МненияВИЖ ВСИЧКИ

Кирил Вътев: Голяма част от месопреработвателните компании продължават да работят благодарение на зелените коридори

27 април 2020 | 14:00

Снимка: Радио "Фокус"

Кирил Вътев, собственик на месопреработвателна компания, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Продължаваме на икономическа тема. Как кризата с Ковид 19 се отразява на месопреработвателните фирми? Гост е Кирил Вътев – собственик на една от големите месопреработвателни компании у нас. Здравейте.
Кирил Вътев: Здравейте.
Водещ: Как успявате по време на криза да запазите работните места? Как се отразява това на производството на колбаси и месни продукти?
Кирил Вътев: Не мога да се сетя за някой, на който сегашното извънредно положение да не се отразява, в това число и на нас. Известно е, че в България няма достатъчно свинско и говеждо месо. Поради тази причина голяма част от месопреработвателите продължаваме да работим благодарение на зелените коридори. Това обаче за мен не е успокоително, защото няма как да не очакваме тези коридори в един момент да оредеят. Първите сигнали вече са налице със зърното. Доста страни, в това число и най-големият износител на зърно Украйна, обявиха, че прекратяват експорта на зърно. Тоест, този първи сигнал идва да покаже, че държавите започват да се подготвят за обезпечаване на достатъчно храни за собственото си население независимо от импорт. А България има потенциал да произведе 3 пъти повече от онова, което може да консумира в абсолютно всички хранителни стоки като групи. Като започнем от плодове и зеленчуци, да свършим с месо и мляко, и съответните производни. Така че от тази гледна точка това е притеснително. Иначе, мерките, които сме взели са налице, Така или иначе, в предприятията, които произвеждат хранителни продукти хигиенните изисквания отдавна са достатъчно високи. Винаги се е работило с маски, винаги се е работило с ръкавици, с много дезинфектанти за съответните повърхности, хигиените норми са на много високо ниво. Новото е, че персоналът е разделен, работи на ротационен принцип и вече още от входа имаме термокамери, имаме дезинфекция още на входа. Защото преди дезинфекцията започваше след съблекалнята, при влизане в производствена зона. Сега дезинфекцията започва още преди съблекалнята. Това е новото при нас. Иначе, знаем, че потреблението на храни сега е по-високо, няма спад, даже има лек ръст.
Водещ: Казвате, България има потенциал да произведе 3 пъти повече от нуждите си, но възможно ли реално това да стане в рамките на 2-3 месеца?
Кирил Вътев: Това е изключено, защото ако примерно спрат зелените коридори за доставките на месни суровини за преработката, тъй като българското месо едвам достига, и даже невинаги достига за свежа консумация, аз смятам, че в България имаме месо за около един месец, ако няма никакъв внос. И приключваме, при сегашната ситуация. Дай Боже, мерките по-скоро да позволят, обстановката да позволи мерките да се охлабят и животът да се върне към един по-нормален ритъм. Но едва ли, като гледам какво се случва, мисля, че това изобщо няма изгледи да се получи скоро, тъй като още се изследват поведението на този вирус, медикамент още не е намерен, ваксина още се търси, а това изисква време. Същото се отнася и за това България да си самозадоволи нуждите от храни, тъй като нас в аграрния сектор поради политиката, която е налагана, дали отвън, дали отвътре – не мога да кажа, нещата са много изкривени. България се превърна в страна с монокултурно земеделско производство, тоест, приоритет са зърнените култури, а имаме недостиг на плодове, на зеленчуци, на месо, на мляко, което е доста абсурдно. Най-притеснителното е, че България, която е създала редица сортове в зърнените култури в плодовете, в зеленчуците, в момента няма собствено семепроизводство, или толкова малко, че няма ясно число, което да показва колко, но за мен, ако е вярно, че между 1 и 3 % е собственото ни производство на семена, това е сериозна заплаха за националната сигурност в тази обстановка. Под 70 % би трябвало много да се притесняваме, а ние сме далеч, далеч под 70 %. Така че има редица обстоятелства, които трябва да накарат правителството, парламента да вземат спешни мерки, които обаче няма как да бъдат толкова бързи в рамките на 2-3 месеца. Те ще изискват някои – няколко месеца, други – година, други – повече от години в зависимост от цикъла на възпроизводство. Така че задачата никак не е проста и никак не е да си затваряме очите пред фактите.
Водещ: Историята е доказала, че по време на конфликти и на кризи, а такава имаме в момента, се раждат много идеи, много потенциал има в една такава криза, стига да съумеем добре да се възползваме. Какво може да се направи към момента, така че България до някаква степен да започне да задоволява вътрешния си пазар с тези продукции, за които досега говорихме: плодове, зеленчуци, месо, мляко и т.н., а пък и да може и за в бъдеще да разшири своя износ?
