МненияВИЖ ВСИЧКИ

Министър Красимир Вълчев: Това, че закъсняхме да направим прехода към компетентностния подход е един от най-големите проблеми в българското образование

03 декември 2019 | 19:00

Снимка: БТВ, "Лице в лице"

Красимир Вълчев, министър образованието, в интервю за предаването „Лице в лице“ на БТВ


Водещ: Станаха ясни резултатите от международния тест за така наречената функционална грамотност PISA. Много любопитни, но и никак не оптимистична за българите са те. Нашите деца са на последно място в Евросъюза. За анализ поканих министърът на образованието Красимир Вълчев. Но преди това – знаете, днес парламентът избра Деница Сачева за социален министър. А тя до днес беше заместник на моя гост. Здравейте, добре дошли.
Красимир Вълчев: Здравейте.
Водещ: Кажете сега Деница Сачева вече няма да е ваш заместник, ще бъде социален министър. Как ще се справи в новата роля, какви са очакванията ви?
Красимир Вълчев: Убеден съм, че ще се справи добре. Тя има много качества, широка компетентност, със сигурност ще динамизира част от процесите в министерството, защото е такъв човек. Има подготвеност, има богат опит, на наш ще ни липсва в Министерство на образованието. Тясно ведомствено съжаляваме, че отива в Министерството на труда и социалната политика, иначе се радваме, разбира се.
Водещ: Добре. Вие чухте, много упреци имаше към нея, включително че е идеолог на джендър идеологията, всъщност че я прокарва. Макар че тя ми гостува в „Лице в лице“ точно когато излезе този сюжет около нея и тя много подробно обясни, че този тест е още от времето на министър Клисарова. Но въпреки това упреците продължават към нея. Нещо смущавало ли ви е в работата с госпожа Сачева?
Красимир Вълчев: Не. С нищо не е заявявала такива позиции. Напротив – днес много ясно каза, че не е поддръжник на джендър идеологията, че за нея семейството е от мъж и жена и че има биологични полове. Пък и въпроса е конституционно решен.
Водещ: Добре. Така че пожелавате й успех, вероятно.
Красимир Вълчев: Да.
Водещ: Сега, да се върнем към темата, заради която ви поканих, защото наистина е много разочароващо да научиш, че българските деца са на последно място в ЕС по функционална грамотност – теста PISA. Преди обаче да обясним защо това се случи, какво сочи вашият анализ, кажете какво значи функционална неграмотност? Много хора си мислят, че това е да не можеш да пишеш, да не можеш да четеш бързо и правилно, да не можеш да смяташ. За базови знания, говорим. А то всъщност е друго, нали? Разяснете, моля.
Красимир Вълчев: Да. Това, което вие изредихте е базисната грамотност. Функционалната грамотност изисква осмисляне на информация, свързване на информация, анализ - по-високо познавателно аналитично ниво. Боравене с информация, самият тест е настроен да мери в много по-голяма степен умения. Тук границата е условна. Тези, които са под второ ниво се приема, че имат базисна, но нямат функционална грамотност. И това е, което най-често се цитира, всъщност и досега това беше резултата. Ние имаме слаби резултати по PISA, друга страна пък по един друг тест PIRLS, който мери знанията на четвъртокласниците и в по-голяма степен е насочен към базисната грамотност сме на 8-мо, 9-то място в Европа. Тук разликата е не само между 4-ти и 9-ти клас, които са двата теста, между които очевидно имаме загуба на мотивация….
Водещ: PISA е за деветокласниците.
Красимир Вълчев: Да, но тя е в много по-голяма степен настроена към мерене на умения. Нашата система е много по-амбициозна по отношение на предоставянето на знания, но в същото време не успява да трансформира тези знания в умения. Другите системи са в много по-голяма степен настроени към това да изградят умения. Това е преходът, който правим. Този преход го обединявам в двете думи – компетентностен подход, той започна 2016 г. поетапно, все още не е приключил по отношение на учебните програми. Тепърва се променят изпитните формати, защото учениците учат това, за което очакват да ги изпитат. Ако очакват да ги изпитат за наизустяване на информация, ще наизустяват информация. А PISA мери нещо съвсем различно.
