МненияВИЖ ВСИЧКИ

Доц. Стойчо Стойчев: Ако промяна в кабинета се случи, би била сигнал за структурни промени, защото господин Горанов е силната фигура в третия мандат

22 май 2020 | 17:00

Снимка: радио „Фокус“

Доц. Стойчо Стойчев, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Правната комисия отхвърли предложението за промени в Закона за ДДС, докато в отсъствието на финансовия министър Владислав Горанов и председателя си Менда Стоянова бюджетната комисия пусна проекта. Има ли разцепление в монолитната група на ГЕРБ? Може ли сценката с ДДС да е вариант за отклоняване на вниманието от дубайските монолози? Или пък да е прелюдия към сериозни правителствени промени, за каквито вече вървят слухове. Следва анализът на политолога доц. Стойчо Стойчев. Доцент Стойчев, вие виждате ли разцепление в групата на ГЕРБ? Възможно ли е, както твърдят ваши колеги, да се оформи по-малка група вътре в самата партия?
Стойчо Стойчев: Разбира се по-малка група по отношение на мнение, на алтернативна гледна точка винаги може да се формира, но дали ще се оформи лагер от типа на противостоящ на основната партийна линия, олицетворявана от премиера Борисов, едва ли. И ако такова нещо е на път, то ще се види при гласуването на окончателните текстове. Защото в комисиите всеки депутат може да изразява мнение, изразява становище. Разбира се, отново се изразява и партийната позиция, но в крайна сметка дали партията е консолидирана, дали ПГ стои монолитно, се вижда при гласуването на окончателните текстове в зала на първо и второ четене. Дотогава всичките опити да извлечем някаква дълготрайна тенденция от това, което се случва, биха били по-скоро спекулативни. Затова аз съм склонен да изчакам, за да видя какво ще бъде поведението на депутатите от управляващото мнозинство по време на гласуването на текстовете в зала.
Водещ: Може би за дълготрайна тенденция едва ли, но за моментни, временни бунтове?
Стойчо Стойчев: Откакто ГЕРБ горе-долу е в българската политика, винаги се привиждат такъв тип разцепления, бунтове, алтернативни лагери, дълги години се говореше, че Цветан Цветанов едва ли не е формирал някакво лоби, ще разцепва партията, видяхте, че нищо подобно не се случи. А Цветан Цветанов беше много голям фактор именно в партийно отношение, от партийно-организационно отношение. Владислав Горанов, неговата позиция, въобще на хората, които се занимават с бюджетната политика в ГЕРБ, са по-скоро експерти, госпожа Менда Стоянова също. Не са изявени партийни организатори или пък функционери, нито пък са заявявали някога амбиция отвъд чисто експертната да бъдат лидери на политическо ниво и да формират алтернативни ядра в партията, или пък извън нея. Затова пак казвам, доста съм скептичен по отношение на интерпретациите в тази посока, защото си мисля, че по-скоро става въпрос за спор по философията на бюджета, тъй като финансовият министър като цяло е загрижен за изпълнението на приходната част. ДДС е основен данък в българската политика, той не е пипан горе-долу от времето на Иван Костов насам. Всички правителства са много консервативни по отношение на него, защото върху него се крепят публичните финанси. Ако финансовият министър е притеснен за изпълнението на бюджета, естествено че той ще бъде против, защото в крайна сметка той ще бъде отговорен за това неизпълнение, като дойде краят на годината и като се види, какъв ще бъде дефицитът, защото всички вече така или иначе говорят за дефицит заради намалението на потребление през двата месеца на извънредно положение. Затова пак казвам, нека да почакаме, да видим при окончателното гласуване на текстовете дали ще се формират алтернативни блокове, защото такъв е всъщност тестът за това, дали една парламентарна група и съответно партия е единна. Виждате, че депутатите от БСП например, когато се гласуваше господин Цацаров за шеф на КПКОНПИ се разделиха и то почти дето се казва 50 на 50 се разделиха тогава. Това беше много ясния лакмус за разцепление, за бламиране на позицията на лидерството в една партия. Вие знаете, че в комисията първо не е представена цялата парламентарна група. Второ, в комисията наистина се говори по-скоро експертно, изслушват се различни гледни точки. Хората изразяват повече лична позиция. Но когато стане въпрос за гласуване на окончателен законов проект, тогава вече личната позиция отстъпва пред партийната идентификация, защото тези хора в крайна сметка са там благодарение на партийната листа, от която са избрани, а не толкова заради индивидуалните си политически и професионални убеждения.
Водещ: Можем ли да очакваме промяна в правителството с промяна на финансовия министър? Дали може да дойде друг?