Кирил Вътев: Първото, което спешно трябва да се направи, е един детайлен анализ на потреблението по стокови групи храни, и да се направи анализ колко от тях са вътрешно производство, собствено, и колко от тях са внос. Но по цялата хранителна верига, като започнем от полето да свършим до крайните продукти, които са от хранително-преработвателната промишленост. След този анализ може много бързо да се види в кои сектори можем да реагираме най-бързо със собствено производство, да се изработят политики и да се стимулират производителите на земеделска продукция да започнат да произведат, и да имат достатъчно ясен мотив да го правят. До момента чрез такава мотивация нашето производство на селскостопанска продукция, както вече казах, е тотално изкривена. И ние не можем в момента със собствена земеделска продукция да задоволим потреблението на страната, и необходим внос. Докато се стигне до пълно задоволяване без необходимост от внос, трябва да се стартира с такъв спешен анализ и да се набележат мерките във времето кой сектор докъде, кога ще е в състояние да даде 100 %, не 300, които можем, 100-те процента да гоним, защото ние можем 300, 3 пъти повече, отколкото ни е нужно – доказано е исторически с факти, с цифри, с всичко в недалечното минало.
Водещ: Има ли опасност от продоволствена криза в световен мащаб? Тъй като много европейски държави дотолкова затегнаха мерките, че производството им забоксува, производството им почти спря, дори чакат българските сезонни работници, за да оберат зеленчуците?
Кирил Вътев: Сякаш тази пандемия от Ковид-19 дойде да покаже на света, че много се е засилил в много грешни посоки. И мисля, първо съм убеден, че абсолютно нищо няма да е същото оттук нататък, никой не може да каже докъде ще се разхлабят мерките, колко ще са продължителни, колко ще се разхлабят. И мисля, че колкото и да ни е тъжно, все още много хора ходят по инерция. В световен мащаб нямам поглед, не мога да имам никакви претенции за някакви достоверни мнения, но съм дълбоко убеден, че свободното движение на хора, стоки и капитали има сериозно препятствие в момента в тази обстановка на пандемия. И това ще наложи много страни, както вече говорим, да вземат мерки да се справят сами, без внос на работници. Добре, Англия, Германия и други развити страни искат работници от Източна Европа, а в Източна Европа има недостиг на работници да свършат същото в селското стопанство. Това не е ли парадокс? И някак си демагогията в политиката доста, доста ще се изчисти в момента, според мен. Това си е демагогия: „Без вашите работници не можем“, ама и тук има нужда от работници, и тук има нужда от производство. Великите да продават на бедните, а бедните да останат бедни. И няма как да се получи. Ето, виждате една пандемия извади на повърхността толкова очевадни проблеми, досега прикриване демагогски. Не е ли така?
Водещ: Факт е, да. Наистина много очеизваждащи през годините проблеми сега изплуваха буквално на повърхността. И на финала, последен въпрос, тъй като много се заговори за българската продукция в големите търговски вериги, вие като една от големите месопреработвателни компании имате ли проблем с това да доставяте продукция за големите вериги?
Кирил Вътев: Аз не познавам месопреработвател, който да работи на светло и да има проблеми с присъствието в големите търговски вериги. Така или иначе, една голяма търговска верига супермаркети навлиза в една страна като проучи кои са употребяваните марки и ги покани с най-привлекателни условия да стартира с тях. в последствие вече тези условия се развиват през годините и се усложняват не толкова в полза на преработвателните, стават в полза на веригите. Но така или иначе у нас пазарът е такъв, и няма месопреработвател, който е инвестирал огромни средства първо, за да изпълни европейските стандарти преди присъединяването, после, те се променят всяка година – международни стандарти, одити и т.н., за да присъства във веригите. Мисля, че това, за което става дума в момента, касае преди всичко производителите на плодове и зеленчуци, които за съжаление у нас са дребни, защото в развитите страни абсолютно всичко е кооперативи, няма там селскостопански производител, който да е сам. Да не говорим, че примерно в Испания има една верига „Меркадона“, която е огромен кооператив. Дания е държава-кооператив. Във Франция, в Холандия, в Германия са кооперативи, които накрая завършват и с преработвателна промишленост. Но по цялата верига нещата са стиковани, организирани, никой не натиска другия, за да може да оцелее той, регламентирани са, и кооперативите са много мощна форма за производство на храни. За голямо съжаление у нас такива няма. Да не бъркаме съвременният модерен кооператив с ТКЗС, нищо общо нямат двете. Кооперативът е нещо, което се бори за добрия имидж на продукта на пазара, има марка. Ако няма марка, той си има своя имидж. Защото примерно въпреки че от всичко може да се направи марка, доказано е, но в крайна сметка да не разводняваме много отговора на въпроса – у нас трябва всички да се кооперираме, за да можем да вадим качествен продукт с необходимата себестойност за това качество. Много е важно да знаем, че качеството има своята себестойност, а не конкуренцията, която води към ниски, ниски, ниски цени. Защото аз не съм видял конкуренция за качество, видял съм конкуренция за ниски цени. И е демагогия, че високо качество на ниски цени, твоята цена, моята цена, и други балони. Истината е, че трябва да се борим за максимално ниска себестойност на високото качество, което става с организация и с правилно разпределение на маржа по веригата. А не да остава в едно звено на веригата, другите да страдат, да загиват и да започват да взимат от качеството, за да оцеляват. Това е много, много важно.

Евелина БРАНИМИРОВА