Водещ: Дайте някакъв пример. Това е способността да разбираш и да се ориентираш най-общо…
Красимир Вълчев: И да свързваш информация. Математическите задачи, които са в PISA в модула „Математика“ с много по-лесни като математически алгоритми. Най-често 5-ти, 6-ти, 7-ми клас, но изисква транслиране на житейска ситуация в математическа задача. Изискват свързване на различни знания и умения. Нещо, което и нашата система прави преход, но е необходимо време. Може би два-три цикъла по 3 години. Тоест 6 до 9 години – това казва самата PISA. Една реформа се вижда между 6 и 9 години. Сега друг е въпросът дали ние я правим достатъчно ефективна.
Водещ: Ето това щях да ви питам – правите ли реформата? Защото тези резултати бяха същите и преди 3 години, нали така?
Красимир Вълчев: Нищо изненадващо…
Водещ: Ние сме си на последно място в ЕС твърдо и убедително.
Красимир Вълчев: По-скоро имаме стабилни резултати, ако изгладим, ще използвам статистическия термин колебанията. Статистическите колебания, грешките, случайните отклонения от средното. Такива има заради структурата на извадката, заради статистическата грешка. Имали сме години с по-слаби резултати, както предишния път когато имахме по-високи резултати ние сме си повярвали, че сме във възходяща крива, така и този път не следва да драматизираме ниските резултати. Още повече по математика и по четене, те са по-ниски в рамките на статистически незначимото. По-големият проблем е с природните науки. Това, което правим и което трябва да правим по-ефективно и по-бързо е да въведем компетентностният подход. Той минава през както ви казах учебните програми, изпитните формати, през методите на преподаване. Учителят трябва да има повече време да затвърждава знания, да кара учениците да дискутират, да проблематизират, да анализират. В по-голяма степен системата трябва да се префокусира върху мотивиране на интереса за учене на учениците, а не толкова върху наизустяване на енциклопедични знания. Проблемът при традиционните системи, каквато е и нашата е, че ученика може да научи едни знания, но ако не се трансформират в умения има вероятност да ги забрави и нищо да не му остане. Айнщайн, ако го перифразираме, беше казал, че образованието е това, което остава след като забравим всичко, което сме научили в училище. Това са всъщност уменията.
Водещ: Това е изключително определение. Веднага мога да асоциирам с нещо от собствения си ученически опит. Така е. Когато забравиш всичко останало, нещо ти остава – и това е което е било важно.
Красимир Вълчев: Всеки един от нас си припомня много неща, които е забравил. Всеки един от нас учи много повече извън училище, през целия си живот. И затова е необходимо най-вече да се мотивира ученикът за учене. Ако системата го демотивира, амбициозните системи откъм знания имат тази склонност, учениците натрупват дефицити, натрупват разочарования, трудности и системата ги изхвърля.
Водещ: Аз това си мисля, господин министър, не е ли схоластична нашата образователна система? Защото учителя първо колко е свободен, дали няма да влезе директорът или някой родител разярен да каже – вие защо ги карате да учат неща, които ги няма в учебника, да правят упражнения или да разсъждават върху неща, които не са вътре в учебника. Та вие трябва да ги научите на нещата, които са в учебника, защото следват матури, следват кандидат-студентски… Това е една цяла система, която трябва да бъде трансформирана.
Красимир Вълчев: Имаме жалби, включително от родители защо е пропусната еди-коя си тема. Защото родителят е загрижен дали детето ще се справи добре на външното оценяване. Цялата система десетилетия наред е била настроена към това да контролира съответствието – дали е минато по материала, който е в учебната програма, дали всички теми, които са в учебната програма са взети. Инспекторът от инспектората, сега вече са регионални управления, отива и контролира дали е спазено тематичното разпределение.
Водещ: И дали знаят всичко по учебник децата, нали така?
