МненияВИЖ ВСИЧКИ

Драгомир Драганов, СДС: Липсата на инвестиционен интерес и квалифицирана работна ръка остават основните проблеми на Северна България

14 август 2019 | 11:00

Снимка: Радио "Фокус"

Драгомир Драганов, член на Националния съвет на СДС и бивш кмет на община Две могили в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“
Водещ: Господин Драганов, съвсем скоро предстоят местните изболи. Въпреки че погледите традиционно са вперени в големите градове, колко важен е този вот за по-малките населени места?
Драгомир Драганов: Дали ще бъде в голям или малък град, изборът е мажоритарен, така че зависи от политическите сили къде искат да насочат усилията си. В този смисъл, дали да имат представителство в големите областни градове, или в по-малките общини, но в крайна сметка отговорността на един кмет, дали ще бъде на голяма или на по-малка община, е еднаква.
Водещ: Близостта на кандидатите с жителите на малките населени места прави ли избора много по-лесен и дори на моменти с усещането на предрешеност?
Драгомир Драганов: Не. По принцип в големите градове, партиите са по-силни, защото имат по-големи структури, и там ролята на личността не е толкова важна. Борбата е да се излъчат кандидати. Докато при малките общини, да кажем, които са 10-20 хиляди души, ролята на личността и този, който ще бъде издигнат, е познат и партиите намалява тяхното влияние. Хората гледат повече личността, която се издига, и там изборът е малко по-специфичен, отколкото в големите областни центрове
Водещ: Освен изборът, малко по-специфични са и самите проблеми на жителите. Конкретно за община Две могили можем ли да набележим най-важните за тях, с които и тепърва новият градоначалник ще трябва да се справи?
Драгомир Драганов: Вижте, след демокрацията, вече 30 години, проблемите са едни и същи. Главното е намирането на работна ръка, квалифицирана работна ръка, защото, както е известно, дълги години голяма част от работоспособното население напуска общината и търсят препитание в по-големите градове в областта, в черноморските градове, в София, и главно в чужбина, защото работата, която се предлага в по-малките населени места не ги задоволява и възнаграждението също не ги задоволява. Съответно всеки търси препитание другаде.
Водещ: Виждате ли обаче начини за скорошно решаване конкретно на този проблем?
Драгомир Драганов: Населението застарява, затова големи и средни фирми трудно се решават да открият производство в тези по-малки населени места, защото липсва квалифицирана работна ръка и млади хора. Затова се насочват в по-големите агломерации и обират всички по-високо квалифицирани хора в околните населени места, за да може да намерят необходимата им работна ръка. Докато, ако откриеш в едно малко населено място нещо специфично, ще имаш големи проблеми с инфраструктура, с комуникации, с транспорт, с логистика, и най-важното – с работна ръка.
Водещ: Справедливо ли е обаче очакванията за този вид проблеми, а и не само, да се стоварват единствено върху кмета на населеното място?

Драгомир Драганов: Кметът хората го виждат като най-близък до тях, защото постоянно контактуват. Докато с областни управители, с министри, с шефове на агенции, тях само ги гледат по телевизията. А проблемите са лични, макар че за много от тях се говори в медиите, хората искат все пак да попитат. Както отиват при личния лекар, така искат да ходят при управниците, за да могат да им решат техните лични проблеми – и на семейството, и на всички останали съсловия. Затова кметът се явява като един отдушник, въпреки, че много от нещата, за които искат да го попитат не са в неговата компетенция- като възнаграждение, пенсии, социално осигуряване, здравеопазване. Те са в други сфери, но въпреки това кметът отговаря, защото е поел такива отговорности и хората очакват да им се реши този въпрос.
Водещ: В тази връзка добре ли е да се помисли за толкова споменаваната децентрализация, за която говорим в последните поне 10-20 години?
Драгомир Драганов: Остава само да говорим, но всяко едно правителство знаете, че акумулира средствата в бюджета и след това ги преразпределя, което за нас е неправилно. Така няма никаква самостоятелност, общините са обречени на това допълнително дофинансиране, което идва от Държавния бюджет. Знаете, че на много места и в най-различни години Министерският съвет отпуска на отделни общини средства. Значи акумулираме всичките средства в бюджета и на точно определени общини, по преценка на МС или на Министерство на финансите, отпускат определени субсидии, които ощетяват пък други общини. Така че мисля, че тези неща трябва да се регулират и да има по-голяма самостоятелност, за да може да се направят финансите и в перспектива да се знаят с какви средства могат да разполагат в дадена община. Дали ще бъде голяма, дали ще бъде малка, просто трябва да има децентрализация на общинските финанси. Постоянно намаляват приходите от общинските финанси, с всяка измината година това, което се предлага за под наем и за продажба, вече се изчерпва и възможностите са възможностите.
Водещ: СДС традиционно се представя изключително добре на местните избори, във връзка с нещата, които изговорихме дотук, важните акценти, които набелязахме. Вярвате ли, че тази година, на тези избори, постигнатите до тук резултати ще се затвърдят?
Драгомир Драганов: Аз съм бил кмет на две различни общини – и в Бяла, и в Две могили, но хората по принцип гласуват за личността, а не точно за партията. И докато при останалите политически субекти, примерно ГЕРБ, БСП, ДПС, там вотът е повече партиен. Ако се намери подходяща личност се постигат добри резултати, но в голяма част не се излъчват най-подходящите хора и затова и другите политически субекти се намесват в надпреварата и печелят местните избори.
Водещ: Тази година вие ще се кандидатирате ли за кметския пост?
Драгомир Драганов: По принцип все още не съм решил твърдо, но идват най-различни тук местни бизнесмени, общественици предложения да се включа в тази надпревара. В близко време ще реша този личен въпрос за себе си.
Водещ: Говорим за Две могили, нали така?
Драгомир Драганов: Да. Малко са личностите, които са се кандидатирали в две различни общини и са били избирани. Но решенето ми ще е въпрос на нагласа, зависи какви ще бъдат и политическите събития, които се развиват, защото много е важно в какво време ще бъдеш кмет и при каква политическа конфигурация, за да можеш да постигнеш тези цели, които си поставил, и обещанията, които си дал пред местното население и които всички очакват с нетърпение. Това, което си поел като ангажимент, трябва да се свърши и да се получи. Когато това не се получава разочарованието е голямо и затова голяма част от кметовете не повтарят мандата. Има и други, които с няколко номинации печелят – 3, 4, 5, има и с по 6 мандата, с по 7 мандата. Има кметове, които са утвърдени, и явно хората ги харесват, независимо от коя политическа сила са.
Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА