МненияВИЖ ВСИЧКИ

Ген. Чавдар Червенков: Можем само да се молим и да се надяваме, че нова голяма мигрантска вълна няма да се случи

09 октомври 2019 | 17:03

Снимка: Радио "Фокус" - София

Ген. Чавдар Червенков, ръководител на Военното разузнаване в периода 1991-1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“


Водещ: Европа може да бъде изправена пред още по-мощна миграционна вълна в сравнение с 2015 г., ако ЕС не вземе мерки по въпроса. Това предупреди германският вътрешен министър Хорст Зеехофер след ресорни обиколки до Турция и Гърция във връзка с напрежението за миграцията, след като миналия месец Атина сигнализира за растящ брой пристигащи мигранти от Турция. Ситуацията се усложнява, след като Турция вече обяви готовност за мащабната си военна операция в Северна Сирия, а САЩ предприемат изтегляне на военнослужещите си от района, с което на практика се отказаха да защитават доскорошните си кюрдски съюзници и одобриха плановете на турския президент Реджеп Ердоган. „Трябва да помогнем на нашите европейски партньори повече с опазването на външните граници на ЕС. Оставихме ги сами твърде дълго време“, обобщи впечатленията от срещите си германският вътрешен министър. Подготвена ли е Европа за поредната мигрантска криза? Следва анализът на ген. Чавдар Червенков, ръководител на Военното разузнаване в периода 1991-1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова.
Чавдар Червенков: Очевидно не е подготвена и бих казал, че след 2015 –та не се взеха необходимите ефективни мерки И оттогава сме на ръба. Така и все се надяваме да ни се размине голямата вълна.
Водещ: А може ли и как да бъде избегната поредната мигрантска криза?
Чавдар Червенков: Очевидно през последната година Европа имаше други проблеми, и този въпрос беше оставен на заден план. Като изключим критиките и заплахите от санкции по време на предпоследното правителство на Италия с вътрешен министър Салвини, известен с антиемигрантската си политика. Европа беше заета с избори, нов Европарламент, комисия и т.н., както и със сагата Брекзит. И въпросът с мигрантите беше остовен на заден план, още повече, че през 2017 г. имаше известно затишие. Като погледнем статистиката на „Фронтекс“ за 2018 г. например, числата не са кой знае колко впечатляващи. В Европа са влезли нелегално около 150 000 мигранти. Особеното обаче на 2018 г. е, че наблюдаваме пренасочване на мигрантския натиск от Източно и Централно-средиземноморските направления към Западното направление – към Испания. Почти една трета от тези 150 хиляди мигранти са влезли през Испания, нещо което в предишните години не се е случвало. Междувременно в държавите от Северна Африка – Мароко, Тунис и особено в Либия се акомулират огромни маси потенциални мигранти. Това означава и че се променя произхода на мигрантите като се увеличава частта на тези с произход Африка. И сега сериозните европейски политици започнаха да се замислят, какво правим оттук-нататък, в случая вътрешният министър на Германия Хорст Зеехофер, който пое инициатива. Какво правим оттук-нататък с този проблем, който започва отново да набира сила? Статистиките за тази година още не са излезли, но тенденцията е към нарастване на натиска, особено по направление към Гърция. Има и други тревожни факти. Ще отворя една скоба. Добре е, че все по-рядко се употребява понятието бежанци и все по-често говорим за мигранти. Т.е. отмина безвъзвратно времето, когато призивът беше да помогнем на тези, които бягат от войната. Вече става дума за откровена миграция. Това, което ни засяга косвено и пряко е, че по нашето направление се запазва високият процент на мигранти от Афганистан, които се характеризират с много висока неподатливост на интеграция, гарнирано с ниска степен или липса на образование. Тревожни за Европа са – Централно и Западно середиземноморското, където произхода на мигрантите основно е от Северна и от Централна Африка.
Водещ: Възможно ли преодоляването на тенденциите, господин генерал, за да се намери решение?
Чавдар Червенков: Универсално решение няма. Съставът на миграционните потоци е различен и подходът към всеки един от тези потоци трябва да бъде различен. Ние тук най-добре познаваме нашия – сирийци, афганистанци, иракчани – от Близкия и Среден изток, и може би затова на мен те ми се струват по-приемливи за Европа, отколкото мигрантите от Африка.
Водещ: Защо нищо не се предприема за ликвидиране на проблема при неговите източници?