Стойчо Стойчев: Ако такава промяна се случи, това би било сигнал за много големи структурни промени, защото господин Горанов е силната фигура в третия мандат на кабинета Борисов. Всеки един от мандатите е имало един, който стои по-близо от всички останали министри, по-близо до премиера. Първият мандат това беше господин Цветанов, във втория госпожа Бъчварова, сега в третия така като гледам и персоналния състав на кабинета, доста назначенията и предложенията са дошли очевидно от господин Горанов, което означава, че той има към момента доста силна позиция вътре в кабинета. Ако се премине към неговата смяна, това би било действително драматична промяна. И тогава тепърва ще трябва да видим, какви са обективните причини за това, защото аз се съмнявам споровете около размера на ДДС за отделни сектори всъщност да бъдат истинската причина. По-скоро би трябвало да търсим в някакви други пластове подобни източници. Но пак казвам, това към момента е чисто спекулативно. Премиерът Борисов е демонстрирал през годините, че изобщо не се колебае да сменя министри, включително и хора спрягани за най-близко негово обкръжение, какъвто беше Цветан Цветанов. Предполагам, че по същата линия и логика няма да има проблем той да смени и финансовият си министър. Но пак казвам, трябва да проучим много внимателно отвъд този спор пак за ДДС, за да се види дали има други предпоставки, други фактори, които не отхлабват тези позиции. Може би лакмус в това отношение ще бъде и движението на България към еврозоната. И въобще всички свързани с това процеси като стрес-тестовете на банките, ликвидността на определени банки и т.н., все неща, които като цяло са доста по-значими, въпреки важната роля, която ДДС играе в публичните финанси.
Водещ: Вие сте прав, че може да се изчака до приемането на България в чакалнята на еврозоната, което се очаква през юли. Но след това дали няма да се стигне все пак до смяната на финансовия министър и дали тя няма да се ускори от кореспонденцията между властта и бизнесмена в изгнание в Дубай?
Стойчо Стойчев: Сега, разбира се, ако тръгнем в тази посока, за да търсим някакви релации, влизаме по-скоро в полето на криминологията, не толкова на политологията и социологията. Можем и да търсим някакви скрити контакти, защото България е малка държава, и в скрити и неформални контакти всеки може да бъде горе-долу свързан с всеки. Въпросите от чисто формално гледна точка дали позицията на правителството и позицията на отдени министри и случая също на финансовият министър са уязвими, дали биха могли да бъдат атакувани от този човек или от други хора въобще, в каква степен са уязвими и т.н., изобщо ако това тръгне да се разгръща като скандал, действително тогава бихме могли да наблюдаваме повторение на апратаментгейт или на някакъв друг тип сценарий. Но пак към момента не се виждат такива индикации, защото виждате господин Божков като цяло по-скоро демонстративни акции към момента предприема, отколкото нещо сериозно и уличаващо. И разбира се, тук винаги възниква въпросът, защо сега г-н Божков казва тези работи, защо е мълчал през годините, т.е. въпросът със съучастието, с пасивното или активно участие във всички тези неща, ако тях ги има, винаги стои на дневен ред. И ние като цяло българските граждани сме се нагледали на хора, които дълги години са участвали в някакви процеси, и след това обидени, или някак си почувствали се излъгани, излизат и казват – вижте, те какви ужасни хора са, а пък аз съм света вода ненапита.
Водещ: Но тук има едни 700 милиона лева, доц. Стойчев, и се задава също такъв въпрос: как всяка година не се видя, че 120 милиона липсват в хазната, та да стигнат до 700? И защо беше погнат господин Божков, та да си прави своя защитна линия?
Стойчо Стойчев: Точно така. Само че въпросът е към всички нас, защото вижте, че това достатъчно будно гражданство да рови по имотни партиди и да види там един апартамент кога е бил прехвърлен и на кого е бил прехвърлен, а същевременно това будно гражданство заедно с политиците, с контролните агенции и т.н. стои и не вижда как не се плащат някакви дължими такси, комисионни или каквото там се води по тези договори за хазартна дейност. Изобщо това, ако тръгнем по тази логика да търсим кой проспал, кой не видял, упрекът е и към гражданското общество включително, което има претенциите иначе да бъде много активно. Въобще тази избирателност в упубличностяването на подобен тип скандали е притеснителна, защото това означава, че не се търси решаването на генералния проблем по принцип: изсветляването на политиката в България. Напротив, този тип инструменти се използват обикновено за разчистване на някакви лични сметки или да се отстрани някой, който в момента се е видял на някой друг неудобен. Това е мимикрия на публичност и малко перверзно използване на иначе хубави инструменти, каквито обществото в момента разполага. И това са: изключително бърз достъп до информация, бърз достъп до оповестяването на факти, на неща. Така че пак казвам – колко милиона са спестени, колко не са спестени, това би трябвало да бъде обект на сериозно разследване. И аз искрено се надявам заявката на прокуратурата въобще от началото на мандата на новия главен прокурор е така тези неща да бъдат разследвани много внимателно. Надявам се поне по тези изключително важни казуси да има не само разследвания, но да има и адекватна и обективна информация за нас гражданите, защото пак знаем, че различните източници различни неща твърдят. Все пак в крайна сметка ние се бъркаме и се чудим, каква е истината в последна сметка и къде е лъжата, къде – манипулацията.
