МненияВИЖ ВСИЧКИ

Антонио Любенов, „Валяците“: Ако ръгби отборът ни не е шампион, всяко друго място за нас е неуспех

14 август 2019 | 13:04

Снимка: Радио "Фокус"

Антонио Любенов, треньор на пернишкия ръгби отбор „Валяците“, в интервю за предаването „Перничани – потомците на Кракра“ на Радио „Фокус“.
Водещ: В предаването „Перничани потомците на Кракра“ интересът ни е провокиран от успехите на отбора по ръгби в Перник. Разговорът е с треньора Антонио Любенов, който е играещ треньор в отбора, нали така?
Антонио Любенов: Точно така, да.
Водещ: Вас кой ви запали по този не толкова популярен спорт за България?
Антонио Любенов: Бях в 7 клас, когато минаха, едно време знаете минаваха по училищата треньори. Не знаех какво е ръгби, моят треньор е Бубе. Отидох, пробвах, хареса ми и така вече повече от 30 години.
Водещ: Имате множество титли зад гърба си…
Антонио Любенов: Имал съм да и като играч, и като играещ треньор.
Водещ: Продължавате да играете в отбора на Перник, където сте започнали. Каква е традицията на този спорт във вашия град?
Антонио Любенов: Специално за Перник традицията е да сме шампиони, не са ли шампиони перничани, всяко друго място за тях е неуспех. Затова или сме първи, или нищо не правим.
Водещ: Колко играчи в момента тренират?
Антонио Любенов: Тренират 20-25 състезатели, защото имаме и в чужбина, които идват евентуално за някой мач. Имаме състезатели от Варна, Габрово, Берковица, Костинброд, за тренировки е малко трудно да идват, но за мачовете са налице. Мога да кажа, че нашият отбор е единственият, който има 40 картотекирани мъже. Другите отбори имат 30-на картотекирани играчи, но половината или повече са юноши.
Водещ: Какви са най-големите ви успехи?

