МненияВИЖ ВСИЧКИ

Георги Харизанов: Промяна на върха в българската политика няма и балансите продължават да са тези, които са и в сегашния парламент

03 декември 2019 | 18:00

Снимка: Радио „Фокус“

Георги Харизанов, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: В петък министър-председателят Бойко Борисов поиска оставката на социалният министър Бисер Петков. В неделя съобщи, че ще бъде отстранена като областен управител Ирена Соколова, и докато за областният управител бе ясно, че ще понесе отговорността за водният режим, то аргументите за социалният министър не бяха конкретни. Има ли премълчани изводи за работата на кабинета? Поканих за анализ Георги Харизанов. Г-н Харизанов, социалната политика ли се оказа пробойната на правителството?
Георги Харизанов: О, не мисля, че се е оказала пробойната, но си мисля, че първо, когато се взимат сериозни решения и кризи в дадени сектори остават, второ, когато кризи възникват абсолютно от нищото и не смогват да бъдат комуникационно оборени, и трето, когато общо взето всяка законодателна инициатива на този социален министър бива обект на ужасно много критики, лъжи и медийни атаки, и т.н., и неговата реакция не винаги, да не кажа почти никога не е достатъчно солидна и авторитетна, а много често и липсва напоследък, нормално е да се натрупа напрежение, което в един момент да доведе до тази смяна, тъй като може и да не е очеваден конкретният повод, но нека не забравяме многото кризи, които бяха създадени, за които министър Петков има, ако не вина, то роля. Като се започне от дебата около Истанбулската конвенция, в който цялото министерство отсъстваше, а кризисните центрове за „Жени, жертви на домашно насилие“, цялата политика по протекция, по защита, по извеждане от рисковата среда на тези жени, в крайна сметка не заинтересуваха някак социалното министерство – цялото министерство отсъстваше от този дебат. В последствие кризата около родителите на деца с увреждания, социалното министерство в лицето на министъра отново до голяма степен отсъстваше от публичният дебат, и чак след като му беше поискана оставката от премиера, изведнъж се оказа, че хората, които протестират срещу него, всъщност много го харесват, което за мен поне беше малко странно и започна силно да ми „мирише“ на някакви задкулисни, режисирани действия и договорки. След което се появи кризата около стратегията за детето, след което, се появи кризата около закона за социалните грижи, след което се появи кризата около формулировката „що е то това дете в риск“, след което, по време на изборите едни хора тръгнаха да си прибират децата от училище, защото се разнесе слух, че идват някакви да им ги взимат, след което се проведоха протестите тук в София, че някакви вагони от гарата тръгвали, щели да карат деца в Норвегия, за да ги вземат норвежките джендъри, нали разбирате, че системното натрупване на такива публични кризи, които на мен, на вас, на хората, които сме информирани, които сме критично мислещи – може да изглеждат абсурдни, но те наистина тревожат големи слоеве от обществото. Системното натрупване на такива кризи говори за системна слабост, и тази системна слабост в един момент трябваше да бъде преодоляна и да се тръгне към нов път.
Водещ: Трябваше ли да се чака, г-н Харизанов, нарастващо социално напрежение, за да се стигне до оставката на социалният министър? Две поредни кризи мисля, че бяха напълно достатъчни.
Георги Харизанов: Напротив, аз си мисля, че ние в момента не се намираме в хипотеза на нарастващо социално напрежение. Ние се намираме в хипотеза на комуникационна безпомощност. Това, че миналата седмица се проведе пореден протест пред парламента, за да не тръгват някакви вагони с откраднати български деца, показва, че ние се намираме в ситуация на комуникационна безпомощност, а не на социално напрежение. Да, в България има слоеве от хора, които понесоха тежко Прехода от социализъм към капитализъм, не могат да се оправят при новите условия и обществото, социалните му системи трябва да им помагат, и на моменти не успяват да помогнат достатъчно добре. Хората, които зависят от социална грижа, в цял свят имат трудности – по-малки или по-големи, са в зависимост от това, колко развита е държавата. Но аз не мисля, че ние се намираме в момента в хипотеза на социално напрежение. Мисля си, че се намираме в хипотеза на политическа, от там и на комуникационна безпомощност на този министър.
Водещ: Не избиват ли дълго задържани заради изборите проблеми?