Водещ: Няма как гражданското общество, доц. Стойчев, да има достъп до паметни записки за по стотици милиони, от типа на тази, която видяхме подписана от двама бизнесмени, и която не бе отречена, нито от единия, нито от другия.
Стойчо Стойчев: Разбира се. Но пък има достъп до отчетите на фирмите и публичните дружества и може да се види, кой какви обороти е отчел, кой какви такси и данъци е платил, кой каква печалба е регистрирал. Всички тези неща на тези големи фирми, които и без друго са обекти на разследващи журналисти, на НПО, те следят този сектор отдавна, специално хазартния. Знаете, че дълги години там с данъците той използваше този сектор с преференциални някакви режими. Изобщо това е първото място, където би се загледал човек, който търси някакъв вид манипулации и измами. И след като толкова време всички мълчат, никой нищо не е видял, при положение, че всичките ни регистри са публични, тогава вече нещата стават други. Иначе паметни записки….
Водещ: Те са за кешовите пари, които няма как да се отчетат публично с договори и с отчети. Черният сектор, сирец.
Стойчо Стойчев: Разбира се. Но ставаше въпрос тук за 700 милиона неплатени данъци.
Водещ: На какво вие отдавате това масово мълчание? „Мълчанието на агнетата“?
Стойчо Стойчев: Не. По-скоро на избирателна активност. На кампанийност, ако щете.
Водещ: Чак пък никой да не види, и никой да не постави въпрос?
Стойчо Стойчев: Защото търсят политически някакви поръчки. Всеки се активизира, когато трябва да свърши някаква работа, а не защото по принцип е много активен и ги гледа тези неща. И, разбира се, може да има такива хора, които гледат тези неща, но някак си не получават гласност техните разкрития. През последните 15-20 г. постоянно наблюдавам такива теми, щеше все нещо отнякъде да изпадне. Аз лично не съм видял. Сега, може би е имало, разбира се. Но ако ние бъдем много по-активни по принцип, не само когато някой го мразим и искаме да го дискредитираме публично, тогава бихме имали по-качествена публичност и по-качествена публична среда. И такива неща нямаше да се проспиват с години. На първата, на втората година щеше да стане ясно, че единият от основните участници в този лотариен бизнес плаща по-малко данъци и щеше да се постави въпросът много по-рано, щяха да се изчистят тези неща и нямаше да се ощетява хазната в такава степен. Защото сега в крайна сметка как ще се върнат тези пари.
Водещ: 700 милиона са 700 милиона както и да го гледаме. И едва ли ще ги зидим?
Стойчо Стойчев: Конфискуваха се едни активи на господин Божков, специално пък културно-историческото наследство, което той притежава, както се казва то няма стойност, защото е уникално, колекция от ритони и т.н., те се конфискуваха в полза на държавата, тя ще си избива парите за това.
Водещ: Да, но се конфискуват незаконно, защото за тях са минали всички давности. Това пък е другия проблем. Възможно ли е незаконно да постигаме законност?
Стойчо Стойчев: В крайна сметка ние виждаме, че законът се прилага твърде избирателно. И е хубаво в крайна сметка, ако ние искаме, ако разбира се искаме, защото може да не го искаме, никой не е казал, че е задължително това да става, глас народен, глас божи, в общи линии, но ако искаме да изграждаме държава, която се базира върху върховенството на закона и спазване на правила еднакви за всички, то е добре наистина ние самите граждани да следим повече за тяхното прилагане. Защото е ясно, че след 15-20 г. натискът върху съдебната система да прави някакви реформи и не се получават тези реформи, очевидно не е това начина. Като пробвам да прескоча, нещо което е 3 м високо и не мога да го прескоча, ще тръгна да го заобикалям. Някак си като видя, че не става с един метод, пробвам друг. Ние продължаваме по един и същи начин да си блъскаме главите в съдебната реформа като някаква панацея на всичките ни обществени проблеми.
Водещ: Да, но не я решаваме. Явно си блъскаме главите как да я избегнем съдебната реформа, но то няма как да я избегнем, ще трябва да я направим.
