МненияВИЖ ВСИЧКИ

Доц. д-р Петя Димова, невролог: Хубаво е, че има такъв ден като 26 март, в който се обръща внимание на епилепсията

26 март 2020 | 14:00

Снимка: Агенция "Фокус"

Доц. д-р Петя Димова, невролог в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Световния ден за осведомяване хората за епилепсията.

Фокус: Г-жо Димова, на 26 март отбелязване Световния ден за осведомяване хората за епилепсията, наричан още и Ден на лилавото. Какво трябва да знаем за заболяването епилепсия и как бихме могли да го разпознаем?
Петя Димова: Заболяването епилепсия всъщност е сбор от най-различни видове епилепсии, така че това е обобщаващо понятие и тъй като видовете епилепсии са страшно много, няма как лесно да се разпознае. Грешно е да се мисли, че епилепсиите протичат с един вид пристъп. И обикновено най-драматичните са тези, за които масово хората знаят и предполагат, че това е епилепсия. Има най-различни видове пристъпи, някои са много чести, други не толкова чести, така че това е едно заболяване, което всъщност е с много лица и обикновено се разпознава добре само от специалисти. А това, което трябва всички да знаят е, че епилепсията, което носи една голяма стигма още от древността до наши дни за всички, които страдат от него, е всъщност най-честото неврологично заболяване в световен мащаб. За Европа е третото по честота след модерните болести като Алцхаймер или мозъчно-съдовата болест, т.е. мозъчните инсулти, т.е. епилепсиите са много чести, поради което трябва да има доста по-голяма социална значимост. За съжаление, това не е така, особено в нашата страна. И е хубаво, че има един такъв ден като 26 март, както и денят през февруари, който се чества навсякъде по света, в който се обръща внимание на това заболяване и на хората, страдащи от него.
Основният симптом на това заболяване, бидейки различни видове епилепсии, са епилептичните пристъпи, които могат да бъдат различни по тежест и различни по честота, т.е. внезапна промяна в състоянието на един човек, която е необичайна, която включва различни симптоми, но преценката за това трябва да бъде направена от лекар и то от лекар специалист. Във всеки случай епилептичните пристъпи се характеризират с нещо внезапно настъпило, рязка промяна в състоянието на човек, бил той дете или по-възрастен, което е необичайно и което обикновено има неголяма продължителност. Става въпрос за секунди до минути продължителност. Когато пристъпите са по-тежки, тези, които са обичайно разпознавани и демонстрирани, които повечето хора знаят като тежки, големи припадъци, те са опасни когато продължават над 3 минути. Тогава не трябва да има намеса от случайни лица, не трябва да се бърка в устата на пациента, който е загубил съзнание в епилептичен гърч. Това, което трябва да се направи е той да бъде обърнат настрани, да се освободи доколкото може устата, за да се облекчи дишането и незабавно да се потърси лекарска помощ. Но тези пристъпи не са водещи, те не са основните при епилепсиите. Доминират друг вид пристъпи, които имат други характеристики и когато човек не е сигурен (родител или близък) за какво става въпрос е хубаво да търси лекарска помощ. Не трябва да се доверява на знахари, врачки или лечители, които прилагат алтернативни методи, тъй като това заболяване е сериозно. Това е мозъчна болест, която може да има сериозни последствия, ако не бъде третирана правилно. Но когато бъде лекувана и изследвана правилно, при пациентите с епилепсии, всеки един вид епилепсия може да бъде овладяна до голяма степен.
Фокус: Кога са регистрирани първите случаи на епилепсия в миналото и как се е възприемало заболяването тогава?
Петя Димова: Заболяването епилепсия винаги е съществувало не само в човешката популация, практически всички животински видове страдат от епилепсия, така че няма как да се каже кога е регистрирано, но са известни много, включително велики умове и гении, които са страдали от тази болест и това не им е попречило да бъдат велики и гениални. Възприемало се е като Дяволска болест, Божествена болест, но винаги е носило стигма. И в днешни дни, въпреки че има много кампании за намаляване на ограничението и стигматизацията на болните с епилепсия, не е заболяване, което се ползва с голямо внимание нито сред системите на здравеопазване, нито сред социалните системи. Повече нужда изисква от такова внимание и от грижи за болните с епилепсия, тъй като много от тях могат да бъдат напълно вградими социално, но ограниченията са съществени и за децата, и за възрастните поради тази стигматизация. Разбира се, има случаи, които изискват голямо социално обгрижване и отдаденост на целите техни семейства, където трябва да бъде насочена и помощта на обществото и на здравните и социални системи. Поради това е хубаво, отново повтарям, че има дни, в които се отбелязва това заболяване във всичките негови форми, нуждата от внимание, а не от лоша стигматизация, т.е. не от ограничаване на болните и пациентите, страдащи от него и тяхното недопускане до обичайните дейности.
Фокус: През последната година колко души са диагностицирани с епилепсия и каква най-често е тяхната възрастова група?
Петя Димова: Няма как да се каже, тъй като за да се знае точно колко са диагностицирани, трябва да има статистика. Обикновено в България, където разбирате и в момента епидемиологията не е на добро ниво покрай тази COVID-19 пандемия, още по-малка е епидемиологията и в статистиката на други болести, включително и епилепсиите, тъй като това изисква ресурси. Обикновено данните достигат до нас или има някаква публичност поради наличието на някаква документация в Националната здравно-осигурителна каса, която осигурява голяма част от медикаментите на хората с епилепсия, така че има някаква преценка за това колко от тях страдат в рамките на една година от това заболяване. Статистически няма как да Ви кажа колко са. Но това, което е известно навсякъде по света е, че между 0,1 до 1% от населението страда от епилепсия. Има риск, който е по-висок при по-малките възрастови групи, т.е. много по-често заболяването започва при деца, и другият пик е при хората в напреднала възраст, т.е. зряла и старческа възраст, когато има съпътстващи други заболявания на мозъка, водещи до епилептични пристъпи. Това са обикновено най-засегнатите групи. Безспорно най-вече в детска възраст, когато започват и много от генетичните синдроми, свързани с епилепсии, така че това е една от групите, при която трябва да се обръща внимание на правилната диагноза и лечение на епилепсиите, тъй като неправилно лекуваните и диагностицираните епилептични състояния водят след себе си риск от допълнителни увреждания на развиващия се детски мозък и на развиващия се детски организъм.
Фокус: Има ли метод за лечение на заболяването и може ли човек, който е диагностициран с епилепсия да води нормален начин на живот?
Петя Димова: Много от пациентите с епилепсия могат да водят нормален начин на живот. При правилно лечение, на първо място с медикаменти, до 70% от хората могат да бъдат напълно вградени в обществото – да се трудят, да се обучават без никакви проблеми. Един метод за лечение на това заболяване, тъй като те са много видове епилепсии, няма. Първото са медикаментите, които не са безкрайно много, т.е. това, с което разполагаме е неограничено. Има епилепсии, които се лекуват единствено и се излекуват успешно с хирургично лечение. При някои видове могат да се прилагат диетични терапии, каквато например е кетогенната диета, но това не са методи, които са приложими при всички, не трябва да бъдат използвани от всички лекари и всички специалисти, срещащи се със заболяването епилепсия. Диагнозата, естествено, както при всички видове болести, почива на знания и на изследвания. Изследванията, с които се диагностицира болестта епилепсия или епилепсиите, основно са две – електроенцефалография, която може да регистрира епилептичната активност и епилептичните пристъпи, и другото особено в 21.век е нервоизобразяването, т.е. магнитният резонанс. В България все още има известни рестрикции за приложение на магнитно-резонансна томография, ЕЕГ, достъпно практически навсякъде, така че не би трябвало да има някакви затруднения в правилната диагноза. Опира се, разбира се, до знанията на лекарите и колкото по-правилно се насочи един специалист за лечение на това заболяване, толкова по-големи са успехите, които пак да повторя, в 70 и повече процента от случаите могат да бъдат лекувани успешно и дори излекувани с медикаменти. В останалите са другите избори за хирургично лечение, диетично и с някои други методики, които са обект на доста по-високо специализирани центрове. Такъв център в България е в болница „Св. Иван Рилски“, където аз работя. Там разполагаме с доста от тези неща, за които споменах.
Фокус: Знаят ли достатъчно хората за епилепсията и какво трябва да се промени в обществото ни по отношение на заболяването?
Петя Димова: Със сигурност не знаят достатъчно. И доколкото са нашите възможности в България, полагаме някакви усилия, заедно с пациентска организация на родители на деца, страдащи от епилепсия, за повече осведоменост, както на обществото, така и на институциите, особено държавните, които трябва да имат някаква отговорност за положението и лечението на тези пациенти, страдащи от епилепсия. За да се промени, безспорно, най-важното е информацията, която все повече е достъпна в интернет и в много други масмедии. Естествено, че преценката за това какво трябва да се прави се базира най-вече на познанието и е хубаво да има отвореност на институциите към съвременната информация за всички заболявания, включително и за епилепсиите. Естествено, все по-трудно става в наши дни това да се случи и в настоящата ситуация много други и по-важни са, разбира се, приоритетите. Но мисля, че има напредък в това отношение, включително и това, което се постигна в последния един месец в България, все пак има европейски депутат, който е сред групата в Европейския парламент, работещ за защита на пациентите с епилепсии и за това да се увеличава знанието в обществото. Напредъкът е бавен, но това въпреки, че сме в 21.век се отнася за много неща. Надеждата умира последна, така че минавайки през тази криза, която е настоящата, се надявам след това нещата се успокоят и състоянието на тези хора да се подобри, благодарение на усилията на лекарите и институциите в нашата държава.
Фокус: Какъв е рискът човек с епилепсия да се заради с коронавирус?
Петя Димова: Рискът е какъвто е за всички останали. Няма нищо по-специфично. Разбира се, колкото повече са контактите на един човек, толкова по-изложен на риск е той. Разбира се, има лекарства за епилепсия, за които се твърди, че могат да имат някакъв ефект върху имунната система, но те се прилагат много рядко. Така, че обичайният риск не е по-различен от този при останалите хора. Съветът ми е тези хора, които са в стабилно състояние и със стабилна честота на пристъпите да не тръгват в момента по болниците да правят изследвания и да си правят документи, които са ненужни в това време. Но при заболяване, каквото е COVID-19, както при всяко едно респираторно или друго заболяване, протичащо с висока температура, рискът от влошаване на епилептичните пристъпи е налице. Поради тази причина болните с епилепсия трябва още по-стриктно трябва да спазват мерките, препоръчани за всички хора, за да не стигнат до фебрилно или високо фебрилно състояние, което задължително влошава епилептичните пристъпи, особено когато те са тежки по принцип. Мерките, препоръчани за всички хора важат с още по-голяма сила за хората с епилепсия.
На хората с епилепсия искам да кажа: Стойте си вкъщи, когато състоянието ви е стабилно, за да предпазите и вас, и близките си от неочаквани и неприятни здравословни промени.
Да се надяваме всичко да премине и следващите месеци и години да са по-добри и лесни за хората, страдащи от това заболяване.

Христина ВЛАДИМИРОВА