Георги Харизанов: Има основание за този въпрос. Случаят с децата, ако визирате, който беше по време на предизборна кампания и беше предизборен трик, целящ да уязви управлението, е такъв случай, но вижте, той беше един от многото. Виждате, че с минаването на изборите истерията около Стратегията за детето, около формулировката „що е това дете в риск“, от това дали частни организации трябва да предоставят социални грижи, тази истерия продължава, продължава и да се намесва абсолютно несправедливо и грозно името на държавата Норвегия, на Норвежкия механизъм, който не заплаща изготвяне на социални стратегии и подобни. Държавата Норвегия не е намесена в изготвянето на нашите закони, тя не е член на Европейският съюз. Ние нямаме задължението да транспонираме норвежко законодателство в България, но това, че цялата тази истерия продължава показва, че срещу тази информационна битка не се води достатъчно ефективна защита. И не мисля, че това има нещо общо с изборите. Да, атаката в Сливен, информационната атака в Сливен, случаят с училището, в което предимно ромски деца учат, беше част от предизборната кампания, но тя беше изолиран инцидент. Според мен проблемът е цялостен и системен.
Водещ: А тези смени, както на министъра, така и на областният управител, не са ли индикатори за по-тежки разломи в управлението, че някъде нещо „скърца“, че има лош синхрон в работата между министрите, защото, съгласете се социалният министър не работи сам?
Георги Харизанов: Да, да, да, да. Ама да, там където „скърца“, и там, където човек не се справя, той бива отстранен. Да, това са индикатори, някой не се е справил, някъде е имало „скърцане“, някъде е имало неработещи „зъбни колелца“ в цялата машина на държавното управление и на властта, за която данъкоплатците заплащат щедро и прещедро. Да, за това е индикация. И няма по-нормална реакция от тази, всичко друго би било управление на инат, политически протекции, политически чадъри, неприкосновени хора и т.н., въобще неща, които ни дразнят много повече от това – някой, който така или иначе не се е родил министър, да си намери друга работа.
Водещ: Има ли премълчани изводи за работата на кабинета?
Георги Харизанов: Работата на кабинета винаги трябва да се гледа в две посоки: едната е макро рамката, в цялост – на къде води държавата и как се развива държавата, там сме близо до позитивния максимум, от там нататък, навлизайки в секторни политики, в спецификите на отделни проблеми неминуемо се сблъскваме с много проблеми, огромна част от тях наследени, друга част наскоро създадени, но вижте, няма идеално управление, няма идеално функционираща държава. По цял свят, както и у нас има не дофинансирани сектори, не реформирани сектори, сектори, в които има нужда от нови решения, от нови идеи, от нова енергия и процесите на обновление на управлението в никакъв случай не трябва да спират – ако те спрат, ако едни и същи хора много дълго се застоят някак си по тези позиции, това няма да говори добре нито за качеството на управление, нито за претенциите на обществото, нито за нивото на демокрация, ако щете.
Водещ: Дали оставката на социалният министър, а и на областният управител не са „клапани“ за излизане на напрежението?
Георги Харизанов: С какво напрежението във Варна би спаднало, ако има такова, заради това, че областният управител на Перник е сменен?
Водещ: Във Варна не, но във Перник – да. В София – да.
Георги Харизанов: Да, разбира се. Не казвам, не говоря за вина, а говоря за политическа отговорност – без човек да е пряко виновен, когато той заема позиция и по силата на вменените му правомощия има проблем, който го засяга в определени случаи, трябва да се поема политическа отговорност. Когато не е достатъчно досетлив и себеотрицателен, за да поеме сам, бива принуден да я поеме от висшестоящите, така функционира политическият парад в цял свят. И това е нещо хубаво. Защото хората много, не много, но относително рядко са, с толкова добър личен усет и чувство за себеотрицание. Така че, аз не мисля, че чак такива „бушони са изгърмели“. Министър Петков не е рейтингов министър, не е политическо лице, не е силна фигура от някоя от политическите партии, съставляващи мнозинството, напротив той ще продължи да бъде възприеман като изключително добър експерт, но човек, който очевидно няма политически качества и политически усет, до колкото те изобщо за му нужни в експертното му битие, няма място да бъде министър.
Водещ: Министър Петков не е политическо лице, да той е експерт, но г-жа Ирена Соколова е председател на структура, и то водеща структура в ГЕРБ, жени ГЕРБ.
Георги Харизанов: Да, г-жа Ирена Соколова е председател на една от структурите в ГЕРБ, те са няколко – има Младежи ГЕРБ, ГЕРБ Предприемачи, Жени ГЕРБ, ГЕРБ Старейшини, г-жа Соколова е председател вътре в партията на една от тези организации, неин ръководител . Тя има своите организационни качества и вътре в партията не знам сега да има забележки към начина, по който тя ръководи, чисто организационно събитията, проявите и инициативите на Жени ГЕРБ. Но в качеството си на областен управител тя има своите задължения, има вменени функции по контрол на функционирането на системите, публичните системи, държавните системи в нейната област, и когато на границата на тази географска област са възникнали проблеми, които са в нейните компетенции, пак казвам, дори и да няма пряка вина, това включва, това назначение, тази позиция включва и носенето на политическа отговорност, и подобни политически ходове, като този с нейната оставка, независимо дали тя я е подала сама или е била подадена от висшестоящите, хората над нея.
