МненияВИЖ ВСИЧКИ

Проф. Николай Радулов: Гръмките пиар акции имат съвсем друг прицел – замазване на снимките с бомбастичните суми от чекмеджето

29 юни 2020 | 18:00

Снимка: Радио "Фокус"

Проф. Николай Радулов, бивш заместник министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
Водещ: Министър-председателят Бойко Борисов поиска оставките на зам.-главния секретар на МВР главен комисар Георги Арабаджиев и на директора на ГДБОП главен комисар Ивайло Спиридонов. Впоследствие те подадоха заявление за напускане и бяха освободени от министъра на вътрешните работи Младен Маринов. Причината е ареста на ръководителите на Отдел и Сектор „Наркотици“ в ГДБОП Кирил Ванков и Цветан Панков, които са задържани за подкупи и чадър над дилъри. Въпросните служители са общували непрекъснато с международни партньори на МВР, а преди 6 месеца единият от тях – комисар Цветан Панков е награден от испанския посланик с орден за приноса му към борбата с наркотрафика. Засега не е ясно на кои групи са осигурявали чадър двамата ръководители на Отдела за борба с наркотиците, но от думите на главният прокурор Иван Гешев се разбира, че те умишлено са пазили определени структури и са работили срещу техни конкуренти. Какво всъщност се случва по върховете на ГДБОП? Въпросът е към проф. Николай Радулов – бивш заместник министър на вътрешните работи, който е наш гост. Как коментирате тази ситуация? Защо се е получило това, защо е допуснато? Става ясно, че групата е действала от 3 години. Защо толкова дълго е търпяно – как не е било уловено?
Николай Радулов: Аз се съмнявам, че става дума за 3 години. Очевидно е, че става дума за система, защото спомняте си съвсем наскоро ние с вас коментирахме необяснимото спокойствие на един млад човек, който съхраняваше огромно количество наркотици в Студентски град. Ставаше ясно от всичко, че той е бил убеден, че нищо няма да му се случи, никой няма да провери този апартамент. Тоест, определено има чадър, опънат над наркоразпространителите. Обикновено тези, които биват хванати, представляват една малка частица от работещите в този бизнес и обиколено това са т.нар. „шанаджии“, тоест тези, които не са в дадена организация и не се ползват със закрила. Вие виждате, че става дума за най-висшите длъжности в ГДБОП, които се занимават с противодействие на наркотрафика, но така или иначе му оказват не противодействие, а съдействие.
Водещ: Оказва се, че те са част от него.
Николай Радулов: Да. Те се оказва, че са част от него. И аз не съм далеч от мисълта, че те не просто са част от него, ами че са част от ръководната върхушка на наркотрафика. Знаете и многократно сме го обсъждали, и не само с вас, и с други журналисти, и с други колеги сме говорили за това, че каквото и да се случва, през последните 10-15 години разпространението на наркотици не намалява ни на йота. Има едни вълни, в които полицията започва да арестува този или онзи, да ги залавя с някакви смешни дози наркотици, от които тези, които са заловени, не може да им бъде вменена кой знае каква вина, лежат по 1-2 години, дори се отървават с условни присъди. Но очевидно е, че тук този път не знам как е станало, дали нарочно или случайно, случайно както беше заловена онази пратка, но този път поставени на прицел такива фигури, от които действително нещо зависи. Аз не знам доводите на министър-председателя да иска оставката точно на шефа на ГДБОП – айде това все пак го разбирам, защото той е бил или вътре в играта, или не става за ръководител, тъй като тук не става дума за някакъв служител, който толкова е в периферията, че никой не го забелязва работи ли или не, и какво работи, тук става дума за едно от възловите направления в ГДБОП. Но интересно защо поиска и защо си е дал оставката зам.-главният секретар, който е толкова призрачна фигура, че всъщност никой не се сеща, че има такъв човек. Защо, например, не бе поискана оставката на министъра на вътрешните работи, който преди това беше главен секретар. Тоест, ако някой е трябвало да бъде наясно със ситуацията в наркотрафика, е бившият главен секретар и сегашен министър. Някак си не е справедливо той да бъде прикачен към победителите, към заловилите престъпника, а да се подценява неговата роля като главен секретар, който отговаря за това да бъде управлявано правилно министерството и то да не се включва в престъпна дейност. Но това е едно от нещата, които си мисля. Друго нещо, което си мисля, е, че наистина за служителите, включая и за отговорните, е много примамливо да се пуснат някъде в някои от пистите, по които работят, в колаборация с престъпниците. Та нали мълвата и досега говори, че министърът на вътрешните работи със сигурност е бил от героите на Прехода, бил е шофьор на криминален мутренски бос – Мето Илиенски, и той не го опроверга нито веднъж. Нито пък каза, че брат му е шофьор на един друг герой.
