МненияВИЖ ВСИЧКИ

Георги Ганецовски, Регионален исторически музей – Враца: Рогозенското съкровище носи белезите на загадъчна и виртуозна обработка

03 декември 2019 | 14:00

Снимка: Радио „Фокус“ – Видин

Георги Ганецовски, директор на Регионален исторически музей – Враца, в интервю за Радио „Фокус“ – Видин

Фокус: Как е открито Рогозенското съкровище?
Георги Ганецовски: Най-голямото тракийско съкровище е открито случайно през 1985 г. от местни хора от село Рогозен. Копаейки траншея за водопровод, съвсем плитко на около 40 см. дълбочина Иван Димитров попада на една купчина от съдове от бял метал. По неговите думи първоначално той не е разбрал какво е открил и за това е бил подредил съдовете в двора си, за да красят имота. Но кметът на селото, разбирайки за тези нови предмети, появили се в двора на Иван Димитров, извършва оглед и установява, че може би става въпрос за археологически предмети. В края на 1985 година той се обажда в Историческия музей във Враца, влиза в комуникация с Богдан Николов, който по това време е виден археолог. Веднага след новогодишните празници на 3 януари 1986 година археолозите от Исторически музей Враца се появяват на място и установяват, че е намерено тракийско съкровище.
Фокус: Какво се прави след като е установено, че това е тракийско съкровище?
Георги Ганецовски: Веднага се предприемат спасителни археологически проучвания, вследствие на които на 6 януари 1986 г. те попадат на още една част от това съкровище. Ясно е било и не е било трудно да се предположи, че това съкровище е било заровено на две части и трябва да се търси и втората, както и става. Първата част е открита случайно, това са 65 сребърни съда, а втората част – при спасителни археологически проучвания, като действителният откривател на втората част е Пламен Иванов, който по настоящем работи в Министерството на културата. Втората част от това съкровище се състои от 100 сребърни съда. Така съкровището общо е от 165 кани, фиали и чаши от сребро с позлата, някои от които много богато орнаментирани с виртуозна изработка.
Фокус: Какво показват изследванията върху съкровището?
Георги Ганецовски: Изследванията върху съкровището показват, че по-голямата част от съдовете са местна тракийска изработка, т.е. те са изработени в местни ателиета. Това се доказва поради специфичната техника – техниката на коване. Това е изключително сложна и трудна техника, която изисква много умения, много познания, нещо, което траките са притежавали. Отново се потвърждава тезата, че и този занаят при траките се е предавал от поколение на поколение. Една дузина от съдовете са гръцки, внесени или подарявани от гръцки полиси. Издава ги също тяхната технология на украса и изработка, те са отливани в калъп, което е значително по-лесно като начин за изработване и съответно среброто в тях е повече, те са и по-тежки . Украсата на гръцките съдове е специфична и не се среща в тракийската орнаментика. Някои от съдовете са надписани на старогръцки език, установено е че съкровището е трупано повече от сто години , то датира от периода V – IV век преди новата ера . Не малка част от съдовете са били подарявани от други тракийски владетели на вождовете на тракийското племе в Северозапада Трибалите. Но, фактът, че в този регион се откриват толкова много съкровища сам по себе си говори, за държавнообразователен процес върху самата територия, населявана от трибалите . Ново доказателство са всичките тези престижни подаръци, получавани от техните съседи Одрисите .
Фокус: Как се съхранява сега съкровището?
Георги Ганецовски: Съкровището е много ефектно експонирало в залите на Регионален исторически музей Враца. Интересът към него не секва, като една малка част от 16 съда са експонирани в Националния исторически музей в София, където е представена една извадка от тракийски съкровища от цялата страна. Част от предметите обикалят престижни музеи, преди време бяха експонирани в Брюксел , участваха в една много хубава изложба в Лувъра. Нашата голяма отговорност е да поддържаме и да опазваме това безценно богатство – Рогозенското съкровище Всеки съвременен ювелир признава, че Рогозенското съкровище носи белезите на загадъчна и виртуозна обработка. Някои от съдовете са с изключителен релеф на изработване. Повече от изследванията са насочени в тази посока.
Анна ЛОЗАНОВА