Чавдар Червенков: Промяната в миграционната обстановка в нашия регион се дължи на няколко причини. За Турция бежанския въпрос продължи много дълго и вече не е въпрос на гордост, както през 2014 – 2015-та. Лагерите поглъщат значителни финансови средства, настроенията сред населението се променят. От друга страна президентът Ердоган също е изнервен – изправен е пред икономически проблеми а Европа не особено щедро отпуска траншовете от обещание 6 млрд. евро по подписания договор. Една от вероятните причини за повишения натиск към Гърция са промените след изборите за местна власт. Новото управление на Истанбул, Измир, а вероятно и на други големи градове ги завари наводнени от мигранти, оставени от властите да се спасяват както могат. Макар и пестеливо, но в местните медии прониква информация за недоволство и напрежение в населението. За Истанбул е сигурно, че новото ръководство е решило и предприема мерки за прочистване на града от мигранти. Тези мигранти нямат друга алтернатива освен да се опитат да продължат по пътя към „обетованата“ земя.
Друга, може би по-голяма зона на риск е Северна Африка и в частност Либия. Преди около месец протече новина, че в Либия се намират около 700 000 потенциални мигранти. Всички от вътрешността на Африка в очакване на удобен момент, на шанс, на начин да преминат към Европа. Само числото е достатъчно плашещо. На този фон Европа едва ли би могла да издържи втори бежански поток подобен на този през 2015 г., а дори и по-сериозен, по думите на министър Зеехофер. И всичко това на фона на драстично промененото отношение към бежанците и мигрантите сред западноевропейските граждани. Вече не се чуват лозунги като „Добре дошли“, „Ще се справим“. Напротив – изразяват се сериозни опасения от последствията на сериозна мигрантска вълна. По отношение на вашия въпрос – защо не се решава проблемът при източника, аз си го задавам от 2015 г. насам. Ето сега сме изправени пред пореден конфликт – решението на Турция да създаде т.нар. санитарна 30-км зона в Северна Сирия. Добре звучи санитарна зона, но всъщност се цели да се наложи контрол върху сирийските кюрди, чиито въоръжени групировки Турция счита за терористични, както и да прекъсне контактите им с кюрдите в Турция. Може би за да не им дават лош пример с исканията си за автономия и независимост. САЩ по принцип дадоха зелена светлина за тази операция на Ердоган. В тази връзка външният министър на Турция вече изрази опасения, че предвид настоящите бойни действия в Северна Сирия може да се очаква засилен бежански поток. Това звучи и цинично, и парадоксално. Страната, която предизвика този бежански поток, се оплаква от него, но това са днес реалностите, за съжаление,. Трудно е да се каже какъв по мащаби бежански поток могат да предизвикат тези действия, но със сигурност може да се каже, че биха тръгнали кюрди, които вече имат близки и роднини, които през 2015-2016 г. успяха да се установят в Западна Европа. Ако си спомняте през този период преминаващите през България сирийски бежанци всъщност преобладаващо бяха кюрди.
За съжаление обаче не се прави нищо съществено, за да се изкорени причината. Има няколко източника на мигранти. Единият продължава да бъде Сирия, защото там, макар че не се водят активни бойни действия, обстановката не е предразполагаща за спокоен мирен живот. А другите са Афганистан и Ирак. Който следи обстановката в Ирак, не може да не е забелязал че през последните няколко дни имаше масови антиправителствени протести, при потушаването на които се съобщава за над сто убити и стотици ранени. Очевидно става въпрос за сериозно противопоставяне и недоволство от политиката на правителството. Това неминуемо ще се отрази на потока на мигранти от Ирак. Другият източник продължава да е Афганистан. След две години ще отбележим 20 години от 11 септември, и всъщност проблемът в Афганистан започна след 11 септември 2001-ва, когато САЩ се заеха да ликвидират групировката на Бен Ладен и тероризма. И оттогава представителите на Афганистан неизменно присъстват в състава на мигрантските потоци. И неслучайно когато нашите бежански центрове бяха пълни, имаше периоди, когато 60% от мигрантите бяха афганистанци. Така че и в обозримо бъдеще Афганистан ще си остане източник на мигранти. Искам да се върна обаче на Сирия. Очевидно надеждите на някои кръгове, че отнякъде ще дойде незнайният юнак и ще свали Асад от власт, не са изчезнали. Според мен въпросът в Сирия ще се реши, ако Западна Европа и САЩ приемат, че омиротворяването и възстановяването на Сирия ще стане, поне в началото, при този президент. Ако някой се надява, че ще дойде с магическа пръчка друг президент, добрият друг президент, който ще реализира възстановяването на Сирия, сериозно се заблуждава. Няма да дойде друг президент, това е ясно. И колкото по-рано Западът разбере това и приеме, че в обозримо бъдеще, Асад ще продължи да управлява и ще трябва да му се помогне да стабилизира страната, то проблемът няма да бъде решен. Ако страната започне възстановяване, болшинството от тези хора, които сега пълнят лагерите в Турция, и с които президентът Ердоган изнудва непрекъснато Европа, ще започнат да се връщат у дома. И натискът рязко ще спадне. Тогава Европа ще получи възможност да се концентрира към другите направления и да търси ефективни решения. Само да отбележа – ние сме се фокусирали върху конфликта в Сирия, но какво да кажем за Либия? С кого там да се преговаря? И ако някой там поеме ангажимент, сигурни ли сме, че утре ще бъде в състояние да го изпълни? Защото Испания и Италия също няма да издържат дълго сами. Прав е министърът на вътрешните работи на Германия Зеехофер, който казва, че „оставихме дълго време граничните страни – страните на външните граници на Европейския съюз да се оправят сами“. Ами че от кога италианците поставят въпроса и никой не им обръща внимание? Сега получиха само оценка, че са били оставени дълго време сами. Не виждам обаче някакви практически предложения, как ще изглежда тази помощ в бъдеще, как ще се помогне на Испания, на Италия, на Гърция, пък и на нас. Ние също не сме застраховани.
Водещ: Господин генерал, разполага ли България с достатъчно ресурси, за да се справи с ново мигрантско шествие?
Чавдар Червенков: Много ми се иска да кажа, че разполага, но не съм сигурен. Ние през цялото това време се надяваме на добрата воля на президента Ердоган, с когото поддържаме добри отношения, както и на факта, че не сме привлекателно страна за установяване. Но, ако тръгне масова мигрантска вълна, как ще я спрем? Оградата представлява известнво препятствие, но не е в състояние да спре масова вълна.
Струва ми се, че въпросът ние можем ли да се справим не е коректен. Ние сами не можем да направим нищо. Ние можем да се справим само заедно с нашите партньори от Европа. Т.е. според мен правилния въпрос е : може ли Европа да се справи, а и ние като част от тази Европа? Во за съжаление европейската политика по отношение на миграцията е до никъде. Все още няма абсолютно никакво съгласие на страните за квотно приемане на тези, които по един или друг начин преминават., Никой не иска да ги вземе, всеки се разсейва. Е, а какво да говорим, ако тръгне сериозна мигрантска вълна? Така че можем само да се молим, да се надяваме, че няма да се случи.
Водещ: И да правим такива анализи, за да предупреждаваме.
Чавдар Червенков: Е, аз не знам дали това ще има някаква полза, но още 2015-та, когато вървяха потоците и когато госпожа Меркел отказваше да даде заден ход, , защото беше казала: „Заповядайте, ще се справим“, англичаните казаха: „Да, на нас ни е много мъчно за всичките тези хора, но ние не можем да помогнем на всички. Ние можем да вземем ен броя“. И толкоз. Още тогава в нашите коментари и интервюта казахме, че България също има определен капацитет, очевидно и Европа има определен капацитет. Никой не е седнал с калема да сметне, какъв е годишният капацитет на Европа за прием на мигранти. И тези мигранти не да се вадят от морето и да се гонят от границата, а да се вземат от източника. Ако има решение, примерно по хуманитарни съображения всяка година да се вземат по 200 000 човека, които да се устройват, да се обучат, да работят, да се интегрират. В началото на нашето председателство на Съвета на Европа, една от задачите беше да се инициира преразглеждане на Дъблинския протокол, който е направен така, че първата страна, в която мигрантът влезе става негова майка во век и веков. Но нищо не се получи. Сега с половин уста, не съм сигурен дали Зеехофер или Макрон споменаха някъде тези дни, че е крайно време за преразглеждане на Дъблинския протокол. След толкова време. Несправедливият Дъблински протокол е една от причините за позициите предишното правителство на Италия, на вътрешния министър Салвини и на ред други политици, защото поставя несправедливо редица страни в неравноправно положение. А тези, които са далеч от външната граница, в периферията – се спотайват.

Цоня Събчева