МненияВИЖ ВСИЧКИ

Руслан Стефанов: Най-вероятният сценарий е за 4-5 месеца сериозен икономически шок, след което ще се търси излизане от кризата

26 март 2020 | 09:00

Снимка: Радио „Фокус“

Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Как България може да запази икономиката си на фона на кризата от коронавируса? на фона на кризата от коронавируса, поканихме за анализи директора на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов. Г-н Стефанов, изправя ли България породената от коронавируса криза пред криза на икономиката?
Руслан Стефанов: Няма съмнение. Всъщност, коронавирусът изправя света пред криза на икономиката. Така че България като част от този свят усеща и ще продължи да усеща същия натиск върху икономиката си. Знаете, че в цял свят, започвайки от Китай, след това отправяйки се в Европа и САЩ глобалните институции, като Международния валутен фонд, Централните банки вече започнаха да предприемат мерки, и е ясно, че ще има спад в икономическата дейност. Въпросът е, колко дълъг ще бъде той и как ще бъде овладян. Засега сценариите, които се разработват, са, че той ще бъде в рамките на тримесечие или четиримесечие до половин година, след което се очаква вероятност за възстановяване.
Водещ: България в тази ситуация какво може да предприеме? Първите мерки от правителството обнадеждаващи ли са?
Руслан Стефанов: Първо трябва да структурираме по някакъв начин този дебат и въобще икономическите мерки, да ги приоритизираме, разбира се. Бих казал, че на първо място България трябва да има ясна представа, че тя е част от европейския единен пазар. От тази гледна точка един от важните приоритети за българското правителство трябва да бъде ясното говорене и добро взаимодействие с нашите европейски партньори – нещо, което през 2008-а година се видя ясно. Без взаимодействие от страна на нашите европейски партньори ние не бихме могли да запазим нашата макроикономическа и финансова стабилност. Тогава се изработи, аз бих казал само няколко бързи точки тук – едната е действието на Виенската инициатива, която слага българските банки в същата кошница, както и европейските. Тоест, един вид присъединяване към Еврозоната или към европейските банкови регулации. И по точно: една от големите опасности – да се изтегли ликвидност от българските банки е предотвратена и всъщност една от първите мерки, която сега БНБ предприе, е като тези, които и тогава бяха направени, а именно да се запазят печалбите на банките, на клоновете на чужди банки тук, тоест, на европейски банки в България, и съответно да се върнат тези активи, които са оставени в чуждестранните или на български банки вътре, което е изключително важно. На второ място, не трябва да забравяме, че когато говорим за мерки, на практика не бива да забравяме, че българското правителство е още един субект в тази икономика. Ако си спомним добре уроците от 2008-2009-а година от глобалната финансова криза, нямаме основание да очакваме, че сега ще бъде по-добре, особено що се отнася поне за идните месеци. Тогава със сигурност едно от притесненията ни трябва да бъде, дали българското правителство има достатъчно ресурс на разположение. Бих казал, че в случая можем да кажем, че това е така по няколко причини. Едната е, че размерът на дълга на България е изключително нисък, и България в момента има достатъчно ликвидност в международен план и може да се възползва. И на второ място, българското правителство има своите резерви, но не бива да се заблуждаваме, че приходите в хазната няма да спаднат изключително бързо. Това е един от големите рискове. Знаете, българската хазна разчита изключително много на приходите от непреки данъци и ДДС. И заедно, освен проблемите с коронавируса, дойдоха и проблемите със спада на цените на горивата, които в този случай ще намалят съществено и приходите в държавния бюджет. Тоест, на първо място бих казал България трябва да задържи своята линия на комуникация в случай на нужда отворена с нашите европейски партньори. След това, поглеждайки вътре в страната, трябва да ни е ясно, че приоритет № 1 в крайна сметка това е здравна тема или здравната пандемия. Тоест, приоритет № 1 трябва да са тези, които са на първа линия. В това отношение мисля, че българското правителство ясно разбира, какви са приоритетите. И всъщност, там има няколко възможни мерки. Едната е осигуряването на всички необходими консумативи, възнаграждения на медици, възнаграждения на доктори и т.н., и съответно също така аз бих казал, че трябва да се търси начин за привличане и някак организиране на всякакви доброволчески инициатива под формата на дарения. Но не само парични дарения, но и предложения за работа и т.н. Тоест, това също трябва правителство да имало възможност да помисли за такава помощ. И разбира се, и осигуряването най-вече освен на материалния и на трудовия ресурс, който е необходим, за да бъдат лекувани хората, които имат проблеми с коронавируса. На второ място трябва да бъдат сложени тези, които са най-пряко засегнати – хората, които получават лечение от коронавирус, и техните семейства. Това е нещо, което за момента ни липсва. Тоест, трябва да има ясна идея, че най-силно засегнатите хора ще бъдат именно тези, които са минали през тежката фаза на коронавируса, затова че те не само няма да могат да работят, техните семейства ще бъдат поставени пред най-неприятните условия, които могат да бъдат видени. И също много висока вероятност има тези семейства също се заразят. Тоест, от тази гледна точка трябва да има специално внимание включително по отношение на безлихвени кредити, запазване на работа и т.н. за тези хора, на тези семейства, които ще минат през най-тежката фаза на коронавируса. Оттук насетне вече идват мерките, които са за останалата част от икономиката, тоест, след като минават през здравеопазването и тези, които ще се грижат за непосредствените мерки, трябва да погледнем, какви са другите възможности. Тук има два приоритета. На първо място аз мисля, че тук има дали поради гледане какво става в останалата част на света, дали поради разбиране на българската реалност, мерки, които са сравнително адекватни. Тоест, едната част от мерките са насочени директно към хората, които ще бъдат освободени от работа. Несъмнено това е един от непосредствените ефекти на коронавируса, който не беше толкова ясно изразен при предходните кризи: първото нещо, което тук се удря, е не толкова ликвидността, колкото пазара на труда. Тоест, много хора ще изпаднат в безработица. Към тези хора трябва да бъдат насочени основните мерки. Мисля, че правилото, което беше въведено, разбира се, има системи автоматични стабилизатори, които са помощи за безработица. На второ място идва това правило, което правителството предложи – 60:40, което на практика е форма на подпомагане на временно безработни, но без да загубят своите работни места. Тоест, по този начин се облекчават наистина и работодателите, и работници. И разбира се, това вече оформя тази група от хора. Там има една особеност, за която ние многократно сме говорили с вас от 1998 година насам, това са т.нар. „неосигурени хора“ или хора, които са в сивата икономика. И както винаги се случва в такива случаи, те ще бъдат най-сериозно засегнати. Но именно тук е и моментът да се отбележи това, че е хубаво хората да знаят, че точно заради такива моменти човек трябва да плаща данъци, да плаща съответно осигуровки, и да бъде в легалната икономика, тъй като в момента точно тези, които най-много се нуждаят, на практика много трудно могат да бъдат идентифицирани, особено ако са в този сив сектор. Тоест, те са една от уязвимите групи. И разбира се, втората група след безработните или работещите, които ще загубят или своите доходи, или част от своите доходи, или работата си, вече е групата на малките и средните предприятия. Нещо, което виждаме да се случва вече. Там сякаш може би е мястото, за където най-малко има разбиране, и съответно най-малко се знае, какво точно трябва да се предприеме. Разбира се, данъчната ваканция или полуданъчната ваканция до средата на годината ще даде глътка въздух, но ми се струва, че там трябва да има и доста структурни мерки, включително търсене на начин да се премине към онлайн работа, към съответно търсене, създаване на такова търсене чрез доставки и т.н., тоест, различни инструменти, които вече искат много по-детайлно или структуроопределящо внимание върху този бизнес. И за да завърша с отговора на вашия въпрос, смятам, че мерките, които бяха предприети, са сравнително адекватни. Още повече, че те ще бъдат променяни, както се случва навсякъде в момента в зависимост от това, какво става. Те са общо взето разчетени с идеята, че към средата на годината се очаква пика на тази пандемия, поне за България да премине, и съответно да има някакво възстановяване на икономиката както на България, така и на Европа с всички условности. Така или иначе, това са за момента реалностите. Най-голямото притеснение, ако следим, какво се случва, е капацитетът на българската държава и съответно на бизнес операторите или най-вече казано банките, които ще имат една от основните роли вътре. Както знаете, в случая това са стълбовете, с които правителството разполага. Единият е чрез банките да бъде насочен ресурс към безработни хора или към предприятия, и вторият, чрез обществени поръчки дали по линия на еврофондовете или по линия на други обществени поръчки – това са начините де факто държавата да подкрепи бизнеса. Аз мисля, че за момента те всички са отворени. Това, което всички си задават въпроса и отговорът е, че той не е много висок, е капацитетът на държавната администрация да изпълнява добре тези нужни действия.
Водещ: Г-н Стефанов, ако трябва да погледнем с няколко хода напред, трябва ли да се започне и преструктуриране на икономика, отрасли и фирми с оглед на оцеляване и перспективи след кризата, както и да се потърсят нови места и ниши, които България и фирмите могат да заемат?