Антонио Любенов: Ние сме 32 пъти шампиони на България, аз лично съм 22 пъти, грубо сметнато. Това е на местно ниво. На световно ниво България я няма, така че успехите на „Валяците“ и въобще всичко е на местно ниво.
Водещ: Имате ли играчи, които участват в национален отбор?
Антонио Любенов: До преди две години бяхме гръбнака на националния отбор, но поради една или друга причина в момента има само едно момче, което участва. Искаха още 5- 6- 7 човека да треньорът в националния отбор, но поради една или друга причина не участваме в националния отбор, това е желание на момчетата.
Водещ: Има ли младо попълнение ръгбисти, които ще дойдат след вас?
Антонио Любенов: В момента е малко трудно с младото поколение, защото от една година нямаме стадион, преди две години наказаха 90% от момчетата стана един инцидент. Опитваме се, пробваме, но се оказва, че е трудно да тренират деца докато нямаме база. Вече ще имаме база, благодарение на общината и на кмета Вяра Церовска и вече ще обърнем внимание на младите момчета. Участвахме тази пролет с момчета 12- 14 г., след това 15- 16 г. В едната възрастова група станахме първи, при другите втори, но взехме момчета от Клуба за борба, за което сме благодарни, аз съм го казвал не един път – без тях нямаше да можем да напълним отбора с ръгбисти. В крайна сметка извоювахме първо място при 12- 14 г. и втори при 15-16 годишните. Така че има бъдеще спорта, но без база не става. Не можем децата да ги използваме за разни купи, медали, да се отчита дейност, но де факто те да нямат къде да тренират.
Водещ: Казвате, че вече ще разполагате с база, кога ще се случи това?
Антонио Любенов: В момента базата се прави, до няколко дни трябва да е готова, но има технологично време. Имам уверението, че октомври месец стадионът ще е готов и тогава ще направим състезание „60 години ръгби в Перник“. Стадионът ще носи името на Димитър Аврамов, който е основател на ръгбито в Перник.
Водещ: Това ще ви даде ли възможност и да бъдете домакини на ръгби състезания от национално ниво?
Антонио Любенов: Естествено, може и национални отбори да играят, както и за купата на България по ръгби. Базата в момента се ремонтира, и стадионът ще се направи с тревно покритие, с поливна система, в бъдеще ще гледаме да сложим и осветителни тела и да стане едно истинско бижу, както беше преди години тази база.
Водещ: Как оценявате, г-н Любенов нивото на вашият ръгби отбор в сравнение с други отбори в страната?
Антонио Любенов: Тази година загубихме злощастно финала, преди това победихме отбора на Берковица в редовния сезон, на финала нямам обяснение какво стана, победиха ни. Напълно заслужено спрямо играта, която показахме срещу тях, но ще имаме да им се реваншираме есента, ще имаме стимул да тренираме.
Водещ: Да покажете истинското си лице, макар че тогава сте били в лек спад, доколкото разбирам.
Антонио Любенов: Не знам, нямам обяснение какво се получи. Не сме подценили противника, но явно надценихме себе си. Аз това казвам на момчетата: не сме подценили противника, явно си мислехме, че ние сме голямата работа, затова си отнасяме заслуженото.
Водещ: Разбираемо е, когато един човек се запали по един не толкова популярен спорт и остава верен, както се казва през целия живот. Но имате ли публика, как се отнася тя към ръгбито.
Антонио Любенов: Разбира се, в Перник ръгбито е популярен спорт, то други спортове освен борба, волейбол няма. Хората идват на мачове, просто в момента нямаме терен и играем мачовете в София на приятелски начала. Отборът на „Локомотив София“ ни е предоставил техния терен и домакинските мачове играхме там този сезон, есента също ще играем там мачовете и вече за пролетта, живот и здраве, ще отидем на Дивотино на нашата база, вярвам, че ще бъде готова.
Водещ: Това е един типичен мъжки, силов спорт, какво е усещането след мача?
Антонио Любенов: Чувстваме се перфектно, след като си победил, а ние побеждаваме в 99% от случаите. Чувството е уникално, ние затова го играем. Ако не изпитваш това чувство на удовлетворение след победата, нищо друго не получаваш, напротив даваш – нерви, време, пари, отсъстваш от работа, от семейството. Удовлетворението от победата и шампионската титла в края на сезона е нещо уникално, затова момчетата играят и са налице. Имат желание за победа и това ги крепи, затова участват и в тренировъчния процес, както и на мачовете.
Водещ: Имате ли някаква специална техника, която прилагате срещу противниците си, за да побеждавате толкова много?
Антонио Любенов: За специална техника трудно бих казал, ние играем силово и хватката е, че превъзхождаме противника с килограми и със сила. Но на финала не знам какво стана, точно това ни изигра шега, не знам как стана, нямам обяснение, но загубихме мача. Просто прекалено много си повярвахме, но за сметка на това сега тренираме и ще си оправим грешката.
Водещ: Какво отличава ръгбито от останалите спортове, на пръв поглед публиката вижда агресия?
Антонио Любенов: Точно така е, нас перничани специално това ни отличава от други хора, ние играем агресивно, на границата на позволеното, от страни погледнато грубо. Но след като няма контузии, както при нас, така и при противника, значи играем по правилата. На нас това ни е плюса, че играем твърдо, но след като съдиите не ни дават картони, значи играем по правилата. Това е ръгбито, ръгбито е здрав силов спорт, няма как да се играе леко и да побеждаваш.
Водещ: Може ли един ръгбист да се изкуши и на улицата да приложи това, което е научил от този спорт, да прояви агресия на улицата?
Антонио Любенов: Зависи от ситуацията, зависи от всичко. Специално младите момчета ги учим на ред. Да не стигат до крайности, защото все пак са по-здрави и по-подготвени от останалите момчета на улицата. Нямаме такива случаи, въпреки, че Перник се слави като боен град, просто имаш ли дисциплина, всичко е точно.
Водещ: Бихте ли подкрепили вашите наследници да се занимават с този спорт?
Антонио Любенов: Стига да има условия съм за, но няма ли условия, както бяхме ние през последните една – две години, е престъпление да подвеждаш децата и близки хора да се занимават с този спорт. Но има ли условия, ръгбито е спорт за самия спорт, не да имаш някакви облаги. Спорт за истински мъже, които не търсят облаги, не търсят нищо, единствено чувството на удовлетворение от победата.
Водещ: Обикновено спортовете изискват жертви. Имате ли специален режим, за да можете да практикувате този спорт?
Антонио Любенов: Специален режим трудно бих казал, защото аз работя на две места, както и момчетата, издържаме семейства. Би трябвало да има, но всеки се спасява сам, както може. Когато има възможност клубът помага на момчетата – при контузии събираме пари, плащаме за лечение, операции и дотам, всеки сам се оправя. Така че трудно бих казал, че има режим, да има някакви елементарни норми на поведение, присъщи за спортисти, но твърд режим, както го правят професионалистите – не.
Водещ: Оттук нататък, г-н Любенов, коя е голямата цел на ръгби отбора на Перник.
Антонио Любенов: Трябва да си върнем шампионската титла и да продължаваме напред по същия начин.
Водещ: Мечтаете ли за състезание извън България?
Антонио Любенов: Трудно е, много е трудно. Ние участваме с отбора на „Локомотив“ в една друга лига „Ръгби 13“. Много е трудно, всичко е свързано с пари. Момчетата, пак казват, работят на по едно две места, трудно е да се освободят от работа, камо ли да си платят пътуването. Но ръгбито е мъжки спорт, ние затова сме се хванали.
Водещ: Учи на сила, на мъжество, на издръжливост?
Антонио Любенов: Точно така.
Водещ: И в същото време спорт, който дава много самочувствие и дисциплина.
Антонио Любенов: Точно така, дисциплина и самочувствие. Специално в Перник ръгбистите са на почит, хората ги уважават, познават, което е много добре.
Водещ: Това е и отговорност към младото поколение, което идва след вас. Вие сте моделът, който трябва да следват.
Антонио Любенов: Точно така. Дисциплина и самочувствие. В Перник ръгбистите са на почит, хората ги уважават, познават, което е много добре.
Росица АНГЕЛОВА