Водещ: Петьо Еврото?
Николай Радулов: Да, Петьо Еврото. Той създаде фалшифицирани доказателства по едно дело срещу съдия и срещу бившия министър на отбраната, заради което се наложи да си подаде оставката, и не последва никакви санкции срещу него. Както виждате, той продължава да дърпа конците и в прокуратурата, и в съда, и е доста влиятелна личност, както си проличава от последната информация, която се появява в публичното пространство. Така че аз си мисля, че има по-висши звена и структури, които са създали, ако не участват директно, са създали възможности и условия на един ръководител на противодействието на наркотрафика в страната да се включи в такава организация и да се корумпира. Той вижда, че тези, които са над него, са невероятно корумпирани и невероятно богати, и тогава как да стиска зъби и да се бори за справедливостта. Това е много лошо, защото пък всички млади служители и тези служители, които стискат зъби и ги виждат тези неща, но се опитват да си вършат работата, са безкрайно демотивирани. Няма как да не се учудваме, че година след година намаляват регистрираните престъпления, докато всички ние усещаме, че престъпността всъщност се увеличава. И не трябва да забравяме, че трафикът на наркотици не е спрял нито за момент. Това значи, че тук не става дума просто за ГДБОП, тук става дума и за границата, за начините, по който се пропускат стоките, и за контрабандата, която според официалната позиция на управляващите почти е изчезнала, не съвсем, но почти. Отнякъде тези наркотици влизат. Тези 250 или колко бяха, повече даже, килограма хероин отнякъде са се появили. Отнякъде са се появили и плаващите вързопи с хероин на северния бряг на България. Тоест, наркотрафикът си продължава, ние се занимаваме с отделни случаи. Ето сега ще ръкопляскаме – срамотна работа е свършила „Вътрешна сигурност“. Но трябва да ви кажа, че през годините аз съм получавал информация за това, че Служба „Вътрешна сигурност“ в София и на други места в своята работа е засичала и работещи по същото време министри в странни връзки, в странни разговори. Тези хора са били разхвърляни из разни други поделения на МВР, и впоследствие са били освобождавани от работа. Така че „има нещо гнило в Дания“, както казва Шекспир. Но ние продължаваме да твърдим, че МВР работи много и затова трябва да му се дава този голям бюджет. Да, наистина хората в министерството работят много, но много е важно какви цели им се дават за работа, какво трябва да работят. Ето тук съвсем наскоро се появи в медиите една бележка, която много ме зарадва, защото знаете, че най-накрая някой от ръководителите се е усетил какви глупости е принуждавал да върши МВР при прословутите проверки за „Гражданска отговорност“. Разбира се, застрахователите скочиха като един, защото всъщност МВР върши тяхната работа и обезпечава техните пари. Но ето това е само едно от перцата, с които се отклонява вниманието на служителите, и те вместо да се занимават с това гражданите да живеят спокойно, да има сериозен, качествен, поне на средно ниво продукт „Гражданска сигурност“, те се занимават с всичко друго, но не и с това. И когато изведнъж се появи някаква нова идея, да се вмени нова функция, нали се сещате, че след като старите функции не се изпълняват, новата функция не изглежда никак добре. Както прословутата промяна сега с „Жандармерията“. Ами ние не можем да опазим обикновения гражданин, не можем да решим задачата за борбата с малките престъпни места, изведнъж на гол тумбак – чифте пищови – и „Жандармерията“, и Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) изведнъж те започват да опазват не толкова ВИП персоните, колкото охранява Националната служба за охрана. Не забравяйте и друго нещо, слава Богу, засега и чета в отчетния доклада на Държавна агенция „Национална сигурност“, че не се забелязва някакъв особен интерес на терористични организация към България. Представете си, какво би станало, ако проявят интерес. СОБТ не тренира редовно или не тренира с достатъчно материално обезпечени средства. Създадоха се на три места центрове за борба с тероризма. Това значи, че нито един от тези центрове не е достатъчно материално обезпечен, не е достатъчно обезпечен със съпътстващи анализатори, с високи специалисти. И всъщност борбата срещу тероризма я водим на хартия. Лошото е, че бомбите не гърмят на хартия.