Руслан Стефанов: Вижте, то е започнало. Големият проблем беше и е всъщност пак разговорът, който трябва да водим: защо не се случи по-рано и в ето такива моменти когато кризата удари, вече там всичко минава в кризисен начин на управление, и съответно нещата започват да се случват. Фирмите минаха принудително на онлайн работа, съответно дистанционна работа. Същото се случва и с училищата, с образователни институции, студентите и т.н. Тоест, в икономиката започва да се преобразуват неща, за които, както знаете, от 14 години откакто България е член на Европейския съюз говорим, че трябва да се направят. Между другото, ако следите какво правят другите страни в това отношение, една от тези, които се справят сравнително добре е Естония. Тя на практика се оказва изключително подготвена точно за такъв вариант, тоест, на онлайн работа, където системите работят онлайн.
Водещ: Тя има онлайн правителство и вътрешни комуникации, ненапразно я наричат е-стония.
Руслан Стефанов: Именно. Не е само тя, но и самите банкови институции, там хората знаят как да използват онлайн комуникациите, нали разбирате? Това намалява необходимостта хората да имат тези контакти, намалява и натиска, които сега не са позволява да имат, намалява и натиска върху способностите на бизнеса. На практика много по-лесно е този, макар и със сигурност стресов преход. Другото нещо, което трябва да си спомним, е важно, е ненавременното решение да се присъединим към Еврозоната, това, което многократно сме казвали още от 2006 година, когато България подаде своята молба, вече беше ясно, че влиза в Европейския съюз. Мисля, че България трябваше вече да е член на Еврозоната, тъй като по този начин тя ще гарантира, че е част от, примерно това, което имат другите страни, като изкупуване или възможност на Европейската централна банка да изкупува техните активи. България няма такъв инструмент и трябва да разчита само и единствено на българското правителство. Разбира се, ние трябва да бъдем във връзка с нашите европейски партньори и да си даваме възможност за това. И на трето място, естествено, това, което винаги говорим – ефективността на публичните разходи. Нещо, което в такива извънредни ситуации е особено притеснително, е, че всякакви си правила, които се водят в Закона за обществените поръчки, за еврофондовете в момента малко или много се намаляват, или възможността за контрол се намалява. От тази гледна точка не може да не съжаляваме за милиардите, похарчени за проекти като АЕЦ „Белене“ например, или само миналата година това, което българското правителство похарчи около 1 милиард и нещо по „Турски поток“ и т.н. Можем много да говорим. Но така или иначе важното за момента можем да резюмираме, че първо, има достатъчно инструменти, с които правителството би могло да подпомогне българския бизнес. Изглежда, че за момента тези, които се предлагат като мерки, са адекватни на ситуацията. А най-голямото притеснение е капацитетът за тяхното прилагане от страна на правителството и съответно на личните инструменти. Помислете само например за кредитите, които се създават за хора, които са неплатен отпуск – това разбира се би трябвало да става по възможност по електронен път – не знам дали това може да стане, да стане чрез кредитни карти – не знаем дали това може да стане, да стане директно чрез пуснатите хора – не знам дали това може да стане. Тоест, притеснението тук не е самата мярка, която е адекватна и добра, а по-скоро как тя може да бъде осъществена. И на четвърто място, едно от нещата, които липсват сякаш като разбиране, е яснотата за малкия и среден бизнес. Тоест, правителството няма достатъчно, не се говори достатъчно за това тези малки фирми, които са огромното болшинство от българските фирми, които са до 10 души наети, до 50 души наети, как ще се стигне до тях. И всъщност те определят и огромната заетост в българската икономика, като е ясно, че по-големите фирми ще имат и по-големи възможности съответно да урегулират своите отношения. И все пак, не бива да забравяме, че това е всичко това, което се прави, между другото и в световен мащаб е така. В Италия на база на допускането и от опита, който има поне в Китай, знаете, единствената страна, която изглежда, че премина билото, е, че този шок върху икономиката няма да трае повече от 4, максимум до 5 месеца, и след това ще има възможност да се възстановим. Има, тук вече разчитаме на редица модели, които бяха разработени, по-лоши варианти, които да се премине към по-продължителен начин на подобен начин на работа и съжителстване и съществуване, но аз по-скоро смятам, че най-вероятният сценарий е този, тоест 4-5 месеца на сериозен икономически шок, след което ще се търси много сериозно излизане от тази криза. В случая един от може би важните фактори е, че всички държави се намират в това положение. Тоест, има вероятност да се потърси, има вероятност всички да имат сходно отношение, тоест, да се търси възобновяване на икономическия растеж във всички държави по света.
Цоня Събчева