Красимир Вълчев: Това е традиционната система, която контролира съответствията. Сега се опитваме да префокусираме тази система, регионалните управления вече в много по-голяма степен трябва да оказват методическа подкрепа, да наложат културата за мотивиране на креативния учител, който успява да провокира, да вдъхнови учениците. Много повече да има активни методи на учене от страна на учениците. Много повече иновации. Думата иновации ще бъде ключова, но иновации не са толкова и само информационни технологии, колкото методи на учене, които правят ученика активен и му помагат да изгради умения. Стартирана е програмата „Иновации в действие“, направихме квалификациите ориентирани към иновации, с висшите училища говорим за ефективно въвеждане на компетентностния подход. Тоест всички елементи, чаркове в системата сме ги задвижили. Но все още не сме минали връхната точка, по която инерцията да бъде в другата посока.
Водещ:Да, още катерим, така да се каже, този връх, усилието още е активно, нали?
Красимир Вълчев:За това и днес казах, че следващото измерване на PISA, което ще бъде 2021 г. също не очакваме подобрени резултати. Всяка една система има инерция – образуванието е едно сложно колело, учебните програми за един етап се въвеждат за 4 или за 5 години. Промяната в доминиращата култура изисква време, директорите на училища трябва да я налагат тази култура. Това водим като разговори с тях, убеден съм, че ще се случи тази промяна, много е важно да се почувства и от учениците, от родителите, чрез учениците, за да затвърдим общественият и политически избор да инвестираме в образованието.
Водещ:Но това не трябва ли да стане, чрез въвеждането на стандарти? Защото да очаквате самоинициатива сигурно е възможно 20-30-50%. Стандартът е заложен в учебниците – повече време да се дава за разсъждения, самите матури – външното оценяване, дан е бъдат толкова традиционалистично настроени, да дават възможност за някаква широта, и те самите да въвеждат тези методи. Това няма как да очаквате един учител сам, или един директор, който казва – правете каквото искате, само да са умни и интелигентни децата.
Красимир Вълчев:Приехме нови учебни програма, одобрихме нови учебни програми, въвеждаме ги, те са базирани на компетентностния подход. Тези ученици, които са тествани в началото на миналата година са по старите учебни програми, не означава, че новите учебни програми са много, много по-добри, но все пак те са по-добри, защото са базирани на компетентностния подход. Обратната връзка, която получаваме е, че по много дисциплини не им остава време на учителите, не могат да освободят периметър от време, така че да затвърждават знания с учениците, да ги накарат да дискутират, да упражняват – записахме съвсем формално 60 на 40, или нещо около тези числа, за усвояване на знания упражнения, но това на практика не се случва, и за това е важно да префокусираме цялата система. Регионалните управления знаят, че когато отидат в училище не трябва да проверяват документ, документи има във всяка една система, те са необходими за това да се съхрани и да се предаде информация, но не трябва да бъдат /…/ за работата на учители, учителя си създава самоограничения, освен формалните ограничения, които има, си създава ограничения от 2 неща – едното е, от това за какво го проверяват и другото е, за какво оценяват учениците. Той ги подготвя за това, което оценяват учениците, в този смисъл, точно това, което вие казахте.
Водещ:Вие увеличихте заплатите на учителите, очаква се в новия бюджет да има още някакво увеличение, нали така? Добре, това обаче доведе ли до това обновяване на състава на учителите, има ли интерес към млади, образовани хора с по различни мислене? Това доведе ли до реален резултат, увеличаването на заплатите?
Красимир Вълчев:Имаме повишена склонност за връщане, и включване в учителска професия и педагогическо образование – първо, на хора, които да завършили такова педагогическо образование се връщат към системата, второ, на хора, които са завършили друго образование. Имаме увеличено кандидатстване на кандидат-студентите в професионално направление „педагогика“, то е обучението по начална и предучилищна педагогика.
Водещ:Това е много любопитно, което казвате.