Водещ: Проф. Радулов, възможно ли е ръководителите на Отдел „Наркоразпространение“ в ГДБОП да са действали самостоятелно, те самите да не са имали друг, по-висок чадър?
Николай Радулов: Много се съмнявам. Значи, за да си изпълнят задълженията към някои от групировките, към която са проявили афинитет или са се свързали, те трябва да издават разпореждания на своите служители, тъй като това не става от само себе си, просто казват: „Окей, вие търгувайте в този квартал“ и край – трябва да им се обезпечи тази възможност. Или когато има акция, да бъдат предупредени, или акцията да бъде отложена. Подчинените трябва да получат разпореждания, но тези разпореждания не зависят от отчета на дирекцията или отдела. Тук трябва да има заповед, подписана от шефа на ГДБОП, която трябва да е разгледана или подписана, ако се включват и други сили, от главния секретар, която трябва предварително да бъде съгласувана с министъра. Тоест, по тази верига не е възможно да не са знаели, че нещо куца. Самият факт, че всички знаем, че се разпространяват наркотици, а като че ли тези, които се занимават с това, си живеят безметежно, би трябвало да ни накара да се замислим. И това не е от 3 години, тоест, това не е сякаш, 30 години този човек е бил чист и почтен, и изведнъж се е развалил, нещо е пречупило живота му. Не, това е система, която може би той е наследил от предния му началник, който му се е доверил и с който е работил, затова е станал началник. Може би е получил подкрепа, даден му път да ги върши тези работи от някой по-висшестоящ от него. Просто не мога да си представя как би могло да бъде облагодетелствана една групировка от един самостоятелен играч, какъвто и да било началник в МВР.
Водещ: Тоест, не е било възможно да действат изолирано, самостоятелно?
Николай Радулов: Абсолютно съм уверен в това, че това е невъзможно.
Водещ: А доколко тази операция, как се вписва тя в ситуацията в момента, на фона на останалите скандали, на напрежението, което възниква? Тя откроява ли или си е просто рутинна операция, която сега й е дошло времето?
Николай Радулов: Лошото е, че службите за обществен ред и сигурност не работят както трябва. Която и да било операция се раздухва гръмко, а това значи, че качествената работа не е нещо постоянно, а нещо, което се случва веднъж, уникално, както казва главният прокурор, и за нея се тръби така, че да забравим какво друго се случва в държавата. наистина не е толкова тържествено това, че това е уникална операция и се върши за първи път, тъй като г-н Гешев също не се явява на света паднал от небето, а е работил в прокуратурата, беше зам.-главен прокурор, и преди тези 3 години, преди сега, въпросът е: нима не е знаел, че има наркоразпространение, не е ли разполагал с ресурс да се бори с това нещо и преди да стане главен прокурор? Тоест, тези гръмки пиар акции имат нещо съвсем друго като прицел, и едно от нещата вероятно е замазване на грозната ситуация със снимките на министър-председателя с тези бомбастични суми, които видяхме в чекмеджето. И ако се питате, откъде биха могли да дойдат – ами ето виждате, че днес виждаме снимки на разстлани пари, които са заловени в служителя на ГДБОП. Напълно е възможно от тези пари поточета да се движат и нагоре, и да се трупат в нечие чекмедже.
Цоня СЪБЧЕВА