МненияВИЖ ВСИЧКИ

Ерина Кръстева, РИМ-София: „Манифестиращата идеология 1944-1989“ представя периода в неговия типичен облик

08 ноември 2019 | 18:00

Снимка: Радио „Фокус“

Ерина Кръстева, отдел „Връзки с обществеността“ на Регионален исторически музей – София, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Регионалният исторически музей в София откри своята най-нова временна изложба, озаглавена „Манифестиращата идеология 1944-1989“. Какво представя тази експозиция, с този въпрос казваме добър ден на Ерина Кръстева от отдел „Връзки с обществеността“ на музея. Здравейте.
Ерина Кръстева: Здравейте.
Водещ: Темата на изложбата очевидно ни препраща към времето на социализма. Как е представен той?
Ерина Кръстева: Точно така. Времето на социализма, периода 1944-1989 г. Надявам се, че го представяме по обективен начин, което е най-важното за един историк и за екипа, който е работил по изложбата. Обективен начин, по който са изложени фактите, а те самите са онагледени чрез предмети от конкретния период и чрез документално и фотографско наследство. Така че от една страна, имаме тези експонати в залата, от друга страна, имаме кураторските текстове, които са се старали да представят историческите събития и процеси и, доколкото може да се даде, обективна оценка, безпристрастно мнение за случилото се.
Водещ: Може ли да ни дадете пример за типични текстове? Вероятно са присъствали в ежедневието на хората.
Ерина Кръстева: Разбира се, има и такива. От една страна, имаме текстове, които обясняват точно историческите процеси, за които споменах, кураторският текст, който обяснява защо, по какъв повод е организирана изложбата – по повод настъпването на 30-годишнината от 10 ноември 1989 г., когато беше осъществена всъщност промяна на властващата дотогава идеология и политически курс в страната. Това е поводът за изложбата. Обръщаме се назад към този период, както казах, имаме кураторски текст, който обяснява всичко това. Има и текстове от епохата, много печатни материали, оригинали. Например от вестник „Работническо дело“. Има факсимилета. Едно такова е например публикация за аварията в Чернобил, как точно е била обяснена тя на населението. Така че имаме реалните материали, имаме и тяхното обяснение. Когато коментирахме с екипа какво и как точно да се направи, дали да бъде обяснено, доколко да бъде обяснено, стигнахме до заключението, че може би е по-добре на подрастващите да се предостави т.нар. речник на термините, които са характерни за тази епоха. Така че всеки, който се затруднява или пък иска да научи нещо повече, може да погледне този речник и дори да го вземе със себе си. Той е съвсем кратък, но пък за сметка на това с обяснение точно на тези думички, които вероятно биха затруднили децата и тийнейджърите.
Водещ: А кои са най-характерните вещи, които представяте, и търсена ли е някаква типизация?
Ерина Кръстева: Честно казано, сме се старали да представим периода в неговия типичен облик. Например когато влизат в залата, има един кът, който е обособен и той представлява т.нар. ОФ клуб. С типичния изглед, за да се придобие впечатлението. След това ни посрещат визуално-агитационни материали, каквито са типични за епохата плакати, с които се подчертава размахът на епохата или пък как точно трябва да действаме, какво трябва да се случва. Има много такива материали, и визуални, и текстови.
Водещ: Предполагам, че политическата идеология по един или друг начин е намерила отражение върху предмети от бита?
Ерина Кръстева: Да, точно така. Това е другият аспект. Представени са униформи на т.нар. възпитателни организации за децата. Имаме униформа на чавдарче, на пионерче, комсомолска униформа. Също така предмети от бита – телевизори, радиа, всички тези неща, които са интересни на хората, които са ни познати или поне са виждали под някаква форма – дали по телевизията или пък на живо, но сме запознати и можем да ги видим и сред експозицията.
Водещ: Откъде са експонатите? Ваше притежание или?
Ерина Кръстева: Благодаря ви за този въпрос, голяма част на Регионалния исторически музей в София, а тук е мястото да изразя и благодарността си на нашите партньори – Националния исторически музей, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, Музея на социалистическото изкуство и Българската национална филмотека. Всички те ни предоставиха свои предмети, за да може тази изложба да бъде по-пълна и по-цялостна освен това, с което разполагаме. Нашият фонд, смея да твърдя, е богат. Те предоставиха уникални неща. Кадрите, които имаме, които се четат по време на експозицията от т.нар. кинопрегледи, наистина дават допълнителен щрих да се усети вкусът на епохата.
Водещ: Това е временна изложба. Да кажем докога тя ще бъде открита?
Ерина Кръстева: Точно така, това е временна изложба, най-новата на Музея за София, и ще продължи до края на януари 2020 г.
Водещ: Какво в най-близко време ще представите освен тази изложба?
Ерина Кръстева: Бих обърнала внимание на научната дейност на Музея за история на София. Следващата седмица на 12 ноември ще се състои национална научна конференция по повод 100-годишнината от подписването на Ньойския мирен договор. Договорът е подписан на 27 ноември 1919 г. Така че екипът от музея организира тази еднодневна научна конференция. В нея ще участват колеги от цялата страна с различни доклади. Фокусът естествено, тъй като сме Музеят на София, ще пада върху София и близкия регион. Какво се случва като отражение от Ньойския мирен договор и какви са последиците върху столицата и околностите.
Водещ: Събитие, което съм сигурна, че ще намери отражение и в нашия ефир. Желаем ви успех както на конференцията, която е следващата седмица по повод 100-годишнината от Ньойския договор, така и на изложбата „Манифестиращата идеология 1944-1989“.
Росица АНГЕЛОВА