МненияВИЖ ВСИЧКИ

Икономистът Румен Гълъбинов: Има глобално намаление на инвестициите в целия свят, но това е несравнимо със спада, който ние реализираме

09 октомври 2019 | 16:00

Снимка: Радио "Фокус" - София

Икономистът Румен Гълъбинов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Гълъбинов, с вас ще говорим за инвестициите у нас. Въпросът за инвестициите в България е доста актуален, като се вземе предвид и високата инфлация, която отчете Националния статистически институт през изминалата 2018 година, какво е вашето мнение – какви фирми инвестират в България?
Румен Гълъбинов: Инвестициите, и по-конкретно преките инвестиции, както местни, така и чуждестранни, са от първостепенно значение за развитие на икономиката в България, а така е с всички останали по-малки, но отворени икономики в света. Разнопосочно е говоренето за инвестиции в България. Някои казват, че са много, други, че пък са малко. Факт е обаче, че най-високо ниво на преки инвестиции България имаше допреди десетина години. След това с настъпването на предишната финансово-икономическа криза, с други промени, които станаха както във външен, така и във вътрешен план, драстично намаля потокът на преки инвестиции.
Водещ: На какво се дължи това, според вас?
Румен Гълъбинов: На различни фактори. В България след приемането ни в Европейския съюз се оформиха няколко бих казал оазиса на интерес от страна на външни инвеститори в определени сектори на икономиката, а те са: производството на авточасти, автокомпоненти, също така аутсорсинг услугите, които са от кол центрове през изнесени шеърд сървисис центрове на компании и т.н., и стигнем до типичния IT сектор или Information and communications technology сектор – ICT, който е доста иновативен в днешно време. Тези островчета на инвестиционен интерес се оформиха и заради сравнително благоприятния инвестиционен климат, изразен в ниска цена на труда сравнително и ниски преки данъци, но така и въз основа на международното разпределение на т.нар. „стойностни вериги“ в добавената стойност на международните компании и тези, които създават продукти и услуги в глобален мащаб.
Водещ: Можем ли с вас да направим един профил на инвеститора в България?
Румен Гълъбинов: Можем да направим профил от гледна точка на различни дейности, индустрии. Освен тези, които изброих досега, ние имаме инвеститори също в строителството, инфраструктурно строителство от гледна точка на пътна мрежа, също и на големи пречиствателни станции, големи, държавни такива поръчки за строителство, а също и строителство от гледна точка на жилищно, офис строителство, търговски площи и т.н. Това също е немалък сектор с приток на инвестиции. Разбира се, голям дял заема и традиционното машиностроене, като в този сектор България по-скоро, както и с авточастите, е поддоставчик на големи международни концерни в тяхната стойностна верига и по-малко произвеждаме крайни, завършени продукти и изделия, като машини, като цели агрегати. В ниския край на класацията, в долния край е нашето селско стопанство. Аграрният ни сектор е значително подценен и значително липсват в него инвестиции както местни, така и чуждестранни. Тоест, това е място, където България има огромен потенциал както като климатични условия, така като агро дадености, които ние не сме ги развили. Имахме ги в миналото и ги развивахме, сега сме доста изостанали. И включително и за вътрешния си пазар внасяме храни – плодове и зеленчуци, вместо да си ги произвеждаме сами.
Водещ: Г-н Гълъбинов, защо големите инвеститори ни заобикалят? Последен пример е „Фолксваген“.
Румен Гълъбинов: В света тече една глобална оптимизация. И тя е в следствие на различни фактори: както на настъпващата вече рецесия, която започва от индустрията и промишленото производство, така текът и оптимизации, свързана с четвъртата индустриална революция с по-масовото автоматизиране и роботизиране на определени производство. Тоест, стойностните вериги започват да се скъсяват. Какво имам предвид – ако преди е разхвърляно производството на части, компоненти, агрегати за различни видове машини в различни държави с различен профил, и след това се събират и се комплектуват и асемблират на едно място, то сега това разпределение значително се оптимизира и скъсява, защото навлизат новите технологии. Много от тези производства, които преди са наемали по-голям брой хора работници квалифицирани, сега започват да стават автоматизирани или изцяло роботизирани, работещи 7/24 непрекъснато с осигурена само подходяща климатизация и с контрол, пусков контрол от супервайзъри, които са всъщност хората, наети за това производство. Иначе останалата част е изцяло автоматизирана. И по този начин се намалява и броят на заетите, инвестициите започват да стават високотехнологични и със сравнително малко или по-малко директно вкаран капитал. По-голямата част от капитала започва да е заемен или лизингов, или капитал, който е share capital /споделен капитал/, такъв, който е venture /рисков/ и поделен, отколкото да е само и единствено на риск на крайния инвеститор. В този аспект имаме и глобално намаление на инвестициите