Стойчо Стойчев: Това правим или нещо друго правим. В общи линии, ако нарушаването на правилата не е масова практика от цялото население, а стане някакъв вид рецидив, изключение, ще имаме промяна и в това отношение. Дотогава, докато някак си ние всички се чувстваме освободени да не спазваме правилата, защото някой друг не ги спазва, или защото няма стриктно прилагане, то тогава закононарушаването е масова практика и няма как колкото и административен ресурс и финансов, ако щете, да впрягаме в това отношение, колкото и високи санкции да се приемат и гласуват, няма как да се постигне пробив.
Водещ: Моралните акценти ще доведат ли в някакъв момент до правителствена промяна? Сега в близките месеци стана ясно, че няма как да я чакаме, но по-нататък?
Стойчо Стойчев: Ако се гледа чисто политическата логика, това би било изключително неразумно от гледна точка на управляващите преди изборите да предприемат резки ходове в някаква посока.
Водещ: Ако бъдат принудени?
Стойчо Стойчев: Ако си принуден, тогава е едно. Но ако сам ги предприемаш, тогава е друго. Защото който каквото да приказва, нали, в предизборно време като цяло резки маневри не се правят, защото дори на някой да му намалява обществената подкрепа, с такъв тип неща не се компенсира обществена подкрепа. Тя се появява през демонстриране на твърдост, убеденост на нещата, които правиш, в прозрачност, в отчетност. Ако, пак казвам, ако се види сега при гласуване, че има някакъв вид разнобой вътре в ГЕРБ, това би могло да бъде маркер за такъв тип разцепление. Аз към момента наистина не виждам основани, поне от публичната информация, с която разполагаме, защото ние не разполагаме като наблюдатели отвън с някаква вътрешна от партиите или от политическия елит информация, поне с публичната информация, с която разполагаме, няма основание за такъв тип смени, промени, рокади в последния момент в по-малко от 1 г. оставащо време до парламентарните избори. И тези парламентарни избори ще бъдат изключително важни и структуроопределящи въобще за България, защото ще покажат много ясно в каква тенденция ще се развива българското общество в порядъка на следващите 15-20 г. Дали такъв тип формати, които отричат като цяло досега направените избори за евроатлантическа интеграция ще наберат сила. Дали откровено популистки формации, които много могат да крещят, когато са извън парламента, но когато са вътре, няма как да се оправят с управлението, обаче ще наберат сила и ще бъдат широко представени. Всички тези неща са изключително важни. Защото виждаме около нас как се случват подобни неща, примерно периодът, в който СИРИЗА управлява в Гърция, на практика е изгубено време за Гърция. В изключително тежка ситуация и обстановка гърците изневериха на традиционния си избор от десетилетия между двете основни структуроопределящи партии в Гърция, които като цяло държаха Гърция в полето и на страната на демократичната политика. Залитнаха към СИРИЗА, видяхте в какво фиаско се превърна като цяло управлението на Ципрас, за да се върнат отново в това традиционно русло. Така че, ако ние си позволим подобен експеримент с някакви екстравагантни партийни решения в тежки за целия свят времена, във времена, в които очевидно няма да върви нагоре световната икономика, което да тегли и нас по инерция, ще трябва някакви проактивни мерки да се правят, точно в такъв тип периоди на нас ни трябва предвидимост и стабилност, т.е. трябват ни познати лица, на които най-малкото им знаем, ако щете и номерата, но не нещо неочаквано, непредвидимо, което би могло да ни тласне в по-дълбоки кризисни води. Защото не е твърде отдавна 1996-1997 г., когато знаете от едни велики формули за управление и всякакви други неща в какво се превърна българската държава в резултат на краха на фискалната и на финансовата ни система. Това трябва да ни бъде изключително важен урок. Защото това бяха пропуснати десетилетие и половина за няколко поколения. Имаме поколения от българското общество, които на практика са похабени благодарение на гениалните финансови решения на кабинета Виденов и други хора, които и в момента са в българската политика, и имат претенции за финансови решения. Така че с изключително внимание трябва да подходим и към политиците, ние гражданите когато правим своя избор, към следващите парламентарни избори , защото те ще ни решават не само нашия живот, и животът на нашите деца, и на техните деца, ако щете. Тъй като щем-не щем цикличността е и в политиката. Има периоди на възход, има периоди на падение. Въпросът е, когато тръгнат надолу нещата да имаме проактивно отношение, за да не си позволим да паднем по инерция твърде на дълбоко, а да се държим горе-долу над водата и да управляваме кризата, доколкото това е възможно. От тази гледна точка би било безотговорно, пак казвам, който и да било фактор – опозиционен, управляващ, извън опозиционен, граждански, да се опитва да дестабилизира страната с някакъв вид такива дребни сметки и печалби от порядъка на „ще вляза ли, няма ли да вляза, ще имам ли двама депутати, няма ли да имам двама депутати“ и да залага на карта бъдещето на целия ни народ в следващите десетилетия.

Цоня Събчева