Водещ: Две оставки, които все пак са знакови – едната е за Кабинета, другата има и връзка с партията. В криза ли е имиджът на ГЕРБ и дали чрез двете оставки партията не отправя послание? Борисов за разлика от министрите си е много добър комуникатор.
Георги Харизанов: Не мисля, че е в криза, напротив то това е посланието на Борисов – че там, където има проблеми се правят смени, и се търсят по-добри решения. И аз си мисля, че благодарение на тази негова гъвкавост той, не само, че не е в криза, а общо-взето откакто е станал министър-председател всеки път си печели парламентарните избори поради факта, че очевадно около него няма несменяеми хора, няма неприкосновени хора и няма хора, които ако допуснат слабости в своя сектор, ще продължат да го управляват напук и на всяка цена. Този тип гъвкавост, и този тип решителност навсякъде, където има проблеми да се действа с „твърда ръка“, според мен импонира на хората и много по-вреден би бил обратният вариант. Нали си представяте, ако шефът на ВиК-то още си беше шеф на ВиК в Перник и ако г-жа Соколова си остава областен управител, а хората там нямат вода, докато тези, които носят пряка отговорност, пак казвам отговорност, а не вина, продължат да заемат постовете си, това би нанесло много по-големи щети на политическа партия ГЕРБ, отколкото професионалната смяна на хора, които в крайна сметка са назначени на тези позиции, те не са пряко избрани пред никого, за да се загуби нечие доверие. Това са назначаеми позиции.
Водещ: Вие сте добре поставен до ръководството на ГЕРБ. Правителството, според вас, ще издържи ли до края на мандата си, и как ще преодолее трусовете с коалиционните си партньори, като се има предвид, че в края на седмицата и от ДПС призоваха с декларация политическите сили за фронт срещу него?
Георги Харизанов: Движението за права и свободи, стриктно спазва своята политическа линия на конфронтация с Обединени патриоти, и на умерена опозиционност. Разбира се, с ясното съзнание, че алтернативна политическа конструкция, особено на върха на българската политика, в момента е невъзможна, обективно няма такава. Част от идеологията на Движението за права и свободи, ако щете, защото те в крайна сметка са членове на политическото семейство на АЛДЕ, тоест на прогресивните либерали от Европейският център. Партиите от Обединени патриоти са партии от крайно дясното, тоест върли конкуренти, идеологически на партии от семейството на Движение за права и свободи. Политическият конфликт, политическата конкуренция, размяната на репликите, взаимното искане на оставки, на забрана и на изчезване от политическият живот, между тези партии ще продължи, това ги легитимира и според мен им дава и някакви сили. Силният конкурент е много важно нещо в политиката, и ясният противник. Трусове в управляващото мнозинство аз за момента поне не съм видял, около съгласието на ГЕРБ да изпълнят предложението на ВМРО – НФСБ за вдигане на минималната пенсия на 250 лева и някои социални придобивки съпътстващи тези плащания, около това детската градина да стане задължителна от по-ранна възрасти и държавата да заплаща за този процес, мисля си, че ГЕРБ показват воля и протягат ръка за задълбочаване на партньорството, и за това да се изпълняват важни предизборни обещания и на по-малкият партньор в управлението, което допълнително да легитимира смисъла от съществуването на тази коалиция и продължаването на нейното управление. Още повече че, пак казвам, на политическия терен очевидно към момента няма алтернатива и нека си кажем, че реалностите, потвърдени в два избора след парламентарните от 2017 г. показват: промяна на върха в българската политика няма и балансите продължават да са тези, които са и в сегашния парламент.
Водещ: Г-н Харизанов, в края на нашият разговор не мога да не ви попитам за потвърждение на вече публикувана информация: вярно ли е, че сте натоварен да отговаряте за структурите на младежката организация на ГЕРБ, и за Жени ГЕРБ?
Георги Харизанов: Да отговарям, е доста пресилено, но си мисля, че да с колегите ми от Института за дясна политика, и аз в лично качество може да допринесем за това въпросните организации вътре в рамките на партия ГЕРБ да произвеждат по-качествени политически послания, да са много по-активни на политическият терен. Така че, с уговорката: да отговарям звучи доста задължаващо и формален такъв ангажимент няма поет – мога да потвърдя тази информация, да.

Цоня Събчева