в целия свят. За 2017 година с 23% се отчита, а за 2018 година с още 13%. Но това все пак е несравнимо със спада, който ние реализираме, и със застоя, който имаме в последните няколко години. Тоест, не е достатъчно да се оправдаем само с тези глобални тенденции, за да кажем защо в България са ниски нивата на преки инвестиции. Очевидно е, че ние не правим достатъчно, за да привличаме стратегически инвеститори, такива с намерение поне 10 години напред да останат в България и да произвеждат нещо. Освен това, не е достатъчно да се рекламираме само с ниски заплати – това дори е антиреклама, защото се асоциира с ниско квалифициран труд, с ниско технологичен такъв, който вече не се нрави на съвременния инвеститор. А пък от гледна точка на данъчно облаган, прекият ни данък от 10% не е най-ниският в Европейския съюз, има с държави с по-нисък от нас. Тоест, като сметнат пък и непреките данъци и осигуровки, и общата данъчна осигурителна тежест, се вижда, че България далеч не е най-евтината „дестинация“ за инвестиции в Европейския съюз. Тоест, това не ни прави по-привлекателни вече. Ние трябва да търсим тук различния подход, тоест, да се позиционираме в сегменти, в които или другите са по-слаби, или въобще няма все още развитие.
Водещ: Да, дайте примери за такива сегменти и сфери.
Румен Гълъбинов: Примерно искаме да привлечем голям автомобилен стратегически инвеститор. За това тук говорим последните 2 години. Добре, ама какъв, тоест, ние не трябва да привлечем просто някакъв автомобилен инвеститор, който да прави някакви модели автомобили в България на всяка цена. Аз мисля, че перспективата тук за нас е много по-добра, ако искаме да привлечем производител на електромобили, електровозила, електроколи, електроавтобуси, електротоварни превозни средства, защото може би това е бъдещето в следващите 20 години. Затова, защото технологиите се развиват, екологичните стандарти се завишават и все повече традиционният автомобил на двигател с вътрешно горене вероятно ще намалява като търсене и производство, особено пък и тези, които са с дизелова система, които са на дизел. Преминава се към хибридните технологии, съответно двигател с вътрешно горене плюс електродвигател или изцяло на електрозадвижване и електродвигател. И ние имаме традиции, между другото, в това отношение исторически. България преди години беше №1 в света по производство и износ на електрокари, които са електровозила, разбира се, основно използвани в складово стопанство и т.н., не по пътищата. Освен това, България има традиции в производството на електротелфери, които изнасяхме. Дори и в момента по-голямата част от авточастите, които произвеждаме тук, компонентите са всъщност за електросистемата на автомобила и за компютърната му система. Тоест, ние в това сме силни, имаме ноу-хау, имаме традиции, имаме и кадри дори. Така че това да използваме, за да се фокусираме и да се позиционираме като регионален център за електромобилност и за производство на електромобили в България.
Водещ: Г-н Гълъбинов, тъй като в началото казахте, че икономиката на една страна и инвестициите са две пряко свързани неща. Как можем да обобщим нашия разговор? Какво е състоянието на икономиката на България? И какво може да бъде направено от страна на държавата за привличане на инвестиции и по-големи инвеститори да не ни подминават, както се случва последните месеци и години?
Румен Гълъбинов: Ако погледнем чисто паричния поток, който се отчита от Българската народна банка, както и Неционалният статистически институт, ние ще видим, че има три основни парични потока, които захранват икономиката на България отвън. Единият са преките чуждестранни инвестиции, другият поток е потокът на европарите, еврофондовете по европейските програми, и третият поток, това е потокът на трансферите от българските имигранти къмто своите близки в България. Да, но така, както го изброих, всъщност, за миналата година, а и тенденцията сочи и за тази година това да продължи, всъщност, е в обратен ред – парите от европрограмите и еврофондовете, ако успеем да ги усвоим поне на 1/3 годишно говоря, над примерно 33 или над 35% годишно, ако успеем да ги усвоим реално годишно, са повече от преките чуждестранни инвестиции. А също така се оказва, че парите от имигрантите, които пристигат като официални трансфери – банкови и други, всъщност, с малко, но превишават паричния поток, входящ от преки чуждестранни инвестиции. Те са едва на трето място. Това трябва да се промени, защото иначе нашата икономика разчита на свеж ресурс повече от европрограми и имигрантски пари, отколкото от преки инвестиции – така излиза. И това трябва да се промени. Още повече, че в една икономика, каквато вече имаме, с над 100 млрд. лева БВП годишно, инвестициите, преките инвестиции трябва да са между 10 и 15%. Те трябва да от 3 до 5 пъти повече, отколкото е сегашното им ниво. Защото в момента те са на около 2-3% от БВП. Трябва да направим скок в това отношение, за да можем с повече преки инвестиции да си увеличим производителността, да си увеличим доходите и да си подобрим значително стандарта на живот.

Йоланда ПЕЛОВА