процесът на кризисното планиране, така да го наречем. В някои случаи се е налагало и рамките на 10 дни да бъде изготвен такъв план. След което елементите от него, те се отработват, тренират се, системата за командване на управление се проверява. И провеждат се такива учения, вие знаете в периода на 2015-2016 година по границата с Гърция в местността на ГКПП „Кулата“ с проведе едно тактическо учение, занятие. Други такива учения бяха проведени в районите на Елхово, на Капитан Андреево.
Водещ: Разбираме, че армията ни е подготвена да реагира в такива екстремални ситуации, макар че населението може би смята, че не е точно така. Как се промениха условията при подготовката, при изпращането на контингентите зад граница в условията на Ковид 19. Има ли карантина за тях все още?
Любчо Тодоров: Към момента Българската армия участва, по-скоро въоръжените сили участват в 4 операции на НАТО. Това са мисията „Решителна подкрепа“ в Афганистан“, небойната мисия в Ирак, стабилизиращи сили в Косово и имаме и военнослужещи на плаващия щаб на постоянна военноморска група на НАТО. И също така 5 операции под егидата на Европейския съюз. Това са операциите в Босна и Херцеговина „Алтея“, мисия за наблюдение в Грузия, обучение на силите за сигурност и медицински екип в Мали, имаме офицери на операция военноморската „Аталанта“ край бреговете на Сомалия, и тази в централната част на Средиземно море „Ирини“. Действително поради наложените ограничения санитарните мерки, които бяха свързани с Ковид-19, динамичната пандемична обстановка наложиха промяна в нашата организация за извършване на подготовката, на окомплектоването, на ротацията на контингентите. И в този период Съвместното командване на силите взе необходимите мерки, дори преди те да бъдат въведени в структурите на НАТО и в мисиите. Ние поставихме нашите контингенти, които предстоеше в края на март – на 30 март и 1 април трябваше да замине основният ни континент от близо 160 за Афганистан, беше в 14-дневна карантина преди заминаването. След това бяха тествани за коронавирусна инфекция – всички бяха отрицателни, и успяхме да осъществим ротацията навреме. Така успяхме да направим ротацията в нашите военнослужещи в Босна и Херцеговина в този период, в средата на април. И България продължава да изпълнява своите задължения – една от малкото държави, които успяха да направят навреме своите ротации на контингентите. В момента подготвяме 41-ви контингент за Афганистан. Той предстои да замине в ротация в средата и края на месец септември. Също така подлежат ротация за Косово през месец юли, за Босна и Херцеговина, за „Алтея“, което е планирано за септември. И очевидно мерките, които бяхме взели превантивно, и по отношение на спазване на всички мерки за дезинфекция, дистанция, социална дистанция и контролът, който осъществяваме, дадоха своя резултат. Засега нямаме провалени мероприятия. Действително бяха променени и отменени някои от курсовете, семинари и командировки, които налагаха събирането на хора заедно в дълъг период от време, но считам, че всичко засега върви по план.
Водещ: Остава ли в сила карантината за контингентите, които се прибират в България?
Любчо Тодоров: Да, след като им се направят необходимите изследвания, за да установим статуса след завръщането на територията на Република България, и ако нямаме проява на положителни тестове за коронавирус, контингентът го пускаме в домашна карантина 14-дневна, все пак за да избегнем това някои от военнослужещите веднага да се завърнат в своите военни формирования, където могат да създадат опасност за прехвърляне на зараза евентуално към други военнослужещи. Когато говорим за коронавируса след обявяване на извънредното положение, в рамките на 2 дни нашето командване успя да осигури от нашите логистични складове близо 100 хиляди респиратора, 7 хиляди защитни облекла, 8 хил. л спирт за дезинфекция на тези всички Регионални здравни инспекции в София, Пловдив, Търново, Габрово, Плевен, Стара Загора може би, всички областни, структурите на Министерство на вътрешните работи, на Столичната община, на Главна прокуратура и на военните формирования. Ние в този критичен период успяхме в рамките на 7-8 часа да разгърнем и първата полева болница в зала „Армеец“ за 500 души. Това се извърши под нашето ръководство и командване. Това е също принос по тази план, който беше разработен – подпомагане на органите на МВР и на Министерство на здравеопазването.

Евелина БРАНИМИРОВА