Красимир Вълчев:Но имаме проблем с професионалното направление „педагогика на обучението по“ където са учителите по дисциплини. Увеличението на заплатите е задължително, но не достатъчно условие за подобряването на резултатите. Най-добрите образователни системи, тези, които ще видите на първо място в теста PISA са тези, които най-добрите ученици стават учители, тези страни, в които най-добрите ученици стават учители. Това е изключително важно, защото те ще възпроизведат нивото, те са в общият случай по-мотивирани, това са и страните, в които средните заплати на учителите са по-високи от средните за страната.
Водещ:Такъв ли е случаят в Естония, Финландия, които са от първите?
Красимир Вълчев:Да, такъв е случаят. Ние трябва да затвърдим този избор да инвестираме в учители, много се надявам това поредно издание на PISA да не ни разубеди, да не е криза на доверие за системата, защото днес ни се връща, това, че пестяхме от учители в последните десетилетия.
Водещ:Много ни се връща, тъпкано ни се връща. И този тест наистина показва, че има някакъв проблем и то не е добре за нас. Но сега към финалът на нашият разговор не мога да не ви попитам за другото нещо, което вълнува и учители, и ученици, но не само учители и ученици, цялата общественост, защото такава дискусия се заформя около идеите, и реализациите всъщност, да превеждаме Иван Вазов на български език – замяна на архаизмите със съвременни думи. Първо, това нещо ще залегне ли в учебната програма? Децата ще учат ли Иван Вазов на съвременен български?
Красимир Вълчев:Не, никой не /…/
Водещ:Поощрявали ли сте вие като министерство превеждането на Вазов?
Красимир Вълчев:Не. Никой не е водил такъв разговор с нас. Романът има историческа стойност, той има историческа и художествена стойност с неговата цялост от думи. До колко разбрах в случаят намеренията на…
Водещ:Преводачката.
Красимир Вълчев:Да, преводачите. Не са провокативни, по-скоро са имали за цел да насърчат интереса за четене на учениците. Ние действително имаме проблем с това, но не това е начинът.
Водещ:Аз също имах проблем, макар че, знам много повече от тези думи, отколкото синът ми или следващите поколения.
Красимир Вълчев:Учениците трябва да учат нови думи с всички останали дисциплини, с романите, дори и част от тях да са им чужди.
Водещ:Но то това е красотата на езикът на Вазов.
Красимир Вълчев:Те трябва да ги научат, защото това информира богатството, това информира комуникативната компетентност, впрочем PISA показва, че във всички страни има проблем с резултатите по четене и с комуникативната компетентност, това е, защото днешното поколение деца по-трудно ги мотивираме да четат. По-малко четат, четат по различен начин – кратки текстове, предимно от екрани, по-малко четат книги.
Водещ:Добре, тоест, „Под игото“ ще се чете така, както го е написал Иван Вазов? И няма да въвеждате преводни версии на „Под игото“ в училище?
Красимир Вълчев:Категорично. Не сме си и помисляли за това.
Водещ:А вие успяхте ли да определите кой е главният въпрос, кой е главният проблем на българското образование, откакто се в тази сфера и министър? За себе си отговорихте ли си кой е най-големият проблем на българското образование?
Красимир Вълчев:Много ми е трудно да ги аранжирам, но винаги трябва да се мисли за системата с нейната цел. Това, че закъсняхме да направим прехода към компетентностния подход, според мен, е и един от проблемите, които в момента, в най-голяма степен виждаме. Предполагам знаете, че законът за предучилището и училищното образование беше предложен за приемане още през 2012 г., но заради предсрочното прекратяване на мандата на Народното събрание и правителство през 2013 г. не успяхме да го приемем, закъсняхме няколко години, преди това още бяхме закъснели спрямо останалите държави. Днес, за да бъдат децата пълноценни на пазара на труда, в обществото се изисква много по-широк микс от умения да изградят и се променя задачата на образователната система. Образователните системи от 20-ти век са били насочени предимно към предоставянето на знания, днес в много по-голяма степен очакваме от децата да имат формирани умения – и социални, и национални, и граждански.
Водещ:Благодаря за разговора.